РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. ******, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****** в публично заседание на тринадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100672 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.8, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба с вх.№ 2979/ 18.06.2025г. от С. И. Д. ЕГН ********** с постоянен
адрес ****** и настоящ адрес ******, лично и като майка на малолетните деца Т. С. И. ЕГН
********** и Е. Д. М. ЕГН ********** против Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с
адрес ****** с правно основание чл.8 от ЗЗДН.
Иска се от съда да издаде заповед за защитата на нея и на малолетните й деца за срок
от 18 месеца със следните мерки:
да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на децата Т. С. И. и Е. Д.
М.;
да не приближава нея и децата Т. С. И. ЕГН и Е. Д. М., да не приближава жилищата
им в ****** и в ******, местоработата й – парниците на търговско дружество „Стемо
2013“ ЕООД ЕИК *********, училището на детето Т. – СУ „И. Вазов“ гр.******,
детската градина на детето Е. – ДГ „Тракийче“ гр.******, местата им за социални
контакти, почивка и отдих;
Да не осъществява контакт с молителката и двете малолетни деца под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други системи за комуникация.
На основание чл.18 от ЗЗДН е поискано издаването на заповед за незабавна защита на
молителите, включваща посочените мерки, опоради наличието на пряка и непосредствена
опасност живота и здравето им и пълната им безпомощност, предвид ниската им възраст.
1
Молителката твърди, че е била във фактическо брачно съжителство с ответника от 9
години, от което имат родени две деца – Т., роден на 08.12.2017г. и Е., роден на 22.05.2020г..
Семейството живеело в жилището на брата на жената, но заради техните чести скандали и
разправии, се наложило преди година да отидат на живеят в гр.****** под наем в жилището
с адрес *********. В семейството скандалите и психическото домашно насилие били
ежедневие и те се случвали в повечето случаи в присъствието на децата, като ответникът
наричал майка им „курва, „травестит“, „боклук“, псувал я, обиждал я и отправял закани към
нея, че нищо не е видяла още. Често си позволявал да я заплашва, че ще пострада, че място
няма да може да си намери, че ще й запали колата. По отношение на детето Т. си позволявал
да го обижда, да му казва, че не е негов син, че щял да стане гей. Това отношение
травмирало детето, то се криело и плачело и не желаело да остава насаме с него. Жената
твърди, че ответникът често злоупотребявал с алкохол, проявявал болезнена ревност и
безпричинно избухвал. Многократно били подавани сигнали за случващото се в семейството
в РУ ****** и след поредния на 09.06.2025г. тя отново потърсила помощ от там. Ответникът
бил задържан за 24 часа и обещал да се изнесе от съвместно обитаваното жилище, без да ги
тормози повече. Но след освобождаването му се върнал и нещата продължили по старому.
Молителката била подложена от години на тормоз от неговата страна, който се
изразявал в контролиране на действията й, изискване на подробни обяснения къде е, с кого,
защо закъснява, звънене по телефона и друго подобни, породени от болезнената му ревност.
Това я карало да се страхува за своето здраве и живот, както и за тези на децата й, защото
били подложени на тормоз и унижения. Опитите й да се раздели с него засилвали тормоза и
агресията му спрямо тях, а той заявявал, че няма да допусне да се разделят и ще стигне до
крайности. Преживяното и чутото карало молителката да се страхува и да се притеснява, че
той може да изпълни отправените закани, не само за своя живот, но и за този на нейните две
деца.
Молителката моли съда на основание чл.8 от ЗЗДН да издаде заповед за защита, с
която да наложи на ответника, за максималния срок по закон 18 месеца следните мерки за
защита от домашно насилие:
да се въздържа от домашно насилие по отношение на нея и на децата Т. С. И. и Е. Д.
М.;
да не приближава нея и децата Т. С. И. ЕГН и Е. Д. М., да не приближава жилищата
им в ****** и гр.******, *********, местоработата й – парниците на търговско
дружество „Стемо 2013“ ЕООД ЕИК *********, училището на детето Т. – СУ „И.
Вазов“ гр.******, детската градина на детето Е. – ДГ „Тракийче“ гр.******, местата
им за социални контакти, почивка и отдих;
да не осъществява контакт с молителката и двете малолетни деца под каквато и да е
форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс,
както и чрез всякакви други системи за комуникация.
