Решение по дело №717/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 260000
Дата: 21 август 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Стела Йорданова Михайлова
Дело: 20205220200717
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

  

 

21.08.2020 г., гр.......

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав

на тридесет и първи юли през две хиляди и двадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                                                           Председател: СТЕЛА МИХАЙЛОВА

 

Секретар Росица Караджова,

като разгледа докладваното от съдия Михайлова АНД №717 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „ПЪТИЩА“ АД, ЕИК ....., представлявано от изп.директор Д.С., със седалище и адрес на управляние: гр......., ул.“.....“ №..против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция с.Г, №.....на ОД на МВР гр......., с който за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.4 от КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева. 

Жалбоподателят моли електронният фиш, като незаконосъобразен да бъде отменен.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата ОД на МВР ......, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните  и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш е наложена имуществена санкция, затова че на 06.02.2020 г. в 18:31 часа в с.Главиница, ул.“...“ с посока на движение към гр.Пещера е заснето с АТСС ARH CAM S1 №11743bb да се движи МПС – лек автомобил „......” с ДК №....., като ю.л., което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р.България и не е спряно от двежение не е сключило договор за ЗЗГО.

Жалбата е процесуално допустима и по същество ОСНОВАТЕЛНА.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства приложени по делото.

На първо място следва да се отбележи, че от съдържанието на обжалвания ЕФ не може да се изясни ясно и недвусмислено каква е била волята на наказващия орган, т.е. кое е санкционираното лице. Това е така, защото в обстоятелствената част на фиша първо е посочено кой е собственикът на процесното МПС – дружеството Пътища АД. След това веднага е посочено кой е законният представител на това дружество – Д.А.С..

Но диспозитивно-санкционната част на ЕФ започва с обръщението „Уважаема/и госпожо/господине”, като продължава: „За извършеното нарушение по чл.483 ал.1, т.1 от КЗ във връзка с чл.638 ал.4 от КЗ Ви се налага имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева”.

От така записаното излиза, че санкцията е наложена на физическото лице – управителят, а не на представляваното от него юридическо лице, с оглед обръщението адресирано към него: „Уважаема/и госпожо/господине”, а след това обръщение липсва посочване на обстоятелството, че на представляваното от Д.С. юридическо лице се налага имуществената санкция.

Но дори да се приеме, с оглед описанието на нарушението, че същото е извършено от ю.л., собственик на автомобила, съдът намира че ЕФ е незаконосъобразен по следните съображения:

Разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, която се сочи да е нарушена, вменява в задължение на всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Не е спорно по делото, че автомобилът засечен с мобилното устойство да се движи на инкриминираната дата и място е собственост на дружеството жалбоподател „Пътища“ АД.

Съгласно чл.186, ал.4 от ЗДвП при нарушения, установени с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, на собственика, на когото е регистрирано превозното средство, а когато то е собственост на юридическо лице - на управителя му, се изпраща покана с препоръчано писмо с обратна разписка да се яви в съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението.

Едва при неявяване в определения срок или при непосочване писмено на лицето, на което е предоставено управлението на моторното превозно средство, на собственика или на управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство, се издава фиш в негово отсъствие, който се смята за връчен от датата на издаване на фиша.

В случая тази процедура не е спазена. По делото липсват доказателства да е изпращана покана до управителя на ю.л, собственик на автомобила, за евентуално явяване за съставяне на фиша или за посочване на лицето на което е предоставено управлението на МПС.

Затова, видно от доказателствата по делото, веднага след издаването на ЕФ, от управителя на ю.л., собственик на автомобила е постъпило възражение, което може да бъде приравнено на декларация, по смисъла на чл.186, ал.5 от ЗДвП, в което е посочено, че заснетото МПС е било управлявано от лице, на което автомобилът е отдаден под наем, като са описани данни за лицето, което е извършило нарушението. Освен това са представени договорът за наем от 02.01.2020 г., действащ до 26.02.2020 г.  и  приемо предавател протокол от 02.01.2020 г. за предаване на автомобила на наемателя.

По делото е представено и копие от свидетелството за управление на моторно превозно средство на ползвателя на автомобила.

Според разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП, когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

Тъй като не е спазена процедурата за установяване на лицето, което фактически е управлявало автомобила, респективно извършило нарушението, съдът приема, че събраните по делото доказателства напълно оборват приетото от АНО, че нарушението е извършено от ю.л., собственик на автомобила, имайки предвид вида на с наложената санциия – имуществена такава.

Напротив от доказателствата по делото се установява, че автомобилът е бил управляван от лицето, владеещо и позващо автомобила, в качеството на наемател и на което е следвало да бъде съставетн ЕФ, но за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, като лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

С изложеното, съдът счита, че ЕФ е необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

По делото е направено искане от пълномощника на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН /Дв бр.94/2019 г., влязла в сила на 03.12.2019 г./ в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

В този случай е приложима разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, според която когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

По делото са представени пълномощно и договор за правна помощ, според които на адв.Узунов за процесуално представителство по делото е заплатена в брой сума от 200 лв.

В случая няма направено възражение от настрещната страна за прекомерност на възнаграждението съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН.

С оглед на това и резултата по делото-отмяна на НП, съдът намира претенцията за възлагане на разноски за основателна, поради което следва да бъде осъдена ОД на МВР ...... да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски за един адвокат в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ за налагане на имуществена санкция с с.Г, №.....на ОД на МВР гр......., с който на „ПЪТИЩА“ АД, ЕИК ....., представлявано от изп.директор Д.С., със седалище и адрес на управляние: гр......., ул.“.....“ №..а нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638, ал.4 от КЗ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2 000 лева. 

ОСЪЖДА ОД на МВР ...... за заплати на „ПЪТИЩА“ АД, ЕИК ....., представлявано от изп.директор Д.С. направените по делото разноски за адвкотско възнаграждение в размер на 200 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

                                          

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: