№ 584
гр. Пазарджик , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20205220103628 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.270 ал.2 от ГПК. Подадена е
искова молба от адв.Д.В. М., с ЕГН **********, с адрес за призоваване:
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, в качеството му на
пълномощник на ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****,
ул.“*****“ №*, общ.Белово, обл.Пазарджик против „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., в която ищцата, чрез
пълномощника си, твърди, че на 08.07.2019г., с Решение №260 от 08.07.2019г.
по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Пазарджик е обезсилено
Решение на Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.
№3004/2018г., с което Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г.,
Районен съд - Пазарджик е отхвърлил като неоснователен предявения от
„ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД“ против Е.З. иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
признаване за установено в отношенията помежду им, че Е.З. дължи на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумите по договор за потребителски
кредит №********** от 23.11.2015г. задълженията, по който са предсрочно
1
изискуеми, а именно: сумата от 4 870.05 лева неизплатено парично
задължение, представляващо номинал по ДПК №**********, ведно със
законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №748 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018г. по
ч.гр.д.№1392/2018г. по описа на PC-Пазарджик. Със същото решение
ищцовото дружество е осъдено на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на
Е.З. сумата от 380 лева, представляващи разноски по гр.д. №3004/2018г. по
описа на РС-Пазарджик, сторени от ответницата.
Счита, че така постановеното Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.
№301 по описа за 2019г. на Окръжен съд - Пазарджик е нищожно спрямо
чл.270 ал.2 от ГПК, като съображенията й за това са следните:
Счита, че съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик е допуснал съществено процесуално нарушение
като се е произнесъл извън пределите на направените от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД възражения. Сочи, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
обжалват Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съд-
Пазарджик със следните възражения: за неправилност и необоснованост на
извода на съда за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на договора за
потребителски кредит на ищцата Е.З.. Посочва се още, че правната рамка за
сключване на договорите е ЗЗД, ЗПК и извън нея остават неотносимите към
банковото кредитиране разпоредби на чл.430-432 от ТЗ. В жалбата при
условията на евентуалност са развити доводи в хипотеза на ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост по ДПК, като моли да се постанови решение
с което на ищеца да бъде присъден сборът на непогасените вноски с настъпил
падеж до момента на приключване на устните състезания. Мотивите, с който
съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. по описа на Окръжен съд
Пазарджик е обезсилил Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на
Районен съд - Пазарджик са следните: „От данните в заповедното
производство е видно, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК №748 от
12.04.2018г. е връчена лично на длъжника Е.З. на дата 04.05.2018г. или
срокът, в който длъжникът може да подаде възражение срещу вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение е изтекъл на 18.05.2018г. -
четвъртък, присъствен ден. Възражението по чл.414 от ГПК на този длъжник
2
е заведено с вх.№12554 от 25.05.2018г. като същото е подадено по пощата с
дата на пощенското клеймо от 23.05.2018г. или пет дни след изтичането на
крайния срок за подаването му до заповедния съд /чл.62 ал.2 от ГПК/.
Следователно срокът за подаване на възражението е пропуснат. Предвид
изложеното следва да се приеме, че издадената заповед за изпълнение по
отношение на длъжника Е.З. е влязла в законна сила на 19.05.2018г., поради
неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК…“.
От така изложените мотиви на съдебния състав по в.гр.дело
№301/2019г. е видно, че с обезсилването на Решение №56 от 14.01.2019г., с
посочените по-горе мотиви, съдебният състав излиза извън предмета на
възраженията, с които се оспорва пред него първоинстанционното решение.
Твърди, че „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, обжалвайки Решение №56 от
14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен съд - Пазарджик не правят
възражение за порочно инициирано исково производство по чл.422 от ГПК,
възраженията са в коренно различна насока и е следвало съдебният състав по
в.гр.дело №301/2019г. да коментира именно тях. Обсъждането на порочно
инициирано исково производство по чл.422 от ГПК едва на въззивна
инстанция и то без да има направено възражение в тази насока от страна на
обжалващия („ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е съществено нарушение,
допуснато от съдебния състав по в.гр.дело №301/2019г. и водещо до
нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. на основание чл.270 ал.2 от
ГПК.
Твърди, че обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.
№3004/2018г. на Районен съд Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. оставя в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД“ да бъде
признато задължение в размер на над 4 870.05 лева, което ищцата Е.З. следва
да им дължи, въпреки, че е видно и констатирано от съда, че така
претендиралото задължение е неоснователно. Съображенията й за това са
следните:
Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост е видно, че
са налице обективните предпоставки за обявяването на същата, уговорени в
т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с
повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430 ал.1 от ТЗ, обаче,
с банковият договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
3
сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Твърди, че дружеството - ищец няма статут на банка по
смисъла на чл.2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана
с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани, чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски
сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на
сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са
предвидени особени правила за сключването и действителността му. Сочи, че
съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, което важи и за небанковите финансови институции, които
предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60 ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастьпил падеж, които към момента на
изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването
й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410
ГПК /а не само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за
кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към
заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди, че началният момент на изискуемостта на вземане по договор за
потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
4
предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015г. по дело
№2561/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.). От приложените доказателства по гр.д.
№3004/2018г. по описа на Районен съд Пазарджик не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до ищцата преди подаване на заявлението. Представено е по
делото уведомително писмо, с дата от 14.12.2016г. от "Профи Кредит
България" ЕООД, но липсват твърдения и доказателства същото да е
изпратено до ищцата, както и същото да е получено от нея.
Сочи, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед
за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235 ал.3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 ал.1
ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По този въпрос е налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. по т.
дело №362/2015г. на ВКС, II т.о., Решение №77/10.05.2016г. по дело
5
№3247/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. С оглед изложеното следва да се заключи, че
в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на
исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК на ищцата, но това обстоятелство е
настъпило след подаване на заявлението /30.05.2017г./, което не може да бъде
зачетено. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че към момента на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на
непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането
им от претендирания начален момент. Именно и въз основа на това,
обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на Районен
съд Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. оставя в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД да бъде признато задължение в размер на
над 4 870.05 лева, което ищцата Е.З. не следва да им дължи, оттам се обуславя
и нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 на основание
чл.270 ал.2 от ГПК.
Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.117 (1) и чл.121 (2) от
Конституцията на Република България. Спрямо чл.117 ал.1 „Съдебната власт
защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и
държавата“, а спрямо чл.121 ал.2 „Производството по делата осигурява
установяването на истината“. Обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по
гр.д.№3004/2018г. на Районен съд Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. нарушава изцяло посочените разпоредби от Конституцията на
Република България. Съображенията й за това са следните:
Чл.121 ал.2 изисква от съдилищата в производството по делата да се
осигурява установяването на истината. В настоящия случай съдебният състав
по в.гр.дело №301/2019г. оставя в отношенията между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и ищцата да бъде признато задължение в размер на над
4870.05 лева, което ищцата Е.З. не следва да им дължи, и не отговаря на
истината и на правните отношения помежду им. По този начин се нарушава и
чл.117 ал.1, който изисква съдебната власт да защитава правата и законните
интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Именно
нарушавайки тези две разпоредби на Конституцията, а именно: чл.117 (1) и
чл.121 (2), се допуска да влезе в сила едно порочно съдебно решение по
в.гр.дело №301/2019г. по описа на ОС-Пазарджик, което е от категорията на
нищожните съдебни решения.
6
Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.20 от Хартата за основните
права на Европейския съюз (2016/С 220/02), изразяваща се в това, че всички
хора са равни пред закона.
Въз основа на всички изложени нарушения, счита че по безспорен
начин е установено, че съдебният състав по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на
Окръжен съд - Пазарджик е издал нищожно съдебно Решение №260 от
08.07.2019г. спрямо ищцата Е.З..
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на Окръжен
съд Пазарджик, издадено срещу ищцата Е.З. на основание чл.270 ал.2 от ГПК,
с което е обезсилено Решение на Пазарджишкия районен съд №56 от
14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. Моли да осъди ответната страна „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати и разноските в
настоящето производство.
Представя писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който е взето становище, че видно
от петитума на исковата молба, ищецът иска от съда да прогласи
нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г., постановено по в.гр.д.
№301/2019г. по описа на ОС - Пазарджик. Счита така депозираната искова
молба за недопустима, а освен това и за неоснователна. Това е така, поради
следните съображения:
Твърди, че разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК допуска самостоятелен и
извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни решения
единствено в случаите, когато се твърди тяхната нищожност. Твърдените в
исковата молба пороци, обаче, касаят единствено неговата правилност, но не
и неговата нищожност. Дори да може да бъде прието, че мотивите на
атакуваното съдебно решение са вътрешно противоречиви, или неправилни,
то волята на съда - да отхвърли иска, остава ясна, а съображенията -
установими, дори и да бяха изведени, както се твърди, без да са съобразени с
правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Сочи, че легално законово определение за нищожност на съдебно
7
решение липсва, както в отменения Гражданско-процесуалния кодекс - чл.209
ГПК (отм.), така и в новия ГПК - чл.270 ал.1 ГПК, поради което
съдържанието на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната
теория и в практиката на ВС и ВКС е прието, че нищожно е това решение,
което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт,
поради липса на надлежно волеизявление.