На основание чл.18 от ЗЗДН С. Д. моли съда да издаде заповед за незабавна защита,
включваща горните мерки, от извършването от ответника на психическо и физическо
2
домашно насилие, изразяващи се в активни действия, които поставят в пряка,
непосредствена и последваща опасност живота или здравето на нея и нейните деца.
Съдът след като взе предвид изложеното в молбата и приложените към нея писмени
доказателства и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, намира за установено следното:
С. Д. и Д. М. са били във фактическо брачно съжителство от девет години, което е
продължило повече от 60 дни и имат родени в това време две деца. Същите живеели в
жилището на нейния брат в ******, но заради скандалите между тях се преместили на
квартира гр.******, *********. През последните години в тяхното семейство конфликтите и
скандалите били ежедневие и били причинявани от ответника, изразявали се в обиди,
заплахи, закани за саморазправа. Последният случай на психическо насилие спрямо жената
бил с дата 09.06.2025г., когато същата потърсила помощ от РУ ****** и мъжът бил
задържан за 24 часа и предупреден. Той обещал да се изнесе от жилището, но след
освобождаването им нещата между тях продължили по стария начин. Всичко това се
случвало в присъствието и пред очите на техните две малолетни деца. От неговото
отношение и поведение жената изпитала страх и тревога, че може да бъдат осъществени
казаните неща не само спрямо нея, но и спрямо децата им.
Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от преставената от
молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН е
достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба. Вземайки предвид
изложеното в молбата и при хипотезата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдът намира за установено,
че ответникът е упражнил психическо насилие над молителката и децата им Т. и Е. и е
отправил заплахи спрямо нея. Отправените обиди и закани, проявената агресия по
отношение на жената, отправените заплахи по отношение на нейния живот и здраве и този
на децата им са доказателство за реалната опасност, която съществува от осъществяването
им. Налице е хипотезата на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, която предвижда при наличие на данни за
пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалите
лица, съдът да издаде заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на
молбата.
В съдебно заседание бяха разпитани свидетелите И. И., Б. Й. и С., служители на РУ
******, които са били изпратени на адреса при подаването на сигнала от молителката за
домашно насилие. От разпитите на тримата служетели се установява, че същите са посетили
адреса на семейството в полунощ на 10.06.2025г. в гр.****** и са намерили пред жилищния
блок жената с по-голямото дете. На терасата на между етажите от общите части на блока са
се намирали ответника с по-малкото дете, което е било изплашено и плачело. По същия
начин са се чувствали жената и другото дете, които са се притеснявали и страхували от
отправяните заплахи и обиди от мъжа. При появята на длъжностните лица поведението му
не се променило и държанието му спрямо тях било същото, което наложило неговото
задържане и отвеждане в сградата на РУ за срок от 24 часа.
От приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
3
Молбата по делото е подадена на 18.06.2025 година, няколко дни след акта на
насилие, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН и се явява допустима. От фактическата
обстановка се установява категорично и безспорно, че са налице визираните в закона
предпоставки за извършен акт на домашно насилие спрямо молителката. Това от своя страна
изисква да бъде санкционирано поведението на ответника и да бъде осигурена защита
спрямо нея и двете им деца, с цел предотвравянето на бъдещи посегателства и упражняване
на психически тормоз. С действията си Д. М. често е накърнявал психическата
неприкосновеност на съпругата си, нейните социални и обществени интереси, ограничил е
правото й да се придвижва свободно и да живее, без да се притеснява за сигурността си. По
отношение на двете малолетни деца е налице хипотезата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, защото
домашното насилие е било извършвано в тяхно присъствие. По отношение на едното дете си
е позволявал да го наранява с думи и да му причинява душевни страдания, на които то е
давало израз, плачело и не искало да остава само с баща си. От събраните доказателства по
делото се доказа, че е налице необходимостта и задължение за съда да вземе мерки за защита
по ЗЗДН, с оглед нейното предпазване от нови физически и психически травми, както и на
техните малолетни деца Т. и Е. и възстановяването им от нанесените такива.
Предприемането на такива мерки ще се яви и превенция спрямо извършителя, като го
ограничи да доближава нея и децата им, тяхното жилище и местата им за социални контакти
и отдих с цел избягване на други подобни актове на насилие, както и на заведенията, които
посещават децата ежедневно. От събраните доказателства става ясно, че в резултат на
преживяното насилие С. Д. е изпитвала страх, видимо притеснение, физическо унижения,
което не е еднократен акт. От представения от Дирекция „Социално подпомагане“ ******
социален доклад се установява, че действително двете им по-големи деца са били свидетели
на упражняваното психическо насилие от негова страна спрямо майка им.
Молбата за защита се явява основателна и трябва да бъде уважена, защото
представените доказателства покрепят изложените в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
обстоятелства. Извършителят не се явява в съдебно заседание, не взема отношение към
подадената молба за защита и не изпраща свой представител. Неговото поведение и
отношение към изложените обстоятелства от извършеното домашно насилие спрямо
съжителстващата с него жена и техните две деца показва незаинтересованост и безразличие
към проблема, което може да бъде изтълкувано единствено в подкрепа на изложеното от
тях. По отношение на децата се доказа, че е имало психически тормоз, тъй като те са били
свидетели на агресията му спрямо майка им.
В молбата си С. Д. е посочила какви мерки за защита искат да бъдат взети спрямо нея
и децата им, както и за какъв срок. Съдът не е обвързан от искането на страната и може да
наложи по своя преценка мекри за защита съгласно закона. В конкретния случай поисканите
такива са съобразени с необходимостта й от защита и ще способстват за предпазването й от
бъдещо посегателство. Тя е поискала да бъдат наложени за срок от 18 месеца, който срок
съдът счита за единствения подходящ, излизайки от съображението, че се е случвало често в
семейството. Съдът счита, че избраният срок, за който трябва да бъдат наложени мерките,
4
ще способства на пострадалото лице и нейните низходящи да се възстановят физически и
психически от преживяното. Ограничаването на техните контакти ще даде възможност и на
ответника да промени поведението си, да потърси адекватна помощ и покрепа, с които да
превъзмогне зависимостта си, включително и да потърси професионална помощ за справяне
с проблемите си.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и с оглед изхода на делото ответникът следва да
бъде осъден да заплати държавна такса по делото в размер на 30 лева по сметка на Районен
съд ****** за образуването му.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл.15, ал.7 във връзка с чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН НАЛАГА на Д.
М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ****** за извършения от него на 10.06.2025г. в
гр.****** акт на домашно насилие спрямо С. И. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес
****** и малолетните им деца Т. С. И. ЕГН ********** и Е. Д. М. ЕГН **********,
изразяващ се в това, че на 10.06.2025г. пред дома им в гр.****** осъществил акт на
психическо насилие спрямо съжителстващата с него жена и децата им като предизвикал
поредния скандал, отправял обиди, закани и заплахи, че ще й запали автомобила в
присъствието на децата, следните мерки:
ЗАДЪЛЖАВА Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ****** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо С. И. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес ****** и малолетните им деца Т. С. И. ЕГН ********** и Е.
Д. М. ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ****** ДА
ПРИБЛИЖАВА С. И. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес ****** и малолетните деца Т.
С. И. ЕГН ********** и Е. Д. М. ЕГН **********; жилището, където живеят - в ****** и
гр.******, *********; местоработата й – парниците на търговско дружество „Стемо 2013“
ЕООД ЕИК *********, училището на детето Т. – СУ „И. Вазов“ гр.******, детската градина
на детето Е. – ДГ „Тракийче“ гр.******, местата им за социални контакти, почивка и отдих,
за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 18.06.2025 година.
ЗАБРАНЯВА на Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ****** да
осъществява контакт С. И. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес ****** и малолетните деца
Т. С. И. ЕГН ********** и Е. Д. М. ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително
по телефон, чрез електронна или обикновена поща или факс, както и чрез всякакви други
системи за комуникация, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано от 18.06.2025 година.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ******, че за
изпълнението на наложените мерки следят органите на МВР, като при неизпълнение на
заповедта на съда полицейския орган, констатирал нарушението задържа нарушителя и
5
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН, препис от която да се
връчи на молителката, ответника и РУ ****** към ОДМВР Сливен.
ОСЪЖДА Д. М. ЛНЧ *********, ЕГН ********** с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. ****** държавна такса в
размер на 30.00 /тридесет/ лева.
Препис от решението да се връчи на ответника и на РУ гр.****** към ОД на МВР
Сливен.
Решението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок пред Сливенския окръжен
съд, като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
6