РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Плевен, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Плевен, осми състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Недялко Иванов
при секретар Милена Кръстева
изслуша докладваното от съдията Недялко Иванов по адм. дело № 792 по описа за
2022 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Административното дело е образувано по жалба на В.Б. *** срещу
решение № 2153-14-120/12.09.2022 година на директора на ТП на НОИ Плевен.
В жалбата се посочва, че неправилно
се извършва прихващане от дължимата му сума за парично обезщетение за временна
неработоспособност, тъй като задължението от 4455,37 лева, установено с
разпореждане № РВ-3-14-00768912/15.06.2020 година, не е получено от него, а е
съобщено чрез поставяне на таблото в ТП на НОИ Плевен и е обжалвано пред ТП на
НОИ Плевен, но жалбата е отхвърлена. Счита, че не следва да бъде прихванато
вземането му, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване по БЛ №
Е 20222266134 за периода м. август 2022
г. от 272,84 лева, тъй като сумата му е необходима за лечение. Моли за отмяна
на решението.
В съдебно
заседание оспорващият - В.Б. ***, не се явява, не се представлява.
В съдебно
заседание ответникът - директорът на ТП на НОИ – Плевен, не се
представлява.
Административен
съд-Плевен, осми състав, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази
доводите на страните и извърши проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено от фактическа страна
следното:
С
разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 от
Кодекса за социално осигуряване е разпоредено В.Б. *** да възстанови сума,
представляваща парично обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37
лв., от които 3788.10 лв. - главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата
на издаване на разпореждането.
Разпореждането
е съобщено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО на таблото в ТП на НОИ Плевен и е
подадена жалба срещу него и е постановено решение № 2153-14-74/13.06.2022 г. на
директора на ТП на НОИ, в което се приема, че жалбата е просрочена.
Решението
на директора на ТП на НОИ е обжалвано и е образувано адм. дело № 556/2022
година по описа на Административен съд-Плевен.
С
определение № 1518/28.07.2022 година АС Плевен, трети състав е отхвърлил
жалбата на Б. срещу решението от 13.06.2022 година и е постановил, че правилно
органът е приел, че е налице надлежно връчване на акта по реда на чл. 110 ал. 4
от КСО още през август 2020 година и жалбата е просрочена.
С
разпореждане № РП-3-14-01182904/22.08.2022 г. от за ръководител на контрол по
разходите на ДОО в ТП на НОИ Плевен е постановено да се прихване от изискуемо
вземане на Б. от държавното обществено осигуряване, представляващо парично
обезщетение поради общо заболяване по E20222266134, за периода 8.2022 г., сума
в размер на 272.84 лв. (двеста седемдесет и два лева и осемдесет и четири ст.)-
главница. Излагат се мотиви, че към момента на издаване на разпореждането
лицето има изискуемо вземане от държавното обществено осигуряване, представено
в ТП на НОИ Плевен, представляващо парично обезщетение поради общо заболяване, E20222266134,
в размер на 272.84 лв. (двеста седемдесет и два лева и осемдесет и четири ст.),
за периода 8.2022 г., а дължимото вземане е установено с разпореждане №РВ-3-14-00768912/15.06.2020
г., съгласно което Б. следва да възстанови сума, представляваща парично
обезщетение поради общо заболяване в размер на 4455.37 лв. (четири хиляди
четиристотин петдесет и пет лв. и тридесет и седем ст.), от които 3788.10 лв. -
главница и 667.27 лв. лихва, начислена към датата на издаване на
разпореждането. Посочва се, че към 22.08.2022 г. е погасена част от
задължението в размер на 2337,76 лева – главница и към 22.08.2022 г.
задължението на лицето е в размер на 2914.34 лв., от които 1450,34 лв. -
главница, 667.27 лв. - лихва и 796.73 лв. - допълнително начислена лихва до
датата на разпореждането.
Срещу
разпореждането в срок е подадена жалба и е постановено решение № 2153-14-120/12.09.2022
година на заместващ директора на ТП на НОИ Плевен, с което жалба вх. №1012-14-303/31.08.2022
г. на Б., е отхвърлена и е потвърдено разпореждане№РП-3-14-01182904/22.08.2022
г. на ръководител на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване
при ТП на НОИ – Плевен. В решението е прието, че разпореждането е
законосъобразно, тъй като съгласно чл. 114, ал. 5 от КСО дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат
на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми
вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се
извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното
териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението и в случая са налице
предпоставките за прихващане.
Представена
е заповед № 1016-40-691/10.06.2016 г. на управител на НОИ, с която е определен
П. Д. Д. - началник на отдел
“Административен" в ТП на НОИ- Плевен да изпълнява правомощията на
Директора на ТП на НОИ - Плевен, предоставени по чл. 29 от Правилника за
организацията и дейността на НОИ в случай на негово отсъствие поради разрешен
платен или неплатен отпуск, отпуск при временна неработоспособност,
командировка, както и при друга възникнала неотложна необходимост и заповед №
1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ Плевен, с която при отсъствие
на началник на отдел „КПК“ началник на сектор „Контрол по разходите на ДОО“
Сергей Илиев Христов да подписва разпореждания за прихващане на изискуеми
вземания от ДОО, както и доказателства, че от 22.08.2022г. до 12.09.2022г. началник
на отдел „КПК“ е отсъствал поради ползване на платен годишен отпуск.
Представени са доказателства, че директор на ТП на НОИ Плевен е отсъствал
поради платен годишен отпуск от 26.02.2018 г. – 01.03.2018 г. включително когато
е издадена заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. от заместващия директор на ТП на
НОИ Плевен, и от 12.09.2022 г. – 13.09.2022 г. включително когато е постановено
решение № 2153-14-120/12.09.2022
година от заместващия директор на ТП на НОИ Плевен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата,
предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "д" КСО разпорежданията за възстановяване на
неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване по чл. 98,
ал. 2 и чл. 114, ал. 3 и 4, и за прихващане по чл. 114, ал. 5 се обжалват пред
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.
Съгласно чл.
117, ал. 3 КСО ръководителят на териториалното поделение се произнася по
жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването
им. С оглед цитираната разпоредба, оспореното решение е издадено от компетентен
орган – директор на ТП на НОИ Плевен и в рамките на неговите правомощия.
От
компетентен орган е издадено и разпореждането за прихващане сумата от
неоснователно обезщетение поради общо заболяване. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1
от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез
прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението. Видно от заповед № 1015-14-37/01.03.2018 г. на директор на ТП на НОИ
Плевен, с която при отсъствие на началник на отдел „КПК“ началник на сектор
„Контрол по разходите на ДОО“ С. И. Х. подписва разпореждания за прихващане на изискуеми вземания
от ДОО, то разпореждането е подписано от компетентен орган.
Оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане са издадени в установената писмена
форма, мотивирани са и не са нарушени административно-производствените правила при издаването им.
Съдът
намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 114, ал. 5 КСО дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по
ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1
от КСО или
по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от
изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Съгласно
чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по КСО, не могат да се налагат
запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към
държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка, както и при
прихващане на суми по реда на чл. 114.
В случая, към
датата на постановяване на процесното разпореждане – 22.08.2022
г., са били
налице всички законови предпоставки за извършване на прихващането. Вземането на
ДОО е било установено по основание и размер с разпореждане
№РВ-3-14-00768912/15.06.2020 г. на ръководител на контрола по разходите
на ДОО. Същото не е било доброволно погасено в определения срок, следователно то
подлежи на прихващане по реда на чл. 114, ал. 5 от КСО. Неоснователни са
доводите, че това разпореждане не е влязло в сила, тъй като не е връчено на
лицето, тъй като то е връчено по реда на чл. 110, ал. 4 от КСО е и налице произнасяне
на АС Плевен, че подадената жалба срещу него, правилно е прието от органа, че е
просрочена. Същевременно
оспорващият
има
изискуемо вземане от ДОО, представляващо парично обезщетение поради общо
заболяване за периода август 2022 г. Следователно, изпълнени са предпоставките за
извършване на прихващане, каквото длъжностното лице е разпоредило, между
изискуемото от лицето вземане по ДОО и вземането на държавното обществено
осигуряване.
Съгласно
чл. 213, ал. 2 от ДОПК, не се допуска принудително изпълнение върху обезщетенията
по социалното осигуряване, но в случая е налице специална разпоредба на чл.
114, ал. 5 от КСО, съгласно която дължимите суми по разпореждания, които не са
погасени доброволно в срока по ал. 3 и 4, подлежат на принудително изпълнение
по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от
държавното обществено осигуряване и налице хипотезата именно на прихващане с
издаване на разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.
Предвид
горното съдът намира, че решението е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване
на административно-производствените правила, в съответствие с материалния закон
и целта на закона и следва да бъде отхвърлена жалбата.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд-Плевен, осми
състав
РЕШИ :
Отхвърля
жалба на В.Б.
*** срещу решение № 2153-14-120/12.09.2022 година на директора на ТП на НОИ - Плевен.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
Решението е окончателно на
основание чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/