Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА

 

при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8898 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е частичен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът В.И.М. твърди в исковата молба и поясняваща молба от 15.08.2019 г., че на 06.02.2018 г. в резултат на настъпило ПТП в гр. Велинград на пътното платно на ул. Юндола, пресичано от нея на пешеходна пътека, по вина на водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ******, деликтната отговорност на който е застрахована при ответника по застраховка Гражданска отговорност, са й причинени телесни увреждания, изразяващи се в: мозъчно сътресение – без открита вътречерепна травма; повърхностна рана на окосмената част на главата и счупване на ключица вляво. Причинено й било непрекъснато неудобство и невъзможност да се обслужва през времето на възстановяване на ключицата, болки в областта на счупването и понижено настроение и тревожност от случилото се, световъртеж и гадене от мозъчното сътресение, справедливото обезщетяване на които възлиза в размер на 60000 лева. Моли ответникът, пред който е предявена писмено претенцията, но не се е произнесъл в срок, да бъде осъден да й заплати сумата 35000 лева, като част от общия размер от 60000 лева, заедно с лихва за забава върху тази сума от изтичане на срока за произнасяне по предявената пред застрахователя претенция на 28.06.2018 г. до окончателното й плащане. Претендира разноски.

Ответникът ЗАД ОЗК - З. АД в законоустановения срок за отговор оспорва така предявения иск, възразявайки че механизмът на настъпване на процесното ПТП е различен от изложения в исковата молба и то не е настъпило по вина на застрахования при него водач, а при евентуалност навежда възражения за съпричиняване от ищеца поради предприето пресичане при несъобразяване на скоростта на приближаващото МПС, внезапно навлизане на пътното платно и пресичането му на необозначено място и за прекомерност на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:

По делото се установява от представения констативен протокол № 13 от 06.02.2018 г., че на 06.02.2018 г., около 22.05 часа, в гр. Велинград водачът на лек автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ****** – З. И. *** не пропуска движещия се на пешеходна пътека пешеходец – ищцата В.И.М., в следствие на което настъпва пътнотранспортно произшествие, от което на ищцата й е причинено счупване на ключица. Последната е посочена като пострадал от ПТП, като от съставителя на протокола е констатирано и че за водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ****** е била сключена със ЗАД ОЗК - З. АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG123/117000749950, със срок на покритие от 16.03.2017 г. до 15.03.2018 г. (факт и безспорен между страните).

Установява се от представените по делото документи от преписката по досъдебно производство № 367 ЗМ 97/2018 г. по описа на РУ на ОДМВР - Велинград, че е образувано и се води срещу З. И. Г. досъдебно производство за престъпление по чл. 343 ал. 1, б. „б” от НК.

От приетото заключение на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че процесното ПТП е настъпило на 06.02.2018 г. в тъмната част на денонощието – около 22.05 часа, при нормална видимост, като лек автомобил Фиат Пунто се е движел по ул. Юндола в гр. Велинград в посока от запад на изток със скорост около 25 км/ч и в същото време в посока отдясно на ляво спрямо ориентацията на автомобила или отляво на дясно в посоката му на движение ищцата В.М. на обозначеното за целта място – пешеходна пътека тип Зебра, предприела пресичане и когато е изминала около 5.5 метра по пътното платно, е настъпил ударът между тях. Ударът е настъпил по дължина на пътното платно в района на пешеходната пътека на ул. *******, а по широчина пътното платно – на около 5.5 метра вдясно от левия край на пътното платно, считано в посоката на движение на лекия автомобил, който се е движел със скорост около 25 км/ч при първоначалното съприкосновение, като водачът е имал техническа възможност да предотврати удара при всяка скорост на движение на пешеходката В.М.. За настъпването на произшествието вещото лице при извършената от него симулация е посочило възможно обръщане на пешеходката при движението й отляво на дясно на пътното платно в посоката на движение на автомобила от удара с него и падането й на лявата страната на тялото, в която е и настъпилото счупване. Вещото лице изяснява, че ищцата е могла да възприеме автомобила преди да предприеме пресичането на пътното платно, тъй като фаровете на автомобила в нощни условия могат да бъдат забелязани от над 100 метра, като тя е и могла да предотврати удара, ако преди предприемането на пресичането или преди навлизането в лентата за движение на автомобила е спряла и изчакала неговото преминаване. Според основното заключение причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на автомобила, който не е задействал своевременно спирачната уредба на превозното средство от момента, в който за пръв път е имал възможност да възприема намиращата се на пътното платно пешеходка. Съдът възприема за достоверни изводите на вещото лице в тази им част, тъй като те се подкрепят от използваните от него данни от констативния протокол и изготвен снимков материал от досъдебното производство, извършената симулация на настъпилия удар и приложеното от досъдебното производство обяснение от 06.02.2019 г. на водача на автомобила – З. Г., в които се сочи възприемането на ищцата, пресичаща пътното платно, приключило почти от последната пресичане на платното и несвоевременно видяно спиране на пешеходката, които данни са различни от дадените от св. З. Г. показания при разпита й в съдебно заседание на 11.04.2019 г. Предвид изложеното противоречие в твърденията на водача на автомобила и факта на водено срещу св. З. Г. досъдебно производство, препис от което представен по настоящото производство, съдът не възприема показанията на свидетелката в частта им относно предприето от ищцата пресичане в обратна на първоначалната й посока, дадени за първи път в тази насока пред настоящата инстанция, и направените въз основа на тях изводи от вещото лице в частта им относно механизма на настъпване на произшествието, непредотвратимост на удара при скорост на движение на автомобила със скорост от 25 км/ч и причините за настъпване на произшествието – несвоевременно задействане на спирачната уредба от водача на автомобила и внезапното движение в обратна посока на пешеходката.

