Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№ 121
гр.ВРАЦА,30.04.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в публичното
заседание на 02 февруари 2018 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
Членове:ПЕНКА ПЕТРОВА
мл.с.СВЕТОЗАР
ГЕОРГИЕВ
при секретаря Миглена Костадинова,като разгледа
докладваното от
съдия Досов въззивно гр.дело №695 по описа за 2017 год.,за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Д.Й.
*** против решение №221/03.11.2017 год. по гр.дело №660/2017 год. по описа на
РС-Козлодуй,с което съдът е отхвърлил предявените от въззивника против Държавно
предприятие "Радиоактивни отпадъци"-гр.София (ДП"РАО")
обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр.с
чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ-за признаване на уволнението му,извършено със Заповед
№ТП-19/14.03.2017 год.,за незаконно и за отмяна на тази заповед;за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност;за заплащане на
обезщетение в размер на 13228.80 лева за времето,през което е останал без
работа поради уволнението и за заплащане
на удържаното му на основание чл.221,ал.2 КТ брутно трудово възнаграждение.
С жалбата се
иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло,като неправилно и
необосновано,и вместо него да се постанови друго,с което всички предявени
искове бъдат уважени.Изложени са доводи за неправилно приложение на материалния
закон,както и за противоречие между събраните по делото доказателства и
направените от първоинстанционния съд изводи.
В срока по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемото Държавно предприятие "Радиоактивни
отпадъци"-гр.София е подало отговор,в който подробно мотивира становище за
неоснователност на жалбата.Счита обжалваното решение за правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено изцяло.
Пред
въззивната инстанция искания по доказателствата не са правени и такива не са
събирани.
Въззивната
жалба е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в установения
от ГПК преклузивен срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се
произнесе по нейната основателност,съдът съобрази следното:
Гражданско
дело №660/2017 год. по описа на
РС-Козлодуй е образувано по иск на Т.Д.Й. *** против Държавно предприятие
"Радиоактивни отпадъци"-гр.София (ДП"РАО") с правно
основание чл.344,ал.1,т.1 КТ за признаване
на уволнението му,извършено със Заповед №ТП 19/14.03.2017 год. на
изпълнителния директор на ответното предприятие,и за отмяна на тази заповед.
С исковата молба
са предявени в условията на обективно съединяване и искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.2 и чл.344,ал.1,т.3 във връзка с чл.225,ал.1 КТ-за възстановяване
на Т.Д. на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение
за времето,през което останал без работа,в размер на 10000.00 лева,увеличен в
хода на делото на 13228.80 лева.
Предявен е и иск
за заплащане на удържано от работодателя на основание чл.221, ал.2 КТ едно брутно трудово възнаграждение,уточнено
като размер в хода на делото - 2204.80 лева.
Със Заповед №ТП
19/14.03.2017 год. на основание чл.188,т.3 във вр. с чл.190, ал.1,т.1 във вр. с чл.187,т.1,пр.2-ро КТ,при спазване
изискванията на чл.189,ал.1, чл.193, ал.1 и чл.194,ал.1 КТ на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл.330,ал.2,т.6
във вр. с чл.188,т.3 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността
"манипулант" в сектор "Демонтаж І-ви контур",отдел
"Демонтажни дейности І-ви и ІІ-ри контур" към направление
"Демонтаж" в СП "ИЕ 1-4 блок, заемана при ответника.Наказанието
е наложено за това,че на 24.01.2017 год., 25.01.2017 год., 26.01.2017 год. и на 31.01.2017 год. ищецът самоволно и без
да уведоми прекия си ръководител и
ръководителя на наряда е напуснал работа (работния наряд) за повече от един час
- 4 дни за един календарен месец.
Ищецът е
твърдял,че има здравословни проблеми,които са известни на колегите и на
ръководителите му и че колегите му многократно са го извеждали от зоната със
строг режим,в която полага труд,след негово падане или проблеми с високо кръвно
налягане. Това извеждане от зоната е абсолютно задължително при здравословно
неразположение за предотвратяване на трудови злополуки.Твърдял е също,че не е
напускал площадката на ДП "РАО,като след поредните му проблеми,свързани с
прилошаване и високо кръвно налягане,е извеждан от зоната и е оставян в стая на
ДП "РАО".Позовал се е на нарушено право на защита при налагане на
наказанието,като е посочил,че в мотивите на оспорената от него заповед са
изброени документи,които не са му връчени и той не е имал възможност да се
запознае с тях и да даде допълнителни обяснения.Посочил е също,че тежестта на
наказанието не е съобразена с тежестта на нарушението.
С исковата
молба са представени оспорената Заповед №ТП 19/14.03.2017 год.,ЕР на ТЕЛК към
МБАЛ"Св.Иван Рилски"ЕООД-гр.Козлодуй №2286 от заседание №122/
27.09.2016 год.,както и шест амбулаторни листа,издадени на 27.12.2016
год.,04.01.2017 год.,11.02.2017 год.,15.02.2017 год. и на 06.06.2017 год.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор,в който е изразил становище за
неоснователност на иска с правно основание чл.344,ал.1,т.1 КТ.Оспорил е твърденията на ищеца,като е заявил,че Заповед
№ТП 19/14.03.2017 год. е издадена при спазване на всички изисквания на КТ за
откриване и провеждане на дисциплинарното производство.Посочил е,че след
откриване на нарушението със Заповед №ТП 9/ 08.02.2017 год. е изискал писмени
обяснения от служителя,като е поставил точни и ясни въпроси.Заповедта е връчена
лично на 09.02.2017 год.,а обясненията са постъпили на 13.02.2017 год. и в тях Й.
не е отрекъл,че е напускал работа.В изпълнение на задължението си да събере и
оцени посочените доказателства и с оглед проверка на твърденията в обясненията
е изискал информация от Служба"Трудова медицина",която обслужва
служителите на ДП"РАО" с работно място на територията на площадка АЕЦ,и
от Управление "Сигурност" на АЕЦ"Козлодуй"ЕАД за преминаване през системата за контрол на
достъпа на Т.Й. за период от 2 месеца.От получените справки е установено,че на 24.25.26 и
31.01.2017 год. Й. не е посещавал Служба "Трудова медицина",а на
всяка една от тези дати е напускал окончателно територията на защитена
зона,където е работното му място в
интервала 11:12 часа - 11:21 часа през ЕП 1/4.
С отговора
са представени трудов договор №82/06.03.1991 год.,допълнително споразумение към
този договор №1065/29.06.2015 год.,Заповед №ТП 9/ 08.02.2017 год. , обяснения
на служителя от 13.02.2017 год.,писмо от 06.03.2017 год. с приложена към него
справка от Служба"Трудова медицина" и писмо от 08.03.2018 год. ведно
с приложена към него справка от система АПС за преминаване на Й. в периода
15.12.2016 год.-02.03.2017 год.Приложена е и писмо по преписка №НЕЛК-8855/
27.10.2016 год. с твърдения,че представеното с исковата молба решение на ТЕЛК е
оспорено от ТП на НОИ-Враца по реда на чл.112 от Закон за здравето.
В хода на
процеса са представени Правилник за вътрешния трудов ред в
ДП"РАО",длъжността характеристика за заеманата от ищеца длъжност,нова
справка от система АПС и писмо изх.№1029/06-652/29.08.2017 год. на ТП на НОИ -Враца,според което
представеното от ищеца решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК.Прието е заключение
на вещо лице за размера на следващото се обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.По
негово искане е изслушан ищеца. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита
на общо петима свидетели,като по искане на ищеца са разпитани свидетелите Д.М.Ч.
и Н.В.М.-негови колеги,и Г.Н.П.-началник отдел "Техническа сигурност"
към управление "Сигурност" на АЕЦ"Козлодуй, а по искане на
ответника са разпитани А.А.Д.-ръководител сектор "Демонтаж І-ви
контур",и Б.К.Ч.-ръководител направление "Демонтаж" и пряк
ръководител на свидетеля Д..
От така събраните
доказателства е установена следната фактическа обстановка:
Ищецът е
работил при ответника по безсрочен трудов договор на различни длъжности,като от
29.06.2015 год. е заемал длъжността "манипулант"
в сектор "Демонтаж І-ви контур",отдел "Демонтажни дейности І-ви
и ІІ-ри контур" към направление "Демонтаж" в СП "ИЕ 1-4
блок"(Специализирано поделение "Извеждане от експлоатация 1-4
блок"),което поделение е част от ДП"РАО" и е разположено на
площадка 1-4 блок АЕЦ "Козлодуй".Работното време в това поделение е
било от 07.55 часа до 15.55 часа с установена почивка за хранене и
възстановяване един час от 11.30 часа до 12.30 часа,а работното място на ищеца
е било в зона със строг режим.Работата е била организирана в наряди (бригади) с
определен ръководител наряд за всеки работен ден,като работниците не са имали
право да напускат работа (зоната със строг режим) без разрешение на ръководителя на наряда или
на прекия ръководител,който за длъжността на ищеца е ръководителят на сектор
"Демонтаж І-ви контур",а именно свидетелят А.Д..
Те са имало
това право само за времето на установената почивка,но не са имали право да
напускат територията на предприятието-хранили са се и са почивали в стая за
почивка (чиста зона),която е извън зоната със строг режим,но е на територията
на предприятието.В тази стая е следвало да бъдат извеждани и работници при
здравословни проблеми,възникнали по време на работа,но отново след уведомяване
и с разрешение на началника на наряда,който от своя страна е следвало да
уведомява ръководителя на сектор
"Демонтаж І-ви контур".При по-тежки случаи такива работници е
следвало да посещават Служба "Трудова медицина" към
АЕЦ"Козлодуй"ЕАД,която обслужва и работещите на площадката на
АЕЦ"Козлодуй" служители и работници на ДП"РАО".
Установявайки
преждевременно напускане на работа от страна на ищеца Т.Й. на
24.01.2017,25.01.2017 год.,26.01.2017 год. и 31.01.2017 год.,прекият му
ръководител А.Д. е уведомил своя пряк ръководител Б.Ч.,който от своя страна с
доклад вх.№Д-02/3-138 от 02.02.2017 год.
е уведомил изпълнителния директор на ДП"РАО".Изпълнителният директор със Заповед №ТП 9/ 08.02.2017 год. е изискал от
ищеца писмени обяснения защо на 24,25,26
и 31.01.2017 год. е напуснал самоволно работния си наряд без да се обади на
прекия си ръководител и на ръководителя на наряда.Указал му,че може да
представи и доказателства към обясненията си за твърдените в тези обяснения
факти.
Заповед №ТП 9/08.02.2017 год. е връчена на ищеца на
09.02.2017 год. и на 13.02.2017 год. той е дал писмени обяснения.Посочил е,че
на 24.01.2017 год. около обяд по време на работа му е прилошало и с помощта
на колегата си Н.М. е отишъл в чиста зона,където си е измил лицето.След
това със служебен превоз е отишъл до поликлиниката.Там са му измерили кръвното и след като установили,че е високо
са му сложили система.Препоръчали са му на 25.01 и 26.01 (ищецът е допуснал
техническа грешка,като е посочил 25.02 и 26.02) да ходи два пъти през деня да
му измерват кръвното,защото има риск от инсулт.Затова на тези дати е напуснал
работното си място, но е информирал ръководителя на наряда.На 31.01.2017 год.
