№ 845
гр. Плевен, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20214430107056 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от “***”, ***, чрез юрк. С. ***,
против СТ. Н. ИЛ., с която се твърди, че въз основа на заявление по чл. 410 от
ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5175/2021г. по описа на
ПлРС, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден имот- апартамент, на
адрес гр. Плевен, жк. ***, бл. ***, ап.*** с аб. №***. Твърди се, че
ответникът, е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ
се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на
договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че
Общите условия са публикувани във в-к „***”, от дата ***г и във в-к „***“,
бр. ***г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че абонатите са
длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение държат лихва за
забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури,
1
задължението по които не е плащано от ответника. Твърди се, че
задължението на ответника, за процесния период 01.01.2020г.-30.04.2021г.- по
пера е следното: сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв., сума за
отопление без ИРУ, в размер на 925,11лв, сума за ТЕ, отдадена от сградна
инсталация в размер 107,89лв., БГВ в размер на 0,00лв., услуга дялово
разпределение в размер на 2,10лв, корекции – 0,00лв. Посочва се, че фирмата
за дялово разпределение е *** *** Твърди се, че до завеждане на ИМ, от
страна на ответника няма плащания за потребената ТЕ. Моли съдът да
постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че
дължи, сумата от сумата от 1035,10лв.- главница, за периода 01.01.2020-
30.04.2021. и сумата от 76,13лв.- лихва за забава, за периода 04.03.2020-
03.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г,, до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Представят се писмени
доказателства, по опис.
В срока за отговор, ответникът СТ. Н. ИЛ., ред. ув, чрез особен
представител - ***. Пл. А., оспорва се исковете по основание и размер.
Посочва се, че продажбата на ТЕ се извършва въз основа на писмен договор
при ОУ, сключен между доставчика на ТЕ и клиентите в сграда-ЕС, като по
делото няма доказателства, а и твърдения, че има такъв писмен договор,
поради което, в случая не са приложими ОУ за продажба на ТЕ, на които се
позовава ищеца, респ.- доставката на ТЕ е извършена в нарушение на чл. 62
от ЗЗП. Посочва, че на основание чл. 62, ал.2 от ЗЗП, ответникът не дължи
плащане.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №3035/11.08.2021г., по ч.
гр.д.№5175/2021г. по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК. В указаният едномесечен срок е предявен настоящия
установителен иск.
По делото се установява, съобразно представената справка от *** и
нотариален акт за дарение на недвижим имот №***/***г, нот. дело №***г на
Нотариус ***, че отв. С.И. е собственик на процесния имот, на адрес гр.
2
Плевен, жк. ***, бл. ***, ап.*** за който е открита партида с аб. №***. От
представената по делото справка, изготвена от ищеца за потребената ТЕ- се
установява, че за имота е начислена сума за отопление без ИРУ в размер на
925,11лв., за периода 01.01.2020-30.04.2021г и сума за ТЕ, отдадена от
сградна инсталация- 107,89лв., за същия период.; посочено е в справката, че
ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е изчислена върху действителния обем
на жилището- 134,70 куб.м. По делото са представени и издадените фактури-
в заверени копия.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”***” и във в-к „***“.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: размера на главницата, представляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.01.2020-30.04.2021г, дадена в
табличен вид от ВЛ, е в общ размер на 1035,10лв., от която: сума за
отопление без ИРУ- 925,11лв, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация-
107,89лв, сума за услуга дялово разпределение- 2,10лв. ВЛ е изчислило
лихвата за забава, за периода 04.03.2020-03.08.2021г, в размер на 76,13лв. ВЛ
е констатирало, че обемът на жилището, съобразно който е изчислявана ТЕ,
отдадена от сградната инсталация е 134,70 куб.м.; начислена е и ТЕ от щранг-
лира в банята. ВЛ е констатирало също, че няма плащания по партидата, за
процесния период.
По делото е изслушана и приета и СТЕ, от заключението по която се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа, посредством абонатна станция. ВЛ е установил,
че до имота на ответника, е доставяна ТЕ за процесния период, а извършеното
дялово разпределение, е съобразно Методиката за разпределение на ТЕ в
сгради, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването. ВЛ е
установило също, че начислените суми са отразени коректно в
индивидуалния мейлинг за всеки месец от процесния период и са в
съответствие с Наредбата. ВЛ е установило също, че отчитането на общата
ТЕ в аб. станция се извършва чрез топломер, който е преминал изискващите
се държавни проверки, а монтажът е извършен съобразно изискванията на
производителя. ВЛ е установило също, че разпределението на ТЕ е
осъществено от „***“, и не са констатирани разминавания в изчисленията.
3
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и
факта, че отв. С.И. има качеството на собственик на имота, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. В този смисъл,
възражението на особеният представител на ответника е неоснователно.
Съобразно нормата на чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда-
етажна собственост, присъединена към една абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната
инсталация, която се разпределя между всички клиенти пропорционално на
отопляемия обем на отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата
на §1.т.1 от ДР на ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се
4
осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинната енергия от топлопреносната мрежа към
клиентите. Нормата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ постановява, че клиентите в сграда-
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като при неизпълнение се дължи обезщетение, в
размер на законната лихва, считано от деня на забавата до деня на постъпване
на дължимата сума.
В случая, по делото се установи, че от страна на ответника няма
плащане на претендираните суми.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявените
установителни искове са изцяло основателни, ответникът- като собственик на
топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради което
следва да бъда уважени, като бъде признато за установено спрямо същия, че
дължи сумата от 1035,10лв.- главница, за периода 01.01.2020-30.04.2021. и
сумата от 76,13лв.- лихва за забава, за периода 04.03.2020-03.08.2021г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 10.08.2021г до окончателното й изплащане, за
които суми има издадена заповед за изпълнение №3035/11.08.2021г., по ч.
гр.д.№5175/2021г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер
на 625лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ СТ. Н.
ИЛ., ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. *** , бл. ***, ***, ап.*** ДЪЛЖИ
5
НА „***” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
№***, представлявано от ***- изп. директор, сумата от 1035,10лв.-
главница, за периода 01.01.2020-30.04.2021г., съставляваща стойността на
потребена и незаплатена ТЕ, за имот, с аб. №***, и сумата от 76,13лв.- лихва
за забава, за периода 04.03.2020-03.08.2021г.,, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата заявлението по чл. 410 от ГПК-
10.08.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №3035/11.08.2021г., по ч. гр.д.№5175/2021г. по описа
на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, СТ. Н. ИЛ.,
ЕГН**********, от гр. Плевен, жк. *** , бл. ***, ***, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ
НА “***” ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от ***, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ул.”***”, №***, сумата от 625лв.- разноски
по настоящето исково производство и в размер на 75лв. -разноски- по ч. гр.д.
№5175/2021г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано в двуседмичен срок от съобщението до
страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6