№ 104
гр. Ямбол, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Яна В. Ангелова
Галина Ив. Вълчанова Люцканова
при участието на секретаря Ваня Д. Динева
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20252300500155 по описа за 2025 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Г. Д. К. от гр.Ямбол
чрез пълномощника адв.Д.С., АК-Ямбол против решение рег. № 165/2.04.2025 г.,
постановено по гр.д.№ 3231/2024 г. по описа на РС Ямбол, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Д. К. от гр.***, ж.к. ***, бл.***, ап.*** срещу Н. А. К.
от гр.****, ул.*** бл.***, ап.** искове: с правно основание чл. 109 от ЗС да бъде осъден
ответникът да преустанови неправомерните си действия, с които му пречи да упражнява
правото си на собственост в недвижим имот, представляващ УПИ ХV-219 в кв. 64 по плана
на с.Иречеково, обл.Ямбол, като премахне изградената ограда между съседните имоти УПИ
ХV-219 и УПИ ХIV-220 в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, поправи
повредената стоманобетонова колона на портата на ищеца, премахне незаконния навес в
своя имот и промени наклона на циментовата си площадка, така че да се наводнява
собствения на ищеца имот, както и с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., ведно със
законната лихва от 22.08.2023 г. до окончателното плащане и е осъден да заплати разноските
в производството на ответника.
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявените искове с присъждане на
разноските. Счита се, че изводите, до които е достигнал съда за това, че не са налице
неоснователни действия на ответника, а именно: не е налице преместване на оградата;
разрушаване/повреждане на стоманобетонна колона; наводняване и засенчване в имота на
ищеца вследствие изградените от ответника в съседния и ползван от него навес и
циментирани площадки, противоречат на закона и събраните доказателствата по делото.
Всички тези обстоятелства въззивникът счита, че е доказал като ищец в
първоинстанционното дело посредством показанията св.К.а, от заключението на
изслушаната експертиза (ясно установила повреда на колоната и навлизане в имота на
ищеца). Доказано е и че от така описаните извършени от ответника действия,
1
представляващи строителни работи, произтичат пречки за въззивника да упражнява правото
си на собственост върху имота си в пълен обем. Относно навлизането в имота дори не се
налага ищецът да доказва в какво се изразява неоснователността на ответните действия по
смисъла на чл.109 от ЗС, понеже самото им естество предполага не само ограничаване, но и
пречене на собственика за пълноценното ползване на вещта и според нейното
предназначение - като поземлен имот, в който смисъл е цитирана съдебна практика.
Ответникът не е доказал, че действията, които е извършил са основателни или
законосъобразни - в изпълнение на негово правомощие. Това не е установено и от съда. Той
нито е собственик на съседния имот, нито е бил натоварен с това от действителния му
титуляр. Явно е, че с изграждане на сграда и съоръжение на разстояние по-малко от 3 м е
следвало да поиска съгласие от собственика на съседния имот, но такова няма, нито дори се
твърди, че е получено.
По отношение на иска по чл.45 от ЗЗД, пред районния съд ясно е доказано
противоправно действие на ответника, изразяващо се в промяна на състоянието на оградата,
без да има съгласие на собствениците на имотите, както и без строително разрешение.
Наличието на законно основание дори не се твърди от него. Разходите по ангажирането на
правоспособното лице-геодезист за проверка на действията на ответника, представляват
непосредствена вреда от неправомерните действия на последния, като прякото следствие от
това е дължимост на реално заплатеното от възнаграждение. Претендираното обезщетение
се дължи независимо от основателността на иска по чл.109 ЗС, тъй като за основателността
на иска по чл.45 ЗЗД е достатъчно наличието на изредените предпоставки, които в случая не
са в зависимост от тези, обосноваващи основателността на първия иск. Последното не е
съобразено и коментирано от съда, което прави обжалваният съдебен акт незаконосъобразен.
