Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260470          17.10.2022 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Стела Грозева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 14612 по описа за 2020 година.

 

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ вр. чл. 498, ал.3 КЗ.

 Ищецът В.Н.Н. твърди, че на ***** при движение със собствения си л.а „*****“ с рег. № **** на пътя *****-**** /*** км./ застанал зад т.а. „****“ с рег. номер на влекача ***** и рег. номер на ремаркето *****. От каросерията на товарния автомобил изхвърчал порой от малки камъни, които напукали предното обзорно стъкло. Въпреки подадените от ищеца звукови сигнали  водачът на товарния автомобил не спрял, за да се констатират щетите. Поради това ищецът позвънил на тел. 112. Била образували преписка от органите на **** ****, която препратили по компетентност на ******. На **** водачът на товарния автомобил В.С.Б. е явил пред органите на полицията и заедно с ищеца съставили двустранен констативен протокол за произшествието. Тъй като виновния водач имал сключена застраховка в дружеството ответник по заявление на ищеца била образуване преписка по щета. По нея застрахователя отказал плащане, поради което се иска да бъде осъден заплати сумата от 450 лева, ведно със сумата от 22,25 лева мораторна лихва за периода от 11.05.2020г. до 04.11.2020г., както и законната лихва за забава върху главницата считано от датата на подаването на исковата молба. В хода на производството ищецът е изменил размера на иска си на 1091,93 лв. относно главницата и 53,59 лв. относно лихвата / лист 107/.

Ответникът „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва предявения иск като отрича наличието на описаното в исковата молба произшествие. Отрича се наличието на вина се вината на водача на влекача, както и на причинно-следствената връзка с настъпилото увреждане. Прави възражение, че ответникът съпричинил вредите. Претендира отхвърляне на иска.

Съдът намери за установено следното:

            На *****  около **** часа ищецът управлявал лек автомобил "****" мод. "****" с рег. №***** по път ****- ****. В районен на *** км. застигнал товарен автомобил "*****“ с ремарке. Регистрационният номер на влекача бил ****, а този на ремаркето ****. Докато се движел зад товарния автомобил от ремаркето излетели множество малки камъчета, които се посипали по предното стъкло на автомобила на ищеца и го напукали. Въпреки подадените звукови сигнали товарният автомобил не спрял. Ищецът се обадил на тел. 112 откъдето бил посъветван да подаде жалба. След като сторил това, била образувана преписка, във ***** районно управление гр. ****, която впоследствие била изпратена служебно в ****** / лист 79/. В пода на проведените действия бил призован водача на товарния автомобил като двамата с ищеца съставили двустранен протокол за произшествието /лист 6/. Установява се от разпита на водача на товарния автомобил В. Б. проведен на ***** , че той е управлявал въпросния товарен автомобил, към който е било прикрепено ремаркето, като превозвал фракция за бетоновите възли. Подържа, че за инцидента на ***** е разбрал, от инспектора в гр. *******, когато бил повикан да дава обяснения, като заявява, че не си спомня точно обстоятелствата при които се е случил / лист 72/. 

            По делото не е спорно, че към датата на произшествието товарният автомобил е имал сключена застраховка "Гражданска отговорност" по полица ****** издадена от "ОЗК - Застраховане" АД . По повод на подадено от ищеца уведомление от ***** в дружеството ответник било образувана ликвидационна преписка по щета № ******, като с писмо от ****** дружеството застраховател отказало да изплати обезщетение /лист 11/.

Установява се от заключението на съдебно-техническата експертиза от техническа гледна точка при изпадане на част от товара - фракция за бетонови възли, която е съставена от камъчета с различен размер е възможно част от тях да попаднат директно върху предното панорамно стъкло на движещия се отзад автомобил, като съществува и възможност първоначално част от тези камъчета да са паднали върху пътната настилка, след което да отскочат и да достигнат до обзорното предно стъкло на автомобила "****". Вещото лице сочи, че този механизъм отговаря на описаното в двустранния протокол, съставен във връзка с произшествието и настъпилите вреди върху автомобила на ищеца. Експертът дава заключение, че необходимите средства за възстановяване на вредите възлиза на 1091,39 лв. с ДДС / лист 105/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

            Според чл.477 ал.1 КЗ Обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

            Съдът намира, че макар и с косвени доказателства по делото е установено безспорно настъпването на произшествието от което са произлезли вредите. Този извод се налага от съвкупния анализ на съставения двустранен протокол за ПТП, подадената от ищеца непосредствено след инцидента жалба в РПУ *****, извлечението разпечатка от разговорите на ищеца проведени на процесната дата, от които е видно, че в 15.29 ч. е регистрирано обаждане на тел.112, обясненията на шофьора на товарния автомобил относно вида на превозваната от него суровина - фракция за бетонов възел, както и заключението на експертизата. Предвид характера на превозвания от влекача товар, водачаът дължи обезопасяване на товара, по начин, че да не изпада по пътя по време на движение, тъй като може да създаде опасност за други автомобили. Ето защо съдът намира, че доводите на ответника относно недоказаност на извършване на вредоносното деяние са неоснователни. Неоснователен е и доводът за наличие на съпричиняване, защото от събраните по делото и доказателства не се установява поведение на ищеца, което обективно да е допринесло за настъпване на вредите. В този смисъл ответникът не е провел насрещно доказване относно твърдяното съпричиняване.

            С оглед това съдът намира, че е налице риск, който е попада в обхвата на, сключената между водача на товарния автомобил и дружеството ответник застраховка, поради което застрахователят дължи на увреденото лице заплащане на обезщетение. Това обезщетение, съобразно заключението на вещото лице възлиза на 1091,39 лв.

            Предвид това искът за главница следва да бъде уважен изцяло.

            Съгласно чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Заявлението на ищеца е предявено на застрахователя на ******, поради което лихвите ще са дължими от тази дата. Върху главницата от 1091,39 лв. за времето от 17.09.2020г. до 03.11.2020г., деня преди завеждане на исковата молба размерът на законната лихва е 14,55 лв.  Предвид това иска по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до този размер и отхвърли в останалата част до претендираните, след изменението на иска, 53,59 лв.

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищцата деловодни разноски в размер на 700,75 лева, съобразно уважената част от иска.

            Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. "Възраждане", ул. Света София №7, ет.5 да заплати на В.Н.Н.  ЕГН ********** с адрес ***, на осн. чл. 432 КЗ вр. 498, ал.3 КЗ, сумата 1091,39 лв./хиляда деветдесет и един лева и 39 ст./, представляващи обезщетение за имуществени вреди, дължимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключен по полица № *************, които вреди са причинени на ********* по път *****- **** в района на **** км. при излитане на камъчета от застрахования товарен автомобил "****" с рег. номер на влекача ***** и на ремаркето *****, ведно със законната лихва върху главницата считано от 04.11.2020г. до окончателното изплащане, като и сумата 14,55 лв./ четиринадесет лева и 55ст./, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето от  17.09.2020г. до 03.11.2020г. като ОТХВЪРЛЯ този иск в частта до претендираните 53,59лв., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, да заплати на В.Н.Н., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 700,75 лв. /седемстотин лева и 75ст./, деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.