№ 14948
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20221110104364 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена от Р. С. П. срещу Т.
И. К., за който се твърди да е лице, с което молителката е живяла при условията на
фактическо съпружеско съжителство, с искане за налагане на мерки за защита на
молителката при твърдения за извършени от ответника спрямо молителката актове на
домашно насилие на 30.12.2021 г., 06.01.2022 г., 07.01.2022 г., 12.01.2022 г., 21.01.2022 г. и
24.01.2022 г., изразяващи се в преследване и звънене по телефон, както и предходни актове
на насилие при условията на системност.
Ответникът в съдебно заседание оспорва молбата. Твърди, че не е живял във фактическо
съпружеско съжителство с молителката, като не отрича да е бил в интимни отношения с нея.
Твърди, че по време на връзката им е живял в апартамент № 13, находящ се на бул.
„Дондуков“ № 93а, а молителката - на бул. „Пенчо Славейков“. Отрича тя да е ходила в
дома му. Оспорва да е преследвал молителката, като твърди, че случайно са се засекли.
Оспорва да е имал физически контакт с нея на твърдените дати.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
По допустимостта на молбата:
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от домашно
1
насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от процесуално
легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, с което молителката
твърди да е била във фактическо съпружеско съжителство, предвид което ответникът попада
сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 2, предл. второ ЗЗДН, т.е.
молбата е подадена срещу лице, процесуално легитимирано да отговаря по нея. Описаните в
молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е
налице твърдение за осъществено емоционално и психическо насилие. Молбата е
депозирана в едномесечния преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, тъй като се твърдят
актове на домашно насилие, извършени на 30.12.2021 г., 06.01.2022 г., 07.01.2022 г.,
12.01.2022 г., 21.01.2022 г. и 24.01.2022 г., а молбата до съда е подадена на 28.01.2022 г.
Предвид изложеното съдът намира последната за допустима.
По основателността на молбата:
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на дата 30.12.2021
г. около 19,00 часа, молителката и ответникът са се движели заедно в посока от магазина, в
който работи молителката – в гр. София, ул. „Шипка“ № 6, до метростанция „Софийски
университет“, както и че са се качили в една и съща мотриса, както и че на 21.01.2022 г.,
между 17,30-18,00 часа, са се видели в мотриса на линия 3 на метрото в посока кв. „Горна
баня“.
Ответникът оспорва обстоятелството, че страните са лица, които са били във фактическо
съпружеско съжителство. По отношение установяване наличието на фактическо съпружеско
съжителство на доказване подлежат фактите, свързани с наличие на трайна връзка между
две лица, заключаваща се в общо домакинство, независимо от местоживеенето, поддържане
на общност на отношения от материален и нематериален характер, съвместна грижа на
лицата едно за друго. При доказване на фактическо съжителство, лицето, което се позовава
на такава връзка, следва да установи, че освен емоционални и духовни отношения, е налице
и общо домакинство, общи икономически отношения, свързани с полагане на общи усилия
за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. че е
налице общ стремеж на две лица за осигуряване средства за семейството, взаимност и обща
грижа един за друг. На доказване подлежи общността между лицата, общото управление на
домакинството, общите планове и тяхното осъществяване, общото съпреживяване на
различни събития. Само установяването на връзка между лицата, която има траен интимен
характер, не е достатъчно да обуслови извод за наличие на фактическо съпружеско
съжителство между тези лица. Наличието на дълготрайна интимна връзка само по себе си не
обуславя наличие и на взаимна грижа, общо домакинство и общи планове между две лица
/така - решение № 126/18.10.2019 г., постановено по т.д. № 1785/2018 г. по описа на ВКС, II
т.о./.
Безспорно при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства –
показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че страните са имали
интимна връзка помежду си. Съгласно изложеното от св. Ц.И.С – син на молителката, К.К
Т.а – колежка на молителката, и Б.Ю – приятелка на молителката, чиито показания съдът
кредитира като обективни и последователни, като прецени показанията на св. Сираков по
реда на чл. 172 ГПК, и им дава вяра като кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, страните са имали интимна връзка до началото на 2021 г., като в
по-голямата част от времето двамата са били в дома на молителката, също и са пътували
заедно някъде, включително и при родителите на молителката. От друга страна, обаче, от
показанията на св. Сираков се установява, че ответникът има и друго жилище, находящо се
на бул. „Александър Дондуков“, в което молителката не е била, но ответникът е преспИ.л в
това жилище, макар и да не е прекарвал много време в него. От показанията на същия
свидетел се установява, че всеки път, когато свидетелят е бил в дома на молителката,
ответникът е преспИ.л в своето жилище на бул. „Александър Дондуков“. Освен това, от
2
показанията му се установява, че ответникът е имал малко вещи в дома на молителката –
„къси панталони и някакви такИ. неща“, като не е виждал други вещи на ответника там,
както и се установява, че сметките за жилището са били заплащани от молителката, а
разходите за храна и дрехи ги е поемал ответникът. От показанията на св. Т.а се установява,
че страните са имали връзка помежду си до 2021 г. Установява се, че всяка вечер след работа
ответникът е прибирал молителката, като ако на следващата сутрин молителката е била на
работа от 10,00 часа сутринта, той я придружавал, когато идвала на работа, а когато е била
втора смяна – я пресрещал. Случвало се е страните да пазаруват да св. Т.а покупки по нейна
молба от магазин в близост до дома на молителката и да носят покупките на следващия ден.
Установява се също и че страните са посещавали родителите на молителката. От
показанията на св. Юнал също се установява наличието на интимна връзка между страните.
Установява се, че по време на тази връзка св. Юнал често е гостувала в жилището на
молителката и ответникът е бил там, дори и късно вечер, а след като визитата приключи,
той е оставал там.
Показанията на разпитания по делото св. Поля И.а К.а – сестра на ответника, съдът не
кредитира, доколкото намира показанията й за нелогични, недостоверни, а и преценени по
реда на чл. 172 ГПК, съдът ги намира за противоречащи на други, събрани по делото
доказателства. Това е така по следните съображения: в показанията си св. К.а заявява, че от
2011 г. насам живее в едно жилище заедно с ответника, като едновременно с това не знае
работното му време, тъй като не се е интересувала от това, и в същото време твърди, че от
трети клас до последната година ответникът води на училище дъщерята на свидетелката,
взима я и изчаква свидетелката да се прибере. Показанията на този свидетел съдът намира да
противоречат на житейската логика, доколкото е недостоверно обстоятелството човек да не
се интересува от работното време на лице, което ангажира със задължението да води и да
връща дете от училище, още повече, когато това лице е близък родственик, с когото самата
свидетелка заявява, че поддържа близки отношения. На следващо място, показанията на св.
К.а противоречат на показанията на останалите свидетели по отношение на обстоятелството
къде прекарва времето си вечер ответникът. Освен това, показанията на св. К.а съдът намира
за нелогични и предвид обстоятелството, че самата свидетелка заявява, че е близка с
ответника, знае за връзката му с молителката, но нито се е интересувала откога датира тази
връзка, нито къде живее интимната партньорка на брат й, нито кога са се разделили. Съдът
намира за недостоверно също и обстоятелството, че свидетелката, която е близка с брат си и
живее с него повече от десет години в едно жилище, няма информация кога той излиза с
приятели. На следващо място, съдът съобрази също и това, че свидетелката заявява как
всяка вечер брат й се прибирал от работа след 17,00 часа или след 19,00 часа и не излиза
никъде вечер, освен преди време, когато излизал и се прибирал до полунощ, не ходел
никъде, освен на село при майка им. В тази си част показанията й противоречат дори на
тези, дадени от другия, доведен от ответника свидетел – Р.Й.Н., който заявява, че на
30.12.2021 г. след 19,00 часа в дома на трето по делото лице – Р., и останал там около час и
половина, както и че два пъти се срещали в парка да пият бира /показанията на св. Николов
съдът не обсъжда освен в посочената част, доколкото същият заявява да няма възприятия
относно обстоятелството дали страните са се намирали или не във фактическо съпружеско
съжителство/. На последно място, следва да се посочи, че показанията на св. К.а
противоречат дори и на представената от ответника книга на собствениците на ЕС „ИСУЛ“,
бул. „Дондуков“ № 93, вх. А /л. 62-63 от делото/, в която е посочено, че апартаментът,
обитаван от ответника, свидетелката, двете й деца и техния баща, е едностаен, с площ от
59,44 кв.м., а свидетелката твърди, че същият се състои от две стаи и кухня. Предвид
изложеното съдът не дава вяра на показанията на св. К.а.
Въпреки това обаче, и макар св. Сираков, св. Юнал св. Т.а да твърдят, че страните са
живели заедно в апартамента на молителката, никой от тези свидетели не е възприел лично
съвместното им съжителство. Категоричен извод за фактическо съжителство не може да
3
бъде направен въз основа на показанията на св. Сираков, съгласно които винаги, когато е
говорил с майка си по телефона и тя е била у дома си, там е присъствал и ответникът, нито
пък въз основа на показанията на св. Юнал, от които се установява, че когато е ходила на
гости у молителката, ответникът е бил там дори и късно вечер, доколкото изложеното не
обосновава траен характер на престоя на последния там. От тези показания се установява,
действително, трайното присъствие на ответника в дома на молителката. Съдът обаче
намира за недоказано по делото обстоятелството страните да са живели в дома на
молителката при условията на фактическо съпружеско съжителство. Това е така, доколкото
не се доказа те да са имали общо домакинство, общи планове и да са полагали общи усилия
за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие. Установи
се единствено, че същите са били помежду си в сравнително трайна интимна връзка, но не и
във фактическо съпружеско съжителство. Липсата на вещи на ответника в дома на
молителката, с изключение на едни къси панталони „и някакви други неща“, неустановени
по делото, определено сочи, че не е било налице желание двамата да живеят в това жилище
като семейство, а единствено интимното им партньорство е била причината за престоя на
ответника в жилището на молителката, като е без значение колко често е преспИ.л той там.
Очевидно е от събраните по делото доказателства, че това жилище той не е възприемал като
свой дом, в който да живее с молителката като семейство и да полага грижи за
домакинството. Действително, по делото безспорно се установява, че страните са
прекарвали време заедно - излизали са, вечеряли са, пазарували са, прибирали са се заедно от
работа и понякога са ходели заедно до работните си места, посещавали са родителите на
молителката. Така описаните съвместни преживявания обаче не могат да бъдат определени
като фактическо съжителство. Не се доказа по делото нито да е налице общо домакинство
между страните, нито същите да са имали обща визия за бъдеще, насочена към осигуряване
на благополучието на семейството.
Предвид изложеното съдът намира молбата за защита за неоснователна, доколкото по
делото не се доказа твърдяната връзка между молителката и ответника /нито друга от
предвидените в чл. 3 ЗЗДН връзки/. Съдът намира за необходимо да посочи, че
процесуалноправната легитимация се обуславя и зависи от правното твърдение на
предявяващия спорното право пред съд, а материалноправната легитимация предпоставя и
дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение – на това кой е
носител на правото и кой е носител на правното задължение. И именно по причина, че
процесуалната легитимация на страните следва не от някакви обективни факти, които
подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, то когато съдът проверява дали
претенцията е предявена от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото,
което се претендира или отрича с молбата, с която е сезиран. Съответствието между
процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът
изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска
/така – определение № 408/15.12.2014 г. по ч.гр.д. № 4633/2014 г. на ВКС, ІІ г.о.,
определение № 284/16.04.2010 г. по ч.т.д. № 518/2009 г. на ВКС, ІІ т.о./. По тази причина
съдът намира, че молбата за защита следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а не
следва производството по делото в тази му част да бъде прекратено, като недопустимо.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника
сторените по делото разноски. ТакИ. се установяват в размер на 600,00 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение. Наред с това молителката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 16323/28.01.2022 г., подадена от Р. С. П., ЕГН **********, с
която е предявена молба за защита от домашно насилие с правно основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН
срещу Т. И. К., ЕГН **********, по повод твърдени актове на домашно насилие от
30.12.2021 г., 06.01.2022 г., 07.01.2022 г., 12.01.2022 г., 21.01.2022 г. и 24.01.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. С. П., ЕГН **********, да заплати на Т. И.
К., ЕГН **********, сумата в размер на 600,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН Р. С. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните /чл.17, ал. 1 ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5