№ 30924
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА М. АНТОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА М. АНТОНОВА Частно гражданско
дело № 20211110143727 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т.3 от ГПК.
Образувано е по заявление на „АСВ“ ЕАД срещу М. ЦВ. П. за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за суми дължими по Договор за заем,
вземанията по които са прехвърлени на заявителя от „Микро Кредит“ АД на основание
Приложение № 1 от 09.08.2019г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.01.2015г.
Със заявлението се претендира главница по договора за заем в, договорна лихва по
договора за заем, лихва за забава по договора за заем, сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги, лихва за забава по договора за допълнителни услуги.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Съгласно постоянната практика на Съда на ЕС въпросът дали
дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за неравноправна следва да се приравни на
въпрос от обществен ред, тъй като националният съд е длъжен служебно да преценява
неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на
Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и съдебната практика в Решение от
7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17 на Съда на ЕС. Преценката за спазване на
посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в
заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените
към заявлението договор и общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК. Това
задължение на съда да следи служебно за неравноправни клаузи в заповедното производство
произтича пряко от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява
минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на
потребителите. Този принцип е въздигнат и в основен принцип на гражданския процес,
което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.3 ГПК.
В тази връзка съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с
които се предвиждат допълнителни такси за различни услуги или за неизпълнение на
различни главни или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована
вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните
разпоредби на чл. 19, чл.10а, чл.22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната
съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в
заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на
клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на
1
потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и
спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за
изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от
20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.
По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат
към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
Съгласно договор за допълнителни услуги от 10.01.2020Г. към договор за заем
„Микро Кредит“ АД предоставя на длъжника-заемополучател пакет от допълнителни
услуги, финансиране и разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит“ АД
застраховка, както следва: пакет „Комфорт“ за срок от 12 месеца, с определена по размер
месечна вноска, включващ 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска;
2. Безплатно внасяне от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро
Кредит“ АД, 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офиса на „Микро Кредит“ АД, 4.
Безплатно предогововаряне на кредита, 4. Без наказателна лихва за просрочение до 15 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 2-4 ЗПК, забраняващи
на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и
също действие, и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Настоящият съдебен състав намира, че предоставеният с договора „пакет допълнителни
услуги“, не попада в приложното поле на цитираната разпоредба, доколкото видно от
характера на услугите става дума за действия от страна на кредитора, които са вменени като
негово задължение и съответно предвидени като права на потребителя.
Заплащането на тези допълнителни услуги води до заобикаляне на закона, тъй като
въвежда допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство, с които
освен това заемополучателят разполага и без изричното им уговаряне – например да
предоговаря условията по кредита и да го разсрочва. За възможността да извършва тези
действия потребителят не следва да бъде обвързван със заплащането на допълнителни
разходи и такси. Съдът намира, че включените в пакета допълнителни услуги, са свързани
пряко или косвено с договора за заем, което изключва самостоятелният му характер, тъй
като услугите не могат да се ползват от клиента извън основния договор за заем, поради
което следва да се разглеждат заедно. Ето защо възнагражденията за тези допълнителни
услуги са възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК следва да
се включат в ГПР. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителна такса, чиято цена не е включена в определения в договора годишен процент
разходи – в случая с над 50 % на заемателя по договора за заем. По този начин се стига до
заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, който забранява годишният процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, което от своя
страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19,
ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на това вземане.
Следователно, в конкретния случай, възнаграждението за допълнителните услуги се
дължи и когато такива не са били предоставени на клиента поради отказ или прекратяване
на договора. Формулирани по този начин клаузите налагат на потребителя да изпълни
задълженията си, дори ако насрещната страна – търговецът или доставчикът, не изпълни
своите задължения. Сумите, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договор за кредит, представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
2
е изпълнил насрещното си задължение – да извърши дейността или да предостави услугата.
Същите, за разлика от възнаградителната лихва, не съставляват възнаграждение за
кредитора и не следва да се превръщат в източник на печалба за него.
Предвид недължимостта на главницата по договор за допълнителна услуга
недължима се явява и претендираната от заявителя лихва за забава за периода върху нея.
С оглед на изложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът намира, че
заявлението в посочените части – относно възнаграждение за допълнителен пакет услуги,
както и лихвата за забава по договора за допълнителни услуги, следва да бъде отхвърлено.
Съобразно отхвърлената част от вземанията, заявлението следва да бъде отхвърлено
и в частта за разноските над сумата от 72,87 лв. (общо държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер).
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
22118/02.07.2021г г. на „АСВ“ ЕАД срещу М. ЦВ. П. с ЕГН: **********, В ЧАСТТА за
следните вземания: сумата от 1085,40 лв., представляваща дължимо възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги от 10.01.2020г. към договор за
заем № 9001-00003448/10.01.2020г. за периода от 22.04.2020г. – 22.01.2021г. , сумата от
54,83 лв. - лихва за забава по договора за допълнителни услуги за периода от 23.04.2020г. –
26.07.2021г, както и в частта за разноските над сумата от 75,87 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3