О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844/27.5.2022г.
Град Пловдив, 27.05.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в закрито заседание на двадесет и седми май две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Анелия Харитева
като
разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 1394 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.60 АПК.
Образувано е по жалба на „Видиго“ ЕООД срещу
разпореждане за допуснато предварително изпълнение на заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-128-0118824 от 12.05.2022 г. на
началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – маса № 7,
намиращ се в град Пловдив, ул. „Младежка“ – общински пазар, стопанисван от „Видиго“
ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като се иска отмяна на
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение и присъждане на разноските.
Ответникът чрез
процесуалния си представител счита жалбата за неоснователна и моли тя да се
отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че
искането е направено от активно легитимирано лице, адресат на оспорената
заповед, и в срока по чл.60, ал.5 АПК, поради което е допустимо. Разгледано по
същество, обаче, то е неоснователно поради следните съображения:
Съгласно чл.188, ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка по чл.186, ал.1 подлежи на
предварително изпълнение при условията на чл.60, ал.1-7 АПК. Т.е.,
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 ЗДДС се допуска само по изрично разпореждане на административния орган при
наличието на някое от основанията по чл.60, ал.1 АПК. Тъй като нормата
предвижда изключение от принципа, че на изпълнение подлежат само влезлите в
сила индивидуални административни актове, то във всеки конкретен случай
административният орган, допускайки предварителното изпълнение, следва да
обоснове наличието на материалноправните предпоставки, наложили упражняването
на правомощието по чл.60, ал.1 АПК. Следователно разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на принудителната административна мярка по чл.186,
ал.1 ЗДДС трябва да съдържа ясни мотиви, указващи конкретните фактически
основания, свързани с наличието на поне една от изчерпателно изброените
материалноправни предпоставки по чл.60, ал.1 АПК – осигуряване на живота или
здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени
интереси, опасност от осуетяването или сериозното затрудняване на изпълнението
на акта или съществуваща реална възможност за настъпването на значителна или
трудно поправима вреда от закъснението на изпълнението.
В настоящия случай съдът
намира, че мотивите на административния орган за допускане на предварителното
изпълнение указват в достатъчна степен на факти, които реално да бъдат
обвързани с предпоставките по чл.60, ал.1 АПК – защита на особено важен
държавен интерес, изразяващ се в спазването на фискалната дисциплина и реда за
отчитане на фискалните устройства, законосъобразно регистриране и отчитане на
продажбите чрез фискално устройство в конкретния търговски обект, респективно
правилното определяне на реализираните доходи и размера на публичните
задължения на задълженото лице, както и опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, както и настъпването на значителни или трудно
поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението с оглед възможното
съществено отклонение от данъчно облагане на субекта.
Съдът намира, че в
случая е налице сериозно накърняване на държавните интереси и конкретно на
интересите на фиска, за което говори липсата въобще на фискално устройство,
което не позволява да бъдат проверени извършените продажби и е предпоставка за
100 % укриване на реализираните обороти. От друга страна, комуникативната
локация на търговския обект, намиращ се на общински пазар на оживено място в
град Пловдив с множество потенциални клиенти и високото търсене на предлаганите
стоки – плодове и зеленчуци – на конкурентни цени, сочат на съществено
накърняване на фискалната политика на държавата, тъй като не могат да бъдат
проверени реализираните обороти и да бъдат определени правилно дължимите данъци
на конкретното данъчнозадължено лице, а от друга страна, следва да бъде
пресечена опасността незаконосъобразното поведение на данъчнозадълженото лице
да се превърне в практика.
Следователно, налице
е необходимост от защита на значим и особен важен държавен интерес, изразяващ
се в необходимостта да се пресече възможността за отклонение от данъчно
облагане, да се осигурят постъпленията в държавния бюджет чрез правилно
отчитане и регистриране на всички продажби в конкретния търговски обект и
заплащане на всички преки и косвени данъци върху реализираните приходи. Т.е.,
разпореждането за допускане на предварителното изпълнение е в достатъчна степен
мотивирано и обосновано.
