Р Е
Ш Е Н И Е
№ 55
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Габрово, 30.06.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО, в открито заседание на шести юни, две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като разгледа докладваното от
председателя адм. дело № 76 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба вх. № СДА-01-677 от 12.04.2023 г., подадена от «***, против
Разпореждане за забрана № 01613 от 14.03.2023 г. на инспектори към ОБДХ гр.
Варна.
С процесното
Разпореждане се забранява транспортиране и търговия на 404 броя ПВЦ бидона х 50
л /кг/ - 20200 л. /кг/ отработена мазнина, намиращи се в обект – помещение за
съхранение на отработени мазнини -
нерегистрирано, в гр. Варна, на посочен административен адрес: гр. Варна, ул. „***,
като обектът се стопанисва от дружеството – жалбоподател. Причините за налагане на забраната, посочени
в процесния ИАА, са че не е представено удостоверение за регистрация на
помещението по чл. 229, ал. 1 от ЗВМД /Закон за
ветеринарномедицинската дейност/, не са представени документи за наличностите в помещението
за отработена мазнина, с което е нарушен чл. 229, ал. 1 от ЗВМД, Наредба за
разделно събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите отпадъци.
Разпореждането е
издадено на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната
верига и чл. 138, пар. 2, б. «г» от Регламент /ЕС/ 2017/625. Съгласно цитирания законов
текст, ръководителите
на съответните ведомства по чл. 7, сред които в
т. 4 е посочена и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), в рамките
на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения,
прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625. Според тази норма на Регламента
при
установено несъответствие компетентните органи предприемат:
а) необходимите действия с цел да се определят произходът и степента на
несъответствието и да се установи отговорността на оператора; и
б) подходящи мерки с цел да се гарантира, че съответният оператор ще коригира
несъответствието и ще предотврати повторната поява на такова несъответствие.
Когато
вземат решение какви мерки да предприемат, компетентните органи вземат предвид
естеството на несъответствието и данните за предишни периоди относно
операторите във връзка с осигуряването на съответствие. В цитирания
в процесния ИАА §.2, б. „г“ е отразено, че когато предприемат действия в
съответствие с параграф 1 от настоящия член, компетентните органи вземат всички
мерки, които смятат за подходящи за гарантиране на спазването на правилата,
посочени в член 1, параграф 2, което включва, но не се
ограничава до следното: … ограничават или забраняват пускането на пазара,
движението, въвеждането в Съюза или износа на животни и стоки и забраняват
връщането им в държавата членка на изпращане или разпореждат връщането им в
държавата членка на изпращане. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал.
3 от ЗУАВ мерките по чл. 24,
ал. 1 се прилагат със: 1. предписание на длъжностното лице, осъществяващо
официален контрол – по чл.
138, параграф 2, букви "а", "б", "в" и
"д" от Регламент (EС) 2017/625; 2.
разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл.
138, параграф 2, букви "г", "ж" и "и" от
Регламент (EС) 2017/625; 3. заповед, издадена от
ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния
нормативен акт по чл. 10 – 16 – по чл.
138, параграф 2, букви "е", "з", "й" и
"к" от Регламент (EС) 2017/625. Съответно
в случая е издадено Разпореждане от длъжностно лице, осъществяващо официален
контрол – главен инспектор ОДБХ – Варна, като индивидуалните административни
актове по ал. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на АПК, което прави и процесното такова обжалваемо по съдебен ред пред
Административен съд.
Разпореждането е
връчено на управителя на дружеството на 16.03.2023 г. Жалбата против него е
постъпила в съда на 31.03.2023 г. по Еконт, ден след изтичането на срока,
поради което съдът е указал на жалбоподателя, че същият следва да представи
доказателства, че е направил оспорването в рамките на законовия 14-дневен срок
от съобщаването на акта. В изпълнение на така даденото указание жалбоподателят
прилага електронно изявление на пощенския оператор, от което е видно, че
пратката е била доставена при него на 30.03.2023 г. /л.36/, поради което АСГ
приема, че жалбата е подадена в законния срок. Като подадена от заинтересовано
лице против подлежащ на съдебно оспорване ИАА се явява редовна и допустима,
поради което следва да се разгледа по същество, с оглед нейната основателност.
С депозираната
жалба се иска отмяна на ИАА като немотивиран, издаден при недоказаност на
посочените в него фактически основания. Твърди се, че за търговския обект е
издадено Разрешение за регистрация на 22.03.2019 г. на директора на РИОСВ –
Варна, а за наличните в него складови
наличности не се прилага нормата на чл. 229 от ЗВМД. В случая
приложим е ЗУО /Закона за управление на отпадъците/, както и други Регламенти
на ЕО. При извършената проверка е установено единствено наличието на ПВЦ
бидони, но дали са били пълни и с какво – това не е било установено от
проверяващите. Не са взети проби от тях, не е анализирано съдържанието на
съдовете. Не е установено и няма доказателства за това, че в обекта се извършва
дейност по събиране на животински мазнини, която да подлежи на контрол от
страна на БАБХ и за което е необходима регистрация по реда на чл. 229, ал. 1 от
ЗВМД. Дейността на дружеството е събиране на отработени растителни мазнини и тя
не подлежи на контрол от страна на БАБХ, а следва да се контролира от РИОСВ, за
което има издадено Разрешение за регистрация на обекта от тази администрация.
В проведено по
делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. И. ***, който поддържа
депозираната жалба.
Ответната страна
се представлява от упълномощен главен юрисконсулт при ОДБХ – Варна Г. Г., който
оспорва жалбата.
След съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна
проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото не се
спори, че проверяваният обект се стопанисва от жалбоподателя «***, който търговец
има обекти в различни населени места. По този повод е приложен Договор за наем
№ 10/2018 г., по силата на който «***» АД предоставя на дружеството–
жалбоподател въпросния търговски обект за складиране на отпадъчна мазнина.
Съгласно Анекс № 2 към договора от 30.12.2022 г., последният е в сила до
31.12.2023 г. За този, именно, обект е издадено Решение за регистрация №
03-РД-00000835-00 от 22.03.2019 г. на директор РИОСВ - Варна, с което на
жалбоподателя се разрешава извършването на дейности по третиране на отпадъци на
площадка с адреса на обекта, с код 200125 – хранителни масла и мазнини.
Разрешена е дейност R13 – съхраняване на
такива отпадъци по извършване на която и да е от операциите R1- R12,
освен временно съхраняване до събирането им на мястото за образуване, с каквато
дейност няма данни жалбоподателят да е извършвал.
На 14.03.2023 г. в
обекта е извършена проверка от двама инспектори на ОДБХ - Варна, един от които
е и лицето издало процесният ИАА – ***. В този протокол е записано, че складът
представлява тухлена масивна постройка, като в него при идването на служителите
нямало никой. От време навреме пристигали коли, които разтоварвали бидони в
съседното помещение, на чиято врата нямало обозначение за работно време.
Вратата към въпросното помещение е метална с поставен надпис за забрана за
влизане на външни лица и била заключена. В 11 часа отпред спрял бус с габровска
регистрация и посочен д.к.№ и надпис „Събиране и изкупуване на растителни и
животински масла“, както и наименованието на търговеца – жалбоподател и негов
телефон. Разтоварени били 8 броя бидони, от приблизително 400 такива в
складовото помещение, като те били пълни с отработена мазнина. Поискано било
удостоверение за регистрация на автомобила по ЗВМД за транспортиране на
отработена мазнина, но такова водачът не представил. Проведен бил телефонен
разговор с представител на „*** и се установило, че фирмата не е регистрирала в
БАБХ помещението, по който факт не се спори между страните, по чл. 229 от ЗМВД.
Представителят на дружеството съобщил, че то ползвало помещението под наем, за
временно съхранение на бидони с мазнина, като представил предавателни протоколи
с посочени номера и дати /14.03.2023 г./. При поискване на документи за
произхода на намерените в помещението бидони, такива не били представени.
Извършена била и проверка в регистъра на ОДБХ, която установила липса на
регистрация на въпросния обект, съгласно Наредба за разделното събиране на биоотпадъци и третиране на биоразградимите
отпадъци. Наличните бидони били изброени и било издадено процесното
Разпореждане за забрана № 01613 от същата дата. Посочено е, че бидоните били
тъмнозелени. Обектът бил запечатан на същата дата в 13.15 часа в присъствието
на шофьора на МПС, който е разтоварил бидоните, който е отказал да подпише
протокола.
В протокола
не е посочено дали са взети проби от наличните 404 бидона, кой и по какъв начин
е направил това, изследвани ли са тези проби и къде, какви са резултатите от
изследването и, в крайна сметка, пълни ли са били тези 404 бидона и с какво.