В законоустановения срок ответникът по делото Н. А. К., сега въззиваем, е депозирал
отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна, а постановеното от районния
съд решение като правилно, законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в
сила. Излагат се подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно
наведените в исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз основа на
което е постановил и своя акт. Излагат се подробни съображения в подкрепа на становището
за неоснователност на жалбата, тъй като съдът е съобразил изводите си със събраните гласни
доказателства и заключение на експертизата за това, че оградата е стара и съществува на
това място отдавна; че поради минималното отклонение преместване на изградената
оградата не се налага; че ответникът не е разбил една от колоните -от заключението на
техническата експертиза се установява, че повреждането е старо, видно от много
корозиралата открита арматура. Незаконността на строежа, извършен от въззиваемия не е
установена нито по административен ред, нито от вещите лица по делото. Не е установено,
че навесът създава пречки за използването на имота на ищеца, по-големи от обикновените.
Иска се потвърждаване на първоинстанционния акт, който е правилен и
законосъобразен.
В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват, а чрез
пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
2
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Предявените пред районния съд искове са обективно съединени с правно основание
чл. 109 от ЗС и чл. 45 ал.1 от ЗЗД – ищецът Г. Д. К. /собственик на УПИ ХV-219 в
с.Иречеково/ претендира да бъде осъден ответникът Н. А. К. /който ползва и обитава
съседния недвижим имот УПИ ХIV-220/ да преустанови неправомерните си действия, с
които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне изградената
ограда в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, поправи повредената
стоманобетонна колона на портата на ищеца, премахне незаконния навес в своя имот и
промени наклона на циментовата си площадка, така че да се наводнява собствения на ищеца
имот, както й да му заплати обезщетение в размер на 350 лв. - заплатени от него за работата
на геодезист, заснел на място оградата между двата имота, ведно със законната лихва от
22.08.2023 г. до окончателното плащане.
За да е основателен искът по чл.109 от ЗС е необходимо ищецът, който го е предявил
и иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето
право да установи, че ответникът извършва или поддържа неоснователно действие, с което
създава пречки за упражняване на правото на собственост, включващо основните
правомощия - владение, ползване и разпореждане.
Въззивният съд намира за правилно обжалваното решение, с което негаторният иск е
отхвърлен, както и че същото е постановено изцяло съобразено със събраните по делото
писмени и гласни доказателства. В случая освен, че ищецът е установил, че е собственик на
имота, върху който смята, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие/действие
или бездействие/, същият не е установил кумулативно че това действие или бездействие на
ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/.
От показанията на свидетелката К.а се установява, че ответникът К. ползва от м.март
2023 г. съседния на техния имот. По отношение претенцията за изградената от ответника
ограда и премахването й в частта, с която навлиза в собствения на ищеца имот, същата не е
доказана. Обстоятелството, че оградата е стара и поставена преди много години, се
установява от показанията на свидетелите Г., които живеят от 30 години в отсрещния имот и
заявяват, че оградата е поставена между имотите от роднини на предишните собственици и
не е променяна и местена. Вещите лица по съдебно-техническата експертиза също са
заявили, че оградата е стара и съществува на мястото отдавна. Независимо, че оградата не е
изградена от ответника, за същата не са налице данни да навлиза в имота на ищеца и да
ограничава ползването на имота му повече от обикновено. Напротив от експертизата е
установено, че въпреки, че оградата се разминава с кадастралната и регулационна граници
на имота, които съвпадат, само в частта между точки 1-5 на скицата, същата навлиза в
ищцовия имот единствено в т.3 минимално - със 7 см, а останалите разминавания са за
сметка на имота на ответника, в чийто имот оградата е навлязла в точка 4 с 15 см на юг и в
точка 1 с 25 см на юг. Вещите лица са заявили, че поради минималното отклонение
преместване на оградата не се налага – допустимата грешка за определяне на точката от
картата и тази на място е 30 см, а в случая се касае за разминаване със 7 см, навлизащи в
една точка в ищцовия имот.
По отношение частичното разрушаване на колоната на входната врата, такова е
установено от заключението на техническата експертиза. Съдът споделя изводите на
3
районния съд за неоснователност на иска и в тази част, тъй като това разрушаване не може
да бъде определено да е извършено от ответника. Вещото лице-строителен инженер е
заявило, че повреждането е старо, видно от много корозиралата открита арматура, както и че
това е южната стоманобетонова колона, монтирана на границата между имота на ищеца и
имота на ответника, а свидетелите Г. са заявили, че са заварили колоните на портата в
описаното състояние при нанасянето си в своя имот преди около 30 години. Т.е. не е
доказано ищецът да е извършил действия по частичното разрушаване на тази колона, с които
действия да уврежда ищеца и да му пречи да я ползва.
Относно изградения от ответника метален навес и две стоманобетонови площадки в
ползвания от него навес, от експертизата е потвърдено изграждането им на място, но в
същото време заключението е, че с тях не се оказва отрицателно въздействие върху имота на
ищеца. Навесът е монтиран на линията, на която е построена жилищната сграда и е на
същото отстояние от имота на ищеца, на което е и съществуващата жилищна сграда - 90 см.
Засенчването в имота на ищеца според вещите лица се получава основно от жилищна сграда
в имота на ответника, а не от навеса, който е с височина, по-малка от сградата. Изпълненият
навес в имота на ответника действително хвърля сянка в имота на ищеца, но основното
засенчване е от съществуващата жилищна сграда, от това, че там е северна част и влагата в
двора на ищеца се дължи и на капчука на къщата и на сянката от нея. На един метър от
къщата слънцето никога не огрява мястото и то е винаги влажно.
Вещите лица са посочили, че не е нужно издаване на строително разрешение за
изграждане на бетонови площадки и за навеса-барака. Не се налага и промяна на наклона на
площадките, тъй като едната до металния навес с размери 2.70 м успоредно на границата с
ищеца и 1.70 м към имота на ответника, е с изпълнен борд с височина 9-10 см, който спира
оттичането на водите към имота на ищеца. Тази бетоновата площадка следва терена, няма
допълнително даден наклон, няма видим наклон към имота на ищеца, няма и борд откъм
източния край на площадката, но събирането и оттичане на дъждовни води е определено от
наклона на терена и се случва независимо от наличието или не на площадката. Другата
площадка е изпълнена в северозападния край на имота на ответника, до портала на ищеца,
по границата между двата имота, до очуканата бетонова колона и също следва наклона на
терена, който е от улицата към имота на ответника /от запад на изток/. По края на
площадката, граничеща с имота на ищеца на бетоновата площадка е изпълнен борд с
височина 9-10 см.
При така обсъдените доказателства, се налага извода, че не са налице предпоставки за
уважаване на иска и осъждане на ответника да премахне две бетонови площадки, метален
навес и ограда частично, както и да поправи частично разрушена колона. Не са събрани
доказателства, установяващи наличните обекти в едната си част да са изградени или
повредени от ответника, а в другата си част да създавате пречки на ищеца да ползва
пълноценно имота си. Не е установено ответникът да е извършил „неоснователни действия“
по смисъла на чл. 109 от ЗС, с които създава конкретни пречки, надхвърлящи допустимите
съгласно чл. 50 ЗС.
Във връзка с претенцията по чл.45 от ЗЗД ищецът е установил, че е направил
разноски за геодезист в размер 350 лв. - фактура № 44/22.08.2023 г. за платена услуга на
Ж.Г.Ж., проектант. Не е установено обаче наличие на причинно-следствена връзка между
причината за заплащане на сумата и извършени от ответника действия във вреда на ищеца.
От експертизата, изслушана пред първата инстанция е измерена границата между имотите
УПИ ХV-219 и XIV-220 и е установено разминаване в ущърб на ищеца в една точка със 7
см, което е многократно по-малко от посоченото от проектанта в размер 50 см, довело до
завеждане на настоящия иск. Извършеното заснемане по искане на ищеца на границата
между имотите им е с грешни резултати поради неправилния е подход на геодезиста, който
според вещото лице е ползвал за отправна точка края на колоната на портата на ищеца, която
4
обаче попада в имота на ответника и не е поставено точно на регулационната граница. При
това положение не може да се приеме за основателен искът на ищеца за заплащане на
обезщетение, изразяващо се в заплатената на проектант услуга, след като не се установява,
че ответникът е извършил неправомерни действия, които се установяват чрез тази услуга-
замерване, а напротив – замерването е неправилно.
Районният съд е постановил правилно съдебно решение, достигайки до същите
правни изводи, което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер 1500 лв., заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 165/2.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 3231/2024
г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА Г. Д. К. от гр.***, ж.к. ***, бл.***, ап.*** да заплати на Н. А. К. от
гр.****, ул.*** бл.***, ап.** направените пред въззивния съд разноски в размер 1500 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5