№ 208
гр. Враца, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20241420103673 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.
71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Производството е образувано по искова молба от Д. Т. Т., ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В исковата молба ищецът твърди, че е осъден на лишаване от свобода за срок
от 16 години, което наказание изтърпява в Затвора в гр. Враца, считано от 10.04.2012 г.
Сочи, че поради физическо увреждане на двата крака, признато с Решение №
1323/21.07.2021 г. на ТЕЛК – Враца, се придвижва трудно и със силни болки в
тазобедрените стави. Сочи още, че през 2018 г. претърпял остър инфаркт и бил
настанен в стационара на затвора. След затварянето на стационара бил настанен на
втория етаж и за да отиде на разходка на открито или до лавката, трябвало да се
придвижва по стръмни стъпала, тъй като нямало изграден асансьор или други
съоръжения, улесняващи придвижването на лишените от свобода с увреждания.
Заявява, че по този начин е дискриминиран и лишен от възможността на разходка на
открито и пазаруване от лавката. Сочи, че карето за разходка на открито,
библиотеката, параклиса и лавката са публични места по смисъла на ЗЗДискр, тъй като
до тях достъп имат всички лишени от свобода. Счита, че липсата на каквито и да е
алтернативи за придвижване, освен стръмни стълби, представлява поддържане на
архитектурна среда, която затруднява достъпа му до посочените публични места, с
което ответникът му е причинил вреди с продължение на повече от 5 години.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че
1
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на ищеца до всички
публични места в Затвора – Враца, съставлява дискриминация по смисъла на чл. 5
ЗЗДискр; ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, както и да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при
придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с който предявените искове се оспорват като
неоснователни. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва
предявените искове по основание, като счита, че изложените в исковата молба
твърдения за дискриминация спрямо ищеца са недоказани. Излагат се пространни
правни съображения относно дискриминацията като правен институт. Иска се
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно между
страните е признато обстоятелството, че ищецът изтърпява наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора – гр. Враца.
Съгласно представена справка, изготвена от Затвора – гр. Враца /л. 103/,
ищецът изтърпява наказание „лишаване от свобода“, считано от 10.04.2012 г., остатък
от 6 месеца към датата на справката, като е бил настанен, както следва:
От 10.04.2012 г. до 24.05.2016 г. – строг режим, 7 група;
От 25.05.2016 г. до 27.02.2022 г. – общ режим, 9 група;
От 28.02.2022 г. до 15.03.2023 г. – общ режим, 7 група стационар; Съгласно
уточнението от процесуалния представител на ответника в откритото съдебно
заседание, група 7 е група, в която са били настанени лишените от свобода в
медицинския център при Затвора – Враца, находящ се на ет. 1 в корпуса.
От 16.03.2023 г. до 04.03.2025 г. – общ режим, 3/3А група, ет. 2;
От 05.03.2025 г. е преместен с влязла в сила Заповед № Л-562/14.02.2025 г. на
Началника на Затвора – Враца /л. 102/, в Затворническо общежитие от открит тип
/ЗООТ/ – Враца в условията на общ режим.
Съгласно Експертно решение № 0227 от зас. № 018 от 27.01.2021 г. на ТЕЛК за
общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца /л. 56/, ищецът е с
определена 60% ТНР без чужда помощ, със срок: 3 години и с водеща диагноза:
,,Хронична исхемична болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър
миокарден инфаркт…. Първична дв. коксартроза“. В т. 12 от ЕР е отбелязана начална
2
дата на инвалидизацията – 18.07.2018 г.
Това ЕР е отменено с Експертно решение № 0916 от зас. № 078 от 22.04.2021 г.
на специализиран състав на НЕЛК по Хир., Ортопедични и ССЗ /л. 53-55/ и същото е
върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване на ищеца – за преценка на неговия
ортопедичен статус със съответните изследвания и оценка за двустранна коксартроза.
С Експертно решение № 1323 от зас. № 134 от 21.07.2021 г. на ТЕЛК за общи
заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца /л. 52/, му е определена 100%
ТНР без чужда помощ, със срок: 3 години и с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична
болест на сърцето.” И общо заболяване: Състояние след остър миокарден инфаркт….
Артрозна болест дв. кокс- и гонартроза. Състояние след асептична некроза на двете
тазобедрени стави. Анкилоза на тазобедрените стави“.
С Експертно решение № 92129 от зас. № 172 от 04.09.2024 г. на ТЕЛК към
„УМБАЛ – Бургас“ АД – гр. Бургас /л. 51/, му е определена 800% ТНР без чужда
помощ, със срок: 1 година, с водеща диагноза: ,,Хронична исхемична болест на
сърцето.”. В мотивите на решението е посочено наличието на първична коксартроза и
гонартроза.
Същите данни се установяват и от изготвените от Затвора – Враца медицински
справки за ищеца.
От справка от 19.02.2025 г., изготвена от Началник сектор ФЛКР, затвор Враца
/л. 48/, корпусът на затвора е построен през 1927 – 1928 г. Сградата е на 5 етажа, като
всеки от тях се състои от главен коридор и от двете му страни се намират спалните
помещения на лишените от свобода. Придвижването на лицата става от две
самостоятелни стълбища със стандартни размери на стъпалата, оборудвани са с
парапети и решетки от охранителна гледна точка.
Съгласно докладни записки от 20.02.2025 г. и 25.02.2025 г. /л. 57 – 60/. На
посочените дати ищецът е провел престой на открито и е посетил лавката.
Представени са извлечения - справка за трансфери, установяващи, че за
периода от 01.01.2018 г. до 26.02.2025 г. ищецът е пазарувал от лавката.
Видно от докладни записки от 05.12.2024 г. и 20.02.2025 г. на инспектор
ИСДВР /л. 100 – 101/, ищецът е посетил курс по английски език за времето от
09.12.2024 г. до 19.02.2025 г., в дните от понеделник до петък от 11:30 часа до 12:15
часа, в Методическия кабинет, намиращ се на етажа на Инспектори СДВР.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Д.
В. и Б. Д. М. – двамата изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.
Враца.
Свид. В. заявява, че от 2021 г. изтърпява наказание в затвора в гр. Враца в 3
група, като с ищеца се запознали през месец март 2023 г., когато бил преместен от
3
стационара в 3 група и оттогава двамата са в една килия. Сочи, че 3 група се намира
на втория етаж, в голямото крило. Заявява, че затворът е на общо пет етажа. На
последния етаж се намира библиотеката, като единственият вариант да се стигне до
нея е по стълбите
Сочи, че отвън е карето, където лишените от свобода ходят за престой на
открито, както и фитнес уредите, църквата и лавката. Свидетелят заявява, че ищецът е
много трудно подвижен и затова ходел с него навън и до лавката, за да си пазарува,
след което му помагал да качи покупките си до тяхната килия на втория етаж. Заявява,
че ищецът се движи трудно, когато се качва по стълбите към килията, се държи и се
набира с ръце по парапета, защото му е трудно изкачването до втория етаж в килията.
След като се прибере на етажа, правел гримаси и казвал, че го болят краката, защото
се е качвал по стълбите между етажите. Свидетелят заявява, че не може да каже с
точност колко стъпала са от първия до втория етаж, като има стъпала, после има
площадка, после пак стъпала, около 20 стъпала са и повече. Сочи, че ищецът посещава
и пазарува от лавката веднъж седмично пазарува - в сряда, а когато получава вестник –
и в петък. В лавката се продават хранителни продукти, кафе, безалкохолни, цигари,
сладки и други неща. Сочи, че ищецът влиза сам в лавката, а свидетелят го чака отвън,
защото нямат право да влизат заедно. След като си е напазарувал, свидетелят взима
чантата му до пейката, където той седи, и след като свърши карето, качва чантата му
до общата им килия. Свидетелят сочи, че ищецът се подпира в килията на вишките, на
столовете и на леглото, ходи с прихващания към вишката и така влиза до тоалетна.
Заявява, че ищецът няма помощни приспособления и не го е виждал с
патерици или други помощни средства. Сочи, че ищецът ходи на прегледи и приема
лекарства.
Свидетелят сочи, че методическият кабинет се намира на 4 етаж. В този
кабинет са инспекторите социална дейност и за възпитателни работи. Там има още и
зала за курсове, където се провеждат годишни курсове за овладяване на гнева, за
умение на мислене, за толерантност в затвора и други. Според свидетеля, ищецът не е
посещавал този кабинет. Посещавал е курс по английски език, но не знае къде се
намира точно мястото на провеждането му, но било някъде нагоре по етажите.
Свидетелят заявява още, че в киносалона лишените от свобода правят
тържества, правят сценки, четат стихотворение и провеждат различни национални
празници. Сочи, че ищецът не може да посещава киносалона, тъй като за да се стигне
до него, се слиза на първия етаж, минава се през един тунел и след това се изкачват
едни много стръмни стъпала, където ищецът не може да мине. Заявява, че тези
стъпала са много стръмни и извити и той не може да се качи. Ищецът не посещава
киносалона, а докато се провеждат тържествата, си стои в килията.
Свид. Б. М. заявява, че е в затвора в гр. Враца от 26 години, като познава
4
ищеца от 2012 г. – 2013 г., когато ищецът работел в църквата. Сочи, че тогава
заболяването му било в начален стадий. Свидетелят не знае какво точно е
заболяването му, знае само че е нещо, свързано с краката му, а после получил и
инфаркт, като състоянието му се влошава с течение на времето. Свидетелят твърди, че
ищецът му се оплаквал основно от краката, кръста, коленете, глезените, започнали да
му се свиват краката и да не може да ги изправи, походката му се изменила и не
можел да се придвижва, както и придвижването по стълбите му е много трудно.
Свидетеля разказва, че за да се излезе от партера и да се качи на карето, се
минава по извити стълби без парапет. Пояснява, че лавката и карето са разположени на
по – високо ниво от партера и се минава по тези стъпала, които са извити. Има две
стъпала, после има полуплощадка и пак стъпала, между пет и седем стъпала са, за да
стигне до вратата, която води към карето. Сочи, че ищецът изпитва затруднение да се
качи по тези стъпала.
Посочва, че нагоре към килиите са железни стълби. Килията на ищеца е на
втория етаж, като когато го качили в отряда, свидетелят първоначално бил в неговата
килия. Заявява, че на него му е трудно дори в килията да се придвижва, с куцукане се
движи, няма къде се хване. Слизането до карето и другите места навън е възможно
само по едно единствено стълбище. Посочва, че са две стълбища, които са еднакви,
има парапет, с железни стъпала. Сочи, че стъпалата са доста и има площадка между
тях.
Разказва още, че на влизане в двора на лавката има праг, който е бил основа на
ограда и е висок и много неудобен. Лавката има два входа, но няма вход за инвалиди,
няма гише, което да работи с инвалидите. Ищецът посещава лавката, но трябва да
изчака наравно с всички. Заявява, че другите лишени от свобода обикновено му
помагат с покупките. Освен лавката, навън има и параклис, пейки.
Свидетелят посочва, че затворът е на 5 етажа, нагоре по етажите са килии,
коридорът на администрацията, библиотеката е на последния етаж, като ищецът от
време на време я посещава, но се качва много трудно. По същото стълбище трябва да
се качи. Заявява, че корекционните програми са също нагоре, в кабинетите на
инспекторите. Сочи, че ако лишен от свобода иска да бъде освободен предсрочно,
трябва да ходи на тези корекционни програми. Свидетепят посочва, че е ходил веднъж
в киносалона, но стълбището е много криво и неудобно. Първо се излиза от един тунел
от ламарини, след това има стъпала нагоре, повече от 12 стъпала, след това се
завърташ по други стъпала и след това има още стълби. Не знае дали ищецът ходи на
тържествата и беседите, които се провеждат в киносалона.
