Р
Е Ш Е
Н И Е №1543
гр.Бургас, 11.11.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четвърти ноември, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Г. РАДИКОВА
при секретар С.А., като разгледа
докладваното от съдия Г. Радикова адм.д. № 1800 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда
на чл.156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
„Съншайн 2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр.Несебър, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 6, представлявано от В.П.П.против
ревизионен акт № Р-02000218004858-091-001/25.07.2019г., издаден на основание
чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К.Т. на длъжност началник сектор - възложил
ревизията, и Р.М.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на
ревизията, потвърден с решение №
124/11.07.2019г. на директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при Централно
управление на Националната агенция по приходите, с който на дружеството са
определени задължения за корпоративен данък за периодите: 01.01.2014 г. -
31.12.2014г. в размер на 916,43 лева и
лихва в размер на 378,47 лева; 01.01.2015 г. - 31.12.2015г. в размер на 1
881,29 лева и лихва в размер на 585,39
лева и 01.01.2016г. - 31.12.2016г. в
размер на 992,57 лева и лихва в размер
на 208,18 лева.
Жалбоподателят иска
отмяна ревизионния акт. Счита, че същият е издаден при неправилно приложение на
материалния закон. Претендира присъждане на разноски.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Н., прави искане
ревизионният акт да бъде обявен за нищожен, поради липса на компетентност за
издателите му. Поддържа съображенията си за незаконосъобразност, изложени в
жалбата. Претендира присъждане на разноски по представен списък, в размер на
1450лв. В писмени бележки, допълнително аргументира позицията си по спора.
Ответникът по
оспорването – Директор на дирекция „ОДОП” гр. Бургас при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ж., намира оспорването за
неоснователно и недоказано. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въз основа на
материалния интерес по делото в размер на 587лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр. Бургас счита, че както ревизионният акт, така и
решението на директора на дирекция ОДОП са издадени от компетентни органи, при
спазване на законовата процедура. Същият е правилно изчислен и следва да бъде
оставен в сила.
І. ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБАТА
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е от лице, с доказан интерес от оспорването-
адресат на акта, в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК .
ІІ.ФАКТИТЕ:
На
10.08.2018г. в ЦУ на НАП гр. София било получено постановление, издадено на
09.08.2018г. от прокурор при СП гр. София, с което на осн. чл. 145, ал.1, т.3
от ЗСВ и чл.199 от НПК, на директора на ЦУ на НАП е възложено да организира
възлагането на съответните териториални дирекции извършване на данъчни ревизии
по ЗДДФЛ, ЗДДС и ЗКПО, относно посочени в постановлението физически и
юридически лица, сред които и „Съншайн 2013” ЕООД, за данъчни периоди,
обхващащи м.08.2012г.- м.08.2018г.(472).
Със
заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018г., издадена от изпълнителния директор на НАП, П.Д.–
зам.изпълнителен директор на НАП бил оправомощен да възлага организирането на
надлежни действия, с оглед извършването на проверки и ревизии по реда на
ДОПК(л.476).
Въз
основа на тази заповед, на 13.08.2018г. Д.изпратил до директорите на ТД на НАП гр. Бургас и гр. Варна
писмо изх.№ 11-02-135#2 (л.469), с което с оглед правомощията,
предоставени му със заповед № ЗЦУ-ОПР-20/28.05.2018г., издадена от
изпълнителния директор на НАП и на осн. чл. 10, ал.1 от ЗНАП, им възложил да
организират възлагането на ревизии на определени лица, вкл. на „Съншайн 2013” ЕООД. С писмото изрично разпоредил в
заповедта за възлагане на ревизия на последното дружество да бъдат включени
следните органи по приходите, служители на ТД на НАП Варна: 1. Р.М.С. – гл.инспектор по приходите –
ръководител на ревизията; 2. С.Я.В.– гл.инспектор по приходите и 3. С.К.А И.–
ст.инспектор по приходите.
