РЕШЕНИЕ
№
41
гр. Враца, 04.02.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 24.01.2022г. /двадесет и четвърти януари, две
хиляди и двадесет и втора година/, в
състав:
АДМ.
СЪДИЯ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 675 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по ЖАЛБА на М.Н.Н. ***,
депозирана чрез пълномощника му * С.Г. ***, против Заповед №
517з-5594/21.10.2021 г. на Директора на ОДМВР - София, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „***“ за срок от шест месеца, считано от датата на
връчване на заповедта
В жалбата се сочи, че издадената
заповед е неправилна и незаконо-съобразна поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Релевирани са
доводи, че заповедта не съдържа посочените в чл.210 ал.1 от ЗМВР реквизити,
като не е ясно на коя дата е извършено нарушението, не са обсъдени
обстоятелствата по чл.206 ал.2 от ЗМВР, наказанието е несъразмерно тежко и не
съответства на целта на закона. Твърди се, че заповедта е издадена извън двумесечния срок по чл.195 ал.1 от ЗМВР. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. В
съдебно заседание пълномощника поддържа изложеното в жалбата и отправя искане
заповедта за дисциплинарно наказание, да бъде отменена като незаконосъобразна.
Представя писмени бележки. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
оспорването, ОД на МВР - София, чрез процесуален представител - ** Р.Р.,
в Писмена защита оспорва жалбата с доводи, че не са допуснати
процесуални нарушения при провеждане на дисциплинарното производство. Моли съда
с решението си да потвърди оспорената заповед. Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган дисциплинарна
преписка.
Административният съд, като се запозна
с доводите на страните и доказателствата в дисциплинарната преписка и след
служебна проверка съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложената Кадрова справка
рег. № р-15909/09.08.2021 г. /на л.102 от делото/ оспорващият М.Н.Н. заема длъжността
„***“ ***, като е започнал работа на 26.11.2019г., завършил е *** през 2019г.,
като няма награди и наказания. Същия е бил в платен годишен отпуск от
12.02.2021г. до 01.03.2021г. и от 21.04.2021г. до 27.04.2021г.
Със Заповед рег. №
517з-3672/26.07.2021 г. /л.29-30/ Директорът на ОД на МВР - София е разпоредил
да се извърши проверка по реда на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, срещу 11 служители на дирекцията, в т.ч. и
жалбоподателя М.Н.Н., относно получени
данни за извършени дисциплинарни нарушения във връзка с неподадени в срок
декларации по ЗПКОНПИ, въз основа на постъпили Докладна записка /ДЗ/ рег. №
517р-10502/01.06.2021г. /л.39/ и Доклад рег. № 4575р-1717/18.06.2021г. от Дирекция
„Инспекторат“ /л.36-38/. Определен е персонален състав на дисциплинарно
разследващ орган, състоящ се от председател и двама членове, посочени са
задачите – да се извърши проверка за изясняване на постъпили предварителни данни,
изразяващи се в неподаване в срок до 15.05.2021г. пред Директора на ОД на МВР-София
на Декларации за имущество и интереси по ЗПКОНПИ за календарната 2020г., с
което не са изпълнили задълженията си по чл.160 ал.3 изр.1 от ЗМВР, което е
нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР и за което на основание
чл.200 ал.1 т.15 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „***“.
Определен е срок на проверката до 30.07.2021г. Заповедта е подписана „**“ от Л.К.,
Съгласно Заповед рег. № 517з-3436/15.07.2021г. Със Заповедта жалбоподателя М.Н.
бил запознат на 28.07.2021г. /л.44 гръб/.
Със Заповед № 517з-3730/28.07.2021г.
/л.31/, отново подписана от „***“ от Л.К. /Съгласно Заповед рег. № 517з-3436/
15.07.2021г./, са сменени председателя и първия член на комисията с други лица,
копие от заповедта е изпратена за сведение на КАПОЧР при ОДМВР-София и на председателя и членовете на комисията.
Със Заповед № 517з-3785/30.07.2021г.
/л.33/, е удължен срока на проверката до 27.08.2021г., която заповед отново е
подписана от „***“ от Л.К. /Съгласно Заповед рег. № 517з-3436/15.07.2021г./.
Копие от заповедта е отново е изпратена на КАПОЧР при ОДМВР-София и на председателя и членовете на комисията.
Жалбоподателя М.Н. дал Сведение /л.42/
след запознаване със Заповед рег. № 517з-3672/26.07.2021 г., заведени с вх. №
69/2/29.07.2021г. в които изложил съображения, че действително не е спазил срока, но причините
затова са основно, че не е уведомен от пряк ръководител.