отново се е почувствал много зле,легнал е,а след като му е поолекнало е казал
на колегата си Н.М.,че ще ходи до поликлиниката.Отишъл е до
поликлиниката,където са му направили кръвни изследвания,които са показали
отрицателни резултати,поради което неговото име фигурира в списък при
ръководител направление за забрана за достъп в зона строг режим.След този
случай му е издаден и болничен лист за следващите три дни. Доказателства към
обясненията не са представени и не са посочени.
След
получаване на обясненията работодателят е изискал от АЕЦ"Козлодуй"
ЕАД справки за посещенията на ищеца в Служба
"Трудова медицина" и справка за преминаванията му през автоматизираните
системи за достъп на АЕЦ"Козлодуй"ЕАД.
Първата
справка е получена на 06.03.2017 год. и според нея на 24,25,26 и 31.01.2017
год. Й. не е посещавал службата по трудова медицина.Не са установени такива
посещения и от журналите,които се водят в медицинския авариен екип към
службата.Регистрирано е посещение на Й. на 17.01.2017 год.,когато е проведен
годишен профилактичен преглед,и на 18.01.2017 год.,когато е осъществен преглед
в очен кабинет.
Втората
справка е получена на 08.03.2017 год. и според нея Й. е напускал защитената
зона на АЕЦ"Козлодуй както следва-в 11:21:27 часа на 24.01.2017 год.,в 11.12.35
часа на 25.01.2017 год.,в 11.21:26 часа на 26.01.2017 год. и в 11.15.31 часа на
31.01.2017 год.
След
получаване и на тези справки работодателят е издал обжалваната Заповед
№ТП-19/14.03.2017 год.,в която е описал хронология на дисциплинарното
производство, сходна с изложената по-горе,и е приел,че Й. е напускал
преждевременно работа за повече от един
час четири дни за един календарен месец.Преценил е нарушението като тежко,като
е приел,че с обясненията си ищецът е опитал да го заблуди чрез неверни
твърдения,които са опровергани от представените справки.
В съдебно
заседание при изслушването му по негова инициатива ищецът е променил позициите
си,застъпени в обясненията по чл193,ал.1 КТ и в исковата молба, като е заявил
(л.70),че при преждевременнните си напускания на работа на посочените дати е посещавал лекарски кабинет в града (град
Козлодуй) и се е обаждал на личния си лекар за указания за лекарства.но след
това се е връщал на работа и е стоял в
зоната за почивка,която е извън зоната строг режим.В същото заседание той
отново е променил позицията си (л.71),като е заявил,че само в един от случаите
е ходил до поликлиниката в града.В другите е напускал зоната строг режим,но не и територията на
предприятието.
Свидетелите Д.Ч. е заявил,че знае за здравословни проблеми
на ищеца-кръвно,проблеми с кръста,припадъци.Бил е свидетел и на случаи,при
които ищецът е напускал зоната със строг режим преди края на работния ден,защото
му е било зле.Й. се е обърнал към ръководителя на наряда,който го е извел от
зоната и са потърсили лекарска помощ в градската поликлиника,а не в
Служба"Трудова медицина". Знае за поне два-три случая в които Й. е напускал работното си място,защото
му е ставало зле,но тогава той е отивал
в стаята за почивка извън зона строг режим, оставайки си на работа.Този
свидетел не е посочил конкретни дати,но е заявил,че именно прекия ръководител Д. е казал на Й. да
запише в обясненията си,че е ходил до
поликлиниката за лекарска помощ.
Свидетелят Н.М.
също знае,че ищеца не е в добро здравословно състояние.Лично той два пъти го е
извеждал от зона строг режим и го е водил в "Трудова медицина",като е
съобщавал на по-висшестоящи лица.Знае,че през месец януари (2017 год.) Й. е
напускал зона строг режим 4-5 пъти и е
ходил в стаята за почивка,но не може да посочи конкретни дати.Не знае за всички
случаи,тъй като през месец януари е бил в отпуск,но не си спомня на кои дати.Й.
е ходил също и до градската поликлиника, и до служба "Трудова
медицина",но свидетелят отново не сочи конкретни дати.
Свидетелят А.Д.