Твърди, че липса на волеизявление е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за
наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението
е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори
при тълкуване. За да бъдат възприети пороците като особено съществени
пороци, то трябва да е налице например постановяване от орган, който не е на
длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на
съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е
съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява
изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически
постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което
съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия
правопорядък (така Решение №880 от 16.12.2009г. на ВКС по гр. д.
№2697/2008г., V г. о., ГК и Решение №874 от 13.05.2002г. на ВКС по гр. д.
№40/2001г., IV г. о., Решение от 06.04.2009г. на Районен съд - Берковица, 1 с-
в, постановено по гр. д. № 58 по описа на съда за 2009 г/. Сочи, че подобни
твърдения или обстоятелства в настоящия случай не са налице.
Освен това, полезни разяснения относно разграниченията между
недопустимо, нищожно и неправилно съдебно решение се съдържат в
мотивите към Решение №27 от 22.04.2019г. ВКС, IV ГО по гр. д.
№1321/2018г. - Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до
нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината,
но и от съдебната практика - най-общо в т.8 ППВС №1/1985г., както и в
решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези.
Така нищожност на съдебното решение е налице при особено
8
съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на
съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по
чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. Възможно е неяснотата в
съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се
приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на
съдопроизводствено правило - чл.236, ал.2 ГПК. Когато неразбираемостта и
противоречието в мотивите е резултат на формално-невалидни
умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия,
противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице
необоснованост на решението.
В тези случаи - на допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или
установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран,
решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда,
неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на
съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки
относно съществуването или упражняването на правото на иск.
В заключение твърди, че сочените от ищеца „основания за нищожност“
нямат отношение към валидността на решението, а единствено към неговата
правилност. Това прави предявения иск недопустим, освен това и неправилен.
Преразглеждането на спора по същество би накърнило силата на присъдено
нещо, формирана от атакуваното съдебно решение, което би довело до
постановяване на порочен акт.
Сочи, че в исковата си молба ищецът твърди, че атакуваното съдебно
решение било нищожно, тъй като въззивният съд се е произнесъл по
валидността/допустимостта на първоинстанционното решение, а подобен
порок не бил съответно въведен с въззивната жалба на дружеството.
Сочи, че съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Т.е. с оглед на това, че първоинстанционното решение е било
обжалвано от дружеството в неговата цялост, то въззивният съд в лицето на
ОС - Пазарджик не е бил ограничен в преценката си досежно
9
валидността/допустимостта на първоинстанционното решение от посочените
във въззивната жалба на дружеството основания.
С оглед на горвото счита исковите претенции за неоснователни.
Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца ЕВГ. Т. З. искове като неоснователни и недоказани.
Относно допустимостта на иска, моли съда да се произнесе с
определение, с което да прекрати образуваното от ищеца ЕВГ. Т. З. дело като
недопустимо.
Моли да им бъдат присъдени направените съдебни и деловодни
разноски по делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв. на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с Наредбата за
заплащането на правната помощ за изготвянето на отговора.
В съдебно заседание, ищцата, редовно призована не се явява.
Предявеният иск се поддържа от нейния пълномощник, с депозираното по
делото писмено становище.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща свои
представител в съдебно заседание.
Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и
възраженията на ответника в писмения отговор и като прецени събраните по
делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното:
С подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящето
производството, ищцата ЕВГ. Т. З. е направила искане за прогласяване
нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за
2019г. на Окръжен съд-Пазарджик, издадено срещу нея, с което е обезсилено
Решение на Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.
№3004/2018г.
Така заявената претенция намира правното си основание в разпоредбата
на чл.270 ал.2 от ГПК, съгласно която нищожността на решението може да се
предяви по исков ред безсрочно или чрез възражение. В случая ищцата е
избрала първата възможност – по исков ред.
10
Предвид това, съдът счита, че предявеният иск по чл.270 ал.2 от ГПК е
процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът
приема следното:
С атакувания съдебен акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена -
Решение №260 от 08.07.2019г., постановено по въззивно гр. дело
№301/2019г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик е обезсилено решение на
Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г., постановено по гр. дело
№3004/2018г. по описа на същия съд. Оставен е без разглеждане предявения
от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* против солидарния
длъжник ЕВГ. Т. З., с ЕГН ********** иск по чл.422 ал.1 от ГПК за
съществуване на парично вземане, предмет на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №748 от 12.04.2018г. на Пазарджишки районен съд, издадена
по ч.гр.дело №1392/2018г. по описа на същия съд и е прекратено
производството по делото. Решението, като необжалваемо, е влязло в законна
сила на датата на постановяването му - 08.07.2019г.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение, който не е
дефиниран в закона, но според правната доктрина и съдебната практика
нищожно е съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или
ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не е в писмена
форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение.