Немонтирането и
невъвеждането в експлоатация и нерегистрирането в компетентната ТД на НАП на
фискално устройство за регистриране на извършваните продажби към датата на
проверката е не само основание за прилагане на принудителната мярка, но,
доколкото влече като последица неотчитане на приходи в бюджета, представлява
основание за допускане на предварителното изпълнение, както това изрично е
посочено в мотивите на оспореното разпореждане. В този смисъл неоснователно и
недоказано се явява твърдението на жалбоподателя за липса на предпоставките по
чл.60, ал.1 АПК. Тъкмо напротив, констатираното нарушение – липса на фискално
устройство и извършена контролна покупка на стойност 5 лева, платена в брой, за
която не е бил издаден фискален касов бон, нито ръчна бележка от кочан – по
безспорен начин доказва наличие на предпоставки по чл.60, ал.1 АПК, защото ежедневното
неотчитане на извършени продажби води до невъзможност да бъдат установени
реалните обороти и реалните приходи в конкретния търговски обект, съответно до
невъзможност да бъдат събрани реално дължимите публични задължения за преки и
косвени данъци. Констатираното нарушение създава опасност за настъпване на
друга значителна или трудно поправима вреда за фиска, което също е предпоставка
за допускане на предварително изпълнение по чл.60, ал.1 АПК. Допуснатото
предварително изпълнение означава, че целите на принудителната административна
мярка ще се постигнат по-бързо, т.е., предварителното изпълнение ще доведе
по-бързо до предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от
същия вид, допускани от същото задължено лице.
Не може да се възприеме
защитната теза на представляващия дружеството, че е присъствал на проверката в
качеството на работник на земеделския производител Н.Б., защото трудов договор
и уведомление за неговото регистриране в НАП на контролните органи не са били
представени и не е било възможно да бъдат представени, защото видно от
приложената към жалбата справка трудовият договор е регистриран в 15:57:06 часа
на 10.05.2022 г., докато проверката е извършена в 11 часа, т.е., трудовият
договор е създаден с оглед изградената защитна теза за наличие на трудово
правоотношение и за да се избегнат неблагоприятните последици от издадената
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-128-0118824 от
12.05.2022 г.
От друга страна, при
извършване на проверката представляващият дружеството е декларирал
собственоръчно, че към 10.05.2022 г. стопанисва маса № 7 на ул. „Младежка“ –
общински пазар (процесния търговски обект) и магазин на ул. „Напредък“ № 9
(руски пазар), а върху описа на паричните средства е написал: „търговският
обект работи за първи ден“. Протоколът за извършената проверка е подписан от
представляващия дружеството без възражения, такива не са подадени и по-късно.
Т.е., тези действия са в пълно противоречие със застъпената в жалбата защитна
теза, която се явява необоснована и недоказана. Противно на заявеното в
жалбата, в оспорената заповед правилно е определено задълженото лице – неин
адресат.
Издаването на АУАН и
наказателно постановление за констатираното нарушение нямат отношение към
законосъобразността на издадената заповед и нейното предварително изпълнение,
поради което не следва да бъдат коментирани тези възражения.
Съдът намира, че в
случая е спазен принципът на пропорционалност по чл.6, ал.2 АПК, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. Предварителното изпълнение е насочено към запечатване на търговския
обект, целящо да прекъсне незаконосъобразното поведение на жалбоподателя и да
му се даде възможност да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в
компетентната ТД на НАП фискално устройство за регистриране на извършените
продажби, съответно да започне да регистрира и отчита извършените продажби в
търговския обект чрез издаване на фискален или системен бон, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Т.е., не се засягат други права и законни интереси
на дружеството извън дейността в проверения търговски обект.
От друга страна, в
жалбата дори не се твърди, съответно не се представят никакви доказателства, че
за самото дружество-жалбоподател ще настъпят значителни или трудно поправими
вреди от предварителното изпълнение. В този смисъл искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение е напълно немотивирано и недоказано.
Водим от изложеното,
съдът намира, че искането за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение следва да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, поради
което и на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, във връзка
с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на ЦУ на НАП сумата 100 лева. Затова и на основание
чл.60, ал.6 и 7 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Видиго“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Победа“ № 65, ет.2, ап.5, представлявано от
управителя Д.И.Б., за отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на
заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-128-0118824 от
12.05.2022 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Видиго“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Победа“ № 65, ет.2, ап.5, представлявано от управителя Д.И.Б., да
заплати на Националната агенция по приходите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването.
Съдия: