№ 168
гр. Варна, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
в присъствието на прокурора М. В. С.
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20233100600564 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано въз
основа на въззивна жалба, депозирана от адв. П. И. от ВАК, в качеството й на
повереник на частния обвинител К. Т. С., срещу присъда №7 от 14.03.2023г.
по НОХД №488 по описа за 2022г. на РС - Провадия, първи състав.
С атакуваната присъда подсъдимият В. С. Д. е признат за виновен в
това, че на 24.11.2020г., в гр. Дългопол, обл. Варна, като непълнолетен, но
като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, в съучастие като извършител с Д. И. И. -
подбудител, унищожил противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А6“, с peг. № *******, на стойност 8441.00лв. (осем
хиляди четиристотин четиридесет и един лева), собственост на К. Т. С.,
поради което и на основание чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл.
63, ал. 1, т. 4, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК е намалено с
1/3, а именно лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на
което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години.
Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимият Д. И. И. за
това, че на 24.11.2020 г., в гр. Дългопол, обл. Варна, в съучастие като
1
подбудител с непълнолетния В. С. Д. - извършител, умишлено склонил В. С.
Д. (чрез обещаване на 23.11.2020г. за даване на парично възнаграждение) да
унищожи противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка „Ауди“,
модел „А6“, с peг. № *******, на стойност 8441.00 лв. (осем хиляди
четиристотин четиридесет и един лева), собственост на К. Т. С. – поради
което и на основание чл. 216, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с чл. 63, ал.
1, т. 4, вр. чл. 54, ал.1от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година, което на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е намалено с 1/3, а
именно лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което,
на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Приложените по делото веществени доказателства е присъдено да бъдат
отнети в полза на Държавата и унищожени.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите са осъдени да заплатят
направените по делото разноски в размер на 753.52. лева /седемстотин
петдесет и три лева и петдесет и две стотинки/ в полза на Държавата по
сметка на ОД на МВР, като всеки от тях е постановено да заплати по 376.76
лева.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
присъдата, поради нарушаване правилата за оценка на доказателствата.
Твърди се неправилен отказ на първоинстанционният съд да допусне
назначаване на тройна автотехническа експертиза, съдебно оценителна
експертиза и съдебно психологична експертиза по отношение на
пострадалата. Счита, че неправилно е било определено разглеждането на
делото по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от НПК. Моли се за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав,
а в условията на алтернативност, за увеличаване на наложеното наказание. С
жалбата са направени доказателствени искания, които настоящият състав
остави без уважение, като неоснователни.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция подсъдимият В. Д.
редовно призован не се явява и не се представлява. Подсъдимият Д. И.,
редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Н. от ВАК, който
намира жалбата за неоснователна и немотивирана.
Частният обвинител, редовно призован не се явява в съдебното
заседание и не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище
за необоснованост на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
2
След преценка доводите по въззивната жалбата на пострадалата,
становището на представителят на ВОП, както и след цялостна служебна
проверка на присъдата, на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съставът на
Варненският окръжен съд констатира, че са налице основания за изменение
на присъдата по следните съображения:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава
XXVII от НПК - "съкратено съдебно следствие пред първата инстанция" и по
правилата на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимите са
признали напълно фактите визирани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а доказателствата по досъдебното производство, като
непротиворечащи на самопризнанията са били приобщени по реда на чл. 283
от НПК - показания на свидетели, протокол за оглед на местопроизшествие,
протоколи за доброволно предаване, справки за съдимост и справки за
характеристични данни, заключенията на автотехническата и съдебно-
химическа експертизи. В рамките на това специално производство РС-
Провадия е събрал и обсъдил релевантните за делото доказателства и въз
основа на самопризнанията на подсъдимите и на анализ на събраните по
делото доказателства от досъдебното производство е установил фактическата
обстановка, която не се оспорва от страните и с която въззивният съд
напълно се солидаризира.
При правилно установените факти по делото, районният съд е направил
законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието, извършено от
подсъдимите, като престъпление с правна квалификация чл. 216, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният съд е подложил на внимателен анализ събраните
доказателства и на тази база е постановил атакувания съдебен акт. Съдът е
изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, относими
към главния факт от предмета на доказване в процеса. Извода, че
подсъдимите са осъществили състава на престъплението от обективна и
субективна страна е напълно законосъобразен. Той се подкрепя от събраните
гласни и писмени доказателства, и на техния анализ. Установените данни от
доказателствените средства са правилно оценени, при спазване
процесуалното изискване на чл. 303, ал. 2 от НПК. Както правилно е посочено
в мотивите от обективна страна по несъмнен начин се установява, че на
3
24.11.2020 г., в гр. Дългопол, обл. Варна, подс. Д., като непълнолетен, но като
е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, в съучастие като извършител с Д. И. И. - подбудител,
унищожили противозаконно чужда движима вещ - лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А6“, с peг. № *******, на стойност 8441.00лв. (осем хиляди
четиристотин четиридесет и един лева), собственост на К. Т. С., като
нанесените щети, установено от изготвената по делото на досъдебното
производство от вещо лице й.м. /л.60 от д.п./ автотехническа оценителна
експертиза възлизат в размер на 7191.80 лева.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл и при наличие на така наречения общност на умисъла/ като
подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са целели
настъпването им. По отношение на подсъдимият Д. е установено, че е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
По индивидуализацията на наказанието.
След като е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са
осъществили състава на инкриминираното деяние, при определяне на
правната квалификация на деянието по отношение на подс. Д. И.,
първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 305, ал. 4, вр. чл. 301,
ал. 1, т. 2 от НПК - неправилно приложение на материалния закон, като в
диспозитива на присъдата е посочил, че признава подс. И. за виновен в
извършване на престъпление по чл. 216, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. чл.
63, ал.1, т.4 от НК – тоест деянието да е извършено от него, като
непълнолетен.
Констатираното нарушение следва да бъде отстранено от въззивният
съд, което е процесуално допустимо, тъй като не се променя
обстоятелствената част на обвинението, нито се прилага закон за по-тежко
наказуемо престъпление, като бъде приложен правилно закона и без да е
необходимо връщане на делото за ново разглеждане на РС – Провадия, тъй
като въззивното производство е инициирано единствено по въззивна жалба от
повереника на частният обвинител, поради което е възможно да бъде влошено
положението на този подсъдим. Същевременно с това не се налага да бъде
4
определено по-тежко по вид и размер наказание от това, което е било
наложено при първоначалното разглеждане на делото. Правото на защита на
подсъдимия не е ограничено и той е имал възможност да разбере точно за
осъществяването на какво престъпление е бил обвинен и признат за виновен.
Присъдата представлява единство от диспозитив и мотиви,
а правната квалификация съдържа освен словесно и цифрово изражение на
престъпния състав. В този смисъл мотивите на присъдата възпроизвеждат
коректната правна квалификация, доколкото по делото е безспорно
установено, че към момента на извършване на деянието подс. Д. И. /роден
*******/ е навършил пълнолетие.
По отношение на останалите доводи мотивирали първостепенния съд
при определяне на наказанието на подсъдимите, правилно са били отчетени
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като
първоинстанционният съд правилно е преценил, че размерът на предвидените
за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК наказания "лишаване от свобода"
следва да се определи при превес на първите и е присъдил на подсъдимите
наказание една година "лишаване от свобода" (при предвиден максимум от 5
години), като на осн. чл. 58а, ал.1 от НК е намалил размера на същото с 1/3 и
наложил, като окончателно наказание девет месеца "лишаване от свобода",
чието изпълнение на осн.чл. 66, ал. 1 от НК отложил с три години
изпитателен срок.
Що се отнася до размера на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК -
три години, въззивният съд счита, че с оглед обществената опасност на
деянието и личността на подсъдимите същият не следва да се
променя. Предвид изхода на процеса правилно районният съд е възложил в
тежест на подсъдимите направените по делото разноски.
След обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314
от НПК, служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, освен
горепосочените, налагащи неговото изменение или отмяна.
В останалата й част присъдата на РС - Провадия е законосъобразна,
правилна, обоснована и справедлива, поради което следва да бъде
потвърдена.
Мотивиран от тези съображения и на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл.
5
337, ал. 1, т. 2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ частично присъда от 14.03.2023 година по н.о.х.д. №
488/2022 г. на Районен съд - Провадия, НО, първи състав, като приема, че
деянието не е извършено от подсъдимият Д. И. И., ЕГН ********** при
условията на чл.63 ал.1 т.4 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6