Тези пороци касаят начина на формиране и изразяване на волята на съда, но
нямат отношение към съдържанието на това волеизявление по същество, към
неговата допустимост или правилност, разбирани като съответствие с
процесуалните норми, установяващи положителни или отрицателни
предпоставки за надлежно упражнено право на иск; с материалния закон,
спазването на съдопроизводствените правила и обоснованост.
Нищожното решение, за разлика от недопустимото, не е годно да
породи правни последици, ето защо това е единственият порок, който освен
по пътя на обжалването може да се релевира чрез възражение или по исков
ред безсрочно по реда на чл.270 ал.2 от ГПК.
За да породи правни последици един съдебен акт, той трябва да е
валидно постановен, а това ще е налице, когато решението е изготвено от
надлежен съдебен орган, в пределите на правораздавателната му власт, в
11
писмена форма, подписано е и е разбираемо. В настоящия случай не се
твърди съществуването на някоя от изброените предпоставки, касаещи
недействителност на съдебния акт – Решение №260 от 08.07.2019г. на
Окръжен съд-Пазарджик по в.гр.дело №301/2019г., а и видно от
съдържанието на същото, то не страда от нито един от тези формални пороци.
От ищцата са изложени съображения, че Окръжен съд-Пазарджик е допуснал
процесуално нарушение, тъй като съдебният състав е излязъл извън предмета
на възраженията, с които се оспорва пред него първоинстанционното
решение. Другата група съображения са, че въззивният съд е оставил в полза
на „Профи Кредит България“ ЕООД да бъде признато задължение в размер на
над 4870,05 лева, което ищцата Е.З. следва да им дължи, при неоснователност
на претендираното задължение, като са коментирани предпоставките и
наличието на предсрочна изискуемост на задълженията по сключен договор
за кредит. Следващата група съображения са за нарушение на разпоредбите
на чл.117 ал.1 и чл.121 ал.2 от Конституцията на Република България и на
чл.20 от Хартата за основните права на ЕС, поради това, че съдебният състав
по в. гр. дело №301/2019г. е оставил в отношенията между страните да бъде
признато задължение в посочения по-горе размер, което ищцата не дължи, и
не отговаря на истината и на правните отношения помежду им.
Настоящият съдебен състав приема, че подобни съждения не попадат в
хипотезата на разпоредбата на чл.270 ал.2 от ГПК.
Атакуваният съдебен акт отговаря на изискванията за валидност, а
доводите на ищцата, подробно изложени в исковата молба, с които тя го
намира за невалиден, не представляват форма на нищожност. Извън предмета
на настоящото производство е да се разглеждат въпросите за допустимостта
на установителния иск по чл.422 ал.1 от ГПК /за която, исковият съд има
задължението да следи служебно, с оглед приетото в Тълкувателно решение
№4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС/, за наличието, респ. липсата на
предпоставките на предсрочната изискуемост на задължения по договор за
кредит, за дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение,
тъй като те са били обсъдени в рамките на вече приключилите между
страните дела, по които са постановени влезли в сила съдебни решения и е
недопустимо преразглеждането им в процес като настоящия. В противен
случай би се стигнало до заобикаляне на инстанционния контрол, а и ще бъде
12
нарушен принципът за стабилитет на съдебния акт.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са
налице елементите от фактическия състав на чл.270 ал.2 от ГПК, поради
което предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото ищцата ще следва да заплати на ответника
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът
определя на основание чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ, на сумата от 100 лева. Процесуалният представител на
ответника е депозирал по делото писмен отговор. Не се е явил в съдебно
заседание и не е извършил други процесуални действия.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.****, ул.“*****“ №*, общ.Белово, обл.Пазарджик против „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., иск с
правно основание чл.270 ал.2 от ГПК – за прогласяване нищожността на
Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на Окръжен
съд - Пазарджик, издадено срещу Е.З., с което е обезсилено Решение на
Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.****,
ул.“*****“ №*, общ.Белово, обл.Пазарджик да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, кв.Мотописта, бул.“България“ 49, бл.53Е, вх.В, представлявано
винаги от двама управители: С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч. разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
13
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
14