По делото са представени също медицински документи – епикризи за периода 06.02.2018 г. – 10.02.2018 г., издадени през релевантния период и които са били предмет на изследване от приетото заключение на комплексната съдебномедицинска експертиза и съответно са послужили на вещите лица за достигане на крайните им изводи, които съдът възприема за достоверни дадени. Според вещите лица в резултат от настъпилото ПТП ищцата В.М. е получила: черепномозъчна травма без открита вътречерепна травма; мозъчно сътресение; подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на лява ключица, за които й е приложено адекватно консервативно лечение. Възстановяването на ищцата В.М. от счупената ключица е продължило около 2 месеца, което включвало репозиция и мека имобилизация – 1 месец, и рехабилитация и общо възстановяване - още 1 месец, а от черепно-мозъчната травма - около 2 седмици, като хипертоничната й болест, от която е страдала не е повлияло върху нейното възстановяване от претърпените от процесното ПТП увреждания. Вещите лица изясняват, че тя е търпяла болки и страдания, като те били с изразен интензитет през първите дни след уврежданията, а понастоящем били възможни болки при физическо натоварване, които да провокират и главоболие и световъртеж. Установява се понастоящем зараснало счупване на лявата ключица на ищцата с леко скъсяване на същата, водещо до болезненост при движение на рамото.

По настоящото производство в съдебно заседание на 11.04.2019 г. е разпитан и св. С.П.– близък познат на ищцата В.М. и пастор в църквата на Адвентистите, която тя била посещавала. От показанията на свидетеля се установява, че той видял ищцата след приемането й в болница за лечение на уврежданията от процесното ПТП и изписването й от нея. Тя имала хематом на главата и била объркана и притеснена. Изпитвала болки и в началото след произшествието й е било трудно да се обслужва сама. Безпокойството и безсънието, от които страдала след произшествието, налагали тя да приема медикаменти. Съдът не обсъжда показанията на свидетеля в останалата им част, тъй като в една част от те са неотносими към изложените в исковата молба обстоятелства, а в друга – възпроизвеждат изявления на ищцата.

Други относими доказателства не са ангажирани в предвидените от процесуалния закон преклузивни срокове.

При така установените факти съдът приема от правна страна следното:

По частичния иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 423, ал. 1 от КЗ, исковата претенция за която в настоящото производство е процесуално допустимо поради наличието на проведено рекламационно производство пред застрахователя по чл. 496 от КЗ, трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и наличие на правоотношение по договор за застраховка Гражданска отговорност между делинквента и ответника.

В разглеждания случай се установи по делото, че на 06.02.2018 г., в тъмната част на денонощието, при движение по ул. Юндола в гр. Велинград застрахованият при ответника водач на автомобил Фиат Пунто – З. Г., поради нарушаване на правилата за движение по пътищата по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП относно поведението на водачите към пешеходците, изразяващо се в непредприето спиране на автомобила при приближаване на пешеходната пътека на ул. *******, за да пропусне преминаващата се по нея пешеходка – ищцата В.М., осъществява удар с нея, при който й е причинил мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на лява ключица, за които й е приложено адекватно консервативно лечение, като тя е претърпяла неимуществени вреди. Изпитала е болки и страдания, неудобства от невъзможността да се обслужва сама непосредствено след произшествието и притеснения от случилото се. От съвкупната преценка на събраните и обсъдени допустими доказателствени средства по делото се установява по несъмнен начин, че причина за претърпените от ищцата В.М. увреждания е в причинно-следствена връзка с противоправно поведение на водача на процесното МПС, извършено в противоречие с изискванията на правилата за движение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП, като виновното им причиняване от него съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага и тази презумпция не се опроверга в настоящото производство с обратно доказване от ответника. Следователно са налице всички елементи от фактическия състав на деликта чл. 45, ал. 1 от ЗЗД - увреждане, вина, противоправност, вреди и причинна връзка, и съответно представляващи една от предпоставките на иска, предявен пряко срещу застрахователя на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Неоснователно е възражението на ответника във връзка с обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП и отразени в констативния протокол. От констативния протокол, който по правната си същност представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото на ПТП-то, причините за неговото настъпване и наличието на задължителна застраховка Гражданска отговорност за участниците в ПТП-то, се установяват по несъмнен начин по делото обстоятелствата, при които същото е настъпило.

Доказа се по делото наличието и на следващата материална предпоставка, включена във фактическия състав, обуславящ правото на вземане на ищцата В.М. срещу ответника ЗАД ОЗК - З. АД, а именно съществуването на валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното ПТП договор за застраховка Гражданска отговорност. По силата на този договор ответникът съгласно чл. 431, ал. 1 и чл. 493, ал. 1 от КЗ е обезпечил деликтната отговорност на водачите, причинили вреди на трети лица, при управлението на автомобил Фиат Пунто. Този правнорелевантен факт е безспорен между страните, а и се доказа от представения констативен протокол.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по чл. 52 от ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Настоящият състав на съда при преценка на всички събрани по делото доказателства счита, че с оглед на вида на уврежданията, част от които (счупване на лява ключица) са довели до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник и за лечението на които е било необходимо само консервативно лечение, интензивните болки и страдания при настъпване на уврежданията, възможните болки и замайване при натоварване, възстановяването на счупването с леко скъсяване на ключицата, водещо до болезненост при движение на рамото, периода на възстановяване – 2 месеца, психологическите неудобства от преживяното (неспокойство и безсъние) и напредналата й възраст към момента на настъпване на уврежданията – 76 години, следва да й бъде определено заместващо обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди общо в размер на 10000 лева. Във връзка с тези съображения, съдът счита, че така определеното обезщетение е съобразено с характера и степента на засягане на ищцата В.М., а също и с принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

Настоящият състав на съда намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесното ПТП вреди. Процесното произшествие е станала на пешеходна пътека, където пешеходците се ползват със законово предимство, и ищцата В.М. е представлява предвидима опасност за движението, тъй като тя, макар и през тъмната част на денонощието, е пресичала пътното платно на пешеходна пътека тип Зебра при нормална видимост и пресичането й по нея е било възприето от водача на автомобила – З. Г., т. е. не е било налице в случая внезапно навлизане на ищцата на пътното платно (като такова не представлява и осъщественото от нея спиране на него) или ограничена видимост на предприетото от нея пресичане. Следователно неизпълнението на задължението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП от водача на автомобил Фиат Пунто е единствената причина за настъпването на процесното ПТП – арг. и от чл. 119, ал. 5 (нова – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) от ЗДвП, действаща към релевантния момент.

Следователно ответникът дължи на ищцата В.М. за причинените й неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 10000 лева, за която сума частичният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен. В останалата част - за разликата над тази сума до сумата от 35000 лева, искът е неоснователен.

По акцесорната претенция за лихва.

В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано, че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.

В случая частичната основателност на главния иск в посочения размер води до основателност и на акцесорната претенция. Като при липса на данни по делото, а и твърдения от страните, за по-ранна дата на уведомяване на ответника от застрахования или увреденото лице за настъпване на процесното застрахователно събитие, настоящият състав на съда намира, че лихвата за забава се дължи от предявяването на застрахователната претенция от ищцата В.М. – 28.03.2018 г. (така молба от 28.03.2018 г. и писмо от 29.03.2018 г. на ответника по предявената от него претенция), но съобразявайки диспозитивното начало в гражданския процес същата следва да се присъди от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащана на дължимото обезщетение.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата В.М. сумата 144.28 лева, представляваща сбора на реално заплатените по производството разходи за такси и възнаграждения за вещи лица, а на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на адв. Д.Д. сумата – 451.43 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на ищцата безплатна правна помощ, съразмерно на уважената част на иска въз от възнаграждение в размер на 1580 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата 546.43 лева, представляваща разноски по производството за такса, възнаграждения за вещи лица и свидетел и юрисконсултско възнаграждение и определена съразмерно на отхвърлената част на иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и на съда сумата 350 лева, представляваща дължимата част от държавната такса съразмерно на уважената част на иска.

По изложените съображения Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата 10000 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение от 60000 лева за претърпени неимуществени вреди от причинените й травматични увреждания – мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма; подкожен хематом в лява темпорофронтална област от около 4-5 см и счупване на лява ключица, в резултат от осъществено на 06.02.2018 г. на пешеходна пътека на ул. ******* в гр. Велинград пътнотранспортно произшествие по вина на водача на автомобил Фиат Пунто с ДК № РА ****** – З. И. Г., чиято деликтна отговорност е обезпечена чрез договор за застраховка Гражданска отговорност със ЗАД ОЗК - З. АД, заедно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 144.28 лева - разноски по производството, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 10000 лева до предявения размер от 35000 лева.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Д.П.Д. на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА сумата 451.43 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 година за предоставената на В.И.М. безплатна правна помощ по производството.

ОСЪЖДА В.И.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК сумата 546.43 лева, представляваща разноски по производството.

ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - З. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата 350 лева - държавна такса.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

 

 

СЪДИЯ: ________

Р. Бошнакова