РЕШЕНИЕ
№ 928
гр. Русе, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Русе, III-ти
касационен състав, в публично заседание на 19 февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ДИАНА
НЕЕВА като
разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
КАН дело № 66 по описа за 2024 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от А.М.К. ***,
депозирана чрез процесуален представител адв. С. М. ***, против Решение № 808
от 04.12.2023 г., постановено по а.н.д. № 1784/2023 г. по описа на Районен съд
- Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-1085-001842 от 07.06.2023 г.,
издадено от Началник група в сектор ПП при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на К. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Счита, че решението е неправилно поради
нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Иска от съда да отмени решението на РС - Русе и
да реши делото по същество като отмени наказателното постановление.
Касационният
ответник, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д., в депозирано
по делото писмено възражение на касационната жалба вх. № 1664 от 17.01.2024 г.
по описа на РС – Русе, оспорва основателността на жалбата. Претендира и
присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището
на представителя на РОП е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното
решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна,
в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл.
213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспореното в настоящото производство решение РС - Русе е приел, че
при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и правилно е приложен материалният закон.
От
фактическа страна въззивната инстанция е приела, въз основа на разпита на актосъставителя, свидетелите,
огледа на вещественото доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него
видеозаписи, както и от другите приложени по делото писмени
доказателства, че на 24.05.2023 г., около 19,22 ч, жалбоподателят управлявал собствения
си лек като се движил по ул. „Л. п.“ в посока кръстовището на улицата с бул. „Л.“
– между супермаркет „К.“ и магазин „П.“. В автомобила на предно дясно
пасажерско място до водача пътувала майка му. К. наближил гореописаното
кръстовище, но следвало да спре автомобила си, за да изчака разрешаващ сигнал
на светофарната уредба. В това време от посока кръстовището на Олимп в посока
кръстовището на бул. „Л.“ с улиците „Л. п.“ и „Д.“ (същото кръстовище, към което
се движил и нарушителят) се движил полицейски патрулен автомобил „Киа Сийд“ с
рег. № ** **** **, управляван от св. П. П. а на дясната пасажерска седалка до
водача се намирал актосъставителят М. И.. Същите спрели зад лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № * **** **, сив на цвят, втора по ред кола, за да изчакат
разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Метеорологичната обстановка се
изразявала в сухо и безоблачно време. Около 19,25 ч светофарната уредба,
разрешаваща и забраняваща навлизането на ППС в кръстовището на бул. „Л.“ за
идващите ППС от ул. „Л. п.“, светнала със зелен разрешаващ сигнал, при което
изчакващите автомобили потеглили. След тях потеглил, но не като последен
автомобил от изчакващата колона, и жалбоподателят, като започнал да извършва
ляв завой и да навлиза по средата на платното за движение на бул. „Л.“ в посока
кръговото кръстовище на бул. „Ц. О.“ и бул. „Г. С.“. Излизайки от завоя
жалбоподателят форсирал рязко двигателя, при което от ауспуха на автомобила
излязло кълбо тъмен дим, при което задните колела на управлявания от него
автомобил „БМВ“ започнали да се превъртат и автомобилът рязко се извъртял
наляво, при приблизителен наклон от 30 градуса спрямо осевата линия на пътното
платно, а задницата на автомобила се завъртяла надясно в противоположната
посока при същия наклон. След това водачът завъртял волана надясно и дал рязко
газ, при което управлявания от него автомобил се завъртял леко, но рязко,
надясно и възобновил праволинейното си движение, от ауспуха излязъл тъмен дим,
а автомобилът на К. доближил в непосредствена близост задната част на движещия си пред него лек автомобил „Опел“, черен на цвят, при
което, за да избегне ПТП с него, жалбоподателят задействал спирачната уредба на
управлявания от него автомобил и намалил скоростта си, при което се задействали
задните стоп-светлини на управлявания от него лек автомобил, продължил да се
движи зад лекия автомобил „Опел“ в лявата лента с видимо същата скорост като
автомобила пред него. Тези действия на жалбоподателя били наблюдавани от
полицейските служители които, след като светофарната уредба им разрешила
преминаването през кръстовището, тръгнали с полицейския патрулен автомобил
„Киа“, увеличили скоростта му като изпреварили два намиращи се пред тях други
автомобила, настигнали жалбоподателя и му подали сигнал за спиране в движение
чрез активиране на звукова и светлинна сигнализация, при което К. спрял. Същият
обяснил пред полицейските служители при съставянето на АУАН Серия GA № 939088/24.05.2023
г., че извършил тази маневра заради майка си, която искала бързо да се прибере
вкъщи.
Тази фактическа
обстановка е приета за установена от събраните по делото доказателства
едностранно и еднопосочно, като липсват съществени противоречия между самите
доказателства от събрания доказателствен материал.
От правна страна съдът
изложил, че не са налице основания за отмяна на НП.
Решението на РС – Русе е правилно.
Фактическата обстановка, нарушението, авторството
на деянието и вината по оспореното пред районния съд наказателно постановление
са правилно установени в хода на протеклото административнонаказателно
производство пред наказващия орган и в производството пред първата съдебна
инстанция. Неоснователни са касационните оплаквания за противното.
