Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
15.06.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия М. МАЛОСЕЛСКА
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 5332 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 52083 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 31363/2019 г. Софийски
районен съд, 32 състав, по предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл.
45 ЗЗД осъдил С.О., БУЛСТАТ********, да заплати на М.Н.И., ЕГН **********, сумата
9 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 26.02.2018 г., до плащането, и сумата 88.40 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 03.06.2019 г., до плащането, от
счупване на лъчева кост на лявата ръка на типично място, настъпило на 26.02.2018
г. в гр. София, причинено от пропадане в
необезопасена и несигнализира шахта, като отхвърлил иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 9 000 лв. до предявения размер от 12 000
лв. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община е осъдена да заплати на
ищцата сумата 37.59 лв. – разноски по делото съразмерно с уважената част от
исковете; На основание чл. 38, ал. 2 ЗА – да заплати на пълномощника на ищцата
– адв. М.Д. от САК, сумата 780 лв. – адвокатско възнаграждение, и на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК – да заплати по сметка на СРС сумата 600 лв. – държавна такса
и разноски за СМЕ.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника С.О., който го
обжалва в осъдителните му части с оплаквания за неправилност – неправилно приложение
на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установило, че на
26.02.2018 г. в гр. София, вървейки по десния тротоар на бул. „Александър
Стамболийски“ с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към бул.
„Вардар“, на пресечката с ул. „Антон“ ищцата попаднала в необезопасена и
несигнализирана шахта без капак, вследствие на което счупва лъчева кост на лявата
ръка на типично място. От така направеното описание на инцидента не ставало
ясно точното местоположение на шахтата. Към момента на инцидента в районната
администрация не били постъпвали сигнали за необезопасени шахти и такива без
капаци, вкл. в района на инцидента. С отговора по чл. 131 ГПК ответникът
поискал от съда да задължи ищцата да уточни мястото на шахтата с оглед на това
кой е отговорен – СО, експлоатационните дружества или друг - за настъпилите
вреди. В хода на съдебното дирене това не било направено, не бил приет и
снимковия материал с аргумента, че инцидентът е настъпил по-рано. Като се имало
предвид, че в администрацията не са постъпвали сигнали за необезопасени шахти,
независимо от това, че снимките били представени по-късно, същите били относими
за спора, още повече че се касаело не за шахта, а за проход към обществени
помещения към етажната собственост на бл. 12. Кредитирани били само показанията
на свидетелката С., а тя не направила точно описание на мястото на инцидента.
Поради това въззивникът счита, че мястото на инцидента не било установено по
безспорен начин и не можело да се направи обоснован извод, че има причинна
връзка между инцидента и настъпилите вреди за ищцата, както и че за настъпилия
инцидент вина има С.О.. В нарушение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип съдът
не взел предвид всички относими към определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди обстоятелства. От приетата СМЕ се установило, че интензивни
болки и страдания ищцата е търпяла в продължение на 7 – 8 дни и в периода на
раздвижване, който не бил продължителен. Изтъкнатият факт, че ищцата изпитва
болки при промяна на времето бил фактор, който зависел от възрастта (към
момента на инцидента се твърди ищцата да била на 66 години), поради което не
следвало да се взема предвид при определяне на обезщетението. Претендираният
размер на обезщетението за имуществени вреди бил прекомерно висок предвид
характера на увреждането, което не предполагало продължително или трайно
обездвижване. По отношение на иска за обезщетение за имуществени вреди
въззивникът счита, че същите не са доказани в претендирания размер от 88.40
лв.. Не ставало ясно кой е предписал на ищцата рехабилитация в „СБР Сепарева
баня“ с оглед претендираните разходи за престоя й там. Представени били касов
бон на стойност 2.90 лв. и фактура, за които също не било изяснено в каква
връзка са заплатени. Претърпени имуществени вреди не били доказани и не
следвало да се присъжда обезщетение за такива. Поради това моли съда да отмени
решението в атакуваните части и вместо това постанови друго, с което да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна М.Н.И. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в атакуваните части
като правилно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на
пълномощника й на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД - за сумата 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди в резултат на настъпил на 26.02.2018 г. инцидент в гр. София, като е
претендирана и законната лихва от момента на увреждането до плащането, и за
сумата 88.40 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на
исковата молба в съда на 03.06.2019 г. до плащането.
Ищцата твърди, че на 26.02.2018 г. в гр. София, вървейки
по десния тротоар на бул. „Александър Стамболийски“, с посока на движение от
бул. „Константин Величков“ към бул. „Вардар“, на пресечката с ул. „Антон“
попаднала в необезопасена и несигнализирана шахта без капак, вследствие на
което счупила лъчева кост на лявата ръка на типично място. В резултат на
счупването имала силна болка в областта на лява гривнена става, оток,
деформация и нарушена функция на същата. Непосредствено след инцидента
постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където било констатирано закрито
счупване на долния край на лъчевата кост на лявата ръка. Извършено било закрито
наместване на фрактурата без вътрешна фиксация при анестезия, радуис и улна -
мануална репозиция с гипсова имобилизация. Лечението продължило в домашни
условия, като травматичното увреждане затруднявало движенията на левия горен
крайник за период от няколко месеца. Проведено било и медикаментозно лечение,
като била налице необходимост от постоянни грижи и помощ от близките в
ежедневието. Гипсовата имобилизация била свалена на 28.03.2018 г. Дълъг период
след лечението ищцата изпитвала затруднения при задоволяване на битови и
хигиенни нужди, като напрежението и болката в областта на левия крайник създали
множество трудности в ежедневието. Била в отпуск поради временна неработоспособност
от деня на инцидента до 20.08.2018 г. В периода 15.05.2018 г. - 22.05.2018 г. била
приета в „СБР – Сепарева баня““ АД за извършване на рехабилитационни процедури
по повод оплакванията й от болка в лявата гривнена става, засилваща се при
промяна на времето и физическо усилие. След изписването била насочена към
физиотерапия. Преживеният стрес и уплаха от инцидента станали причина за негативни
емоции, проблеми със съня, безпокойство, станала раздразнителна и напрегната,
ограничила социалните си контакти. Негативните изживявания продължавали и до
днес при спомена за случилото се. Изпитвала страх да се движи по улиците. И към
подаване на исковата молба в съда изпитвала болки в лявата ръка при всяко движение.
Въпреки проведеното лечение двигателните функции на лявата ръка не били
възстановени напълно. Освен неимуществени, ищцата претърпяла и имуществени
вреди, изразяващи се в направени разходи за лечението й, в общ размер 88.40 лв.
Претърпените вреди били в пряка причинна връзка с противоправното бездействие
на служители на ответната община, която била длъжна да поддържа пътя съгласно
чл. 167 ЗДвП и чл. 30, ал. 4 вр. чл. 31 ЗП.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер с
възражения, че от описанието на инцидента не ставало ясно точното местоположение
на шахтата, което било от значение за лицето, носещо отговорност за вредите –
СО или експлоатационните дружества; Към момента на инцидента в районната
администрация не били постъпвали сигнали за необезопасени шахти и такива без
капаци, вкл. в района на инцидента; Претендираното обезщетение за неимуществени
вреди било в прекомерно висок размер предвид характера на увреждането, което не
предполагало продължително или трайно обездвижване; Имуществените вреди не били
доказани в претендирания размер от 88.40 лв. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Въззивният
съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: Разпитаният по делото свидетел Дора С. установява, че
в края на м. февруари 2018 г. с ищцата се разхождали в гр. София. Вървейки от
дясната страна по бул. „Александър Стамболийски“ в посока Западен парк, нагоре от
бул. „Константин Величков“, на ул. „Антон“ ищцата попаднала в шахта без капак.
Когато стъпила, пропаднала надолу и паднала на лявата си страна. Шахтата била
на тротоара. Когато свидетелката я изправила ищцата казала, че я наболява
лявата ръка. Свидетелката й предложила да я заведе до Х ДКЦ. В началото не
искала да ходи, но много я боляло, извикали такси и отишли до „Пирогов“. Там направили
снимка и се установило, че има счупване на лъчевата кост. Обездвижили я и
сложили шина с гипс. След инцидента свидетелката я виждала няколко пъти, била с
обездвижена ръка около месец. Когато свалили гипса, ръката била подута и
подпухнала, доста време я наболявала и се наложила рехабилитация. Изпратили я в
Сепарева баня някъде около два месеца след инцидента. И в момента ръката я
наболявала, защото ищцата била левичар и работела повече с лявата ръка, и при
всяко натоварване я боляла. Ищцата живеела с дъщеря си, последната й помагала
при обслужването в началото. Ищцата била „човек с дух“, но след инцидента се
променила емоционално, не й се излизало, психически не била готова за това. Когато
свидетелката я канела да излезат тя отказвала, страхувала се да не падне пак.
