№ 140
гр. Варна, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000501 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по
въззивна жалба на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД – гр. София, представлявано от
адв. М. В. и адв. Ст. Г. от САК, и насрещна въззивна жалба на П. ИВ. К.,
подадени срещу решение № 260055/09.03.2021г., постановено по т. д. №
685/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.
С въззивната жалба на „Вършец милк“ ЕООД се обжалва решението на
ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск, по реда на
чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, за отричане съществуването на прието необезпечено
вземане на кредитора П. ИВ. К., включено в списък на приети вземания с ред
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ до размер на сума от 31 520лв., представляваща
възнаграждение в минимален размер, съответен на адвокатска защита на
несъстоятелен длъжник в делата за откриване на производство по
несъстоятелност, водени в период 28.05.2015г. - 28.05.2018г. като част от
комплексно правно абонаментно обслужване, възложено с договор от
01.06.2009г. Поддържайки доводи за недопустимост и неправилност на
решението, въззивникът моли за неговото обезсилване, или, в евентуалност,
1
отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло.
Оплакването за недопустимост на атакувания съдебен акт е обосновано със
съображения за произнасяне относно съществуване на вземане за адвокатски
хонорар за защита в производство по несъстоятелност, каквото не е било
предявявано. По същество се поддържат доводите за несъществуване на
процесното вземане, по съображения, че адвокатът е действал в интерес на
съдружниците – физически лица и поради това възнаграждение следва да се
плати от тях, а не от „Мангле инвестмънт“ ООД.
Насрещната въззивна жалба на кредитора П. ИВ. К., обективирана в
отговор с вх. № 265939/01.06.2021г., и съставляваща част от него, е насочена
срещу решението в частта, с която е уважен искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ,
предявен от „Вършец милк“ ЕООД, за отричане съществуването на прието
необезпечено вземане на въззивника - ответник, включено в списък на приети
вземания с ред по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за горницата над сумата от 31 520лв.
до 35 204.94 лв., представляваща според диспозитива недоказана разлика над
дължимото до предявено като левова равностойност на 18 000 евро начислено
възнаграждение за период 28.05.2015г. - 28.05.2018г. в размер на по 500 евро
месечно за извършени адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно
обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г.
Релевирано е оплакване срещу фактическия извод на
първоинстанционния съд, че довереникът „Мангле инвестмънт“ ООД се е
оттеглил от договора в частта относно задължението за абонаментно правно
обслужване. Твърди се, че след като договорът не е прекратен от страните,
продължава да е в сила и е изпълняван, начислено възнаграждение за периода
от 28.05.2015г. до 28.05.2018г. в размер на по 500 евро месечно за извършени
адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно обслужване, се дължи
изцяло.
Жалбата на „Вършец милк“ ЕООД и насрещната въззивна жалба,
обективирана в отговор на П. ИВ. К. с вх. № 265939/01.06.2021г., са подадени
в срок. Документът вх. № 267661/20.07.2021г., наименуван насрещна
въззивна жалба от П. ИВ. К., е подаден след срока по чл. 263, ал. 2 ГПК,
поради което е допустимо да бъдат съобразени само изложените в него
допълнителни правни доводи и съображения.
Жалбите изхождат от легитимирани лица, насочени са срещу
2
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на
жалбоподателите, и са процесуално допустими.
Синдикът на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД (н) – Г.С., изразява
становище за неоснователност на жалбата на „Вършец Милк“ ЕООД и за
основателност на насрещната жалба на кредитора П. ИВ. К..
За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС
съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с искова
молба на „Вършец милк“ ЕООД – гр. София, с която е предявен иск по чл.
694, ал. 3, т. 1 ТЗ, за установяване в отношенията между П. ИВ. К., синдика Г.
П. С. и кредиторите на несъстоятелността на „Мангле Инвестмънт“ ООД, (н),
ЕИК *********, несъществуване на прието вземане на П. ИВ. К., включено в
списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, за сумата от
35 204.94лв. - левова равностойност на 18 000 евро, претендирана като
възнаграждение от по 500 евро месечно за периода 28.05.2015г. - 28.05.2018г.,
дължимо по договор за предоставяне на правни услуги от 01.06.2009г.
В исковата молба са посочени множество бланкетни правоизключващи
и правопогасяващи възражения срещу юридическия факт, на който
кредиторът П. ИВ. К. основава приетото вземане - договор за предоставяне на
правни услуги от 01.06.2009г., а именно: възражения за нищожност на
договора поради противоречие със закона, нарушение на морала, заобикаляне
на закона, невъзможност на предмета на договора, липса на съгласие, липса
на форма, възражения за унищожаемост поради грешка, възражение за
недействителност поради договаряне без представителна власт; възражение
относно съществуването на дълга и материално – правната легитимация на
кредитора – погасяване чрез плащане, прихващане опрощаване и прехвърляне
на спорното вземане; възражение за изтекла погасителна давност до
17.01.2017г. С определение № 2115/06.06.2019г. производството по иска по
чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е прекратено в частта, в която е основан на посочените
бланкетни възражения, поради неотстраняване нередовността на исковата
молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
След влизане в сила на прекратителното определение за част от
предмета на спора, въведен с исковата молба, ищецът поддържа останалите
3
възражения срещу възникване и съществуване на приетото вземане по
съображения за недопустимост на услуги, уговорени в полза на лица с
противоречиви интереси /съдружници – физически лица и дружество –
довереник/ и недоказано изпълнение на престацията на довереника в полза на
към дружеството-възложител.
В писмената защита на „Вършец милк“ ЕООД, при настъпила много
преди този момент процесуална преклузия, са релевирани за първи път
обстоятелства, с тях са обосновани незаявени в срок възражения и са
направени доказателствени искания. Несвоевременно посочените
обстоятелства относно несъвместимост на договора и поведението на
адвоката при изпълнението му с изисквания на Закон за адвокатурата,
изложени в писмената защита, правилно не са разгледани от окръжния съд,
тъй като не са посочени до приключване на съдебното дирене и не са
докладвани от съда като предмет на делото. Следователно, въпреки че във
въззивната жалба изрично се поддържат тези преклудирани възражения, те са
извън допустимия предмет на въззивното производство, който съвпада изцяло
с предмета на спора пред първата инстанция, с оглед постъпилите жалби и от
двете страни.
Обжалваното решението е валидно като постановено от надлежен
съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и
компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички
предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл.
694 ТЗ, и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, като съображенията за този извод са
следните:
С решение № 57/18.01.2017 г., постановено по т.д. № 848/2016 г., на
ВОС, ТО, е открито производство по несъстоятелност на ответника „Мангле
инвестмънт“ ООД. Ищецът „Вършец милк“ ЕООД – гр. София е активно
процесуално легитимиран по предявения иск като частен правоприемник на
кредитор с прието вземане – П Г Б, на основание договор за цесия.
Физическото лице П. ИВ. К. е предявило в рамките на допълнителния срок за
предявяване на вземанията, с молба вх. № 15968/30.05.2018г., подадена по
пощата на 28.05.2019г., вземане към „Мангле инвестмънт“ ООД в размер на
38 500 евро, с левова равностойност от 75 299.45лв., претендирано като
4
дължимо незаплатено възнаграждение по чл. 3 от сключен между него и
несъстоятелния длъжник договор за предоставяне на правни услуги от
01.06.2009г., по 500 евро месечно за периода до предявяване на вземането.
Вземането е включено под № 2 в Списък на приетите от синдика вземания на
кредиторите на „Мангле инвестмънт“ ООД, предявени в срока по чл. 688, ал.
1 ТЗ, публикуван в ТР при АВп под № 20181127121502. С определението по
чл. 692, ал. 4 ТЗ с № 1413/12.04.2019г., съдът по несъстоятелността е одобрил
списъка на приетите вземания с промяна по отношение вземането на П.К., по
направено писмено възражение от кредитора „Вършец милк“ ЕООД по чл.
690 ТЗ, като от списъка е изключена част от вземането за разликата над
35 204.94 лв. до 75 299.45 лв. за периода до 27.05.2015г. поради погасяването
му по давност. Исковата молба на „Вършец милк“ ЕООД е подадена в срока
по чл. 694, ал. 6 ТЗ.
В мотивите на обжалваното решение окръжният съд е докладвал спора
съобразно заявеното в исковата молба основание, а именно, че е предявен иск
за отричане съществуване на прието необезпечено вземане, претендирано
като начислено възнаграждение за период 28.05.2015- 28.05.2018г. в размер
на по 500 евро месечно за извършени адвокатски услуги по комплексно
правно абонаментно обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г. Прието
е, че юридическият факт, от който произтича вземането е именно посоченият
от кредитора договор, по силата на който дружеството е поело задължение да
заплаща по 500 евро месечно възнаграждение на адвоката, платимо авансово
до 10 - то число на съответен месец, както и допълнително да покрие
разходите на адвоката извън текущото консултиране за пътни, квартирни и
други специализирани консултации, необходими за изпълнение на
възложената задача разноски, както и да заплаща допълнително уговорено за
всеки отделен случай възнаграждение за конкретни задачи, извън обичайно
текущо обслужване. След обстойно разглеждане на възраженията на ищеца за
абсолютна симулация на договора за абонаментно правно обслужване, при
твърдения за привидно договаряне с цел увреждане на други кредитори на
предприятието, в евентуалност, за антидатиране на договора със същата цел,
са направени изводи, които напълно се споделят от въззивния съд, а именно
че възраженията срещу валидността и момента на възникване на
правоотношението, на който е основано процесното вземане, са
неоснователни, тъй като се установява сключване на договора от страните по
5
него през 2009г. и добросъвестното му изпълнение в последващ период.
След разглеждане на всички своевременно релевирани факти и
обстоятелства, формиращи фактическото основание на иска, и обсъждане на
съображенията и доводи на ответника по възраженията на ищеца за
несъществуване на оспорените от него права, съдът е приел, че по делото е
доказано изпълнение на договора, но възнаграждението следва да се определи
въз основа на нормативния размер, предвиден в чл. 7 ал. 3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по
индивидуална поръчка за процесуално представителство в производството по
несъстоятелност, в рамките на договора за предоставяне на правни услуги.
Като краен извод, при проверка по чл. 269 ГПК по допустимостта,
съставът на въззивния съд намира, че оплакването във въззивната жалба за
недопустимост на решението, обосновано с твърдения и доводи за
произнасяне извън предмета на спора и заявеното от кредитора основание за
предявеното прието вземане в производство по несъстоятелност, е
неоснователно предвид посоченото по – горе съдържание на мотивите на
обжалвания съдебен акт и поради следните съображения:
В молбата за предявяване на вземането кредиторът адв. П. К. сочи, че
приложеният договор от 01.06.2009г., който е безсрочен и продължава да е в
сила, се изпълнява и към момента чрез осъществяваното от адвоката
процесуално представителство на длъжника „Мангле инвестмънт“ ООД в
производството по несъстоятелност. За да отхвърли частично установителния
иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, за отричане съществуването на прието
необезпечено вземане, първоинстанционният съд е приел, че се дължи част от
възнаграждение за комплексно правно абонаментно обслужване по договор
от 01.06.2009г. Следователно въпросът дали при установено изпълнението на
договора за процесния период се дължи само нормативно определения
минимален размер, предвиден в чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като по индивидуална
поръчка за процесуално представителство в производството по
несъстоятелност, или в размера на по чл. 3 от договора - по 500 евро месечно,
е такъв по правилността на първоинстанционното решение по отношение
размера на оспореното вземането, който е поставен за разрешаване от
въззивния съд.
6
Като съобрази оплаквания в жалбите и становището на синдика
съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните не са въвели
като спорни възприети от окръжния съд релевантни факти и обстоятелства,
които са резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, с
изключение на извода, че довереникът „Мангле инвестмънт“ ООД се е
оттеглил от договора в частта относно задължението за абонаментно
обслужване още преди 2013г. и това несъмнено е възприето от довереника,
който лично е заявявал периодично счетоводните отчети на „Мангле
инвестмънт“ ООД.
Оплакването е основателно, като съображенията за този извод са
следните:
Съгласно чл. 1 от договора договор за предоставяне на правни услуги
от 01.06.2009г., сключен между П. ИВ. К. и „Мангле Инвестмънт“ ООД,
дружеството възлага на адвоката всички видове правни услуги в полза както
на физическите лица / съдружници/, така и на юридическото лице като цяло,
което той представлява и във връзка с дейността на същите в Република
България. „Дружеството“ възлага задачите на адвоката устно / включително
по телефона/ или в писмен вид – ел. поща, факс, писмо, същото се задължава
да предостави цялата необходима документация на адвоката, за изпълнение
на задачите, както и данни за контакт на всички лица, свързани с
изпълнението – чл. 2.1 – 2.3 от договора. Дружеството се е задължило да
заплаща на адвоката за неговия труд, равни месечни възнаграждения,
независимо от интензивността и времето на работа, което изискват, в размер
на 500 евро на месец – чл. 3.1. Отделно се заплащат обичайни пътни разноски
и направени разходи въз връзка с необходимостта от услуги на други
специалисти за конкретни дейности – счетоводители, финансови консултанти,
архитекти и др. – чл. 3.5. При по – висока степен на сложност на задачите или
при възлагане на допълнителни или специални задачи, на адвоката е
предоставена възможност да поиска увеличение на възнаграждението,
уговорено в чл. 3.1. Т.е. не се определя отделно възнаграждение по
индивидуална поръчка, както е приел окръжния съд, а има възможност
довереникът да поиска увеличение на възнаграждението по чл. 3.1, за периода
на изпълнение на по – сложни, допълнителни или специални задачи, за което,
7
при одобрението му от дружеството, се сключва анекс. Договорът е сключен
за неопределено време, освен ако не бъде прекратен от всяка от страните с
едномесечно предизвестие – чл. 4.1.
При това съдържание на договора за правно обслужване, преди всичко
следва да се посочи, че през целия период от сключването му до момента,
същият е действащ, тъй като няма твърдения и данни, че същият е развален
или прекратен. За да възникне обаче вземане за месечното възнаграждение по
чл. 3 от договора, то следва да са били предоставени правни услуги, респ.
възнаграждение не се дължи за период, в който правни услуги не са били
предоставени.
Този извод е адекватен и на установените обстоятелства от събраните
в производството пред първа инстанция доказателства. В нито един период на
действие на договора за правни услуги не е начислявано и не е заплащано
възнаграждение регулярно, на база изминал календарен период. За целия
период от 01.07.2009г до 28.05.2018г има само два постъпили превода от
дружеството – клиент на адвоката в размер на по 1500 евро, на 17.12.2009г. и
26.03.2010г. за предоставени правни услуги по договора за месеците
октомври, ноември и декември 2009г. и за период от м. януари до м. март
2010г. В представения от синдика доклад, изготвен по повод намеренията на
законните представители на длъжника да планират оздравяване на
предприятието, след обявена неплатежоспособност, наетият експерт е
констатирал, при съпоставка на данни по счетоводните сметки, водени от
дружеството до 31.12.2015г., че ответникът П. К. е титуляр на самостоятелна
аналитично водена партида като доставчик за пет вземания в общ размер
2 975лв., начислени от 09.06.2011г. до 31.12.2014г., по които няма отчетен
оборот през 2015г., и са натрупани главно през 2013г., с три начисления от по
985 лв., датирани към 02.07.2013г., 25.09.2013 и 13.12.2013г.
В тази връзка, от установените обстоятелства, че за продължителен
период от време, преди исковия период, в счетоводството на дружеството не е
начислявано месечно възнаграждение, не може да се обоснове извод, че
доверителят се е оттеглил от абонаментния договор, а довереникът, който
лично е заявявал периодично счетоводните отчети, го е възприел, и това е
пречка да се установи съществуване на вземане по този договор за последващ
период, за който е доказано изпълнение, в размер на уговореното месечно
8
възнаграждение. Ако доверителя е искал да се оттегли окончателно от
договора за правно обслужване и да освободи занапред довереника да
предоставя възложените му правни услуги, именно в изпълнение на поетия
ангажимент за правно обслужване, който съобразно вида и обема правните
услуги, покрива обичайната дейност на юрисконсулт на търговско дружество,
договорната връзка е следвало да се прекрати по начина, уговорен в чл. 4, с
изявление на една от страните, с едномесечно предизвестие. Както беше
посочено по- горе, целият обем от необходими правни услуги за дружеството
се предоставят от адвоката в рамките на поетия ангажимент по договора,
срещу уговореното месечно възнаграждение по чл. 3.1, респ. изпълнението на
„по – сложни, допълнителни или специални задачи“ не се възлага с
допълнителни мандатни съглашения, а е основание адвокатът да поиска
увеличението на месечното възнаграждение.
Независимо от това дали липсата на начислено парично вземане за
адвоката по договора за предоставяне на правни услуги в счетоводството на
дружеството още от 2103г., се дължи на нередовно водено счетоводство или
на липса на предоставени правни услуги за съответните месеци от периода,
преди исковия, не може да обоснове извод за преустановяване на договорната
връзка. Обстоятелството, че за определен период от действието на договора
изпълнение на правни услуги не се доказва, не отрича възникване на вземане
за възнаграждение за следващ период, в който договорените правни услуги са
предоставени, в размера, уговорен в чл. 3 от договора, и не означава, че
вземанията по този договор за следващ период следва да се определят по
размер като по индивидуална поръчка/ в случая за процесуално
представителство/.
Въз основа на посоченото, съдебният състав прави извода, че
процесният договор за предоставяне на правни услуги от 01.06.2009г. е
валидно сключен и обвързва страните по него, същият не е бил нито развален,
нито прекратен от страните по начина, посочен в договора или на основания,
предвидени в закона. Същият е бил действащ и през исковия период от
28.05.2015г. - 28.05.2018г. Безспорно се установява от събраните
доказателства, че ответникът е единственото лице, което през посочения
период е предоставяло правни услуги, като е осъществявало в качеството си
на адвокат процесуално представителство на „Мангле инвестмънт“ ООД по
делата, заведени от кредитори на несъстоятелния длъжник. Освен това, в тези
9
производства той е заместил изцяло органите на дружеството и при
изпълнение на вменените от закона задължения на управителя във връзка с
предоставянето на търговските и счетоводни книги и за съдействие на
назначения от съда синдик в дейността му по установяване на кредиторите и
на масата на несъстоятелността. Няма конкретни твърдения и данни, че
правните услуги са предоставени в изпълнение на друго мандатно
правоотношение, различно от процесния договор. За предоставените правни
услуги адвокатът има право да получи пълния размер на уговореното
възнаграждение в чл. 3.1 от договора, за сумата от 35 204.94лв.,
представляваща левова равностойност на дължимото възнаграждение от 18
000 евро, тъй като съгласно § 2 от ДР на ТЗ всички вземания в чужда валута
се превръщат в български левове по курса на БНБ към датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност. Въз основа на нормативно
определения минимален размер на дължимото адвокатско възнаграждение,
предвиден в чл. 7 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, само за
осъщественото процесуално представително, без допълнителните
ангажименти, може да се направи извод единствено за адекватност на
размера на вземането съобразно извършената работа, въпреки, че съобразно
договора възнаграждение от по 500 евро месечно се дължи, независимо от
интензивността на изпълнението и времето на работа.
По изложените съображения, въззивният състав прави извода, че
предявеният от „Вършец милк“ ЕООД – гр. София, иск по чл. 694, ал. 3, т. 1
ТЗ, за установяване в отношенията между П. ИВ. К., синдика Г. П. С. и
кредиторите на несъстоятелността на „Мангле Инвестмънт“ ООД, (н), ЕИК
*********, несъществуване на прието вземане на П. ИВ. К., включено в
списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, за сумата от
35 204.94лв. - левова равностойност на 18 000 евро, претендирана като
възнаграждение от по 500 евро месечно за периода 28.05.2015г. - 28.05.2018г.,
дължимо по договор за предоставяне на правни услуги от 01.06.2009г., е
изцяло неоснователен.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени в частта, с която искът е уважен, и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
10
сметка на ОС – Варна сумата 36.75лв., представляваща дължима държавна
такса по част от претенцията, на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ, като се постанови
друго съобразно изводите на въззивния съд. В останалата част решението на
ВОС подлежи на потвърждаване.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата, която ищецът дължи на ответника за репариране на разноски
за първа инстанция е в размер на 200 лв. – платено адвокатско
възнаграждение, а присъдената сума от ВОС на това основание е в размер на
179.06лв. За тази инстанция ответникът не е представил доказателства за
направени разноски. Следователно, в негова полза следва да се присъди само
тази част от направените съдебно – деловодни разноски за първа инстанция,
които не са присъдени от ВОС, за сумата 20.94 лв.
Съобразно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, в тежест на ищеца
/въззивник/ следва да бъде възложено заплащането на дължимите държавни
такса за производството в полза на бюджета на съдебната власт, в размер на
още 36.75лв. по сметка на ВОС и 704.10 лв. по сметка на ВнАпС.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260055/09.03.2021г., постановено по т. д. №
685/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е уважен
отрицателен установителен иск, предявен по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ от
„ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД – гр. София, ЕИК *********, срещу П. ИВ. К.,
ЕГН **********, и „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД /н./ със седалище гр.
Варна, при участие на Г. П. С. - постоянен синдик на длъжника „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ООД, като е прието за установено в отношенията между
„ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, синдика Г. П. С. и кредиторите на
несъстоятелността на „Мангле Инвестмънт“ ООД, (н), ЕИК *********,
несъществуването на прието необезпечено вземане на кредитора П. ИВ. К.,
включено в списък на приети вземания с ред по чл. 722 ал.1 т. 8 ТЗ, за
горница над 31 520лв. до 35 204.94лв. - претендирана недоказана разлика над
дължимо до предявено, като левова равностойност на 18 000 евро, начислено
възнаграждение за период 28.05.2015- 28.05.2018г. в размер на по 500 евро
11
месечно, за извършени адвокатски услуги по комплексно правно абонаментно
обслужване, възложено с договор от 01.06.2009г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ЕООД, ЕИК
*********, по реда на чл. 694 ал. 3 т.1 ТЗ, за отричане съществуването на
прието необезпечено вземане на кредитора П. ИВ. К., включено в списък на
приети от синдика Г. С. вземания на кредиторите на „Мангле инвестмънт“
ООД, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, публикуван в ТР при АВп под №
20181127121502, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за разликата над
31 520лв. до 35 204.94лв., представляваща част от левовата равностойност на
дължимо възнаграждение в общ размер от 18 000 евро, за периода от
28.05.2015г. до 28.05.2018г. в размер на по 500 евро месечно, по сключен
между П. ИВ. К. и „Мангле инвестмънт“ ООД договор за предоставяне на
правни услуги от 01.06.2009г., като неоснователен.
ОТМЕНЯ решение № 260055/09.03.2021г., постановено по т. д. №
685/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която П. ИВ. К.,
ЕГН **********, е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в ЦКБ - Клон Варна, сумата от 36.75лв,
представляваща дължима по делото държавна такса, по основателната част от
претенция на оспорващия кредитор, на основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260055/09.03.2021г., постановено по т.
д. № 685/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която е
отхвърлен предявен иск от „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, ЕИК *********, по
реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, за отричане съществуването на прието
необезпечено вземане на кредитора П. ИВ. К., включено в списък на приети
от синдика Г. С. вземания на кредиторите на „Мангле инвестмънт“ ООД,
предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, публикуван в ТР при АВп под №
20181127121502, с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, за сумата 31 520лв.,
представляваща част от левовата равностойност на дължимо възнаграждение
в общ размер от 18 000 евро, за периода от 28.05.2015г. до 28.05.2018г. в
размер на по 500 евро месечно, по договор за предоставяне на правни услуги
от 01.06.2009г., сключен между П. ИВ. К. и „Мангле инвестмънт“ ООД, като
неоснователен, както и в частта за осъждане на „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД да
заплати разноски по 78, ал. 3 ГПК и държавна такса по сметка на ВОС, на
12
основание чл. 694, ал. 7 ГПК.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Пчела“ № 3А, ет.
47, ап. 43, представлявано от управител Г Д Г, да заплати на П. ИВ. К., ЕГН
**********, сумата 20.94 лв. (двадесет лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща неприсъдена част от направените съдебно – деловодни
разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Пчела“ № 3А, ет.
47, ап. 43, представлявано от управител Г Д Г, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - гр. Варна в Централна
кооперативна банка /ЦКБ/ клон Варна, BIC: CECBBGSF, IBAN: BG 25 CECB
9790 31C8 7843 00, сумата от 36.75лв. (тридесет и шест лева и седемдесет и
пет стотинки), представляваща дължима неприсъдена държавна такса за
първа инстанция по неоснователната претенция на оспорващ кредитор, на
основание чл. 694 ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ж. к. „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3 А, ет. 7, ап.
43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса в размер 704.10 лв.
(седемстотин и четири лева и десет стотинки), представляваща дължима
държавна такса за въззивна инстанция по неоснователната претенция на
оспорващ кредитор, на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14