Р Е Ш
Е Н И Е
№63
гр. Перник, 25.02.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря А.М.и прокурора
МОНИКА ЛЮБОМИРОВА, като разгледа, докладваното от съдия Стефанова КАНД № 18/2020
г. по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Р.К.И. – Б., ЕГН ********** *** против Решение № 170/22.10.2019 г.,
постановено по АНД № 184/2019 г. по описа на Районен съд – ***, с което е
потвърден електронен фиш серия К № 2591389, издаден от ОДМВР – Перник, с който
на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лв. за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Изложени оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на закона –
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН. Посочено е, че касаторката не е управител на „***“ ЕООД, чиято
собственост е лекият автомобил, с който е извършено нарушението, санкционирано
с електронния фиш, предмет на съдебен контрол. Искането към касационния състав
е да отмени обжалвания съдебен акт и потвърдения с него електронен фиш.
В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК
ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Перник,
не е подал отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован не се е явил и не е изпратил представител.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба – ОДМВР – Перник, редовно призован, не е изпратил
представител.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Перник - прокурор Моника
Любомирова дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да
остави в сила решението, предмет на касационен контрол.
Административен съд – Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид
становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението
е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
След извършена служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия касационен състав намира, че
обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията
му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно
сезиране, поради което е валидно и допустимо.
Същото е и законосъобразно. Съображенията
за това са следните:
За да постанови проверяването по
касационен ред съдебно решение, Районен съд – *** е приел, че с мобилно
автоматизирано техническо средство TFR-1M № 579,
монтирано на служебен полицейски автомобил, с рег. № РК 5552 АМ е установено
нарушение, извършено на 07.03.2019 г., в 13.45 ч. в населено място - с. ***, ПП
1-6, км.54+000 посока от гр. *** към гр. ***, като при ограничение на скоростта
на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП до 50 км/ч, моторно превозно
средство – товарен автомобил марка „Дачия Докер“, с рег. № СВ9297КВ,
собственост на „***“ ЕООД, с управител Р.К.И. - Б., се е движело със скорост 85 км/ч. Достигнал е до извода, че заснемането на
административното нарушение, е извършено с одобрен тип техническо средство,
което към момента на заснемането е било технически изправно. Приел е, че
заснемането на нарушението е извършено при спазване на правилата за това и от
изготвените веществени доказателства /снимков материал/ по безспорен начин се
установяват елементите от фактическия състав на административното нарушение, за
санкционирането на което е издаден електронният фиш. Посочил е, че деянието
правилно е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на управителя на юридическото лице, собственик на лекия автомобил, с
който е извършено нарушението, на основание чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е наложено
предвиденото за него в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно нарушение –
глоба в размер на 400 лв.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник, намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и
допустимо.
Районният съд правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал твърдените от касатора пороци, представляващи
касационни основания за отмяна на съдебния акт. При спазване принципите на чл.
13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН правилно е установена фактическата
обстановка по делото. Събрани са писмени и веществени доказателства, относими
към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването
на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно
обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В
решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на
доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и
доказателствата за това. Не са допуснати процесуални нарушения при провеждане
на съдебното производство.
Правилно е прието, че установеното с
мобилно автоматизирано техническо средство № TFR1-M 579
деяние – управление на ППС – товарен автомобил марка „Дачия Докер“, с рег. № СВ9297КВ
в населено място – село ***, ПП 1-6 км. 54+000 със скорост 85 км/ч при
ограничение на скоростта до 50 км/ч, въведено с пътен знак Д11, представлява
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Цитираната разпоредба въвежда забрана за
движение на товарни автомобили в населено място със скорост по-висока от 50
км/ч. Административните наказания за нарушаването и са предвидени в санкционната
норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП, като законодателят ги е определил в абсолютен
размер, който е индивидуализиран в зависимост от степента на нарушаване на
императивната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Според чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишаване на разрешената максимална скорост с над 30 км/ч, какъвто е
настоящия случай, се налага глоба в размер на 400 лв. Такова е и наложеното с
електронния фиш, предмет на съдебен контрол, административно наказание. Затова
изводът на районния съд, че за извършеното нарушение е наложено предвиденото в
закона наказание, е правилен.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че не е субект на нарушението, за което му е наложено административно
наказание, тъй като товарният автомобил, с който е извършено не е собственост
на управляваното от него търговско дружество „***“ ЕООД. Съгласно чл. 188, ал.
1 и ал. 2 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, а когато
нарушението е извършено с моторно превозно средство, собственост на юридическо
лице, административното наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението му. От представената
в касационното производство справка в Централна база – КАТ и служебно извършена
справка в електронната страница на Търговския регистър е видно, че освен
лизинговото дружество „***“ ЕООД, към настоящия момент „ОТП Лизнг“ ЕООД, като
собственик на МПС – товарен автомобил марка „Дачия Докер“, с рег. № СВ9297КВ е
регистриран и „***“ ЕООД. Касаторът е управител и законен представител на
последното. Затова правилно и в съответствие с нормата на чл. 188 от ЗДвП на
него е наложено административното наказание за извършеното нарушение при
управление на товарен автомобил марка „Дачия Докер“, с рег. № СВ9297КВ. До този
извод е достигнал и районният съд.
Затова и предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав
намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон. Не са налице релевираните в касационната жалба касационни основания за
отмяната му. Затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено
в сила.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
170/22.10.2019 г., постановено по АНД № 184/2019 г. по описа на Районен съд – ***.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/