Това било непосредствено след инцидента, напоследък се виждали, но ищцата
нямала желание да излиза както преди.
Съдът кредитира показанията като преки, достоверни и кореспондиращи с
останалия доказателствен материал.
От приетата и неоспорена медицинска документация и болнични листи (л. 20 –
27 и л. 32 – 35 от делото на СРС) и от приетото в първоинстанционното
производство и неоспорено заключение на СМЕ се установява: Вследствие
настъпилото на 26.02.2018 г. събитие ищцата е получила счупване на долния край
на лъчевата кост на лява ръка – закрито. Полученото телесно увреждане
кореспондира с механизма - стъпване на тротоара върху необезопасена и
несигнализирана шахта без капак, падане и травмиране на ляв горен крайник. Приложено
е комплексно лечение в болнични и домашно-амбулаторни условия. По спешност е
хоспитализирана в Първа травматологична клиника „Пирогов“ за наблюдение,
извършени са изследвания, консултации, диагностика. По спешност е направено
закрито наместване на счупването и поставена гипсова имобилизация. Последната е
свалена на 28.03.2018 г. и ищцата е насочена за физиотерапия и рехабилитация.
Проведени консултации с ортопед в амбулаторни условия. От 15.05.2018 г. до
22.05.2018 г. е провела балнеолечение в „СБР-Сепарева баня“. Поради възникнало
усложнение – Зудекова атрофия (петниста остеопороза) провела периодично ЛФК и
физиолечение. Била е нетрудоспособна 146 дни.
Болките и страданията са били най-интензивни непосредствено след травмата,
след наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация, в първите
7-8 дни и в периода на раздвижването. За в бъдеще при натоварване и промени във
времето може да се оплаква от болка и дискомфорт
в мястото на увредата. Периодът на възстановяване е бил 146 дни, като ищцата е
изпитвала болки, нуждаела се е от чужда помощ в първия месец и в началото на
раздвижването. Възникналото усложнение – Зудекова атрофия в областта на
счупването, е наложило по-дълго раздвижване, балнео- и физиолечение. Налице е
била необходимост от извършените разходи за лечение на увреждането. Няма данни
за увреждане на лява ръка преди инцидента.
Видно от приетата епикриза № 2158 от
22.05.2018 г. на „СБР – Сепарева баня“ АД (л. 15), при постъпване в отделението
за рехабилитация ищцата е имала лек оток и силна палпалаторна болка в областта
на лява ръка, болезнени и ограничени движения в областта на лява гривнена
става. Изписана с подобрение – движенията станали по-свободни, с препоръка към
ОПЛ за насочване към физиотерапия, както и за повторна балнеотерапия в рамките
на 1 година.
Видно от приетия амбулаторен лист от 23.01.2019 г. (л. 19), и към тази дата
ищцата има лек деформитет на лявата гривнена става и умерено ограничени
движения на същата.
От приетите и неоспорени фискален бон, фактура и разписка с 2 бр. фискални
бонове (л. 28 – 30) е видно, че във връзка с лечението си ищцата е заплатила за
потребителски такси и за процедури в „СБР-Сепарева баня“ АД сумата от общо
88.40 лв.
От представения от ответника в първото открито съдебно заседание в първата инстанция
снимков материал (л. 52 – 55 от делото на СРС), за който се твърди да е от „БГ
мапс“, не се установяват относими за спора факти, доколкото не става ясно къде
са правени снимките, а тази на л. 55 е датирана от 2019 г. и е неясна.
От правна страна: Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. По предявения иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД по делото трябва да бъдат установени следните
елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността за обезвреда:
противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено
извършване на някаква работа от ответника, причиняване на вреда - при или по
повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между
противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на
вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване
да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Доказването на останалите елементи от фактическия състав е в тежест
на ищеца, претендиращ обезщетението, съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест в чл. 154, ал. 1 ГПК.
В случая съдът намира, че тези предпоставки се установяват по несъмнен
начин. От кредитираните свидетелски показания се установи, че на 26.02.2018 г.
в гр. София, вървейки по десния тротоар на бул. „Александър Стамболийски“ с
посока на движение от бул. „Константин Величков“ към Западен парк, на
пресечката с ул. „Антон“ ищцата попаднала в необезопасена и несигнализирана
шахта без капак, намираща се на тротоара, паднала на лявата си страна и претърпяла
травматично увреждане – счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка -
закрито.
Противно на поддържаното в жалбата, в исковата молба е описано по
достатъчно ясен начин мястото на настъпване на инцидента, а че инцидентът е
настъпил на посоченото място се установява и от свидетелските показания. С
отговора на исковата молба ответникът не е твърдял на мястото да няма шахта и
да става дума за проход към обществени помещения към етажната собственост на
бл. 12, с оглед на което наведените в този смисъл твърдения в жалбата са
преклудирани, а същите са и напълно недоказани. Това не се установява от
представения снимков материал, за който се твърди да е от „БГ мапс“, нито
ответникът е направил други доказателствени искания за оборване на показанията
на свидетеля. Обстоятелството, че в районната администрация не били постъпвали
сигнали за наличие на необезопасена шахта на мястото на инцидента по никакъв
начин не може да обуслови извод, че такава шахта не е имало.
Ето защо съдът намира за доказано, че инцидентът е станал на тротоар –
публична общинска собственост. Чл. 11 ЗОС възлага на общините да управляват имотите и вещите -
общинска собственост, в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 ЗП
поддържането на общинските пътища е задължение на общината, което тя
трябва да изпълнява чрез свои служители или наети други лица. Поддръжката на
тротоарните пространства от своя страна включва привеждането им в подходящо и
безопасно състояние с оглед обичайното им предназначение. Според чл. 3, ал. 1 ЗДвП, задължение на лицата, които стопанисват
пътищата е да ги поддържат изправни с необходимата маркировка, сигнализация,
както и да организират движението така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Така и чл. 167 ЗДвП вменява в задължение на лицата, които стопанисват
пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
След като ответната община не е поддържала в изправност тротоара, не е
осъществила достатъчен контрол за безопасността му и не е сигнализирала
намиращата се върху него шахта без капак, то същата не е изпълнила вмененото й
със закона задължение да осигури необходимите условия за безопасно придвижване
по общинските улици и пътища. Налице е бездействие на служители на ответника,
което е противоправно, и при настъпване на вреди общината носи отговорност.
В пряка причинна връзка с противоправното бездействие на служители на
ответната община, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди,
отговорност за обезвредата на които носи ответникът.
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ и приетата медицинска
документация се установи, че в пряка причинна връзка с процесния инцидент
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от полученото при инцидента травматично увреждане, както и
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи във връзка с проведеното
лечение, за които вещото лице е дало заключение, че са били необходими за
лечението. Установи се, че в продължение на повече от месец ищцата е била с
гипсова имобилизация, като се е нуждаела от чужда помощ и е имала затруднения в
бита в първия месец и в началото на раздвижването. Периодът на възстановяване е
бил 146 дни, през които ищцата е била в отпуск за временна неработоспособност.
Търпените болки и страдания са били най-интензивни непосредствено след
травмата, след наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизация, в
първите 7-8 дни и в периода на раздвижването, като поради възникналото
усложнение – Зудекова атрофия в областта на счупването, раздвижването е
продължило по-дълго и се е наложило балнео- и физиолечение. Несъстоятелен в
тази връзка е доводът в жалбата, че не било ясно кой е насочил ищцата към
балнеолечение в Сепарева баня. Този факт е напълно неотносим за спора, след
като същото е било необходимо за лечението (съгласно заключението на СМЕ), а и
видно от медицинската документация, на ищцата е назначена терапия ФТП и ЛФК, каквито
терапевтични процедури същата е провела в „СБР-Сепарева баня“ АД.
Съгласно заключението на СМЕ, и за в бъдеще при натоварване и промени във
времето ищцата може да има болка и дискомфорт в мястото на увредата, а от
амбулаторния лист от 23.01.2019 г. е видно, че и след възстановителния период
ищцата все още има лек деформитет на лява китка и умерено ограничени движения.
В тази насока са и свидетелските показания, съгласно които и към края на 2019
г. при натоварване на ръката ищцата, за която лявата ръка е водеща, изпитва
болки. Противно на поддържаното в жалбата, към датата на инцидента ищцата не е
била на 66, а на 62 години, а съгласно заключението на СМЕ ищцата ще изпитва
болки и дискомфорт в мястото на увредата именно поради причиненото й
травматично увреждане, а не поради възрастта й.
По иска за неимуществени вреди: Съгласно
чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., което не е изгубило значение и
е задължително за съдилищата, както и съгласно константната практика на ВКС,
обективирана в решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г., решение №
93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 59/29.04.2011 г. по
т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д. № 211/2009 г., ІІ
ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО, решение №
16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение № 129/29.11.2012 г. по
т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания това могат да бъдат обемът,
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на
търпените болки и страдания, физическите и
психологически последици за увредения, преценени в тяхната съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр. Неимуществените
вреди включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалото
лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни физически и емоционални изживявания на лицето и създаващи физически и
социален дискомфорт за определен период от време. Съгласно практиката на ВКС, при
определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в страната
към момента на увреждането.
Въззивният съд, като взе предвид установеното по делото травматично
увреждане, причинено на ищцата при процесния инцидент – счупване на долния край
на лъчевата кост на лява ръка, причинило на
пострадалата трайно (за повече от 30 дни) затруднение на движението на същия
крайник, в резултат на което ищцата е търпяла болки и страдания, които са били най-интензивни
непосредствено след травмата, след наместване на счупването и поставяне на
гипсова имобилизация, в първите 7-8 дни и в периода на раздвижването, настъпилото в резултат на травмата усложнение – Зудекова
атрофия, което е наложило по-продължително раздвижване, балнео- и физиолечение,
продължителността на лечението и възстановителния период от 146 дни,
затрудненията от битов характер и нуждата от чужда помощ в ежедневието на
ищцата в продължение на повече от месец след инцидента и при раздвижването, негативните
емоционални изживявания, възрастта на пострадалата
към датата на инцидента – 62 години, установеното, че при ищцата са
налице остатъчни явления – деформитет на лява гривнена става и умерено
ограничени движения, като при натоварване и промяна на времето и за в бъдеще ще
изпитва болка и дискомфорт в мястото на увредата, както и немаловажния факт, че
за ищцата лявата ръка е водеща, споделя извода на районния съд, че обезщетение
в размер на 9 000 лв. е справедливо по смисъла
на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в посочения размер съдът намира да е съобразено и с
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
По иска за имуществени вреди: Въззивният съд намира за неоснователни и доводите
на въззивника във връзка с доказването на имуществените вреди. От приетите и
неоспорени фискални бонове, фактура и разписка се установи, че във връзка с
лечението си след инцидента ищцата е заплатила потребителски такси и суми за
рехабилитация в общ размер 88.40 лв., които съгласно заключението на СМЕ са
били необходими за лечението. Поради това този иск е доказан и правилно е
уважен от районния съд в пълния му предявен размер.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваните части.
При този изход и изричната
претенция, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокатско възнаграждение за осъществената
безплатна правна помощ. Съобразно обжалваемия интерес от 9 088.44 лв.,
минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 784.42
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52083 от 26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 31363/2019 г.
на Софийски районен съд, 32 състав в
обжалваните части, с които С.О., БУЛСТАТ********, е осъдена да заплати на М.Н.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата 9 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от счупване на лъчева кост на
лявата ръка на типично място, настъпило на 26.02.2018 г. в гр. София, причинено
от пропадане в необезопасена и несигнализира шахта, ведно със законната лихва
от датата на увреждането - 26.02.2018 г., до окончателното плащане, и сумата 88.40
лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба - 03.06.2019 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.О., гр. София, ул. „*******, да
заплати на адвокат М.Д.Д. от САК, служебен адрес: ***, Бизнес център
„Стефан Караджа“, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА сумата 784.42 лв. (седемстотин осемдесет и четири лева и 42 стотинки),
представляваща адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д.
№ 31363/2019 г. на Софийски районен съд, 32 състав е влязло в сила.
Решението в
частта му по иска за имуществени вреди е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, а в останалата част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.