Въззивният съд е направил подробен и пълен анализ
на движенията на автомобила, доколкото няма легална дефиниция за понятието
„дрифт“, а от посочената хипотеза обосновано е приел, че съответства на
материалноправната квалификация като в тази си част настоящата инстанция няма
да преповтаря изложените съображения, а препраща към решението на РС.
Правилни и
обосновани са изводите на контролираната инстанция, че въз основа на събраните по делото доказателства се
установява по категоричен начин, че управляваният от жалбоподателя лек
автомобил поднася, макар и за кратко, в период, заснет от видеокамера на Община
Русе, /19:27:40 до 19:27:42/, като при огледа на приобщеното по делото
веществено доказателство, съдът е установил, че в началото се забелязва как от
ауспуха на този автомобил внезапно излиза тъмен дим. Правилна е преценката на
съда, че това обстоятелство би могло да бъде преценявано като индиция именно за
рязко подаване на газ от страна на водача. След това, РС - Русе е установил, че
автомобилът рязко започва да се извърта с предната си част наляво, а в началото
на втората секунда вече видимо се наблюдава приплъзване и странично движение
под наклон от около 30⁰ спрямо осевата линия на пътното платно, където е
разположена единична прекъсната линия, като установява видимо превъртане на
задните колела в напречна посока спрямо посоката на движението на автомобила и
докато автомобилът е в това положение установява как предните колела са завъртяни
надясно по посока на движението, при положение че преди това са били завъртяни
наляво по посока на завоя по време на навлизането на автомобила в него. След
това автомобилът внезапно се извъртял надясно и се върнал към праволинейна
траектория на движение, отново се наблюдавало изхвърляне на тъмен дим от ауспуха
и автомобилът се засилил към намиращия се пред него лек автомобил „Опел“, при
което, за да избегне сблъсък с последния, К. задействал спирачния механизъм,
задните стоп-светлини на управлявания от него автомобил се активират и
скоростта му видимо намалява. От показанията на полицейските служители се
установява, че те непосредствено са възприели как автомобилът, управляван от
жалбоподателя, е поднесъл и са чули звуци от форсиране на двигател и свистене
на гуми. Обосновани са изводите на контролираната инстанция, че в тази им част
свидетелските показания потвърждават и установената от видеозаписите индиция за
форсиране на двигателя при подаването на газ – рязкото изхвърляне на тъмен дим
от ауспуха на автомобила, което е било наблюдавано и от полицейските служители.
Звукът от гуми съответства на тяхното превъртане, докато двигателят е форсиран
и автомобилът се приплъзва странично по платното за движение. Контролираната
инстанция установява още как при предприемането на маневра завой наляво предните
колела на автомобила са завъртяни наляво, а в следващата секунда, по време на приплъзването,
същите са завъртяни надясно, след което автомобилът рязко се извърта надясно и
възвръща праволинейната си траектория, като правилно съдът приема, че тези
действия са резултат от рязко завъртане на волана на автомобила от страна на
водача. При тези фактически констатации изводът на районния съд за доказаност на
нарушението по чл. 175а, ал. 1, пр. 3, във връзка с чл. 104б, т. 2 от ЗДвП се
явява правилен и обоснован.
Следва да се
има предвид още, че маневрата е извършена на кръстовище, регулирано от
светофарна уредба, във видимо натоварен трафик по натоварена пътна артерия
(бул. Л.), т.е. не се касае за маневра по междуградски път, в която би било
възможно неволно излизане на превозното средство извън контрол. Видимият трафик
изключва и обосноваване на предприетите действия, тъй като те не могат да
доведат и до по-бързото придвижване, т.е. налага се извод, че опасната маневра
е била извършена съзнателно.
Касационната инстанция напълно
споделя извода на РС – Русе, че са налице характеристичните белези на
определеното като „дрифт“ движение, извършено от лекия автомобил с водач
жалбоподателя, като не е необходимо „дрифтът“ да бъде продължителен. В
настоящия случай е налице поднасяне на автомобила, като при рязкото увеличаване
на скоростта се наближава и опасно близко движещия се пред него лек автомобил
„Опел“, при което са били създадени и предпоставки за възникване на ПТП.
Нарушението се явява доказано и от субективна страна. Изводите на първата
съдебна инстанция в тази насока също напълно се споделят от касационния съд.
С оглед гореизложеното и при извършена
служебна проверка за съответствие с материалния закон съдът счита, че
оспореното решение на Районен съд - Русе е валидно, допустимо и
законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН
основателно е искането от процесуалния представител на ответната страна – ОД на
МВР - Русе за присъждане на разноски за юрисконсулт на основание чл. 63д, ал. 5
от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ. По преценка на фактическата и правна сложност на казуса и
при резултата от делото на ответната страна ОД на МВР - Русе следва да бъдат
присъдени деловодни разноски за процесуално представителство в размер на 80 лв.
Водим
от горното, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 808 от 04.12.2023 г., постановено по АНД № 1784/2023 г. по описа
на Районен съд - Русе.
ОСЪЖДА А.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
Областна дирекция на МВР - Русе сумата от 80 (осемдесет) лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.