Заявява, че ищецът му се оплаква винаги, когато се върне от карето, че го
болят краката. Като излезе, сяда да почива на пейка, да изчака да му минат краката и
тогава отива до лавката. Навън не обикаля карето, а сяда на пейка, защото не може да
5
ходи. Твърди, че ищецът обикновено пазарува в лавката един път седмично, като
избягва да излиза заради стълбите – както общите стълби от втория етаж надолу до
партера, така и тези от партера към карето и лавката.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, тъй като същите са
абсолютно еднопосочни, непротиворечиви и подкрепящи се. Двамата свидетели
подробно описват сградата на затвора и местонахождението на всички помещения и
открити места за общо ползване от всички лишени от свобода, описват маршрутите и
стъпалата, по които се достига до всяко едно от тези места. Освен това пресъздават
пред съда и физическото състояние на ищеца, като единодушно посочват колко му е
трудно да достигне до тези общи места именно поради физическото увреждане на
двата му крака и необходимостта да използва стълби, за да слезе от 2 етаж, където де
намира килията му до карето за разходка и лавката и след това да се качи обратно до
килията си.
Следва да се посочи, че ангажираните от ответника доказателства, касаещи
периода след подаване на исковата молба, са ирелевантни за спора. Както е посочил
съдът в доклада си по делото, исковият период е от 2018 г. до датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2023 г.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са следните кумулативно обективно съединени искове:
Иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр за
установяване на нарушение на правото на ищеца за равенство в третирането –
осъществена от ответника дискриминация въз основа на признак увреждане чрез
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
ищеца като лице с увреждания до публични места на територията на Затвора – гр.
Враца, а именно до каре за разходка на открито, библиотека, параклис и лавка;
Иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и
Иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за причинените
му от нарушението в периода от 2018 г. до депозиране на исковата молба – 25.10.2023
г. неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при
придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца.
Исковете са допустими. Съгласно задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно постановление № 1/16.01.2019 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК и ОСС
на Първа и Втора колегия на ВАС, разпоредбата на чл. 71 ЗЗДискр съдържа
хипотезите за защита правата на увредените лица във всички случаи, когато не е
6
проведено производство пред Комисията за защита от дискриминация, без оглед на
това дали дискриминационната поведение е осъществено от субект, равнопоставен на
ищеца и е осъществена при или по повод административна дейност, като исковете по
чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр са подсъдни на съответния районен съд – в случая на Районен
съд – Враца.
Правото на защита от дискриминация може да се реализира по съдебен ред
съгласно разпоредбите на чл. 71 – чл. 75 от раздел ІІ на Закона за защита от
дискриминация, предвиждащ предявяване на иск пред районния съд за установяване
нарушение на права, свързани с равенство в третирането по ЗЗДискр и други закони
/чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр/; осъждане на ответника да преустанови нарушението, да
възстанови положението преди нарушението и да се въздържа в бъдеще от по-
нататъшни нарушения /чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр/ и предявяване на иск за присъждане
на обезщетение за претърпени вреди от нарушение на права по ЗЗДискр или по други
закони, уреждащи равенство в третирането /чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр/. С разпоредбата
на чл. 9 ЗЗДискр е създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в
съдебното производство за защита срещу дискриминация. Ищецът е длъжен да докаже
фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на
ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в
конкретния случай не е нарушено /в този смисъл Решение № 511/27.07.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 587/2009 г., III г.о., Решение № 85/13.09.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4328/2015 г., IV г.о. и много други/.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр:
С оглед гореизложеното за основателността на предявения иск в тежест на
ищеца е да докаже твърденията си, че 1. е лице с увреждания и 2. че са налице факти,
които обуславят вероятност за дискриминационно третиране чрез изграждането и
поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на ищеца като лице с
увреждания до публични места на територията на Затвора – гр. Враца, а именно каре
за разходка на открито, библиотека, параклис и лавка.
След доказване на твърденията, от които може да се направи предположение,
че е налице дискриминация, в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно
и главно доказване, че в сградата на Затвора – гр. Враца е изградена архитектурна
среда, съобразена с нуждите на лицата с увреждания.
По първата предпоставка – че ищецът е лице с увреждания по делото няма
спор между страните. Това обстоятелство се установява и от представените от тях
доказателства – Експертно решение № 0227 от зас. № 018 от 27.01.2021 г. на ТЕЛК за
общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, Експертно решение №
7
1323 от зас. № 134 от 21.07.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо
Ботев“ АД – гр. Враца и Експертно решение № 92129 от зас. № 172 от 04.09.2024 г. на
ТЕЛК към „УМБАЛ – Бургас“ АД – гр. Бургас, както и изготвените от Затвора – Враца
медицински справки, видно от които ищецът страда от коксартроза и гонартроза на
двата крака.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на втората
предпоставка, обуславяща основателността на иска.
Съгласно чл. 5, предл. последно ЗЗДискр за дискриминация се смята и
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на
лица с увреждания до публични места.
Изискването за достъпност на архитектурната среда е въведено с чл. 9 от
Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон на
26.01.2012 г., обн. ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г. Държавите, ратифицирали конвенцията,
са длъжни да предприемат мерки, които да идентифицират и премахват всякакви
пречки и прегради пред достъпността по отношение на: а) сгради, пътища,
транспортни и всякакви други открити и закрити съоръжения, включително училища,
жилищни постройки, здравни заведения и работни места; б) информационни,
комуникационни и други услуги, включително информационни системи и услуги за
спешна помощ.
Създаването на подходящи условия за достъпност на архитектурната среда и
елементи от сградата и съоръженията, при съобразяване със специфичните изисквания
за различни видове увреждания, е регламентирано със Закона за интеграция на хората с
увреждания /отм. ДВ. бр. 105 от 18.12.2018 г./ и последвалия Закон за хората с
увреждания /обн. ДВ. бр. 105 от 18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, като конкретни
изисквания са заложени в Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда на
населението, вкл. за хората с увреждания /отм. ДВ, бр.12 от 12.02.2021 г. – действала за
част от исковия период/ и след това в Наредба № РД-02-20-2/26.01.2021 г. за
определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на
достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и
техническите изисквания за достъпност на морските плажове /обн. ДВ, бр. 12 от
12.02.2021 г., в сила от 13.03.2021 г./. Съгласно чл. 1, ал. 1 от действащата Наредба, със
същата се определят правилата, нормите и нормативите (минималните стандарти) за
достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и на сградите и съоръженията. Изискванията на наредбата се прилагат при
проектирането и изпълнението на елементите на достъпната среда в урбанизираната
територия и в сградите и съоръженията за осигуряване на достъпна архитектурна
среда за цялото население, като се отчитат и специфичните нужди на хората с
8
намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания. Съгласно §1, т. 1, б. „а“ от ДР на
Наредбата, „хора с намалена подвижност“ са хора, които имат постоянни или
временни затруднения в придвижването, както следва: хора с увреждания на опорно-
двигателния апарат, на тялото и/или на долните крайници, както и на тялото и горните
крайници, в т.ч. хора, които могат да се движат със или без чужда помощ с технически
помощни средства (бастун, патерици, рамка) и/или с ръчна или механична инвалидна
количка. Съгласно §1, т. 2, „достъпна среда“ е среда в урбанизираните територии,
сградите и съоръженията, която всеки човек с намалена подвижност, със или без
увреждания може да ползва свободно и самостоятелно, а съгласно §1, т. 6, „достъпен
маршрут в сграда или съоръжение“ е пътят на придвижване, който всички хора могат
да ползват свободно и самостоятелно, вкл. в самостоятелните обекти за обществено
обслужване в сградите и съоръженията, като се отчитат и специфичните нужди на
хората с намалена подвижност, в т. ч. на хората с увреждания.
Изискването чл. 5 от ЗЗДискр е абсолютно и императивно и засяга всички
правни субекти, които осъществяват контрол върху публичното място, независимо
дали тези субекти са публични или частни. Нормите на Наредба № РД-02-20-
2/26.01.2021 г. са адресирани към всички собственици и наематели на сгради с
обществено предназначение, чиято експлоатация изисква изграждане на съответните
елементи на достъп.
С оглед събраните по делото доказателства се установи по категоричен начин,
че в Затвора – Враца не са изградени съоръжения за хора с увреждания и със
специални нужди-инвалиди; няма изградени асансьор и/или рампа, достъпът до
спалните помещения от втория етаж нагоре, както и до библиотеката и методическия
кабинет на се осъществява посредством две еднакви стълбища, снабдени единствено с
парапет. По същите стълбища се осъществява и достъпът от горните етажи до партера,
а от партера до външните общи площи – каре за разходка и лавка – по други стъпала,
като вито стълбище, без парапет. Достъпът до киносалона се осъществява по отделен
маршрут, който включва изкачването на множество стръмни и тесни стълби.
Ответникът не излага противоположни твърдения и на практика не оспорва, че
в сградата липсват изградени съоръжения за хора с увреждания, т. е. на територията на
Затвора – гр. Враца е изградена и се поддържа архитектурна среда, която затруднява
достъпа на лишени от свобода лица с увреждания до публични места, предназначени
за общо ползване от всички.
С оглед този извод и регламентацията, заложена в чл. 5 вр. чл. 4, ал. 3ЗЗДискр,
спрямо ищеца е допуснато нарушение, изразяващо се в дискриминирането му по
признак „увреждане“ и поддържане на архитектурна среда, която затруднява достъпа
на лица с увреждания до всички общи и публични места на територията на Затвора –
Враца.
9
Законът не дава дефиниция на „публично място“. Това понятие следва да се
тълкува, изхождайки от целта на ЗЗДискр и в съответствие с чл. 9 от Конвенцията за
правата на хората с увреждания. Съгласно цитираната норма от Конвенцията, целта е
да се даде възможност на хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват
пълноценно във всички аспекти на живота, като имат достъп до всички удобства и
услуги, отворени или предназначени за широката общественост. Следователно по –
глобално погледнато, сградата на Затвора може да се определи като публично място
сама по себе си, а предназначените за общо ползване места на територията му – като
публични места от гледна точка на лишените от свобода лица.
Доказано е, че през разглеждания период не са предприети действия за
изграждане на съоръжения и приспособления за лица с увреждания, които да осигурят
безопасен достъп до съответните помещения в сградата на затвора и външни общи
части на неговата територия. Състоянието на ищеца е било свързано с трудности при
придвижването и изкачването на стъпала, съпроводено с болка, както и с
необходимост някой от другите лишени от свобода да му помагат с покупките, като
носят чантата до килията му. Придвижването по този начин в сградата на Затвора му е
причинявало неудобство, физическа безпомощност и болка.
Липсата на предприети от ответника действия по отстраняване на
ограниченията, които остарялата архитектурна среда налага на хората с увреждания
при осъществяване на техни законни права, безспорно ги поставя в по-
неблагоприятно положение в сравнение с други лица, на които е осигурен достъп при
същите условия.
Доказателствената тежест да опровергае твърденията за дискриминация по
признак „увреждане“, бе на ответната страна. Въпреки разпределената му
доказателствена тежест, такова доказване не бе проведено.
Същевременно искът не е основателен за целия период.
За начало на периода, за който искът е основателен, следва да се приеме датата
на първото представено решение на ТЕЛК – Експертно решение № 0227 от зас. № 018
от 27.01.2021 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр.
Враца /л. 56/, което е било отменено от НЕЛК само в частта относно определения в
него % на ТНР. В това решение фигурира едното ортопедично заболяване – първична
дв. коксартроза, т.е. следва се приеме, че към 27.01.2021 г. ищецът вече е страдал от
това заболяване. В същото решение има данни за по-ранна инвалидизация – 2018 г., но
по никакъв начин не може да се заключи, че към този по – ранен момент ищецът е
страдал и от ортопедичното заболяване, а не само от исхемична болест на сърцето.
Самият ищец в исковата молба сочи, че физическото увреждане на двата му крака,
заради което се придвижва трудно и със силни болки в тазобедрените стави, е
признато с решението на ТЕЛК – Враца от 2021 г.
10
Ето защо за периода от предявяването му – 2018 г. до датата на постановяване
на ЕР на ТЕЛК – 26.01.2021 г. искът следва да се отхвърли като недоказан.
За останалата част от периода – от 27.01.2021 г. до датата на подаване на
исковата молба – 25.10.2023 г. искът е основателен, включително и за периода от
28.02.2022 г. до 15.03.2023 г., в който е бил настанен в стационара на първия етаж, тъй
като в този период единствено му е било спестено слизането от втория етаж от
килията до партера, но са продължавали да съществуват останалите ограничения,
например за посещение на библиотеката.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗдискр:
С оглед основателността на първия иск, основателен е и обусловеният от него
иск по чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗдискр, защото предпоставка за основателността му е
установяването на факта на дискриминационно третиране. При установяване на
дискриминация ищецът може да иска осъждане на ответника съобразно трите
хипотези на чл. 71, ал. 1, т. 2. ЗЗдискр.
В случая ищецът е поискал ответникът да преустанови нарушението, т.е. да не
преустанови поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с
увреждания до публични места на територията на Затвора – Враца. Искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Този извод не се променя и с оглед Заповед № Л-562/14.02.2025 г. на
Началника на Затвора – Враца /л. 102/, по силата на която считано от 05.03.2025 г.
ищецът е преместен в ЗООТ – Враца. На първо място, съгласно чл. 41, ал. 2 ЗИНЗС,
затворническото общежитие от открит тип е част от затвора. На второ място, няма
доказателства /нито дори твърдения/, че на територията на ЗООТ е изградена
архитектурна среда, съобразена с нуждите на лицата с увреждания, т.е. че не е налице
нарушение по чл. 5 ЗЗДискр.
По иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗдискр:
За основателността на исковата претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да се установи, както неправомерното поведение на
ответника (извършването на дискриминация спрямо ищеца), така също и настъпилите
за ищеца неимуществени вреди и причинно-следствената връзка, както и техния
размер. Обезщетението за неимуществени вреди се определя съгласно чл. 52 ЗЗД,
според който същото се определя от съда, като съобрази обществения критерий за
справедливост и действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Всички предпоставки за основателността на иска са налице – установи се
извършеното от ответника нарушение, установиха се претърпените вследствие на това
нарушение неимуществени вреди за ищеца, изразяващи се в неудобство и силни болки
при придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр.
Враца. Искът е основателен, но не за предявения размер.
11
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение е онзи точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице,
но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите /така Решение № 43 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 1461/2017 г., III г.
о., ГК на ВКС/.
Съгласно т. 11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Справедливостта като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя притежател. В
този аспект справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, причинени морални
страдания, отражение, което увреждането е имало върху личния, семейния,
обществения и професионалния живот на пострадалото лице и др.
При определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че
ищецът сам се позовава и определя, че вредите, които е търпял са свързани само с
използване на стълбите при слизане до карето за разходка и лавката, както и за
достигане до библиотеката, която се установи, че е на 5 етаж. Установи се, че
придвижването му до тези места е било силно затруднено и свързано с физическа
болка, както и с необходимост някой от другите лишени от свобода да му помогне с
носенето на покупките от лавката до килията. Следва да се отчете продължителността
на тези неудобства и болки – 2 години и 9 месеца, както и възрастта на ищеца – 62
години към края на исковия период, съвкупно с обстоятелството, че същият се намира
в място за лишаване от свобода, т. е. не притежава свободата сам да избира местата,
които посещава и маршрутът, по който да мине, а следва да съобразява изцяло с
правилата, поставени от администрацията, както и особеностите на сградата.
Следва да се отчете и икономическата ситуация в страната за релевантния
период и определената минимална работна заплата – за 2021 г. 650 лева, за 2022 г. –
710 лева и за 2023 г. 780 лева.
От друга страна, не се установи да е търпял вреди от невъзможност да
посещава киносалона или методическия кабинет или други места, извън лавката,
карето за разходки, параклиса и библиотеката
Ето защо съдът намира, че обезщетение в размер на 2 500 лева напълно
съответства на претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобство и силни болки при придвижването до посочените публични места на
територията на Затвора – гр. Враца за посочения период, до който размер предявеният
иск следва да бъде уважен, а до пълния предявен размер от 30 000 лева следва да бъде
12
отхвърлен като неоснователен.
По възраженията на ответника:
На първо място, неоснователно е възражението за погасяване на исковете по
давност. Доколкото няма предвидено нещо различно, прилага се общата 5 годишна
давност по ЗЗД. Исковата молба е депозирана на 25.10.2025 г., то очевидно е, че към
тази дата давността не е изтекла .
Всички останали доводи на ответника, заявени в устните състезания, свързани
с това, че когато ищецът има полза от дадена дейност, физическото му увреждане не е
проблем, както и че доброволно е посещавал курс по английски, провеждан на по –
горен етаж в сградата, съдът намира за неоснователни, несериозни и неадекватни на
предмета на спора. Неоснователно е и възражението, че ищецът е посещавал лавката,
карето за престой на открито и параклиса също толкова често, колкото и докато е бил
настанен в „стационара“. Такъв довод по никакъв начин не опровергава
гореизложените изводи на съда. Заявените от ответника възражения изобщо не биха
могли да служат като материалноправна защита срещу вмененото на ответника
нарушение.
Следва да се посочи, че искът на ответника не е за преместването му в
„стационара“, нито за недобро медицинско обслужване, а за дискриминация чрез
поддържане на архитектурна среда, несъобразена с нуждите на хората с увреждания.
По разноските:
Страните не претендират разноски.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Враца държавна такса в общ размер по трите иска 200 лева.
При горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 вр. чл. 5 вр.
чл. 4, ал. 1ЗЗДискр по отношение на Д. Т. Т., ЕГН **********, пребиваващ в Затвора –
гр. Враца, че за периода от 27.01.2021 г. до 25.10.2023 г. от ответника Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София е извършено нарушение на чл. 5 вр. чл. 4, ал.
1 ЗЗДискр, изразяващо се в неравно третиране на ищеца по признак „увреждане“ чрез
изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа му
като лице с увреждания до публични места на територията на Затвора – гр. Враца, а
именно до каре за разходка на открито, библиотека, параклис и лавка за пазаруване,
като ОТХВЪРЛЯ иска за периода от 2018 г. до 26.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 2 ЗЗДискр Главна дирекция
13
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София да преустанови нарушението, изразяващо се
в поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на ищеца Д. Т. Т.,
ЕГН **********, като лице с увреждания до публични места на територията на
Затвора – гр. Враца, а именно до каре за разходка на открито, библиотека, параклис и
лавка за пазаруване.
ОСЪЖДА на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр. София да заплати на Д. Т. Т., ЕГН **********,
пребиваващ в Затвора – гр. Враца, сумата 2 500 лева /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него за периода от 27.01.2021 г. до
25.10.2023 г. неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и силни болки при
придвижването до посочените публични места на територията на Затвора – гр. Враца,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер
от 30 000 лева и за периода от 2018 г. до 26.01.2021 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 76 ГПК Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – гр. София, да заплати по сметка на Районен съд - Враца сумата от 200
лева /двеста лева/, представляваща разноски в производството за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
14