Номер 290317.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 17.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20203100102637 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.390 ГПК.
Образувано е по молба на К. С. М. , ЕГН**********, за обезпечаване на бъдещ иск с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията с ответника
„Аргус инвест“ ООД, ЕИК204812887, че ищецът не дължи на ответника сумата 32975.04лв.,
а също и разноските от 623.04лв. за такса и 1200лв. за адвокатски хонорар, за които суми са
издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№1459/2020г. на ВРС, 17-ти състав, по което след подадено в срок възражение от длъжника
по заповедното дело и сегашен молител (К. С. М. ) е образувано и висящо (на етап „без
движение) исково производство по реда на чл.422 ГПК (за което се сочи, че ищецът
умишлено забавял да изпълни всички указания по редовността на иска), при твърдения за
погасяване на сумата по заповедта много преди образуване на заповедното производство,
чрез налагане на обезпечителните мерки: 1/ спиране на изпълнението по изп.д.
№20208070400256 на ЧСИ Надежда Денчева (образувано въз основа на изпълнителния лист
по заповедта за незабавно изпълнение); 2/ възбрана на правото на строеж върху подземен
паркинг на кота - 8.90, с общо 23 броя места за паркиране, в УПИ №XXXI-339, 1493 в кв.5 и
в УПИ №XIII-339, 1493 в кв.11 по плана на гр. Варна, кв. Бриз, одобрен със заповед №Г-
15/17.01.2017г. на зам. Кмета на общ. Варна.
За да се произнесе по същество по молбата съдът намери следното:
Фактическият състав за допускането на обезпечение на иск предполага редовност и
допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени
доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена
адекватна обезпечителна мярка.
Замоленият за обезпечаване бъдещ иск в случая е недопустим, защото при
образувано производство по чл.410 ГПК и чл.417 ГПК единственото законно средство за
доказване недължимостта на сумите по заповедата е подаването на възражение по чл.414
ГПК и съответна на това защита с отговора на искова молба в последващото производство
по чл.422 ГПК. С оглед на спецификата на заповедната процедура и действащата правна
уредба на същата в ГПК, не е процесуално допустимо длъжникът да прави възраженията си
за недължимост на сумите по заповедта по друг начин. Нещо повече – когато се е
възползвал от посочения процесуален ред, подавайки срочно възражение по чл.414 ГПК,
при вече образувано и висящо (по твърдения на ищеца и по служебна справка на настоящия
1
съд) производство по чл.422 ГПК, ответникът и длъжник следва да въведе в срока за отговор
всичките си доводи за недължимост. В този случай е недопустимо и той да предяви дори
насрещен отрицателен установителен иск за недължимост на сумите по заповедта, защото
той е идентичен по предмет с началния иск по чл.422 ГПК и резултатът от двата иска се
припокрива, като се формира СПН по въпроса за дължимостта или не. По тези причини за
длъжник по заповедно производство, възразил в срок и станал ответник по иск по чл.422 от
ГПК, никога и при никакви обстоятелства не би бил допустим иск за отричане задължението
му към ищеца по чл.422 ГПК и кредитор по заповедта. Ето защо по тези съображения
замоленият за обезпечване в момента бъдещ иск изобщо е недопустим (в момента и при
сегашните данни), което е напълно достатъчно за отхвърляне на молбата по чл.390 от ГПК,
без да се разглеждат останалите й предпоставки.
За пълнота следва да се посочи, че отвентикът не претендира бъдещия иск да е
осъдителен за връщане на недължимо платените според него суми, с оглед на което и съдът
не разглежда хипотетичен такъв бъдещ иск. Макар че е съмнителна и неговата допустимост,
защото при отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК за длъжника е налице облекчен ред за
връщане на събраните от него по принудителен ред суми – чрез обратен изпълнителен лист
по чл.245, ал.3 ГПК.
За пълнота следва да се посочи, че доколкото иск по чл.422 ГПК относно такси и
разноски по заповед за изпълнение е недопустим (ТР на ВКС), то също така е недопустим
иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на такси и разноски по заповед за изпълнение по
издадена вече заповед за изпълнение.
И пак за пълнота следва да се посочи, че до приключване на делото по иска по чл.422
ГПК не е допустим и иск по чл.439 ГПК от длъжника за сумите по заповедта за незабавно
изпълнение и изпълнителния лист, поради изискване за сочене на нови факти след
установителното производство.
И на последно място – спиране на изпълнението може да бъде поискано и евентуално
доказано от длъжника по незабавно изпълнение по чл.420, ал.2 от ГПК - с представяне на
убедителни писмени доказателства за недължимост на вземането (пред заповедния съд),
напр. платежно нареждане за сумата и други, което касае както недопустимостта на бъдещия
в случая иск, така и мярката по вид и характер, която се моли.
Съвсем отделен е въпросът, че по настоящото дело няма изобщо нито едно
доказателство за предме и страни на соченото изп.д. №20208070400256 на ЧСИ Надежда
Денчева, от което да може да се направи връзка със сумите по изп. лист и заповедта за
изпълнение по соченото заповедно дело.
По изложените групи съображения (както заедно,така и поотделно) съдът намира, че
молбата за обезпечение следва да се отхвърли изцяло.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло молбата на К. С. М. , ЕГН**********, за обезпечаване на бъдещ
иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията с
ответника „Аргус инвест“ ООД, ЕИК204812887, че ищецът не дължи на ответника сумата
32975.04лв., а също и разноските от 623.04лв. за такса и 1200лв. за адвокатски хонорар, за
които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист по ч.гр.д. №1459/2020г. на ВРС, 17-ти състав, по което след подадено в срок
възражение от длъжника по заповедното дело и сегашен молител (К. С. М. ) е образувано и
2
висящо (на етап „без движение) исково производство по реда на чл.422 ГПК (за което се
сочи, че ищецът умишлено забавял да изпълни всички указания по редовността на иска),
при твърдения за погасяване на сумата по заповедта много преди образуване на заповедното
производство,
чрез налагане на обезпечителните мерки: 1/ спиране на изпълнението по изп.д.
№20208070400256 на ЧСИ Надежда Денчева (образувано въз основа на изпълнителния лист
по заповедта за незабавно изпълнение); 2/ възбрана на правото на строеж върху подземен
паркинг на кота - 8.90, с общо 23 броя места за паркиране, в УПИ №XXXI-339, 1493 в кв.5 и
в УПИ №XIII-339, 1493 в кв.11 по плана на гр. Варна, кв. Бриз, одобрен със заповед №Г-
15/17.01.2017г. на зам. Кмета на общ. Варна,
на осн. чл.390 и сл. ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, от ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3