Присъда по дело №8496/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 38
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 30 март 2022 г.)
Съдия: Петър Ненчев Славчев
Дело: 20211110208496
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. София, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
СъдебниНиколай Стоянов Стоянов

заседатели:Стилиянка Цанева Добрева
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
и прокурора Ил. Ив. К.
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Наказателно дело от
общ характер № 20211110208496 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдими М. ИВ. С., с ЕГН: **********, роден на 21.01.1980 г. в гр.
София, българин, български гражданин, осъждан, с адрес: гр. София, ул. «Краище», №
37, вх. В за виновен в това, че на 28.05.2020 г. от помещение в пекарна «ХХХХ», находяща
се в гр. адрес, отнел чужди движими вещи – парична сума от 120, 00 лева, от владението на
М.Д. Б, собственост на търговско дружество «ХХХХ, с ЕИК:ХХХХ, без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като посоченото по – горе деяние е извършено
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, същото е
извършено след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66
от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 НК, както следва:
1. Дело № 14192/2019 г., НОХД, Споразумение на СРС, в сила от 20.11.2019 г. е осъден
за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“
от НК с наказание „лишаване от свобода” за срок от седем месеца като, на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на С. му е определено едно общо най – тежко
1
наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем месеца измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 14192/2019 г. по описа на СРС и по НОХД № 16717/2019 г.
по описа на СРС;
2. Дело № 4113/2010 г. по описа на СГС, Присъда, в сила от 13.10.2011 г., е осъден за
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б.
„Б“ от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години -
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. «А» и б.
«Б» от НК.
поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. «А» и
б. «Б» от НК, вр. чл. 372, т. 2 от НПК във вр. с чл. 58а от НК му налага наказание в
размер на ДВЕ ГОДИНИ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” при първоначален „строг“
режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА подсъдимия М. ИВ. С. /със снета по делото самоличност/ на основание чл. 189,
ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 312.00 лева,
представляваща разноски по делото.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


I.Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против
подсъдимия М. ИВ. С., с ЕГН: **********, роден на ХХХХ българин,
български гражданин, осъждан, с адрес: гр. София, ул. «Краище», № 37, вх. В,
с което му е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по
състава на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. «А» и б. «Б» от НК, за това че на 28.05.2020 г. от помещение в
пекарна «ХХХХ», находяща се в гр. София, в подлеза на бул. «България» и
ул. «Тодор Каблешков», отнел чужди движими вещи – парична сума от 120,
00 лева, от владението на М.Д. Б, собственост на търговско дружество
/дружество/ с ЕИК:ХХХХ, без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои,
като посоченото по – горе деяние е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, същото е
извършено след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не
е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
НК, както следва:
1. Дело № 14192/2019 г., НОХД, Споразумение на СРС, в сила от
20.11.2019 г. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК с наказание „лишаване от
свобода” за срок от седем месеца като, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, на С. му е определено едно общо най – тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от седем месеца измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 14192/2019 г. по описа на СРС и по НОХД №
16717/2019 г. по описа на СРС;
2. Дело № 4113/2010 г. по описа на СГС, Присъда, в сила от 13.10.2011 г., е
осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от пет години .

В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно
призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение, като
излага, че същото е безспорно доказано и моли съдът да наложи наказание
при съобразяване на отегчаващите обстоятелства, тъй като подсъдимият е
пребивавал много пъти в местата за лишаване от свобода, но това не го е
превъзпитало.
Защитникът на подсъдимия С. - адв. Н., моли съда при определяне на
наказанието да съобрази обстоятелството, че подсъдимият е направил
самопризнание и е съдействал напълно на компетентните органи. Моли
1
наказанието да бъде определено с прилагане на чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55
от НК.
Подсъдимият С. признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата
от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че
самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на
крайният съдебен акт, без да се събират други доказателства. Същият
поддържа изложеното от своя защитник. В последната си дума подсъдимият
С. заявява, че съжалява за стореното и към момента на извършване на
деянието е бил под въздействие на наркотици, както и че се е опитал да
възстанови щетите от деянието.
II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и
съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК
доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК приема за установено следното:
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
ПОДСЪДИМИЯТ М. ИВ. С. е с ЕГН: **********, роден на ХХХХ
българин, български гражданин, осъждан, с адрес: гр. София, ул. «Краище»,
№ 37, вх. В.