е обяснил,че работникът може да напускане зона строг режим,където е работното
му място,след като уведоми ръководителя на наряда, който извежда лицето от
наряд.Обяснил е подробно и какво се разбира под работно място на ищеца.За
посочените в заповедта за уволнение дати той не знае дали Й. е уведомявал
ръководителя на наряда,но той като пряк ръководител не е уведомяван.За
отсъствията на Й. е информиран от колегите му и той е уведомил своите
началници.Не знае дали са изисквани обяснения от началника на наряда,но дори
при извеждане на работника в стая за почивка от ръководител на наряда,това се
води напускане на работното място,ако е без разрешение на прекия ръководител
("без наше разрешение").Ако на
работник му стане лошо,той се отписва от наряда и отива до Трудова медицина-сам или придружен от колеги.
Свидетелят Б.Ч.
е обяснил,че е получил доклад от А.Д.,че на 24,25,26 и 31.01.2017 год. Й. е напуснал самоволно наряда,без да уведоми
прекия си ръководител и ръководител наряд.Обяснил е също,че когато при нужда
работник се извежда от зона строг режим се уведомява ръководител наряда,Служба
"Трудова медицина" и прекия ръководител,а работникът се извежда от
наряда.Ако работникът не е изведен от наряда,той трябва да стой на работното си
място. Извеждането от наряд е задължение на ръководителя на наряда и затова
ръководителя на наряда за тези дни е наказан,а Й. е наказан за самоволното
напускане.Свидетелят няма данни Й. да се е обаждал на ръководителя на наряда.Не
е уведомяван за влошено здравословно състояние на ищеца и не са му предоставяни
такива документи.
Свидетелят Г.П.
е обяснил,че системата за сигурност на АЕЦ"Козлодуй се състои от много
подсистеми,една от които е контрол на достъпа.Тази подсистема е компютъризирана,има
високовъртящи автоматизирани врати и
портали с четци ,които четат поднесеното на вход и изход и според зоната на
достъп за всеки човек позволяват или не достъп.Тази система е поставена на външните портали ЕП 1 и ЕП 2 и на над 100
вътрешни,като на всички има четящи устройства.Човекът поднася пропуска си на
четеца и ако има достъп тази врата (портал) му дава разрешение за преминаване,при
което номера на пропуска отива в сървър с база данни.Системата отчита номера на
картата, номера на пропуска,име на човека,други лични данни,часа на минаване,
пункта,през който се минава и действието,което е вход или изход (т.е влизане или излизане). Системата е
на АЕЦ"Козлодуй",но се ползва
и от ДП"РАО".Когато се поиска справка,а такива се искат периодично от
ДП"РАО,то тази справка винаги отразява това,което е съхранено в сървъра.Системата
е надеждна,защото е затворена-не е свързана нито с интернет,нито с други
системи на "АЕЦ"Козлодуй".Манипулации принципно са възможни,но
има хора,които следят това да не се случва,вмешателството може да бъде
проследено,а и от 1999 год. досега такова не е регистрирано.
При така установената
фактическа обстановка първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение
№221/03.11.2017 год. по гр.дело №660/2017 год.,с което е отхвърлил всички
предявени от Т.Д.Й. искове,излагайки подробни съображения,към които въззвивната
инстанция се присъединява и препраща на основание чл.272 ГПК.
Въпросите, имащи
значение за законността на уволнението,са : извършено ли е посоченото в заповедта дисциплинарно
нарушение и спазени ли са изискванията на чл.193,чл.195,чл.194 и чл.189 КТ преди и при издаване на Заповед
№ТП-19/14.03.2017 год.
Събраните
доказателства бяха изложени по-горе и въз основа на тях настоящият състав на
ОС-Враца приема за доказано,че ищецът е извършил нарушението,посочено в Заповед
№ТП-19/14.03.2017 год.
