№ 4346
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110203164 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. И. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 22-
4332-023087 от 11.11.2022г., издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор в Отдел „Пътна
полиция“ при СДВР (ОПП – СДВР), с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на К. И. Г. е наложена „глоба” в размер на 700
(седемстотин) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца. На
основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Г. са отнети и 12 контролни точки.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Иска се от СРС да отмени обжалваното Наказателно постановление.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят К. И. Г., редовно призован, не се явява
лично и не се представлява в съдебното заседание на 30.05.2023г.
Въззиваемата страна Началник Сектор в ОПП-СДВР също не изпраща представител,
който да взема становище по спора пред СРС в съдебното заседание на 30.05.3023г.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна :
На 04.01.2022г. в 20:05 часа в гр. София по бул. „Александър Малинов” до блок №
491, с посока на движение от Околовръстен път към ул. „Д-р Атанас Москов“ лек автомобил
„***“ с рег. № *** (собственост на жалбоподателя К. И. Г.) се движел със скорост от поне
102 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача от реално измерената скорост
от 106 км/ч.), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч. Скоростта, с която се
1
движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство : видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192. Същата е одобрена
и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-
46 на дата 06.07.2018г. със срок на валидност до 13.06.2027г. На 12.02.2021г. тази видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване
на регистрационни номера и комуникации тип CORDON М2 е преминала последваща
проверка, за която е издаден Протокол от проверка № 3-С-ИСИС от 12.02.2021г. Според
този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до
100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час.
На 04.01.2022г. за времето от 20.00 часа до 22.00 часа тази видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192М, за която е издаден Протокол от
проверка № 3-С-ИСИС от 12.02.2021г. с годност за експлоатация до 12.02.2022г., е била
позиционирана в гр. София, бул. „Александър Малинов” срещу блок № 491, за да
контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към ул.
„Д-р Атанас Москов“, при липса на пътен знак за ограничение на скоростта и при действащо
общо ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място. Техническото средство било
настроено да се задейства при приближаване на автомобилите и при стационарен режим на
измерване. Във връзка с това бил съставен Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г.
Във връзка с установеното нарушение на скоростта на движение на лек автомобил
„***“ с рег. № *** от ОПП – СДВР изпратили призовка до К. И. Г. и на 29.09.2022г. в
декларация по чл.188 от ЗДвП заявил, че не може да посочи кой е управлявал МПС с рег. №
*** на 04.01.2022г. около 20.05 часа.
Въз основа на тази декларация и снимковия материал от видео-радарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни
номера и комуникации тип CORDON М2 с № MD1192 свидетелят В.В. В. съставил (в
присъствието на М.П.П. и Десислава Димитрова Чалева) срещу К. И. Г. Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бланков № 129103 от 29.09.2022г. за нарушение
по чл.21, ал.1 от ЗДвП, вр. чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП и чл.188, ал.1 от ЗДвП. В АУАН е
записано, че на 04.01.2022г. в 20:05 часа в гр. София, по бул. „Александър Малинов”
неизвестен водач е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на К. И. Г., с
посока на движение от Околовръстен път към ул. „Д-р Атанас Москов“ и до блок № 491 се е
движил със скорост от 102 км/ч. (след отчетен толеранс от измерената скорост от 106
км/час) при максимално разрешена скорост от 50 км/час за населено място, като е
установено „наказуемо превишение“ от 52 км/час. Нарушението е установено с АТСС
(автоматизирано техническо средство или система) CORDON М2 с фабр. № MD1192,
записващо дата, час, скорост и снимка на нарушението, които са показани на собственика Г..
Отразено е, че собственикът на автомобила не посочва на кого е предоставил МПС-то на
2
04.01.2022г. в 20:05 часа. На 29.09.2022г. срещу подпис препис от Акта е бил връчен на К.
И. Г..
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка, като описаната в
него, е издадено атакуваното Наказателно постановление № 22-4332-023087 от 11.11.2022г.,
с което Началник Сектор при ОПП – СДВР на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП е наложил на К. И. Г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП „глоба” в размер на 700
лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. На основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР на Г. са отнети и 12 контролни точки.