На
20.08.2018г. Р.Т.- началник на сектор при ТД на НАП гр. Бургас издала заповед №
Р- 02000218004858-020-001 (л.571), с която възложила извършване на ревизия на
„Съншайн 2013” ЕООД, с обхват: установяване на задължения по видове и периоди,
както следва: корпоративен данък за периода 04.10.2013г.- 31.12.2017г. Определила ревизиращ екип в състав: 1. Р.М.С. – гл.инспектор по приходите (ръководител
на ревизията); 2. С.Я.В.– гл.инспектор по приходите и 3. С.К.А И.– ст.инспектор
по приходите и срок за извършване на ревизията- 2 месеца от връчване на
заповедта
Посочената
заповед била изменена със заповед № Р- 02000218004858-020-002/26.10.2018г.(л.572) и заповед № Р- 02000218004858-020-003/27.11.2018г. (л. 573) в частта, касаеща срока
за приключване на ревизията- до 29.11.2018г., респ. до 29.01.2019г.
На 16.01.2019г., след извършването на редица
процесуални действия по събиране на доказателства, на ревизираното лице било връчено уведомление
по чл.124, ал.1 от ДОПК (л.116), че основата за облагане с корпоративен данък
за периода 01.01.2015г.-31.12.2017г. и осигурителния доход за установяване на
задълженията от ЗОВ, ще бъде определена по реда на чл.122-124а от ДОПК и
определен 14 дневен срок за предоставяне на доказателства и за вземане на
становище, уведомление на основание чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК (л.111).
На 22.02.2019г. ревизиращият екип, на осн. л.117 от ДОПК, съставил ревизионен доклад № Р- 02000218004858-092-001 (л.52-77), с който предложил да бъдат
установени размера на задължения по видове и периоди и лихвите за просрочие към
тях, изчислени към 22.02.2019г. ,
от тях: за внасяне на – корпоративен
данък 01.01.2014 г. - 31.12.2014г. в
размер на 916,43 лева и лихва в размер
на 362,69 лева и за довнасяне на корпоративен
данък за 2015г. в размер на 1 881,29лв. и лихва в размер на 552,99лв. и
корпоративен данък за 2016г. в размер на 973,16лв. и лихва в размер на
191,09лв.
На 25.04.2019г. бил издаден оспорения ревизионен акт № Р-02000218004858-091-001, с който ревизиращият екип
установил по отношение на „Съншайн 2013” ЕООД размера на задължения по видове и периоди и лихвите
за просрочие към тях, изчислени към 25.04.2019г., от тях: за внасяне на – корпоративен данък 01.01.2014 г. - 31.12.2014г. в размер на 916,43 лева и лихва в размер на 378,47 лева и за довнасяне на корпоративен данък за 2015г. в
размер на 1 881,29лв. и лихва в размер на 585,39лв. и корпоративен данък за
2016г. в размер на 992,57лв. и лихва в размер на 208,18лв.
Ревизионният акт бил обжалван по административен ред и потвърден с решение № 124/11.07.2019г. на директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас.
За доказване на компетентността на извършилите ревизията и издали оспорения
ревизионен акт, лица ответникът представя доказателства, удостоверяващи факта,
че същите са в служебни правоотношения с НАП- ТД на НАП гр. Варна и заемат
длъжностите, посочени в заповедта за възлагане на ревизия (л.502-521).
Представени са и следните заповеди, издадени на осн. чл.86 от ЗДСл от директор
на офис Добрич при ТД на НАП гр. Варна:
1. за Р.М.С. – гл.инспектор по
приходите (ръководител на ревизията);
Заповед № ДС-620/11.10.2018г.- до
гр. Бургас за срок от 3 дни- от 16.10.2018г. до 18.10.2018г., за извършване на
ревизии, съгласно писмо № 11-02-135-2/13.08.2018г. и издадени ЗВР, на „Съншайн
2013” ЕООД и още 9 дружества (л.477).
Заповед №
ДС-731/03.12.2018г.- до гр. Бургас за срок от 2 дни- от 06.12.2018г. до
07.12.2018г., за извършване на ревизии на „Съншайн 2013” ЕООД и още 11 дружества (л.480).
2. за С.Я.В.– гл.инспектор по приходите
Заповед № ДС-625/11.10.2018г.- до гр. Бургас за срок от 3 дни- от
16.10.2018г. до 18.10.2018г., за извършване на ревизии, съгласно писмо №
11-02-135-2/13.08.2018г. и издадени ЗВР,
на „Съншайн 2013” ЕООД и още 4
дружества (л.478).
Заповед № ДС-724/03.12.2018г.- до гр. Бургас за срок от 2 дни- от
06.12.2018г. до 07.12.2018г., за извършване на ревизии на „Съншайн 2013” ЕООД и още 4 дружества (л.482).
3. за С.К.А И.– ст.инспектор по приходите
Заповед № ДС-622/11.10.2018г.- до гр. Бургас за срок от 3 дни- от
16.10.2018г. до 18.10.2018г., за извършване на ревизии, съгласно писмо №
11-02-135-2/13.08.2018г. и издадени ЗВР,
на „Съншайн 2013” ЕООД и още 4
дружества (л.479).
Заповед № ДС-723/03.12.2018г.- до гр. Бургас за срок от 2 дни- от
06.12.2018г. до 07.12.2018г., за извършване на ревизии на „Съншайн 2013” ЕООД и още 4 дружества (л.481).
В хода на съдебното производство са събрани и доказателства, които са от
значение за преценката за материалноправна законосъобразност на оспорения акт.
Установените с тях факти обаче, съдът не намира за нужно да сочи, тъй като
констатира порок на акта, предпоставящ извод за нищожност.
Съображения за това излага в следващия пункт на решението.
ІІІ.
ПРАВОТО:
В АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове. Теорията и съдебната практика приемат, че такива са
петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат
от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не
поражда правните последици, към които е насочен.
Поради това и с оглед на всеки един от възможните пороци на
административните актове, са възприети следните критерии, въз основа на които
се извършва преценка за нищожност ,
респ. за унищожаемост:
1. Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта.
2. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление.
3. Съществените нарушения на административно-производствените правила са
основания за нищожност, само ако са толкова съществени, че нарушението е довело
до липса на волеизявление.
4. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния
акт, а не неговата валидност, поради което нищожен на посоченото основание би
бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден
на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин
своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в
приложимата материалноправна норма, и липсата на каквото и да е основание, и
изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би
довело до нищожност на посоченото основание.
5. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
В случая е налице липса на компетентност.
Според разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната
териториална дирекция, а чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК сочи, че компетентна териториална дирекция на НАП относно производства по този кодекс, е тази по седалището на местното юридическо лице.
По делото няма спор, че „Съншайн
2013” ЕООД, ЕИК: *********, е със седалище и адрес на управление гр.Несебър,
ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 6, т.е. компетентната териториална дирекция на
НАП, е ТД на НАП гр.Бургас.
Заповед за възлагане на ревизия № Р- 02000218004858-020-001 /20.08.2018г. на началник на сектор при ТД на НАП
гр.Бургас, е издадена от компетентен орган, в обхвата на делегираните му със
заповед № РД-1/02.01.2018г. (л.24-25 от делото) на Директора на ТД на НАП
гр.Бургас, правомощия, така както изисква нормата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
Доказателствата по делото сочат, че определения с посочената заповед
ревизиращ екип, е съставен от служители на
ТД на НАП гр.Варна, Дирекция „Контрол“, сектор „Ревизии“ – ИРМ Добрич, с
място на работа гр.Добрич, ул.“Независимост“ № 7- Р.М.С. – гл.инспектор по приходите –
ръководител на ревизията; С.Я.В.– гл.инспектор по приходите и С.К.А И.–
ст.инспектор по приходите.
Ръководителят на ревизията е и единия от издателите на оспорения ревизионен
акт.
Според разпоредбата на чл.10, ал.8 от ЗНАП, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции
изпълнителният директор или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди
служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална
дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова
служители от поверената му дирекция при условия и по ред, определени в Кодекса на труда.
В този смисъл, за да се приеме, че ревизията е извършена според изискванията
на закона, тогава когато ревизиращия екип е съставен от служители на дирекция,
различна от териториалната дирекция на НАП по седалището на местното юридическо
лице, следва да е доказано, че на тези лица е наредено от изпълнителния
директор на НАП или оправомощено от него лице да преминат в компетентната
дирекция за извършване на конкретни действия, които да са формулирани в
нареждането.
Отделно от това, необходимостта от преминаване в компетентната дирекция
следва да е мотивирана, като при наличието на посочените предпоставки,
териториалният директор в дирекцията, в която работят служителите, трябва да ги
командирова в другата дирекция, за срока на ревизията или за осъществяване на
възложените от изпълнителния директор конкретни задачи.
В случая, нареждане за преместване е дадено от компетентен орган- зам.изпълнителен директор на НАП, оправомощен
от изпълнителния директор на НАП.
В писмо изх.№ 11-02-135#2/13.08.2018г. на териториалните директори на ТД на
НАП гр.Бургас и гр.Варна, е възложено да се организира възлагането на ревизии
на посочени лица, сред които и „Съншайн 2013” ЕООД и изрично указано в ЗВР да
бъдат включени служителите на ТД на НАП Варна: Р.М.С. – гл.инспектор по
приходите – ръководител на ревизията; С.Я.В.– гл.инспектор по приходите и С.К.А
И.– ст.инспектор по приходите.
Писмото обаче, не съдържа никакви мотиви относно необходимостта
ревизионното производство да бъде проведено от лица, извън служителите на ТД на
НАП гр.Бургас, като впоследствие служителите са командировани по реда на чл.86
от ЗДСл, а не по посочени с нормата на чл.10, ал.8 от ЗНАП ред, този
регламентиран с КТ, за периода на извършване на ревизията.
Тук следва да се посочи, че според представените по делото заповеди за
командироване, служителите на ТД на НАП Варна са командировани в гр. Бургас
само за 5 дни- 16, 17, 18.10.2018г., 06, 07.12.2018г.
Същевременно са налични множество доказателства, удостоверяващи извършени
от тези служители процесуални действия, извън датите, на които са командировани
в гр. Бургас.
За извършването на тези действия, членовете на ревизиращия екип не са
териториално компетентни. Факта, че действията са удостоверени с електронен
подпис не променя извода за липса на териториална компетентност. Последната е
предпоставена единствено и само от седалището на местното юридическо лице.
Както вече бе посочено, липсата на компетентност е абсолютно основание за
нищожност на административния акт.
В случая членовете на ревизионния екип не са командировани по предвидения от закона ред за
целия период на ревизията. Валидно извършени от тях са само действията на
датите 16, 17, 18.10.2018г., 06, 07.12.2018г.
Нещо повече, извън тези дати е съставен ревизионния доклад и ревизионния
акт, подписан и от ръководителя на ревизията. Последният факт е от особено
значение за преценката за валидност на оспорения акт, защото нормата на чл.119, ал.2 от ДОПК предвижда съвместна
компетентност на издателите му.
В този смисъл решения на ВАС- №
17295/17.12.2019г., постановено по адм.дело № 9339/2019г., № 14982/06.11.2019г.
, постановено по адм.дело № 5670/2019г., № 8639/26.06.2018г. , постановено по
адм.д.№ 2537/2018г., № 7876/12.06.2018г. , постановено по адм.д.№ 12352/2017г.,
№ 3361/16.03.2018г. , постановено по адм.д.№ 7101/2017г.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения ревизионен акт №
Р-02000218004858-091-001/25.04.2019г. следва да бъде обявен за нищожен, без да
бъде извършвана преценка за материалноправна законосъобразност.
При този изход на спора и на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, на
жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани,
направени разноски по делото, в размер
на 1450,00 лева ( 50 лева- държавна такса; 900,00 лева – за възнаграждение на вещи
лица и 500,00 лева- адвокатско
възнаграждение).
Воден от горното и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд– град
Бургас, четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОБЯВЯВА за нищожен ревизионен акт №
Р-02000218004858-091-001/25.07.2019г., издаден на основание чл.119, ал.2 от ДОПК от Р.К.Т. на длъжност началник сектор - възложил ревизията, и Р.М.С. на
длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 124/11.07.2019г. на
директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, при Централно управление на Националната
агенция по приходите.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Бургас, при ЦУ на
НАП да заплати на „Съншайн 2013” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Несебър, ул.“Св.Св. Кирил и Методий“ № 6, представлявано
от В.П.П.сума в размер на 1450лв., представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: