№ 508
гр. Велико Търново , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Христо Томов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500245 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 396, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. №
261662/09.12.2020 г. подадена от „Г..“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес
на управление: С.., район „С..“, ж.к. „..“, бул. „..“ № .., .. „Г..“, представлявано
от управителя Л.Г. срещу определение № 260110 от 12.11.2020 г. постановено
по частно гражданско дело № 1059/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов,
с което на основание чл. 390 от ГПК, вр. чл. 391, ал. 1, т. 1, т. 2 и чл. 397, ал.
1, т. 2 от ГПК съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск на „З..“ ЕООД с
ЕИК .., седалище и адрес на управление гр. С.., ул. „..“ № .. бл. .., вх. ..
представлявано от Т.А.Н. против „Г..“ ЕООД с ЕИК .., с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 327 от ТЗ , чрез налагане на запор върху вземания на
„Г..“ ЕООД до размера на 27 192 лева /двадесет и седем хиляди сто
деветдесет и два лева/ - вреди причинени в периода 20.07.-12.12.2019 г. от
негови служители и наети от него лица при изпълнение на възложена от него
работа. По молба на „З..“ ЕООД с решение № 260057 от 04.12.2020 г. съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в определението от
12.11.2020 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск, като в
диспозитива на определението текстът „с правно основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 327 от ТЗ“ да се чете „с правно основание чл. 49 от ЗЗД“, като
същата поправка е допусната и в издадената обезпечителна заповед.
С постъпилата частна жалба, жалбоподателят - „Г..“ ЕООД твърди, че
обезпеченият бъдещ иск не може да бъде приет за вероятно основателен, като
счита същият за изцяло недоказан и неоснователен. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е уважил молбата за обезпечаване на бъдещ иск и
че същият е следвало да констатира наличието на фактически състав, който да
1
обуславя приложението на чл. 49 във вр. чл. 46 от ЗЗД. Моли въззивния съд
да отмени определението, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на
„З..“ ЕООД срещу „Г..“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2 от ГПК препис от частната
жалба е изпратен на насрещната страна „З..“ ЕООД като в законоустановения
едноседмичен срок не е постъпил отговор.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново, след
като се запозна с постъпилата жалба и съобрази данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на
„З..“ ЕООД с правно основание чл. 390 от ГПК и искане за допускане на
обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД срещу „Г..“
ЕООД за сумата от 27 192 лева. Твърди се, че дружеството молител е
собственик на оптично трасе от гр. С.. до гр. Белене намиращо се успоредно
до път PVN 1005 (III-5202). По силата на Договор № 21/20.11.2018 г.
ответното дружество било изпълнител на Обект „Рехабилитация на общински
път PVN 1005 (III-5202), Белене – АЕЦ Белене, включително рехабилитация
на тротоари и изграждане на канална мрежа за оптични кабели за
широколентов достъп на пътя“. В молбата се сочи, че в периода юли –
декември 2019 г. няколкократно работници и наети от ответното дружество
лица при извършване на изкупните работи са прекъсвали оптичния кабел
Белене – Свищов в района на АЕЦ Белене и с тези си действия са нанесли
щети на „З..“ ЕООД в общ размер – 27 192 лева с ДДС.
С обжалваното определение от 12.11.2020 г. Районен съд – Свищов е
уважил молбата на „З..“ ЕООД и на основание чл. 390 от ГПК, вр. чл. 391, ал.
1, т. 1, т. 2 и чл. 397, ал. 1, т. 2 от ГПК е допуснал обезпечение на бъдещия иск
срещу „Г..“ ЕООД. В същото определение съдът е определил гаранция в
размер на 2 719,20 лева, след внасянето на която на молителят е издадена
обезпечителна заповед. Съдът е определил срок за завеждане на иска в размер
на един месец, считано от получаване на съобщението за допуснатото
обезпечение. От приложената по делото разписка е видно, че същото е
връчено на „З..“ ЕООД, чрез представителя Т.А.Н. на 26.11.2020г.
На 09.12.2020 г. в Районен съд – Свищов е постъпила по куриер частна
жалба от ответното дружество „Г..“ ЕООД, въз основа на която е образувано
настоящото производство. В жалбата се твърди, че същата е подадена в
законоустановения едноседмичен срок от връчване на съобщението за
наложената обезпечителна мярка от ЧСИ. Към жалбата е приложен препис от
това съобщение, но липсва доказателство за датата на връчване, удостоверена
по съответния ред от лицето, извършило връчването. Настоящият
съдебен състав приема, че частната жалба е подадената от активно
легитимирано за това лице, но от приложените по делото доказателства не
2
може да се установи достоверна дата на връчване на съобщението и
съответно да се определи дали жалбата е подадена в законоустановения
едноседмичен срок.
Освен това съдът констатира, че с определение № 2602047 от 18.01.2021
г. Районен съд – Свищов на основание чл. 390, ал. 3 от ГПК служебно е
отменил допуснатото обезпечение на бъдещ иск в полза на „З..“ ЕООД, тъй
като в определения едномесечен срок молителят не е представил
доказателства, че е предявил иска, по отношение на който е допуснато
обезпечението. С оглед на това, съдът е отменил обезпечението и обезсилил
издадената обезпечителна заповед.
Видно от данните по делото частната жалба срещу определението, с
което е допуснато обезпечение на бъдещ иск е подадена на 09.12.2020 г., а с
определение от 18.01.2021 г. съдът служебно е отменил допуснатото
обезпечение. С оглед на тези обстоятелства частната жалба, послужила като
основание за образуване на настоящото производство се явява безпредметна.
Същата няма как да бъде разгледана по същество, предвид факта, че е
насочена срещу съдебен акт, който към настоящия момент е служебно
отменен от първоинстанционния съд с последващ влязъл в сила съдебен акт
съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 3 от ГПК, който е лишил жалбоподателя
„Г..“ ЕООД от правен интерес да обжалва определението за допускане на
обезпечение.
Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба следва
да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради
липса на правен интерес за жалбоподателя от обжалване към момента на
произнасяне на съда, поради което производството по нея следва да се
прекрати.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 261662/
09.12.2020 г. подадена от „Г..“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: С.., район „С..“, ж.к. „..“, бул. „..“ № .., .. „Г..“, представлявано от
управителя Л.Г. срещу определение № 260110 от 12.11.2020 г. постановено по
частно гражданско дело № 1059/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов,
като недопустима поради липса на правен интерес за жалбоподателя от
обжалването.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гражданско дело №
245/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба на
3
основание чл. 274, ал. 2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му на
страните, пред Апелативен съд – Велико Търново.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4