На първо място,при
формиране на този си извод съдът изхожда от противоречивите обяснения на самия
ищец.В обясненията си по реда на чл.193 КТ той е посочил,че и в четирите случая
на дати 24,25,26 и 31.01.2017 год. е напускал работното си място,което в зона
със строг режим,и е ходил до поликлиниката за прегледи.След като това му
твърдение е опровергано с изисканата и приложена справка от
Служба"Трудова медицина",описана
във връчената му Заповед №ТП-19/14.03.2017 год.,в исковата си молба е твърдял,че
не е напускал територията на площадката на ДП"РАО",а е извеждан от
зоната със строг режим,където е работното му място,и е оставян в стая на
ДП"РАО"-стаята за почивка в
чиста зона.В.съдебно
заседание двукратно е променил позицията
си,като първо е посочил,че при преждевременнните
си напускания на работа на посочените дати
е посещавал лекарски кабинет в града (град Козлодуй) и се е обаждал на
личния си лекар за указания за лекарства.но след това се е връщал на работа и е
стоял в зоната за почивка,която е извън
зоната строг режим,а след това в същото заседание е заявил,че само в един от
случаите е ходил до поликлиниката в града.В другите е напускал зоната строг режим,но не и територията на
предприятието.
Общото между
тези твърдения е,че той не отрича преждевременното напускане на работното си
място на посочените в Заповед
№ТП-19/14.03.2017 год. дати,но поддържа, че това напускане не е самоволно,а е
наложено по обективни причини-здравословно неразположение,свързано с трайно
влошеното му здравословно състояние.
Такова
трайно влошено здравословно състояние ищецът Й. не е доказал нито с
представеното решение на ТЕЛК,нито с представените амбулаторни листове.В
решението на ТЕЛК действително са описани сериозни заболявания,обусловили и
определянето на 58% ТНР,но това решение е отменено от НЕЛК,а амбулаторните
листове,освен че не касаят посочените в Заповед №ТП-19/14.03.2017 год.
дати,сами по себе си не могат да бъдат доказателство за наличието на
заболявания.Същевременно от изисканата и неоспорена справка от
Служба"Трудова медицина" може да се изведе,че към 17.01.2017 год.
ищецът е бил в добро здравословно състояние при извършване на годишния
профилактичен преглед,не е имал оплаквания и не е съобщил за здравословни проблеми.
Здравословно
неразположение на посочените дати не установяват и показанията на разпитаните
по искане на ищеца свидетели Д.Ч. и Н.М., тъй като въпреки подробните обяснения
никой от тях не е посочил конкретни дати.
Недоказано е
и следващото му твърдение,че е уведомявал ръководителя на наряда за две от напусканията,но
дори и да бе доказано,дисциплинарното нарушение отново е факт,тъй като
работниците имат право да напускат работното си място само по основателни
причини,като за това напускане следва да бъде уведомен и прекия началник на Й. А.Д.
- ръководител на сектор "Демонтаж І-ви контур".
Затова
единственият възможен извод е,че на посочените дати ищецът е напуснал работното
си място,което е в зона със строг режим,без основателна причина и без да
уведомява прекия си началник А.Д. - ръководител на сектор "Демонтаж І-ви
контур".Такова уведомяване е абсолютно задължително и при наличието на
уредената в т.6.6 от длъжностната характеристика на ищеца хипотеза,на която той
също се позовава,но без да ангажира доказателства и без да твърди,че е уведомил
прекия си началник.
Тези преждевременни
напускания-четири на брой,са в рамките на един календарен месец и всяко от тях
е продължило много повече от един час,като това се установява от приложената
двукратно по делото справка от система АПС за преминаване на Й. в периода 15.12.2016 год.- 02.03.2017 год.Тази справка
е извадка от база данни, попълването на която не предполага човешка намеса,достоверна
е и не е манипулирана, като последния факт се установява от показанията на
свидетеля Г.П..Тя не е частен документ,а електронен документ, по смисъла на чл.184 ГПК, възпроизведен на хартиен носител,не е манипулирана,поради което и
отразеното в нея следва да се приеме за вярно.А от отразеното е видно,че на
всяка една от четирите дати Й. е напускал през външния портал на предприятието в интервала 11.12 часа - 11.21 часа,като само
на дата 26.01.2017 год. се е върнал през външния портал в 15.02.35 часа,но без да достига до работното
си място.В останалите три случая не се е завръщал до края на работното време,който
е в 15.55 часа..
При тези си
съображения съставът на ОС-Враца
приема,че ищецът е извършил описаното в Заповед №ТП-19/14.03.2017 год. дисциплинарно нарушение по чл.190,ал.1, т.1,пр.2 КТ,за което е предвидено наказание "дисциплинарно уволнение".
Съдът приема,че преди и при издаване
на атакуваната заповед работодателят е спазил разпоредбите на чл.193,чл.194 и
чл.195 от КТ.Преди налагане на наказанието той е изискал писмени обяснения от
работника и е проверил твърденията му,Заповедта е напълно мотивирана,а наказанието е наложено преди
изтичане на два месеца от откриване на нарушението.
Спорен е въпросът дали при налагане на наказанието е
държана сметка за тежестта на нарушението,обстоятелствата,при които то е извършено
и поведението на работника,т.е. спазена ли е разпоредбата на чл.189 от КТ.Окръжният съд,преценявайки събраните в производството
доказателства,намира,че разпоредбата на чл.189 от КТ е
спазена.
За да се прецени тежестта на допуснатото нарушение,следва
да се обсъди цялостната характеристика на деянията от обективна и от субективна
страна.От значение в случая е да се прецени както значимостта на неизпълненото задължение,така
и формата на вината.Въззивната инстанция в настоящия си състав счита, съобразявайки
задълженията на ищеца,залегнали във връчената му за изпълняваната длъжност
длъжностна характеристика,че нарушенията на трудовата дисциплина,с оглед
вменените му задължения,се явяват
основни,които той следва да следи да не допуска при изпълнението на
възложената му работа.Допускайки описаните в заповедта за уволнение
нарушения,ищецът е допуснал съществено отклонение от вменените му основни
задължения за длъжността,и то умишлено.Ищецът
не е доказал,че нарушенията се дължат на обстоятелства извън неговата субективна воля,а от писмените му обяснения
не личи самокритичност при даване на личната му преценка за допуснатите
нарушения.
Отчитайки всички изложени
съображения,съдът намира,че в конкретния случай
работодателят е имал субективното право да наложи най-тежкото дисциплинарно
наказание "уволнение" на основание чл.190,ал.1,т.1 КТ,при
упражняването на което е спазил изискванията на чл.193,чл.195 и чл.194 КТ и е
съобразил критериите по чл.189,ал.1 КТ.
При изложеното предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна се явява неоснователен и недоказан.
Предвид обусловеността на исковете за възстановяване на по-рано заеманата
работа и изплащане на обезщетението по чл.225,ал.1 от КТ,последните също се
явяват неоснователни и недоказани. Неоснователен е и иска с правно основание
чл.221,ал.2 КТ.
Като е достигнал до същите правни
изводи,РС-Козлодуй е постановил правилно решение,което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на
въззиваемия-ответник се следва и юрисконсулско
възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 300.00 лева.
При всичко
гореизложено и на основание чл.271,ал.1,пр.1 от ГПК Окръжен съд-Враца
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №221/03.11.2017
год. по гр.дело №660/2017 год. по описа на РС-Козлодуй,с което предявените от Т.Д.Й.
*** против Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци"-гр.София обективно съединени искове с правно основание
чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 вр.с чл.225,ал.1 КТ и чл.221,ал.2 КТ са отхвърлени.
ОСЪЖДА Т.Д.Й.,с
ЕГН**********,с адрес *** да заплати на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци",с ЕИК ****,седалище
и адрес гр.София, бул. **** сумата от 300.00 лева,представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.