Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ –
260362 26.11.2020г.
гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска
колегия, втори въззивен състав
На двадесет
и шести ноември 2020
година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1818 по описа за 2020
година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод на депозирана жалба от М.Р.П., ЕГН ********** от гр.*** в
качеството й на взискател по изпълнително дело № 20128000400141/2012г. по описа
на Частен съдебен изпълнител Ивелина Божилова против действията на съдебния
изпълнител, изразяващи се в Постановление за прекратяване на изпълнителното
производство от 02.04.2020г., както и против определените в самото
постановление за прекратяване такси, които са дължими от страна на взискателя
на съдебния изпълнител. В жалбата се посочва, че постановлението за прекратяване
на изпълнителното производство е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо
на морала и добрите нрави. Посочва се, че не са използвани всички законови
способи за събиране на вземането и след отпадане на извънредното положение съдебният
изпълнител е могъл да се присъедини към изпълнително дело № 669/2018г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител Михова, с което е насрочена публична продан на
съсобствен недвижим имот с длъжника У.В. в гр. Черноморец и да наложи запор на
неговото вземане от продажбата на неговата част за удовлетворяване на нейното
вземане. В жалбата се посочва, че атакуваното постановление в частта на
определените разноски също следва да бъде отменено, тъй като всички дължими от
нейна страна разноски към съдебния изпълнител са заплатени от нейна страна. Към
жалбата са представени писмени доказателства.
Ответната страна по жалбата –
У.Ю.В. в качеството му на длъжник по изпълнителното дело не изпраща писмено
становище и не изразява конкретно становище по основателността на жалбата.
По делото е постъпило и
Становище от Частен съдебен изпълнител на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК.
Бургаският окръжен съд като
взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и
събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по изпълнително
дело № 20128000400141/2012г. по описа на Частен съдебен изпълнител Ивелина
Божилова е образувано с Постановление от 14.03.2012г. и въз основа на
депозирана Молба от М.Р.П. и депозиран от нейна страна Изпълнителен лист от
17.02.2012г., издаден от Районен съд –
Бургас, по силата на който е осъден У.Ю.В. да заплати на М.Р.П. сума в размер
от 525 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски. С молбата
за образуване на изпълнително производство, М.П. е отправила искане до съдебния
изпълнител да бъде извършено проучване на имуществото на длъжника относно
притежаваните от него банкови сметки и след получаване на съответната
информация да се предприемат съответните принудителни действия за събиране на
дължимата сума.
Впоследствие – на
03.04.2012г. по делото е депозирана и допълнителна Молба и Изпълнителен лист от
26.03.2012г., издаден по гр. дело № 2289/2011г. по описа на Районен съд –
Бургас, по силата на който е осъден У.Ю.В. да заплати на М.Р.П. сума в размер
от 3 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди.
С молбата се отправя искане от страна на взискателя М.П. на основание чл. 456
от ГПК да бъде присъединено за събиране вземането по приложения изпълнителен
лист по образуваното изпълнително дело № 141/2012г. по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова.
Видно от образуваното
изпълнително дело, съдебният изпълнител е наложил възбрана с Постановление за
налагане на възбрана от 08.05.2012г. по отношение на подробно описан недвижим
имот, представляващ ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
81178.502.394 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Черноморец, Община Созопол. Наложената възбрана е вписана в регистрите на
Служба по вписванията при Районен съд – Бургас.
Видно от представеното
изпълнително дело на същата дата – 08.05.2012г., Частният съдебен изпълнител е
изпратил до У.Ю.В. и покана за доброволно изпълнение, която е получена от
негова страна лично на 18.05.2012г.
На дата – 26.06.2012г. по
изпълнителното дело е постъпила нова Молба с вх. № 09221 за присъединяване на
вземане по приложен Изпълнителен лист от 21.06.2012г., издаден по гр. дело №
3259/2011г. по описа на РС – Бургас и гр. дело № 443/2012г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, по силата на който е осъден У.Ю.В. да заплаща на М.Р.П. месечно
обезщетение за лишаване на съделителя от ползване на делбения недвижим имот в
размер на 750 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 15.04.2011г. до извършване на делбата. С Постановление от 28.06.2012г.,
съдебният изпълнител е присъединил за принудително събиране към образуваното
изпълнително дело № 141/2012г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова и вземане в
размер на 750 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба
– 15.04.2011г. до извършване на делбата, която сума представлява обезщетение за
лишаване от ползване на делбен имот.
Видно от представеното преводно
нареждане по изпълнително дело (лист 64
от изпълнителното производство) – на 17.08.2012г. е внесена сума в размер на
929, 16 лева от страна на У.В. по сметката на съдебния изпълнител, а на дата –
14.09.2012г. с преводно нареждане (лист 66 от изпълнителното производство) по
сметката на ЧСИ са преведени още 720 лева от страна на длъжника, както и сума в
размер на 208, 31 лева, дължима за такси и разноски.
След извършеното плащане – на
дата 28.11.2012г. по делото е постъпила Молба с вх. № 16838 от страна на
взискателя М.Р.П., с който се претендира да бъдат предприети незабавни
принудителни действия спрямо У.В., тъй като същият е в забава. Отправя се
искане да бъде изискано от длъжника да изпълни точно своето задължение и да
бъде сменен пазача на запорираните вещи по изпълнително дело № 270/12г.
Съдебният изпълнител е изпратил копие от депозираната молба на У.В. на
18.12.2012г.
С Постановление от
02.04.2020г., постановено по изпълнително дело № 20128000400141 по описа на ЧСИ
Ивелине Божилова, съдебният изпълнител е прекратил производството по
изпълнителното дело против длъжника У.Ю.В. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В своите мотиви, съдебният изпълнител е посочила, че взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. С
цитираното постановление са определени и конкретни такси, които се дължат от
страна на взискателя в полза на Частния съдебен изпълнител, както следва – сума
в размер на 60 лева с ДДС – такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер от 72
лева с ДДС – такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер от 36 лева с ДДС –
такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер от 18 лева с ДДС – такса по т. 31
от ТТР към ЗЧСИ и сума в размер на 11 лева, представляваща разноски за държавни
такси.
Безспорно е, че когато взискателят
не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Съгласно задължителните разяснения на ВКС, дадени в т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., постановено по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години
изпълнителното производство се прекратява по право, т.е. по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване. При т. нар. „перемпция“ прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като този акт има само
декларативен, а не конститутивен ефект. Настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство има за последица недопустимост на следващи изпълнителни действия,
поради което,
всички предприети по него изпълнителни действия след този момент се обезсилват
по право, с изключение на тези, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай – от
данните по изпълнителното производство се установява, че на 08.05.2012г. е
наложена възбрана по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника по
изпълнителното дело, на 28.06.2012г. е присъединено за принудително събиране и
друго вземане в полза на взискателя М.П. и през месец август – 2012г. и месец
септември – 2012г. са извършени доброволни плащания от страна на длъжника в
изпълнителното производство, с които са погасени частично дължимите суми. Други
изпълнителни действия спрямо У.Ю.В. не са предприемани от страна на неговия
взискател – М.П. Депозираната на 28.11.2012г. от нейна страна молба не
представлява искане за извършване на принудителни действия, но дори и да се
приеме обратното – то от този момент са изминали осем години и е безспорно, че за
период повече от две години взискателят М.П. не е поискала извършване на
изпълнителни действия спрямо длъжника, поради което двугодишният срок по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е изтекъл още през 2014г. и изпълнителното дело е прекратено по
силата на закона. Съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази настъпилата
перемпция и правилно и законосъобразно е прекратил изпълнителното производство
с Постановление от 02.04.2020г., поради което и в тази й част жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Следва
да се отбележи, че за съдебния изпълнител не е налице задължение да се
присъединява по други изпълнителни дела без да е налице конкретно искане от
страна на взискателя в този смисъл. Не е основателен и аргумента на
жалбоподателя П., че атакуваното постановление е в разрез с правилата от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявени с Решение
на Народното събрание от 13.03.2020г., тъй като перемпцията по изпълнителното
делото е настъпила още през 2014г. и обявеното извънредно положение в страната
не е повлияло по никакъв начин на факта, че изпълнителното производство вече е
било прекратено по силата на закона.
По отношение на депозираната
жалба в частта, в която се атакува постановлението от 02.04.2020г. в частта, в
която са определени дължими разноски от страна на взискателя при прекратяване
на изпълнителното производството, съдът намира за установено следното:
Действително на основание чл.
435 от ГПК разноските по изпълнението биха могли да се обжалват единствено от
длъжника, но отговорността за разноските не съставлява същинско изпълнително
действие. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство и предвид
обстоятелството, че произнасянето на съдебния изпълнител за разноските не е
насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното основание, а е
реализация на общия принцип за отговорност за разноски, то и жалбата срещу това
действие е допустима на общо основание. В този смисъл и Определение № 421 от
27.11.2018г., постановено по частно гр. дело № 367/2018г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, поради което и съдът приема депозираната жалба в
частта й против определените разноски за плащане от страна на взискателя за
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Видно от атакуваното
Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 02.04.2020г. на
взискателя са определени за плащане следните разноски – сума в размер на 60
лева – такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер на 72 лева с ДДС – такса по
т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер на 36 лева с ДДС – такса по т. 10 от ТТР
към ЗЧСИ, сума в размер на 18 лева с ДДС – такса по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и
сума в размер на 11 лева, представляваща разноски за държавни такси.
Видно от представеното изпълнително
производство по делото са съставени няколко сметки за заплащане на разноски по
чл. 79 от ЗЧСИ, както следва - № 5430 от 15.03.2012г. за сума в размер на 54
лева, за която сума е направено отбелязване, че сумата е изплатена в брой.
Представена е Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 5675 от 09.05.2012г. в размер на 6
лева, за която сума е направено отбелязване, че сумата е изплатена в брой.
Представена е Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 5928 от 26.06.2012г. в размер на 96
лева, за която сума е направено отбелязване, че сумата е изплатена в брой. Представена
е Сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 6373 от 17.05.2012г. в размер на 191, 31 лева, за
която сума е направено отбелязване, че сумата е изплатена в по банков път –
това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Преводно
нареждане от 14.09.2012г. (лист 67 от изпълнителното производство) за внесени
от страна на длъжника У.В. такси и разноски в обща сума от 208, 31 лева. Други
сметки в съответствие със задължението по смисъла на чл. 79 от ЗЧСИ не са изготвени
от страна на съдебния изпълнител и не са представени по делото, поради което и
не може да се проследи дължимостта на посочените като дължими разноски от
страна на взискателя в атакуваното Постановление за прекратяване на
изпълнителното производство от 02.04.2020г.
Мотивиран от изложеното,
настоящата инстанция намира, че депозираната жалба в частта относно определение
разноски в тежест на взискателя е основателна и атакуваното Постановление за
прекратяване на изпълнителното производство в частта относно определение
разноски следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на съдебния
изпълнител за продължаване на процесуалните действия във връзка с определяне на
останалите дължими на съдебния изпълнител такси и разноски в съответствие с
изложените съображения по-горе. Както бе отбелязано по-горе – депозираната
жалба в останалата й част – по отношение на прекратяването на изпълнителното
производство е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Р.П.
с вх. № 05977/14.04.2020г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова - Постановление за
прекратяване на изпълнителното производство от 02.04.2020г. по изпълнително
дело № 2012800400141 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ в
частта относно определените разноски за плащане от страна на взискателя, както
следва: сума в размер на 60 лева – такса по т. 4 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер
на 72 лева с ДДС – такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер на 36 лева с
ДДС – такса по т. 10 от ТТР към ЗЧСИ, сума в размер на 18 лева с ДДС – такса по
т. 31 от ТТР към ЗЧСИ и сума в размер на 11 лева, представляваща разноски за
държавни такси.
ВРЪЩА изпълнително
дело № 2012800400141 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова с рег. № 800 на КЧСИ за
продължаване на съдопроизводствените действия в частта относно останалите
дължими на съдебния изпълнител такси и разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 05977/14.04.2020г.
по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, депозирана от М.Р.П. в останалата й част, а
именно – против Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от
02.04.2020г. по изпълнително дело № 2012800400141 по описа на ЧСИ Ивелина
Божилова с рег. № 800 на КЧСИ в частта относно прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.