Наказателното постановление е връчено срещу подпис на К. И. Г. на дата
20.01.2023г. и е обжалвано с жалба, депозирана на същата дата пред административно-
наказващия орган.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: показанията на свидетеля Виктор
В.; АУАН с бланков № 129103 от 29.09.2022г.; декларация по чл.188 от ЗДвП; справка от
сайта на Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване; Решение
за одобрение на типа на уреда за измерване; Протокол от проверка № 3-С-ИСИС от
12.02.2021г.; Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г.; снимков материал (снимка на уреда и на автомобила – на
лист 12 и лист 13 от делото); Ежедневна форма на отчет от 04.01.2022г.; справка картон на
водача; Заповед на Директора на СДВР с № 513з-1522 от 19.02.2021г.; Заповед на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.; Заповед на Министъра
на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.; призовка; писма от Български
институт по метеорология с вх. № 132082 от 12.05.2023г., с вх. № 132083 от 12.05.2023г. и с
вх. № 138527 от 17.05.2023г. - с приложени копия на Протокол от проверка № 3-С-ИСИС от
12.02.2021г., извадка от Регистъра на одобрените типове средства за измерване и
Ръководство за експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2; писмо от
ОПП-СДВР с вх. № 120756 от 02.05.2023г. и писмо от ОДМВР – Плевен с вх. № 150193 от
30.05.2023г.
Разпитаният от СРС – 10 състав свидетел Виктор В. дава относими, информативни,
достоверни и непредубедени показания. Те намират опора в събраните по делото писмени
доказателства. Поради това съдът ги кредитира напълно.
Приложените по делото и цитирани по-горе писмени доказателства следва да се
кредитират изцяло от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни, достоверни и изхождат
от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Настоящият съдебен състав дава вяра на Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та,
ограничението на скоростта за съответното място, режима на измерване и посоката на
3
задействане. От Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г. се установяват още и вида и номера на
използваното техническо средство.
В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г. са посочени общият брой на констатираните нарушения,
вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 3-С-ИСИС от 12.02.2021г. с
годност за експлоатация до 12.02.2022г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда (видно от лист 12 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от
05.01.2022г. отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Видно от
лист 11 от делото Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г. съдържа всички реквизити според Приложението
към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (на кратко: Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на
използване на техническото средство е 04.01.2022г., а датата на регистриране на документа
под рег. № 4332р-568 е 05.01.2022г. Посочени са имената и подписите на лицата, които са
позиционирали техническото средство или са приели или проверили въпросния Протокол.
Поради това съдебният състав счита, че е спазен чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.
На следващо място Ежедневната форма на отчет от 04.01.2022г., като годно,
информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което изцяло се подкрепя от
кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. №4332р-568 от 05.01.2022г., също следва да се кредитира от съда. Въз основа
на Ежедневната форма на отчет от 04.01.2022г. и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. №4332р-568 от 05.01.2022г. се
установява, че от 20.00 часа до 22.00 часа на 04.01.2022г. (което включва и процесния час –
20.05 часа) техническо средство CORDON M2 с № MD1192 е било позиционирано в гр.
София, бул. „Александър Малинов“ до блок № 491, за да контролира скоростта на движение
на МПС-та, движещи се от Околовръстен път към ул. „Д-р Атанас Москов“ при ограничение
на скоростта 50 км/час за населено място.
От съвкупната преценка на писмата от Български институт по метеорология с вх. №
132082 от 12.05.2023г., с вх. № 132083 от 12.05.2023г. и с вх. № 138527 от 17.05.2023г.,
приложените по делото Протокол от проверка № 3-С-ИСИС от 12.02.2021г., извадка от
Регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, Ръководство за
експлоатация на многоцелева фото-радарна система CORDON-M2, справка от сайта на
Български институт по метрология за вписан тип средство за измерване с номер на вписване
В-46, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г. се
4
доказва, че техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение,
е одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-568 от 05.01.2022г. се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 3-С-ИСИС от 12.02.2021г. и в същия смисъл са и писмата от
Български институт по метрология (на лист 36, лист 52 и лист 75 от делото), то следва, че
посоченото в Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с
рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г. АТСС е именно видео-радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON M2 с № MD1197, вписана в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване под № В-46 на дата 06.07.2018г. със срок на
валидност до 13.06.2027г. Същевременно посоченото в Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г.
техническо средство (CORDON № MD1197) фигурира и в снимковия материал на лист 13 от
делото. Това означава, че именно това техническо средство е било използвано при
заснемането на процесното нарушение. Гореизложеното показва, че техническото средство,
с което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
нормативната уредба и е било годно да заснеме скоростта на автомобила.
Съдебният състав дава вяра на писмата от ОПП-СДВР с вх. № 120756 от 02.05.2023г.
и от ОДМВР – Плевен с вх. № 150193 от 30.05.2023г., тъй като те са информативни,
относими, достоверни и непредубедени писмени доказателства. Писмото от ОПП-СДВР с
вх. № 120756 от 02.05.2023г. намира опора в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от 05.01.2022г., снимката на лист 13 от
делото, Ежедневната форма на отчет от 04.01.2022г., АУАН и показанията на св. В..
Писмото от ОДМВР – Плевен с вх. № 150193 от 30.05.2023г. намира потвърждение в Акта и
в думите на св. В.. Поради това съдът кредитира писмата, приложени на лист 67 и лист 86
от делото и установява, че на процесното място не е имало пътен знак, указващ за
ограничение на скоростта, поради което е важало общото ограничение на скоростта за
автомобили в населено място – 50 км/час, както и че автомобилът, с който е извършено
нарушението, е собственост на жалбоподателя К. И. Г..
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло и приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 13 от делото се установява регистрационният номер на
автомобила; датата, часа и мястото на извършване на нарушението; конкретно измерената
скорост на движение и това, че МПС е само на пътя. Приложеният по делото снимков
5
материал представлява веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място
на заснемане. Поради това съдът го приема като годно, достоверно и информативно
доказателствено средство и съответно го кредитира. Настоящият съдебен състав дава вяра и
на снимката на лист 12 от делото, тъй като на основание чл.189, ал.15 от ЗДвП и тя се явява
годно веществено доказателствено средство. От нея се установява къде е било
позиционирано АТСС.
Приложената по делото справка картон на водача е издадена от държавен орган и
разполага с доказателствена сила за посочените в нея обстоятелства. Поради това съдът я
кредитира и установява предишните нарушения по ЗДвП на К. И. Г..
Призовката е обективно доказателство, което не се опровергава от другите
доказателства, а дори намира опора в показанията на св. В.. От това писмено доказателство,
което съдът кредитира напълно, се установява, че от ОПП – СДВР са призовали
жалбоподателя да се яви пред тях и това има своето логично обяснение в служебно
известната на ОПП – СДВР информация за собственика на автомобила.
Според чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено МПС
(т.е. ползвателят) отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. От цитираната норма става ясно, че собственикът на МПС-то
отговаря за нарушенията, извършени с него. В случая собственик на процесното МПС е
жалбоподателят К. И. Г.. В този смисъл съдът дава вяра на декларацията по чл.188 от ЗДвП,
тъй като тя е подписана от жалбоподателя и съдържа неизгодни за него факти, а именно, че
Г. не посочва на процесната дата и място друго лице да е управлявало неговия лек
автомобил. Доколкото жалбоподателят не сочи да е предоставил МПС на друго /трето/ лице,
съдът приема, че собственикът на автомобила към 04.01.2022г., т.е. К. И. Г., се явява
отговорен за извършеното с автомобила нарушение по ЗДвП.
Съдът кредитира и приложения по делото АУАН, защото отразените в него
констатации намират пълна опора в останалия събран по делото и кредитиран по-горе от
съда доказателствен материал.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на Заповедите на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г. и с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както
и Заповед на Директора на СДВР с № 513з-1522 от 19.02.2021г. От Заповед № 8121К-13318
от 28.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че след октомври 2019г.
Д.Д.Д. е заемала длъжността Началник на 03 Сектор „Административно обслужване“ към
ОПП – СДВР. Като такава, по силата на т.3.6. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления,
вкл. и процесното НП. От Заповед № 513з-1522 от 19.02.2021г. на Директора на СДВР и
т.2.1., вр. т.1.3.1. от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи се доказва, че В.В. В. е имал правото да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това
6
означава, че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от
оправомощени лица.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред
съда административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни лица - съгласно
събраните по делото доказателства и изложените по-горе мотиви в тази насока.
Доколкото нарушението е било реализирано на 04.01.2022г., а самият нарушител е
открит на 29.09.2022г. (след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДвП от страна на К.
И. Г.) и от датата на деянието (04.01.2022г.), респ. от датата на установяване на нарушителя
(29.09.2022г.) до датата на съставяне на АУАН (29.09.2022г.) не са изтекли визираните в
чл.34, ал.1 от ЗАНН срокове, съдът приема, че те са спазени. За пълнота на изложението
следва да се посочи, че дори на наказващия орган да е служебно известно кой е собственик
на автомобила, докато той не заяви дали на процесните дата и място е управлявал МПС-то
или го е преотстъпил на трето лице – не може да се приеме, че е установен деецът. Поради
това 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН започва да тече от датата на попълване на
декларацията по чл.188 от ЗДвП, а не от някакъв предходен момент. Между датите на
съставяне на Акта (29.09.2022г.) и на издаване на Наказателното постановление
(11.11.2022г.) е изтекъл срок по-малък от два месеца. Поради това съдът приема, че е спазен
и срокът по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
нарушителя и на двама свидетели. Законът дава възможност свидетелите по Акта да са
свидетели на съставянето му, когато той се съставя след извършване на нарушението. След
изготвянето Актът е предявен на К. И. Г. и му е връчен екземпляр от него. Това
обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя. Същото е надлежно удостоверено с подписи.
Поради това СРС приема, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и чл.43,
ал.1 и ал.5 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът прие, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са в съответствие с процесуалния и материалния закон;
отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН като при съставянето, респ. при
издаването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Релевантните за спора
факти са описани в АУАН и в НП по един и същ начин. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението. То е достатъчно ясно и разбираемо
посочено в Акта и в Наказателното постановление. По недвусмислен начин е записано
времето и мястото на нарушението, че то се изразява в управление на МПС с превишена
скорост, посочена е заснетата скорост, скоростта след приспадане на 3 % толеранс в полза
7
на водача и разрешената скорост в населено място, автомобилът е индивидуализиран като
модел, марка и регистрационен номер. Отбелязан е собственикът на автомобила, както и че
от последния има декларация по чл.188 от ЗДвП. Записано е, че скоростта е заснета с
техническо средство и същото е в достатъчна степен индивидуализирано. В хода на
описание на нарушението са посочени доказателствата, на които то се основава. Поради
всичко това съдът приема, че нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са
достатъчно ясно описани в АУАН и НП.
Водим от изложеното съдът прие, че при съставянето на Акта и при издаване на
Наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения и спорът следва да
бъде решен по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал и подкрепящите го констатации от АУАН настоящият съдебен състав установи, че
с техническо средство е измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час
и място. По делото са налице доказателства за техническата изправност и годност на това
техническо средство да регистрира скоростта на движение на МПС-та. В конкретния случай
е била заснета скорост на движение от 106 км/час. Предвид възможността за грешка в
рамките на 3 % при скорост над 100 км/ч., съдът приема, че автомобилът се е движил с
около 102 км/час. От всички налични по делото доказателства следва, а и жалбоподателят не
спори, че именно той е собственик на заснетото МПС. Освен това в декларация по чл.188 от
ЗДвП Г. не посочва друго /трето/ лице като водач на МПС-то. Поради това и на основание
чл.188, ал.1 от ЗДвП К. И. Г. следва да бъде наказан с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение – доколкото той е собственик на МПС-то и не сочи друго лице за
водач на автомобила на процесните дата, час и място. От снимковия материал, Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-568 от
05.01.2022г., Ежедневната форма на отчет от 04.01.2022г., АУАН, както и писмото от ОПП
– СДВР с вх. № 120756 от 02.05.2023г. се установява, че на въпросното място не е въведено
ограничение на скоростта с пътен знак и е важало общото ограничение на скоростта в
населено място – 50 км/час за леки автомобили. При тези данни следва, че като се е движил
с поне 102 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача) при ограничение на
скоростта 50 км/час водачът на МПС-то доказано е реализирал от обективна страна
фактическият състав на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение
на задължението при избиране на скоростта на движение на лек автомобил да не се
превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място. Движейки се на посоченото в АУАН и
НП място и време със скорост от 102 км/ч. (след приспаднатия толеранс) при ограничение
на скоростта 50 км/ч., жалбоподателят Г. (като собственик на лекия автомобил, недоказал, че
друг го е управлявал) следва да носи отговорност за реализираното от обективна страна
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след
приспаднатия толеранс в полза на водача поради възможността от грешка при измерването
на скоростта с техническото средство) в случая е с 52 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП е извършено при пряк
8
умисъл. Всеки водач на пътно превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение
от 50 км/час за движение на леки автомобили в населено място. Щом е измерена скорост от
поне 102 км/ч. значи водачът на МПС-то е съзнавал обществено-опасния характер на
поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на обществено-опасните последици.
Съгласно чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП при превишаване на разрешената максимална
скорост в населено място с повече от 50 км/час нарушителят се наказва с „глоба“ в размер
на 700 лева и 3 месеца „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“,
като за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лева. С
оглед конкретно установеното превишение на скоростта (с 52 км/ч. над ограничението от 50
км/ч. – след приспаднатия толеранс от 3 %) и начинът, по който законодателят е определил
да се санкционира административно-наказателно отговорното лице при превишение на
разрешената скорост в населени места, СРС приема, че на К. И. Г. следва да се определи
„глоба“ в размер на 700 лева и 3 месеца „лишаване от право да управлява МПС“. Точно
определеният алгоритъм за индивидуализиране на административното наказание „глоба“ и
фиксираният размер на другото кумулативно предвидено наказание „лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство“ не позволява на съда да прави преценка за
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Според действащата към датата на деянието норма на чл.6, ал.1, т.7, предл.1 от
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се
отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение (Загл. изм. - ДВ, бр. 26 от 2018г., в
сила от 23.03.2018г. – за краткост : Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.) при превишаване на
разрешената максимална скорост с над 50 км/час в населено място (чл.182, ал.1, т.6 от
ЗДвП) на виновния водач се отнемат и 12 контролни точки. Според сегадействащата
разпоредба на чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. за превишаване на
разрешената максимална скорост с над 50 км/час вече се отнемат 18 контролни точки.
Доколкото, обаче, с процесното НП са били отнети 12 контролни точки на К. И. Г. и
съществува забрана за влошаване положението на жалбоподателя, е безсмислено съдът да
обсъжда разликата в действащите сега и по време на деянието норми, тъй като СРС не може
да утежнява положението на жалбоподателя.
Настоящият съдебен състав не приема конкретният случай за маловажен. Щом
компетентните лица са приели, че на това място не следва да се поставя знак за ограничение
на скоростта, следва да важи разписаното в чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничение в населени
места. В случая нарушението е формално – на просто извършване. С управление на
автомобила със скорост над 50 км/ч. то е довършено, без законодателят да изисква
настъпването на някакви вредни последици. Поради това отсъствието на такива не следва да
се преценява при обществената опасност на конкретното деяние. Единствената обществено-
9
опасна последица, визирана в състава на проценото нарушение, е осъществяването на
самото му изпълнително деяние. Освен това в случая превишението на скоростта над
позволените 50 км/час не е никак малко – с 52 км/час над допустимите 50 км/час скорост в
населено място, което показва, че степента на обществена опасност на конкретното деяние
не е ниска. Предишните нарушения на жалбоподателя по ЗДвП също следва да се вземат
предвид при преценка на обществената опасност на дееца. В случая конкретното нарушение
е типична проявна форма на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗдвП и разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН е неприложима.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото разноски не се дължат на жалбоподателя. Такива не са били
направени, нито поискани от въззиваемата страна, поради което и на нея не следва да се
присъждат разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-023087 от 11.11.2022г.,
издадено от Д.Д.Д. - Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
К. И. Г. са наложени „глоба” в размер на 700 (седемстотин) лева, „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са му отнети 12 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10