Въпреки дадените от съда указания за представяне на доказателства в тази насока
на ответника, такива доказателства не са представени по-късно и по делото,
поради което съдът намира, че е неустановено дали съдовете, находящи се в
процесното помещение са били пълни и какво е било тяхното съдържание към датата
на извършване на проверката и издаване на процесния ИАА.
На
16.03.2023 г. е съставен втори КП от главните инспектори на ОДБХ – Варна, с
който се установява връчване на предходния на управителя на дружеството,
стопанисващо обекта. По време на проверката били представени две фактури за
растителни мазнини за технически цели от 22.02.2023 г. и от 10.03.2023 г., но органите
на БАБХ приемат, че от тези документи не може да се проследи произхода на
процесните бидони, поради което е посочено, че управителят на дружеството
следва да представи допълнително документи за отработени мазнини с цел
проследяване на наличните такива в склада.
Вярно е, че
от тези документи не може да се направи извод за това, дали фактурите се
отнасят до складовите наличности в процесното помещение, но други документи,
установяващи такива факти, изобщо липсват в преписката и по делото.
На 24.03.2023
г. е съставен трети КП за извършена проверка на нерегламентиран склад за
съхранение на отработени мазнини – органични животински продукти кат. 3 – по
реда на чл. 299, ал. 1 от ЗВМД, с който се установява връчване на управителя на
дружеството на изброените в същия документи: 1.Заповед за спиране дейността /не
се сочи дали става въпрос за дейността на обекта или на дружеството изобщо/;
2.АУАН за извършено нарушение; 3.Разпореждане за насочване на храни за 404 бр.
бидони с отработена мазнина. При проверката не са представени документи за
произхода на 396 броя бидони, същите са без партиден номер и произход.
С КП от
31.03.2023 г. е установено, че обектът е
бил посетен, но е констатирано отстраняване на поставените преди това лепенки,
съставляващи обозначителни знаци за запечатване на същия. Няма данни за това
кой и кога ги е отстранил.
Съгласно нормата
на чл. 229 от ЗМВД, производството, търговията и пускането на пазара на
суровини и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора, и на продукти, получени от странични животински
продукти, се извършват в обекти, регистрирани в ОДБХ. Такава регистрация именно
ответната страна твърди, че липсва и по тази причина е наложена процесната ПАМ
и за нейната липса не е налице спор по делото. Спорът е дали такава в случая е
необходима. За да е задължителна регистрацията, следва да е изпълнена
хипотезата на същата норма, а именно – в обекта да се осъществява дейност по
производство, търговия и пускане на пазара на суровини и храни от животински
произход. В случая не е установено нито че в помещението се осъществява която и
да било от тези три дейности, нито че са налице такива продукти, с такъв
/животински/ произход.
С Разпореждане № 373 от
13.04.2023 г. АСГ е указал изрично на
ответната страна, че същата е задължена да установи наличието на правомощия за
издаването на процесия ИАА.
Служителят, издал процесното
Разпореждане, е главен инспектор в ОДБХ – Варна. Ответната страна твърди, че
Разпореждането е издадено от компетентен орган съгласно чл. 109 от Закона за
храните. Длъжностната характеристика не е нормативен акт, който определя
правомощия на даден административен орган. С Определение № 467 от 10.05.2023 г.
съдът отново е указал на ответната страна, че в нейна тежест е да установи, че
разпореждането е издадено от компетентен орган, както и че ОДБХ – Варна е
компетентна да осъществява контрол върху обекти и/или дейности на
жалбоподателя; да установи наличието на проведено изследване относно
съдържанието на посочените съдове, вкл. че е извършен анализ, изпитване или
диагностика на проби, взети по време на официален контрол или други официални
дейности, че е налице риск за здравето на хората, животните или растенията или–
по отношение на ГМО продуктите за растителна защита, съгл. чл. 38 от посочения
Регламент, както и дали и по какъв начин тези съдове са индивидуализирани. Според
така цитираната законова разпоредба Българската агенция по безопасност на
храните осъществява: 1. официален контрол върху храните на всички етапи на производство,
преработка и/или дистрибуция с изключение на бутилирани натурални минерални,
изворни и трапезни води; 2. официален контрол за оценка на съответствието на
храните с изискванията на национални, утвърдени или браншови стандарти, когато
е заявена претенция за тяхното спазване; 3. контрол за съответствието на
храните с изискванията на Регламент (ЕО) № 834/2007, Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно
схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 14
декември 2012 г.) и Регламент за изпълнение (ЕС) №
543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 г. за определяне на
подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на секторите на плодовете и зеленчуците и на
преработените плодове и зеленчуци (OB, L 157/1 от 15 юни 2011 г.) съгласно
правомощията й по Закона за прилагане на Общата
организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз; 4. официален контрол върху материали и предмети, предназначени за
контакт с храни, на всички етапи на производство, преработка и/или дистрибуция.
Нормата не предоставя правомощия на инспектор от ОДБХ да издава разпореждания
от типа на процесното. Както бе посочено по-горе обаче разпореждането е
издадено от главен инспектор, осъществил контрол по чл. 138, параграф 2, букви "г", "ж" и
"и" от Регламент (EС) 2017/625, поради
което и на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на агрохранителната
верига следва да се счита, че процесният ИАА е издаден от оправомощено лице.
Приложени са
приемо-предавателни протоколи от 14.03.2023 г., но от тях не се установява
връзката им с процесния търговски обект /склад/. Напротив, в тях са посочени
различни адреси. Отразено е, че те съдържат “растителни мазнини“ и същите
документи не са оспорени от страните по делото, поради което се приемат като
писмени доказателства, установяващи, че „Уко България“ ООД, е получил от
посочените в тях доставчици именно растителни, а не животински мазнини.
Представени са и фактури от 22.02.2023 г. и от 10.03.2023 г., от която се
установява, че жалбоподателят е получил от доставчик „Дюк Доминион Ком“ ООД
именно растителни, а не друг тип мазнини.
Представени са КП от проверка
на ОДБХ – Варна, направена през месец май, 2023 г., в други обекти на други търговски
дружества, в които е записано, че жалбоподателят им е доставял отработена
мазнина, но с тях не може да се установи вида и количеството на съдържанието на
процесните бидони съхраняване конкретно в процесния обект на 14.03.2023 г.,
вкл. че става въпрос за животинска мазнина. По същия начин и приложените
договори за транспортиране на отпадъци не могат да установят подобни факти.
Всяка регистрация по
посочената норма на чл. 229 от ЗВМД се прави за отделен обект, а по делото не
са представени доказателства, че на процесната дата дружеството е съхранявало в
процесния обект животинска мазнина или други продукти от животински произход,
т.к. въпреки дадените от съда указания по делото не са приложени доказателства
за направен анализ и изследвания на съдържанието на бидоните. Не става ясно по
какъв начин то е установено от проверяващите органи. Не са налице и документи,
от които да е видно на процесната дата – 14.03.2023 г., каква стока е
транспортирал посоченият бус, който ги е доставил в склада, от къде е получил
тази стока. Не се доказва по какъвто и да било начин кой и кога е премахнал
поставените на обекта охранителни знаци, а след премахването им не може да се
докаже, нито може да се предполага кой какви продукти е внесъл или изнесъл от
този склад, къде ги е доставил и на кого, още по-малко да се установи към
датата 14.03.2023г. какви наличности като вид и количество е имало в
помещението. Дори и няколко месеца по-късно жалбоподателят да е доставял
животински мазнини на свои клиенти, това не е доказателство, че в процесния
обект на процесната те са били съхраняване в процесните бидони от жалбоподателя.
Не са събрани и представени доказателства от кой обект са били доставени тези
мазнини и не е налице проследимост на същите. Дружеството има склад в с.
Враниловци, до гр. Габрово, в която съхранява животински мазнини и от който
доставя такива на свои клиенти, но това е друг обект. В тежест на ответника е
било да установи, че именно процесното помещение е съхранявало на съответната
дата такива суровини, за чието съхранение е била необходима въпросната
регистрация. Съдът е разпределил доказателствената тежест, дал е конкретни
указания в тази насока, но административният орган не се е справил с нея, като
не е установил спорните факти, които са от значение за делото.
В писмената си защита
ответникът се позовава на допълнителни фктически и правни мотиви, свързани с
Приложение I чл.2, т. 11 от Регламент /ЕС/ № 142/2011 на Комисията за прилагане на
Регламент /ЕО/ 1069/2009 на ЕП и на Съвета за установяване на здравни правила
относно странични животински продукти и производни продукти, предназначени за
консумация от човека, но на първо място е недопустимо посочването на правни и
фактически основания тепърва, след издаването на вече оспорен ИАА, във фазата
на съдебното му обжалване и, на второ място, в случая остава недоказано по
безспорен начин наличието на такива точно продукти във въпросния склад на
жалбоподателя. Посочени са „кухненски отпадъци“ и легалната им дефиниция, като
за първи едва в тази писмена защита се упоменава подобна фраза и се навежда
такъв довод, който остава недоказан. Да, вярно е, че е доказано по несъмнен
начин, а това не е и било спорно, че обектът е нерегистриран по чл. 229 от
ЗВМД, но е неустановено, че жалбоподателят е имал такова задължение. Не е
доказано, че в обекта е извършвана дейност по производство, търговия и пускане
на пазара на суровини и храни от животински произход, предназначени за
консумация от хора или на такива, получени от странични животински продукти, за
да е налице задължителен регистрационен режим. Вярно е, че целта на цитираната
в процесния ИАА норма е съхраняване на човешкото здраве, но когато се налагат
ограничения на правните субекти то в тежест на органа, който ги налага, е да
установи по безспорен начин необходимостта от това ограничение, което в случая
не е сторено. За разлика от други подобни случаи тук не е установен нито видът
на съхраняваните количества стоки, нито количеството им /не е установено, че са
проверени всички бидони или дори част от тях и че те са били пълни с животински
продукти/, нито техния произход, поради което съдът не може да приложи по
аналогия други съдебни актове по спорове между същите страни. Тук фактите,
релевантни за случая, не са установени от проверяващите, респективно – от
органа, издал ИАА и това е било изрично оспорено от жалбоподателя – адресат на
административния акт.
В случая не е спазена и
процедурата за издаването на ИАА, т.к. самото дружество не е участвало в
процеса по издаването му. В КП от 14.03.2023г. е посочено, че е бил проведен
телефонен разговор с лице, представляващо дружеството, но не са посочените
имената и качеството на това лице. По този начин пряко е препятствано правото
му на защита в процеса. Директно при извършване на проверката е издадено
Разпореждането, без адресата му да е запознат с причините, поради които това се
прави. КП е връчен два дни по-късно, при вече издаден ИАА, т.е. когато въпросът
е бил вече решен. По този начин е нарушен принципът на достъпност, публичност и
прозрачност по чл. 12 от АПК, както и императивното изискване за участие в
производството на заинтересованото лице /настоящият жалбоподател/, прогласено в
чл. 34 от същия Кодекс, като при издаването на акта не е налице доказано
участие на страната.
При съставянето на КП и
Разпореждането не са събрани необходимите доказателства за изясняване на
проблема, в разрез с изискванията на чл. 36 от АПК, изискващ административният
орган да събере нужните доказателства служебно.
По тази причина и като счита,
че процесното Разпореждане противоречи на материалния закон и е издадено в
нарушение на съществени процесуални изисквания и основни правни принципи,
настоящият състав на АСГ счита, че то следва да бъде отменено.
При този изход на правния спор
основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски,
които са поискани своевременно, в о.с.з., на което е представен и списък на
същите, състоящи се от заплатена ДТ в размер на 50.00 лв. и договорен и
заплатен адвокатски хонорар от 1000.00 лв. Процесуалният представител на
ответника в същото о.с.з. е оспорил размера на адвокатския хонорар, като е
поискал той да бъде определен в минимален размер. Съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без
определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000.00 лв. Настоящото дело попада в рамките на тази хипотеза, поради което съдът
не следва да намалява така договорения и заплатен адвокатски хонорар, който е в
минимална според тази Наредба стойност.
Воден от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2, във вр. с ал. 1 от АПК, Административен съд- Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №
01613 от 14.03.2023 г., издадено от главен инспектор *** към ОДБХ – Варна, с
което на „***, се налага забрана за транспортиране и търговия на 404 броя
бидони от ПВЦ х 50 л./кг/ - 20200 л./кг/ отработена мазнина, намиращи се в
помещение, стопанисвано от „***
ОСЪЖДА Българска
агенция по безопасност на храните да заплати на жалбоподателя „***, деловодни
разноски за настоящата съдебна инстанция на обща стойност 1050.00 /хиляда и десет/
лв., от които 50.00 лв. държавна такса и 1000.00 /хиляда/ лв. договорен и
заплатен в брой адвокатски хонорар.
Настоящият съдебен акт подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба,
подадена чрез Административен съд – Габрово до Върховен Административен съд.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на
страните в едно със съобщенията за неговото изготвяне.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА-ТОДОРОВА/