№ 2251
гр. София, 18.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110102436 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба с вх. №157091/27.07.2022 г. от Р. В. Б. е инкорпорирано искане
за изменение на решението на СРС в частта за разноските. Изложени са аргументи, че не се
дължи юрисконсулското възнаграждение на основание чл. 78,т. 8 от ГПК. Сочи се, че е
налице дискриминация в полза на търговски дружества с юрисконсулти спрямо други
дружества, в т.ч. и тези, който се представляват от управителите си, които са с юридическо
образование. Поддържа се, че е необходимо разноските реално да бъдат направени в полза
на юрисконсулта, а това обстоятелство е недоказано по делото. Оспорва се дължимостта на
депозитите за СТЕ и ССчЕ. Сочи, се че с отговора на исковата молба ответникът е навел
доводи за недопустимост на въпросите, поставени към вещите лица. Твърди се, че вещите
лица се явяват „куриери“, които имат за задача да донесат писмени документи от ищеца до
съда
С отговора на въззивната жалба не е се излагат аргументи, касещи разноските
определени в първоинстанционното решение.
Съдът намира исканията на молителя за неоснователни.
В обжалваното решение съдът е приел, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
„Топлофикация София” ЕАД съобразно уважената част от исковете се следват деловодни
разноски за производството, чийто размер, възлиза на 416.63 лв., от общо дължим размер от
625 лева/ в т.ч. държавна такса-25 лева, депозити за вещи лица-500 лева, и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр.
с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Изложените от ищеца възражения са отхвърлени с постановеното Решение №
10 от 29.09.2016 г. на КС на РБ по к.д. № 3 / 2016 г. (относно конституционосъобразността
1
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК). Конституционният съд е приел, че
лишаването на страна в процеса от разноски за процесуална защита при позитивен развой на
съдебното дело само поради обстоятелството, че правоотношението й с процесуалния
представител е служебно или трудово и разкрИ. особености (задължения и разходи) предвид
качеството на работодателя при формиране на възнаграждението, би било нарушение на
правото на защита и на правовата държава. Конституционният съд изрично е посочил, че
при правна защита, осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко
направения разход. Ето защо възраженията относно присъденото юрисконсултско
възнаграждение са неоснователни.
Отговорността за разноски включва направените по делото разходи за внесена
държавна такса, изплатен адвокатски хонорар, изплатени възнаграждения за вещо лице,
за явяване на свидетели в открито съдебно заседание, хонорар на преводач и т.н. Всички
суми, изплатени на някое от тези основания, представляват разноски, които страната
прави по повод на делото /чл. 78, ал. 1 ГПК/ и се дължат от страната, която с
поведението си неоснователно е причинила възникването на съдебния спор. Решение №
54 от 17.02.2016 г. по гр. д. № 5091 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение.
Изложените от въззивника възражения за недължимост на възнагражденията на вещите лица
всъщност преповтаря позицията му относно неотносимостта и недопустимостта на това
доказателство в конкретния спор. В тази връзка следва да се посочи, макар и касещо
доказателствената стойност на заключенията, че няма основание да не бъдe кредитиранa
една експертизитa поради това, че вещото лице е използвало документи, неналични по
делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца по делото. При изпълнение на
своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени
доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се
съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица
/проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви
или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и
документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д.
№ 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. Отделение/ Законодателната идея е
вещото лице да изготви заключението си само на база на собствените си знания и опит, като
ползва събрания по делото доказателствен материал и предоставените му от страните или
трети лица материали, стига това да не почИ. на база на странични данни или
предположения, което е в случая не е налице. Прегледаните материали могат да не бъдат
представени в оригинал или копие пред съда, но по искане на някоя от страните съдът може
да изиска документите, за да може да бъде оспорена тяхната истинност. Ако истинността на
документите не се оспорва, представянето им пред съда не е задължително /Решение №131
от 12.07.2018г. по гр.д.№131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о./ Така съдът намира, че изразеното
несъгласие с изводите на вещите лица и твърдяната липата на необходимост на поискани от
ищеца доказателства не може да обуслови недължимост на сторените от ищеца разноски
съобразно уважената част от иска. Обратното би означавало страната която оспорва иска и
възразява срещу поисканите от ищеца доказателства, които са свързани с извършването на
2
разноски, евентуално подлежащи на възлагане на оспорващия ответник, да води до
безпрепятствено ограничаване на правото на защита на ищеца.
Ето защо не е налице основание за преразглеждане на изводите на съда.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, инкорпорирана във въззивната
жалба с вх. №157091/27.07.2022 г. от Р. В. Б. за изменение на Решение №6336 от 13.06.2022
г. по гражданско дело №2436/ 2022 г. на СРС, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3