РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Пловдив, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело №
20245001000480 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Повод за започването му е изходяща от Й. С. П., ЕГН **********, К. П.
П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№*
въззивна жалба против постановеното по т. дело № 60/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 260006 от 10.07.2024 г. в частите, с
които се:
ОТХВЪРЛЯТ предявените от Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН
********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* против
ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* искове да бъде осъдено
дружеството да им заплати по 75 000 лв. за обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. К. П. настъпила
при ПТП на ** г., която сума се равнява на разликата между дължимите им се
по 150 000 лв. и присъдените с решението на Пз ОС по 75 000 лв.,
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва върху
присъденото им им с решението обезщетенеие от по 75 000 лв. за времето от
1
04.11.2019 г. до 04.02.2020 г. ,
ОСЪЖДАТ Й. С. П., К. П. П., и Ц. П. П. да заплатят на ЗД „Д**-О-з.“
ЕАД, ЕИК **, гр.С. разноски по съразмерност в размер на 856, 25 лв.
С жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на друго
уважаващо исковете за сумата от по 150 000 лв.
Въззиваемото дружество намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна с актовете предмет на обжалване и събраните
по делото доказателства намери за установено следното:
На 10.04.2020 г. в Пазарджишкия окръжен съд е постъпила изходяща от
Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН
**********, тримата от гр.П. искова молба против ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК
**, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на ** г. в гр. П. по ул.
„К.Г.“ лек автомобил марка „А.“, модел „*“, peг. № ** управляван от Р.С. се
движел с несъобразена с пътните условия скорост. Така той нарушил
правилата за движение и блъснал намиращият се на пътното платно П. К. П.,
който починал.
За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № ** от 2019 г. и се образувало ДП №202/ 2019 г. по описа на
РУ П..
Ищците по настоящето дело били съпруга и деца на починалия. Те
приели смъртта му изключително тежко. В подкрепа на това се сочи, че били
единно, задружно семейство и силно привързани един към друг.
Починалият и Й. се обичали силно. П. бил опора и подкрепа на
съпругата си, двамата били отдадени на грижи към двамата си синове и
градели съвмести планове за техния и този на децата им живот. Починалият
осигурявал основните средства за издръжката на семейството. Всички го
възприемали като авторитет и стожер на същото. Допитвали се до него и го
търсили за помощ, съвет и съдействие.
На база така описаните семейни отношения се прави извод, че всеки
един от ищците създал индивидуална и дълбока връзка с починалия. По тази
причина след смъртта му те усещали празнота, която никой не може да
запълни. Внезапната му кончина променила ритъмът им на живот и го
2
подчинила на скръбта от голямата загуба. Съпругата била дълбоко опечалена,
постоянно плачела и с умиление си спомняла за всички хубави мигове,
преживени заедно.
След загубата на баща им Ц. и К. избягвали да излизат и да се срещат с
хора извън семейството. Трудно приемали загубата му, която повлияла
изключително зле на общото им емоционално състояние. Те били мрачни,
некомуникативни и затворени.
На тази база е достигнато до заключение, че всички изпитани по този
повод от тях болки и страдания следва да бъдат обезщетени от лицето, което с
виновното си поведение предизвикало инцидента и причинило смъртта на П.
П..
В тази връзка е посочено, че към момента на ПТП-то за управлявания от
виновния водач лек автомобил имало сключен под формата на полица с
ответника застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, което съобразено с чл. 432 от КЗ давало основание
обезщетението да се търси пряко от застрахователя.
По тази причина ищците отправили до него на 04.11. 2019 г. искане да
бъде определено и изплатено дължимото им се застрахователно обезщетение.
Плащане на такова обаче било отказано с писма изх. № ** г. и изх. № ** г.
В тази връзка е направен извод, че за ищците е възникнал интерес да
търсят заплащане на обезщетението по съдебен път и е отправено искане за
осъждането на ответното дружество да им заплати по 200 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на уведомяването на ответника - 04.11.2019 г.
Ответното дружество в срок е подало отговор, в който не оспорва, че за
лекия автомобил „А. *“, peг. № ** към момента на ПТП-то имало валидно
сключен договор по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и че
водачът му към онзи момент е от кръга на застрахованите по този договор
лица. Въпреки това изразява становище за неоснователност на трите
субективно съединени иска.
В подкрепа на това становище е заявено, че от представените
доказателства не можело да се направи извод за наличие на виновно
поведение на застрахования водач. Възразено е и че от съдържанието на ИМ и
представените с нея доказателства не се изяснявал механизма на ПТП и не
можело да се достигне до извод за наличието на всички елементи обуславящи
3
деликтната отговорност на Р.К..
Наред с това е изразено становище, че претендираните с ИМ
обезщетения са силно завишени и не са съобразени с залегналия в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедливост.
Изразено е и становище, че обезщетението следва да се намали с оглед
разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради съприничняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалото при ПТП-то лице. В подкрепа на това е
заявено, че той в нарушение на ЗДП лежал на платното за движение, което
станало причина да не бъде видян от застрахования водач и да бъде прегазен.
Споменава се и за употреба на алкохол, респ. упойващи вещества от
починалия и това, че той сам се е поставил в опасност, от която за него и в
последствие за близките му са настъпили вредни последици.
Възразено е също, че настъпването на смъртта е повлияно и от общото
здравословно състояние на П. П..
По отношение претенцията за присъждане на законна лихва е изразено и
мнение, че застрахователят изпада в забава след изтичането на тримесечен
срок от заявяването на претенцията, т.е. не от 04.11.2019 г., а от 04. 02. 2020 г.
С ДИМ ищците са изразили становище за неоснователност на всяко едно
от направените защитни възражения в отговора.
По отношение на механизма на ПТП е посочено, че ще бъде изяснен в
хода на делото чрез разпит на свидетели и прилагане на материали от
досъдебното производство. По отношение на съпричиняването е заявено, че
основателността му е обусловено от наличие на доказателства за твърдяното
поведение на пострадалия, а такива липсвали.
По отношение на лихвата е споменато, че в КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива и отговорността за лихви на застрахования и т.н.
Ответникът е подал отговор на ДИМ, в който просто е заявено, че се
поддържат вече направените защитни възражения.
Така съдът след събиране на поисканите от страните и относими към
спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване.
Преди това по инициатива на съда от страна на ищците е направено
уточнение на ИМ / стр. 191 от делото на Пз ОС/ относно местоположението на
пострадалия непосредствено преди настъпване на инцидента. Съответно е
4
заявено, че той е бил в средата на платното за движение, обърнат наляво
спрямо посоката на движение на застрахования, в клекнала поза с ръце на
главата, за да се предпази от нападнали го лица. Ударът настъпил между
предната челна част на МПС-то и лявата част на тялото. От страна на
ответното дружество в хода на делото и по - точно в заседанието на 16.11.2021
г. след разпита на застрахования водач е заявено, че вредоносния резултат е
съпричинен и от ищеца К. П., който с поведението си провокирал Р.К. да
навлезе в улицата, където е станало прегазването на баща му.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал
е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за
репариране на причинените на ищците неимуществени вреди от загубата на
техния съпруг и баща с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.
По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях
обезщетение е прието, че ищците са претърпели значителни по интензитет
душевни болки и са изживели тежка психическа травма от внезапната смърт
на техния близък, които ще ги съпътстват до края на живота им. На тази база
изхождайки от икономическата обстановка в страна и това, че увреждането е
значително и трайно е определено обезщетение от по 150 000 лв. за всеки от
ищците.
Възражението за съпричиняване е намерено за основателно като е
посочено, че пострадалият в качеството си на пешеходец е пресякъл пътното
платно в нарушение на задълженията си по чл. 108 и 113 от ЗДП. Приносът му
е определен на 50 %.
По тази причина е прието, че дължимото обезщетение на всеки от
ищците с оглед чл. 51, ал. 2 от ЗЗД следва да се намали на по 75 000 лв.
Именно тази сума е присъдена на всеки от тях ведно със законната лихва
от 04.02.2020 г.
Исковете до пълните предявени размери и съответно претенцията за
присъждане на законна лихва от 04.11.2019 г. до 04.02.2022 г. са били
отхвърлени. Последното е свързано със становището на Пз ОС, че лихва се
дължи след изтичането на 15 дни от представянето на всички нужни
доказателства за произнасяне по застрахователната претенция, а при липсата
им от изтичане на срока за разглеждане на същата.
Недоволни от решението в частта отхвърляща исковете за разликата
5
между сумата от по 150 000 лв. и присъдените по 75 000 лв. са останали
тримата ищци и са подали жалбата станала причина за започване на
настоящето въззивно производство. С нея те са обжалвали решението и в
частите отхвърлящи претенциите им за заплащане на законна лихва върху
вече присъдените по 75 000 лв.за времето от 04.11.2019 г. до 04.02.2020 г.
Във въззивната жалба съображенията за неправилност и
незаконосъобразност на решението са свързани единствено с интерпретация
на доказателствения материал от Пз ОС довела го до извода за наличие на
съпричиняване. Съответно след подробен анализ на същия, жалбоподателите
излагат доводи, че такова не е налице, респективно твърдят, че ако се приеме,
че има, то същото е в по-малък размер от определените с решението 50 %.
Относно момента , от който се дължи законна лихва е преповторено
заявеното и пред Пз ОС, че по процесиня тип застраховка застрахователят
покрива и отговорността на застрахования за забава от по- ранната от двете
дати – на уведомяване от застрахования или на отправяне на
застрахователната претенция.
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за
валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно
правилността им с оглед посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно
решение/акт/ е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен
орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма
качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и
решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона
писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е
постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу
лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не
може да се говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от
съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато
е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има
произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът
е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен
6
съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по
същество.
В случая за липса на право на иск в патримониума на ищците от
изложената фактическа обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран със активно субективно съединени искове искове с
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
В него е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена
застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно
произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не
е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова
претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е
упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да
няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият
обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от представените по делото доказателства е безспорно, че
тримата ищци са отправили претенция до ответника да им се заплатят
обезщетения от по 200 000 лв.за претърпените от тях неимуществени вреди
от смъртта на П. П. на 04.11.2019 г. В споменатия по- горе срок произнасяне
по искането не е извършено, като на два пъти им е отговаряно, че следва да
представят нови доказателства.
7
Така изложеното обуславя интереса на всеки един от ищците да
претендира заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от смъртта на техния съпруг и баща по исков път.
Това и фактът, че съдът с решението се е произнесъл по наведените в
тях обстоятелства налага извода и че то е допустимо.
Казаното сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спора по същество, като потвърди или измени изцяло или
отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е
обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на
исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на
застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност”
между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ
обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети
лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно
средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на
покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди
вследствие на телесно увреждане или смърт.
Това води до извод, че отговорността на застрахователното дружество
при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за
причинено от него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от
разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
8
В чл. 45 от ЗЗД е казано, че всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.
От казаното следва, че фактическият състав на непозволеното
увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен
резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.
От описаното по- горе съдържания на първоинстанционното решение и
въззивната жалба става ясно, че съдебният акт е влязъл в сила по отношение и
на двете страни в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди от по 75 000 лв. ведно със законната лихва от 04.02.2020 г. на всеки от
ищците, както и в частта отхвърляща исковите претенции за разликата между
първоначално претендираните по 200 000 лв. и сумата от по 150 000 лв., която
с оглед съдържанието на жалбата ищците вече считат, че им се дължи. Това
сочи, че е налице СПН по въпроса за наличието на всички елементи
обуславящи отговорността на деликвента, респ. на неговия застраховател с
оглед споменатите по- горе разпоредби на чл. 432 от КЗ. Тук за пълнота следва
да се посочи, че по въпросите обуславящи отговорността на деликвента е
приложима и разпоредбата на чл. 300 от ГПК с оглед на данните по делото за
влязла в сила присъда по отношение на водача на застрахования автомобил.
Това съобразено с разпоредбата на чл.269, изр. 2 от ГПК, ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС и липсата на жалба от страна на застрахователя сочи, че
пренесеният пред ПАС спор е единствено за това дали определеният от съда в
съответствие с правилата на чл. 52 от ЗЗД и възприет от двете страни
справедлив размер на дължимото обезщетение на всеки от тримата ищци от
по 150 000 лв. следва да се намали на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД , респ.
дали приетият от Пз ОС % за намаляване не трябва да е по- малък.
С чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от страна на законодателя е предвидено, че ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да
се намали. В тази норма за разлика от текста на чл. 45, ал. 1 на ЗЗД не се
говори за виновно поведение, а само за допринасяне от увредения. По тази
причина при преценката за наличие на такова е без значение какво е
психичното отношение към извършените действия, а дали те са спомогнали за
полученото от него увреждане, т.е. нужно е да са в причинна връзка със
9
същото и да са противоправни. В този смисъл е и приетото в ТР № 88 от 1962
на ОСГК на ВС, ППВС № 17 от 1963 и ТР № 1 от 2015 г. на ОСТК на ВКС.
По конкретния казус увредено е починалото при ПТП-то лице, т.е. при
преценката за съпричиняване ще се има предвид дали неговото собствено
поведение е допринесло за настъпване на катастрофата причинила смъртта му.
Това изключва възможността във връзка със същата да се обсъждат
действията на един от ищците в настоящето производство в какъвто смисъл са
част от възраженията на ответното дружество.
По повод на същите е нужно да се спомене, че в тях единствено следва
да се съдържат доводи за извършени от пострадалия действия в причинна
връзка с увреждането. На доказване подлежи извършването им и причинната
връзка. Противоправността е въпрос, по който се произнася съд с решението,
т.е. възразяващият не е длъжен да аргументира същата при направа на
възражението си.
В случая от събраните по делото доказателства е видно, че ПТП-то
причинено виновно от Р.К. е станало около 23 часа в безименна улица в гр. П.
разположена до училище „**“ и свързваща улиците „С.В.“ и „К.Г.“. Платното
на тази улица било хоризонтално, асфалтирано, но с множество повреди, без
тротоари и маркировка. Уличното осветление не е работело.
От показанията на разпитаните по делото на Пз ОС свидетели Р.К. и
Н.Д. се установява, че непосредствено преди инцидента починалият П. лежал
върху уличното платно, а шофьорът не го забелязал и преминал през него.
Данни в тази насока се съдържат и в имащите характер на обяснения на
страна за целите на настоящето дело свидетелски показания на К. П. дадени в
рамките на досъдебното производство и пред съда по НОХД № 918/23 г. на Пз
ОС.
Във връзка с това следва да се приеме, че при липсата на други данни по
делото починалият е бил пешеходец по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗДП.
Той като такъв според чл. 108, ал.1 от ЗДП трябва да се движи по
тротоара или банкета на пътното платно. При липса на такива според ал. 2 на
чл. 108 от ЗДП движението се извършва в частта от пътя противоположна на
посоката на движение на ППС и възможно най- близо до лявата му граница.
От разпоредбите на чл. 113 от ЗДП съответно следва извод, че при пресичане
на платното за движение пешеходците се съобразяват преди да навлязат в
10
същото с приближаващите се пътни превозни средства, като не удължават
ненужно пътя и времето за пресичане и не спират без необходимост на
платното за движение и т.н. Последното от своя страна изключва пък
възможността пешеходецът да може да лежи на пътното платно.
Така погледнато при липса на други данни би бил логичен извод за
наличие на съществено съпричиняване на вредоносния резултат.
В случая обаче от споменатите показания на разпитаните по делото
свидетели Д. и К., а и от имащите характер на обяснения по настоящето дело
свидетелски показания на тримата ищци дадени в рамките на досъдебното
производство и при разглеждането на НОХД № 918/2023 г. на ПзОС се
установява, че така описаното местонахождение на починалия на споменатата
безименна улица не е обусловено само и единствено от неговото поведение.
В показанията на двамата свидетели и обясненията на тримата ищци се
говори за възникнал преди инцидента конфликт между група лица от една
страна и Ц. П. и негов приятел от друга. След същия Ц. отишъл до тях и се
оплакал на баща си П. П.. Те решили да отидат да подадат сигнал в полицията
като освен Ц. и баща му с тях тръгнали още хора. След подаването на жалбата
те се отправили към дома си. В една кола се качила част от оплакващата се
група, вкл. Ц. и баща му. Брат му К. и други от групата останали и извикали
Р.К. да дойде да ги вземе с неговата кола. През това време на Ц. се обадили
хора от нападналата го група. Уговорили си среща на уличката, където станало
ПТП-то, за да се разберат. Ц., баща му и другите вместо да отидат отново в
полицията за съдействие се обадили на хората от другата кола /К. П., Р.К. и
т.н./ и ги уведомили за уговорката. Така нареченото разбиране видно от
показанията на всички споменати по- горе било свързано с физическа
саморазправа, при която пострадал починалият П. П.и и останал да лежи на
улицата. В това време дошла втората кола, тръгнала по уличката и преминала
през лежащия безпомощно П..
Така изложеното за ПАС обаче не изключва извод за това, че П. П. е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Такъв би бил възможен
само в случай, при който той се движел нормално по улицата, респ. пресичал е
по начина предвиден в ЗДП и е безпричинно е бил нападнат и набит от група
лица.
В случая обаче той сам е отишъл на мястото на инцидента, за да търси в
11
нарушение на обществения ред физическа саморазправа с друга група лица и
при това на платното за движение в нарушение на разпоредбите на ЗДП. С
това си поведение той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и
справедливия размер на дължимото обезщетение на всеки от ищците следва
да се намали. Приносът му обаче не следва да се равнява на този на водача на
прегазилото МПС по причина, че последният според заключението на
приетата по делото експертиза могъл да забележи падналия на платното човек
и да спре. На тази база ПАС счита, че процентът на съпричиняване на
пострадалия следва да се определи на 20.
Тук за яснота е нужно да се спомене, че възражения за такова
допринасяне са направени от ответника още с отговора на исковата молба. В
него на първо место е споменато, че в нарушение на ЗДП починалият е лежал
на платното за движение, което станало причина да не бъде видян от
застрахования водач и да бъде прегазен. Споменато е и че той сам се е
поставил в опасност, от която за него и в последствие за близките му са
настъпили вредни последици.
Така изложеното сочи, че дължимото на всеки от ищците обезщетение
след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е в размер на по 120 000 лв.
Върху същото се дължи и законна лихва. Това е така, защото според чл.
429, ал. 2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В ал. 3 съответно е
предвидено, че те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на
отговорност считано от по - ранната дата измежду датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал.1, т.2 от КЗ или тази на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице.
При отговорността по чл. 45 от ЗЗД деликвента дължи законна лихва от
момента на увреждането. Това сочи, че тази законна лихва се дължи и от
застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3 от КЗ начален
момент- 04.11.2019 г.
Не в този смисъл е решението на Пз ОС. Това налага същото да се
отмени в частта му отхвърляща исковете за сумата от 45 000 лв. равняващи се
на разликата между дължимите по 120 000 лв. и присъдените по 75 000 лв. и
12
да се постанови друго осъждащо ответното дружество да им ги заплати ведно
със законната лихва от 04.11.2019 г.
Решението следва да се отмени и в частта отхвърляща претенциите за
присъждане на законна лихва върху вече присъдените по 75 000 лв. за времето
от 04.11.2019 г. до 04.02.2020 г. и да се постанови друго присъждащо такава.
В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
Така изложеното налага изменение на решението и в частта за
разноските.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на Пз Ос в полза на бюджета на съдебната власт още 5 400
лв. за ДТ. То ще следва да заплати и допълнително адв. възнаграждение по чл.
38, ал. 2 от ЗА на адв. Р. М. с оглед допълнително присъдените суми на всеки
от тримата ищци. Размерът му при липса на възражения за прекомерност,
респ. искане за изменение на решението на Пз ОС по чл. 248 от ГПК ще се
определи съобразно чл. 7 от Наредба № 1 за минималните размери на адв.
възнаграждения и е равен на по още 3360 лв. с ДДС, т.е. общо 13 440 лв. с
ДДС. Съответно решението ще следва да се отмени и в частта, с която ищците
са осъдени да заплатят разноски по съразмерност на ответното дружество в
размер на 288, 25 лв., която сума се равнява на разликата между присъдените
такива от 856, 25 лв. и дължимите в размер на 568 лв.
За производството пред ПАС застрахователят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Пловдивския апелативен съд в полза на бюджета на
съдебната власт сумата от 2700 лв. за ДТ, а на адв. Р. М. възнаграждение по
чл. 38, ал. 2 от ЗА за осъщественото безплатно представителство на тримата
жалбоподатели с оглед допълнително присъдените суми на всеки от тримата
ищци. Ответникът и сега не възразява размерът на същото да се определи по
критериите определени в Наредба № 1 за минималните размери на адв.
възнаграждения, т.е. за всеки от ищците се дължи сумата от по 3360 лв. с
ДДС, т.е. общо 13 440 лв. с ДДС.
Тримата жалбоподатели пък дължат на застрахователя юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност за всеки от трите иска в размер от общо 200
лв.
Водим от това съдът
13
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 60/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 260006 от 10.07.2024 г. в частите, с
които се:
1. ОТХВЪРЛЯТ предявените от Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П.,
ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№*
против ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* искове да бъде
осъдено дружеството да им заплати по 45 000 лв. за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. К.
П. настъпила при ПТП на *** г., която сума се равнява на разликата между
дължимите им се според ПАС по 120 000 лв. и присъдените с решението на Пз
ОС по 75 000 лв.,
2. ОТХВЪРЛЯТ претенциите за заплащане на законна лихва върху
присъдените им по 75 000 лв. за времето от 04.11.2019 г. до 04.02.2020 г.,
3. ОСЪЖДА Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц.
П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* да заплатят на ЗД „Д**-
О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* разноски по съразмерност за
производството пред Пз ОС в размер на 288, 25 лв., която сума се равнява на
разликата между присъдените такива от 856, 25 лв. и дължимите такива в
размер на 568 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* да заплати
на Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН
**********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* по 45 000 лв. ведно със законната
лихва от 04.11.2019 г. до окончателното плащане, за обезщетяване на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П.
К.ов П. настъпила при ПТП на ** г., която сума се равнява на разликата между
дължимите им се според ПАС по 120 000 лв. и присъдените с решението на Пз
ОС по 75 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* да заплати
на Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН
**********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* върху присъденото им с
постановеното по т. дело № 60/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен
съд решение № 260006 от 10.07.2024 г. обезщетение от по 75 000 лв. и законна
14
лихва за времето от 04.11.2019 г. до 04.02.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 60/2020 г. по описа на
Пазарджишкия окръжен съд решение № 260006 от 10.07.2024 г. в частта, с
която се отхвърлят предявените от Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН
********** и Ц. П. П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* против
ЗД „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* искове за осъждане на
дружеството да им заплати по 30 000 лв. представляващи обезщетение на
претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг и баща П. К.
П. настъпила при ПТП на *** г., която сума се равнява на разликата между
дължимите им се според тях по 150 000 лв. и дължимото им се според ПАС
обезщетение от по 120 000 лв.
ОСЪЖДА „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр. С., бул. „В.“ №* да заплати на
адв.Р. И. М., ЕГН **********, гр.С., ** още 13 440 лв. с ДДС представляващи
дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и
Ц. П. П., ЕГН ********** в производството пред ПзОС.
ОСЪЖДА „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр. С., бул. „В.“ №* да заплати по
сметка на Пазарджишкия окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт
още 5 400 лв. ДТ за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр. С., бул. „В.“ №* да заплати по
сметка на Пловдивския апелативен съд в полза на бюджета на съдебната власт
2 700 лв. ДТ за въззивното производство.
ОСЪЖДА „Д**-О-з.“ ЕАД, ЕИК **, гр. С., бул. „В.“ №* да заплати на
адв. Р. И. М., ЕГН **********, гр.С., ** сумата от 13 440 лв. с ДДС
представляващи дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство на Й. С. П., ЕГН **********, К. П.
П., ЕГН ********** и Ц. П. П., ЕГН ********** в производството пред ПАС.
ОСЪЖДА Й. С. П., ЕГН **********, К. П. П., ЕГН ********** и Ц. П.
П., ЕГН **********, тримата от гр.П., ул.Н.М.№* да заплатят на ЗД „Д**-О-
з.“ ЕАД, ЕИК **, гр.С., бул. „В.“ №* юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност за производството пред ПАС в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред ВКС.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16