По Дело № 14192/2019 г., НОХД, със Споразумение на СРС, в сила от
20.11.2019 г. подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК с наказание „лишаване
от свобода” за срок от седем месеца като, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, на С. му е определено едно общо най – тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от седем месеца измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 14192/2019 г. по описа на СРС и по НОХД №
16717/2019 г. по описа на СРС;
По дело № 4113/2010 г. по описа на СГС, Присъда, в сила от 13.10.2011
г., подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл.
198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години .

Около 14:30 ч. /на 28.05.2020 г./ св. Б влязла в санитарното помещение на
горепосочената пекарна, като не заключила вратата на пекарната, но
затворила същата и затворила прозорчето на гишето, през което се дава
стоката на клиентите. Докато св. Б се намирала в санитарното помещение,
във въпросната пекарна влязъл подсъдимят М. ИВ. С.. Последният огледал
вътрешността на пекарната, видял, че в нея в момента няма никой /като не
бил наясно, че св. Б се намира в санитарното помещение на същата/ и
възползвайки се от създалата се ситуация взел решение да открадне парична
сума от дневния оборот на пекарната. В изпълнение на това свое решение
подсъдимият С. отворил касата, където се съхранявали паричните средства и
2
от вътрешността взел парична сума в размер 120, 00 лева /която сума е
собственост на търговско дружество /дружество/ с ЕИК:ХХХХ – дружество
стопанисващо посочената пекарна/. Докато взимал посочената сума,
подсъдимият С. вдигнал шум, който св. Б чула и веднага излязла от
санитарното помещение. Излизайки оттам тя видяла подсъдимия С., който
заедно с взетата от него сума в размер на 120, 00 лева, тичайки напуснал
местопрестъплението, отправяйки се в неизвестна посока. Св. Б го
последвала, но не успяла да го настигне. Веднага след инцидента, още същият
ден /28.05.2020 г./, св. Б информирала органите на МВР.

IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на самопризнанието на подсъдимия М. ИВ. С. относно всички фактически
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както
и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и доказателствени средства, и способите за доказване, които го
подкрепят, а именно: 1). писмени доказателства и писмени
доказателствени средства – – протокол за разпознаване на лице /л.63 до
л.66/, справка за съдимост, протоколи за разпити на свидетели, справка
ГДИН; 2). гласни ДС – показанията на свидетелите М.Д. Б /л. № 18/, АЛ. Г.
Г. /л. № 19, л. № 62 – разпит преди разпознаване/, АС. Д. С. /л. № 20, л. № 83/,
Мехмед Мехмед Чамур /л. № 67 – поемно лице/, Мехмед Исмаил Чамур /л. №
68– поемно лице/, 4). Способи на доказване по чл.136 НПК – разпити на
лица, КСППЕ /л.71-78 от ДП/, разпознаване на лице
Съдът намира, че направеното от подсъдимия М.С. самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от
показанията на свидетелите М. Милчов, К. Спасов, И. Хаджийски, Х.
Димитров се изяснява по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен
начин възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в
хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.
Съдът намира, че направеното от подсъдимия Х. Манолов самопризнание за
доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото
непротиворечив и единен доказателствен материал. Съдът приема, че от
показанията на свидетелите М.Д. Б, АЛ. Г. Г. , АС. Д. С., Мехмед Мехмед
Чамур и Мехмед Исмаил Чамур се изяснява по безспорен, доказателствено
обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда на съкратеното
съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа
обстановка.
Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на на
свидетелите М.Д. Б, АЛ. Г. Г. , АС. Д. С., Мехмед Мехмед Чамур и Мехмед
Исмаил Чамур, тъй като те и останалият по делото доказателствен материал
изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление. От показанията на свидетелите Милена Б, А.С. и А.Г.,
3
поставени в основата на установената фактическа обстановка и останалия по
делото доказателствен материал ясно се установява механизмът на
извършване на престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът
на извършването на деянието, мястото, където е извършено, от фактическата
власт на кое лице е отнета инкриминираната сума. Показанията на
свидетелите са пълни, ясни, последователни, кореспондиращи по между си и
с останалия доказателствен материал, както и от направеното самопризнание
на подсъдимия поради което се кредитират от съда. Авторството на деянието
се подкрепя от извършеното по делото разпознаване, извършено от свидетеля
– очевидец А.Г., като в разпита си преди разпознаването свидетелят е
посочил по какво би могъл да разпознае лицето, което е видял да тича, гонено
от колежката му Милена. От разпита на свидетелите Мехмед Мехмед Чамур
и Мехмед Исмаил Чамур – поемни лица при разпознаването и протокола за
извършеното разпознаване се установява, че посоченият способ за доказване
е извършен по реда и правилата на НПК.
Установена е от заключението на КСППЕ, че подсъдимият С. към момента на
деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното, както и
да ръководи постъпките си. Заключението е изготвено от вещи лица –
специалисти в съответната област, дава пълен, ясен и обоснован отговор на
поставените въпроси, поради което следва да бъде кредитирано. С оглед
установения от него извод на вещите лица, на база на него съдът достига до
правния извод, че подсъдимият е извършил деянието в състояние на
вменяемост.
Налице е редовност и законосъобразност във формата и съдържанието на
осъществените действия по разследването, извършени чрез процесуалния
инструментариум на НПК способи на доказване за събраните по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът намира, че показанията на
свидетелите М.Д. Б, АЛ. Г. Г. , АС. Д. С., Мехмед Мехмед Чамур и Мехмед
Исмаил Чамур не съдържат противоречия, логични и ясни са, поради което
следва да се кредитират. Съдът намира, че не се налага подробен анализ на
доказателствения материал, при който да се обсъждат поотделно
доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са
непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е
извършител на инкриминираната престъпна проява, за които е обвинен от
СРП.
Доколкото по делото изначално липсва противоречив доказателствен
материал, съдът намира, че не е нужно да обсъжда поотделно събраните
доказателства – писмени, гласни, способи на доказване и др.– “per
argumentum a contrario”.от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Събраните по
делото доказателства по безспорен, несъмнен и еднопосочен начин доказват
извършеното от подсъдимия противоправно деяние, за което е обвинен от
представителя на държавното обвинение по надлежния законов ред.
Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
4
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства.
Самопризнанията на подсъдимия С. за признатите от него, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, не са изолирани, а същите
кореспондират изцяло и съвпадат с релевантните факти от предмета на
доказване по чл.102 от НПК, изведени от съда по еднопосочен и безспорен
начин от събраните в ДП доказателства, без да е необходимо с оглед
проведената диференцира по реда на чл.371, т.2 от НПК да се съберат
непосредствено пред съдебния състав или да се събират други доказателства.
V. При така установените фактически констатации, относими към предмета
на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от съда
доказателствен анализ на събраните по делото доказателства, доказателствени
средства и приетата експертиза, съдът излага от правна от правна страна
(“ipso jure” – поради смисъла на правото) следното:
Подсъдимият М.С. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление от общ характер по престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. «А» и б. «Б» от НК, като на 28.05.2020 г.
от помещение в пекарна «ХХХХ», находяща се в гр. София, в подлеза на бул.
«България» и ул. «Тодор Каблешков», отнел чужди движими вещи – парична
сума от 120, 00 лева, от владението на М.Д. Б, собственост на търговско
дружество /дружество/ с ЕИК:ХХХХ, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои,
като посоченото по – горе деяние е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК, същото е
извършено след като С. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не
е било отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече
пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като за поне едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66
НК, както следва:
1. Дело № 14192/2019 г., НОХД, Споразумение на СРС, в сила от
20.11.2019 г. е осъден за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК с наказание „лишаване от
свобода” за срок от седем месеца като, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл.
23, ал. 1 от НК, на С. му е определено едно общо най – тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от седем месеца измежду наказанията,
наложени му по НОХД № 14192/2019 г. по описа на СРС и по НОХД №
16717/2019 г. по описа на СРС;
2. Дело № 4113/2010 г. по описа на СГС, Присъда, в сила от 13.10.2011 г., е
осъден за престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от НК и му е наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от пет години .
5
Съдът намира, че са налице всички елементи от обективната страна на
деянието - налице е отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго без негово съгласие, както и деянието е извършено след като С. е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по –
малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66 от
НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за поне едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК .
Преценката за това дали дадено деяние представлява маловажен случай е
комплексна и индивидуална във всеки отделен случай и се определя от
фактите по делото, съотнесени към разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. В
текста на чл. 93, т. 9 от НК се съдържа легално определение на понятието
"маловажен случай", като съгласно трайната съдебна практика,
маловажността на случая се преценява съобразно предписанията на тази
правна норма. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК деянието представлява
"маловажен случай" когато с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или на други смекчаващи обстоятелства се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпления от същия вид. От съдържанието на нормата се установява, че
дали случаят е маловажен се определя не само от липсата или
незначителността на вредните последици, но и от другите смекчаващи
обстоятелства, при които е извършено деянието, като по-ниската степен на
обществената му опасност в сравнение с обикновените случаи може да даде
основание за разграничаването му от престъплението и приемане, че се касае
за маловажен случай/ ТР № 58/1986 г. на ОСНК на ВС /. В същата насока е и
ППВС № 6/1971 г., съгласно което маловажността на случая се определя от
по-ниската степен на обществена опасност на деянието, изводима както от
оценката на вредните последици от извършването му, така и от другите
обстоятелства, характеризиращи деянието и дееца, /личността на
извършителя, подбудите, начина на извършване на деянието/ преценени в
тяхната съвкупност и взаимна връзка.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице основания да се приеме,
че извършеното деяние представлява маловажен случай с оглед на наличието
на причинени вреди, на изключително обремененото съдебно минало на
подсъдимия, включващо множество осъждания за престъпления против
собствеността и предвид обстоятелството, че извършеното от подсъдимия е
квалифицирано като опасен рецидив и в двете хипотези на чл. 29 от НК –
както по б. „а“, така и по б. „б“. С оглед изложеното и доколкото за
преценката дали е налице маловажен случай следва да бъдат преценени
всички обстоятелства по делото, не следва извършеното да се оцени като
маловажен случай единствено на базата на ниския размер на отнетата сума и
изразеното съжаление за стореното.
От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено в условията на
пряк умисъл, тъй като деецът е вменяем, като е разбирал свойството и
6
значението на постъпките си, съзнавал е общественоопасния характер на
деянието и последиците от него, но въпреки това го е извършил, при
положение, че е имал психическата годност да се въздържи от това.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимият С. за виновен за
извършването на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. «А» и б. «Б» от НК.
По наказанието:
При индивидуализация на наказанието съдът отчете следните налични
отегчаващи отговорността обстоятелства – подсъдимият е лице с
изключително обременено съдебно минало. Видно от справката му за
съдимост, същият е многократно осъждан, включително за други престъпни
прояви, нсочени против същия обект на правна защита, като предходните му
осъждания надхвърлят тези, които са послужили за ангажиране на
наказателната му отговорност и определяне на правната квалификация на
извършеното, поради което следва да бъдат съобразени като отегчаващи
отгоорността обстоятелства. Предходните осъждания на подсъдимия са
обусловили извършеното от него да бъде квалифицирано като опасен рецидив
и в двете хипотези на чл. 29 от НК. Смекаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство е изразеното съжаление за извършеното и ниският размер на
отнетата сума. При съобразяване на задължителна съдебна практика, а
именно ТР 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, т. 7, при определяне на наказанието
съгласно правилата на чл. 373, ал. 2 НПК признанието по чл. 371, т. 2 НПК не
следва да се третира като допълнително смекчаващо обстоятелство, освен ако
съставлява елемент от цялостно, обективно проявено при досъдебното
разследване процесуално поведение, спомогнало за своевременното
разкриване на престъплението и неговия извършител. В настоящия случай по
делото липсват данни за обективно проявено от подсъдимия съдействие на
компетентните органи по време на разследването. За подсъдимия не е налице
задължение да съдейства за разкриване на престъплението, в извършване на
което е бил обвинен, но при липсата на констатирано такова съдействие,
липсват основание направеното от него самопризнание по чл. 371, т. 2 да се
третира като смекчаващо отговорността му обстоятелство. С оглед
изложеното съдът намира, че наказание „лишаване от свобода‘‘ за срок от
три години е от естество да постигне визираните в разпоредбата на чл. 36 от
НК цели на наказанието и същото следва да бъде наложено на подсъдимия.
Доколкото производството е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, на
основание чл. 58а,ал. 1 от НК съдът следва да намали така определеното
наказание с една трета, в следствие на което размерът на наказанието, което
съдът му наложи, е лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди М. ИВ. С. да заплати на
основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Държавата и по сметка на СДВР
сумата от 312.00 лева, представляваща сторените разноски по делото в
досъдебното производство.
7
При тези съображения, настоящият съдебен състав обективира своите
мотиви към присъдата си.

8