Комисията изготвила Справка №
517р-17005/26.08.2021г. /л.18-27/ за всички 11 лица, в т.ч. и за жалбоподателя М.Н.,
за който приела, че Декларацията е подадена на 31.05.2021г. и не приела, че има
уважителни причини за забавеното подаване. Комисията счела, че има данни за
извършено нарушение по отношение срочното подаване на Декларация по ЗПКОНПИ от
страна на жалбоподателя, с което не е спазил чл.160 ал.3 изл.1 от ЗМВР, че
нарушението макар и неумишлено е виновно – служителят е бил длъжен да спази
задължението си по ЗМВР и не е бил възпрепятстван от уважителна причина затова.
Нарушението се явява по чл.194 ал.2 т.1 пр.1 от ЗМВР, за което чл.200 ал.1 т.15
от ЗМВР предвижда наказание „***“ и комисията предложила за извършеното
дисциплинарно нарушение да бъде наложено наказание „***“ за минималния срок –
шест месеца. Дисц.наказващия орган резолирал с „ДА ! Н-к с-р КАПОЧР, 01.09.2021г.
и подпис“ справката.
С Покана рег. №
517р-17067/27.08.2021г. /л.116/ жалбоподателя М.Н.Н. бил поканен да се запознае
с обобщената справка и същия се запознал с нея на 27.08.2021г. /л.27 гръб/.
Същия дал нови Сведение /л.117/ от 27.08.2021г., с която наказващия орган бил
запознат на 27.08.2021г. с резолюция „Запознат!“.
Дисциплинарно наказващия орган -
Директорът на ОДМВР – София приел установеното в справката за доказано и на
основание чл. 194, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1,
т. 15 и чл. 204, т. 3, при спазване на процедурата по чл. 206, ал. ал. 1, 2 и 4
от ЗМВР издал оспорената в настоящото производство Заповед №
517з-5594/21.10.2021 г. /л.12-15/ с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „***“ за срок от шест месеца. За заповедта
жалбоподателя е уведомен на 17.11.2021г. /л.15/.
Жалбата против Заповедта е заведена с
вх. № Д-18678/29.11.2021г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14
/четиринадесет/ - дневен пре-клузивен срок /уведомяване на 17.11.2021г. и жалба
на 29.11.2021г./, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество
е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание ЗМВР - Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г
за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните
работи /МВР/, издадена от МВР, обн. ДВ. бр.59 от 16.07.2021 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл. 204, т. 3 от ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, какъвто е
издателят ѝ, Директора на ОД на МВР-София, който съгласно този текст има
право да налага наказания от вида на процесното, квалифицирано като такова по
чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Заповедта отговаря на императивните изисквания на
чл. 210, ал. 1 от ЗМВР за форма и съдържание, като съдържа всички изискуеми от
посочената разпоредба реквизити, изложени са фактически и правни основания за
издаването й, като е подписана от нейния издател. С оглед на това съдът приема,
че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на изискването за
форма и съдържание на административния акт и не са налице нарушения,
представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Констатираха се обаче съществени нарушения
на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г за
дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи
/МВР/, издадена от МВР, обн. ДВ. бр.59 от 16.07.2021 г.
Съдът не споделя изложеното в жалбата,
че не е посочена датата на нарушението, напротив в оспорената заповед на стр.2
от нея е посочено, че жалбоподателя не е
подал на хартиен и магнитен носител пред органа по назначаването – Директора на
ОД на МВР-София, в срок до 15 май 2021г. Декларация за имущество и интереси по
чл.35 ал.1 т.2 от ЗПКОНПИ за предходната 2020г., като такава е подал на
31.05.2021г., с което не е изпълнил разпоредбите на чл.160 ал.3 от ЗМВР. В
случая е посочена и нарушената разпоредба по ЗМВР. Дисциплинарното производство
е проведено в рамките на законоустановения срок, съгласно чл.195, ал.1 от ЗМВР,
която норма постановява, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно до
два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от
извършването му. От своя страна, разпоредбата на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР
повелява, че дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата на чл.196,
ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното
производство са станали известни на ответника с постъпването на изготвената
Справка на 01.09.2021 г., видно от резолюцията върху нея. Следователно
издадената на 21.10.2021 г. Заповед е в съответствие с изискването за срочност
на проведеното дисциплинарно производство. В този смисъл жалбата в тази насока
е неоснователна.
Дисциплинарното производство срещу
жалбоподателя М.Н.Н. и други лица е започнало със Заповед рег. №
517з-3672/26.07.2021 г., която е подписана „***“ от Л.К. /Съгласно Заповед рег.
№ 517з-3436/15.07.2021г./, която заповед от 15.07.2021г. не е приложена и не е
ясно какви правомощия е имало това лице, в.т.ч. имало ли е правомощия с правата
на дисциплинарно наказващ орган. На 28.07.2021г. двама членове на комисията са
били заменени – председателя и един член, със Заповед № 517з-3730/28.07.2021г.,
подписано от същото лице Л.К.. Няма данни тази заповед за заместване да е
доведена до знанието на жалбоподателя, съгласно чл.14 ал.4 от Инструкция № 8121з-877
от 06.07.2021г за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, което е
следвало да стане писмено срещу подпис на съответния служител. Няма данни и
новите членове на комисията да са се запознали със събраните до момента на
замяната материали и да са изразили становище в съответен Протокол по чл.14
ал.5 от Инструкцията. Няма такъв Протокол към преписката. Проверката е приключила
в определения срок, който е бил удължаван, отново от „***“ Л.К. /Съгласно Заповед
рег. № 517з-3436/15.07.2021г./,
със Заповед № 517з-3785/ 30.07.2021г., за която заповед за удължаване на срока
жалбоподателя отново не е запознат съгласно чл.24 ал.4 от Инструкцията. В
заповедта за назначаване на проверката по чл.205 ал.2 от МВР са посочени
задълженията й, едно от които е да запознае лицата с правата по посочените
текстове от ЗМВР, за което няма доказателства по преписката и което се явява
нарушение по чл.205 ал.3 от ЗМВР и чл.31 от Инструкцията.
Тези нарушения в хода на проверката са
нарушили правото на защита на жалбоподателя М.Н., тъй като не е имал възможност
да се запознае с имената на новите членове на комисията, с оглед правата по
чл.207 ал.4 от ЗМВР – да иска отстраняване на някой от тях при основателни
съмнения за неговата безпристрастност и да се запознае с обстоятелството, че
срока на проверката е удължен. Няма данни за разясняване правата по закон – да
участва лично и със защитник – служител в системата или адвокат в
дисциплинарното производство. В горния смисъл основателни се явяват доводите в
жалбата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушенията
са съществени по смисъла на чл.146 т.3 от АПК.
Наказващия орган не е съобразил и
правилно критериите по чл.206 ал.3 от ЗМВР – при определяна на наказанието.
Жалбоподателят М.Н. е млад служител, не е наказван досега, нарушението е
безспорно извършено, но не е умишлено, а поради небрежност, няма причинени
каквито и да е щети, налице е забавяне с 15 дни извън срока за подаване на
съответната Декларация, а именно при срок до 15 май 2021г., декларацията е
подадена на 31.05.2021г. В случая отклонението от изискването е незначително по
смисъла на разпоредбата на чл.198 ал.2 от ЗМВР. Налице е „маловажен“ случай на
дисциплинарно нарушение и е следвало наказанието да бъде „***“ съгласно чл.198
ал.1 от ЗМВР. Наложеното наказание „***“ е несъразмерно тежко с извършеното дисциплинарно
нарушение и не съответства на целта на закона по смисъла на чл.146 т.5 от АПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, посочени по-горе,
обуславящи наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, както и
същата не съответства на целта на закона по чл.146 т.5 от АПК с оглед
определения вид дисциплинарно наказание, както се посочи по-горе.
При този изход на спора и при
своевременно направено искане на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, в размер на 510,00 /петстотин и десет/ лева, включващи държавна такса от
10,00 лева за завеждане на делото и адвокатско възнаграждение в размер на 500,00
лева. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
е неоснователно. Хонорарът е договорен и
изплатен, видно от представения договор
за правна защита и съдействие, и същия не е прекомерен с оглед предмета на
делото и действията на адвоката по представителството на жалбоподателя по
настоящето дело.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Заповед №
517з-5594/21.10.2021 г. на Директора на ОД на МВР – София, с която на М.Н.Н., ***,
е наложено дисциплинарно наказание „***“ за срок от шест месеца, считано от
датата на връчване на заповедта
ОСЪЖДА
ОДМВР – София да заплати
на М.Н.Н. *** разноски по делото в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 211 от ЗМВР.
АДМ.
СЪДИЯ: