Р
Е Ш Е
Н И Е
№ / 2020 година
гр. Варна.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II – ри състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: В.
Чолакова
при
секретаря Добринка Долчинкова като разгледа докладваното от съдия В.
Чолакова административно дело №2576/2019 г. по описа на Административен съд –
гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.25,ал.5 от Закона за хората с увреждания.
Производството е образувано по жалба на Л.В.Г.,
ЕГН: **********,***, срещу Направление за включване в механизма „Лична помощ“ №
19005817/31.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Варна, потвърдено с Решение № 03 – РД06 – 0040/ 16.08.2019г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ –
Варна, с което са определени 94 часа
месечно за лична помощ на Л.В.Г., която да се предоставя от район „Приморски“,
град Варна. Жалбоподателят счита, че направлението е издадено в нарушение на
материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Навеждат се доводи за
неправилно прилагане на методиката, въз основа на която се определят часовете
за лична помощ. В съдебно заседание се представлява от служебно назначен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът Директорът на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” - Варна чрез старши
юрисконсулт С. оспорва жалбата с доводи , че е неоснователна. Твърди, че правилно е приложен материалният
закон и оспореният индивидуален административен акт отразява в пълнота
здравословното състояние на жалбоподателката Л.Г..
По допустимостта на жалбата:
Решение
№03-РД06-0040/ 16.08.2019г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” град Варна е било съобщено на адресата му
на 02.09.2018г., а жалбата срещу него е изпратена в 14-дневен срок за обжалване.
Подадена е от лице с активна процесуална легитимация /по смисъла на чл.147 ал.1
от АПК/, срещу акт подлежащ на обжалване пред надлежния административен съд в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
От
приложените към жалбата и с административната преписка доказателства и тези
събрани по делото, съдът установи следното от фактическа страна:
С Направление № 19005817/
31.07.2019г. за включване в
механизма „Лична помощ“, издадено от Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“, са определени 94 /деветдесет и четири/ часа месечно лична помощ
на Л.Г.. Направлението е издадено на основание заявление-декларация за
изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20, ал.1 от Закона за
хора с увреждания (ЗХУ), заключенията в индивидуалната оценка на потребностите
на жалбоподателката, формуляр за самооценка на лицето с увреждане, ЕР на ТЕЛК. Въз основа на ЕР от ТЕЛК № 2149 163 от 17.10.1986 г. на жалбоподателката е
определена първа група с чужда помощ, със срок пожизнен. Видно от съдържанието
на формуляра /л.28-36 от адм. преписка/
като процент на трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане,
включително с определена чужда помощ е посочена първа група с чужда помощ. С
изготвената индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания от служител водещ случая, социален работник
ИОХУСУ, главен социален работник ИОХУСУ и още трима социални работници в същия
отдел на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е определена индивидуална
оценка на жалбоподателката съгласно чл.10 от Методиката за извършване на
индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с увреждания от 94
часа месечно за период от пет години. С
оспореното направление са определени 94 брой часове месечно за лична помощ, с
мотиви препращащи към заключенията в индивидуалната оценка на потребностите.
На
09.08.2019г. е подадена жалба от Л.Г. чрез Б. Л. С. / нейната майка/, с която
се оспорва Направление № 19005817/ 31.07.2019г. и в
частност броя часове лична помощ. С Решение
№03-РД06-0040/ 16.08.2019г. на Директорът на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” - Варна е отхвърлена жалбата на Л.Г. като е прието, че е
неоснователна.
В
хода на съдебното производство е приет Протокол № 84 от заседание на
специализирания отдел в Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, проведено на
31.07.2019 г. Съставът за район „Приморски“ при Община-Варна, където е адресът
на жалбоподателката е определен със Заповед № 0301-РД01-0152/10.04.2019 г.
издадена от Директора на „Социално подпомагане“-Варна. Приет е и формуляр за
попълване от служител водещ случая за извършване на индивидуална оценка на
потребностите по заявлението на Л.Г..
По
делото е работила съдебно-психологична експертиза / приложена на л.138-144/. Съобразно
поставените въпроси, вещото лице е приело, че е налице несъответствие в
отразените във формуляр за попълване от служител водещ случая за извършване на
индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания и действителното
здравословно състояние на жалбоподателката. Несъответствията са установени в т.
4.2.7 „Самообслужване“, като е прието, че зависимостта е „много тежка“- 3 т.,
вместо отразената „умерена“- 1 т. ; в т.4.3.4 „Ориентация и самозащита“ е
прието, че има „тежка зависимост“- 3 т. , вместо отразената „няма нужда от
подкрепа“- 0 т. , както и в т.4.4.3 е установена „тежка зависимост“- 2 т. , вместо отразената „няма нужда от подкрепа“
– 0 т.
По
делото е приета и комплексна съдебно-медицинска експертиза / приложена на
л.165-171/. След анализ на приложените доказателства и извършен преглед на
жалбоподателката, вещите лица специалист невролог и специалист психиатър са приели,
че формулярът за попълване от служител водещ случай на извършване на
индивидуална оценка на потребностите е изготвен коректно и съответства на
действителното неврологично и психично здравословно състояние на Л.Г.. При
изслушване на вещите лица в съдебно заседание /л.173-177 от делото/, вещите
лица са потвърдили съответствието по всеки един от показателите на формуляра.
Административен съд - Варна, IІ-ри състав въз основа на приетите за
установени факти и след служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168, ал.1
от Административно процесуалния кодекс (АПК) на всички основания по чл.146 от АПК установява следното от правна страна:
По валидността на акта:
Оспореното Направление за включване
в механизма "Лична помощ" № 19005817/ 31.07.2019 г.. е издадено в изискуемата от
закона писмена форма , от материално и териториално компетентния
административен орган – Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
– Варна, при упражняване на законово регламентираното му правомощие по чл. 25, ал. 2 от ЗХУ.
По съответствието на акта с процесуалния и материалния закон и целта на
закона:
Обжалваният
административен акт е постановен при спазване на нормативно установените
изисквания по чл. 59, ал. 2 от АПК
и чл. 25, ал. 4 от ЗХУ
за неговото съдържание. Посочено е правното основание за упражненото
административно правомощие, а при прилагането на разрешението, дадено в ТР № 16
/ 31.03.1975г на ОСГК /че няма пречка мотивите да се съдържат в отделен документ,
предхождащ постановяването на акта и когато този документ е съставен с оглед
предстоящото издаване на акта/, релевантните фактически обстоятелства се
извличат от обуславящата издаването на направлението, индивидуалната оценка на
потребностите на лицето с увреждане по чл. 20 от ЗХУ.
Не
се констатират допуснати при образуването и провеждането на административното
производство допуснати съществени нарушения на процесуалните изисквания по ЗХУ,
ППЗХУ и Методиката за извършване на индивидуална оценка на потребностите от
подкрепа на хора с увреждания.
Оспореното
направление е постановено в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон и целта на закона.
Обжалваното
направление е издадено в производството по Закона за личната помощ /ЗЛП/,
инициирано с подадено от жалбоподателката Л.Г. заявление – декларация като човек с увреждане,
довело до ограничения в способността му за самостоятелно обслужване в
ежедневието и до зависимост от чужда помощ, която да компенсира функционалния
дефицит и да осигури подкрепа за упражняването на основните му права и
пълноценно участие в обществото по см. на чл. 8, ал. 1 от ЗЛП.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗЛП,
личната помощ се предоставя въз основа на изготвена индивидуална оценка на
потребностите и издадено направление по реда на глава трета от
Закона за хората с увреждания. С направлението се
определя броят на часовете за лична помощ въз основа на четири степени, както
следва: 1. първа степен на умерена зависимост/затруднения; 2. втора степен на
тежка зависимост/затруднения; 3. трета степен на много тежка
зависимост/затруднения; 4. четвърта степен на тотална зависимост/затруднения
/арг. чл. 12, ал. 2 от ЗЛП/.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗХУ,
направлението се издава въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на
потребностите, които съставляват компонент ІІІ от образеца – приложение № 1 към
чл. 2 от Методиката. Информацията, относима към изготвянето на индивидуалната
оценка на потребностите за хората с увреждания, е посочена в чл. 22, ал. 1, т. 1
- т. 7 от ЗХУ.
Сред основните източници на данни и информация са формуляра за самооценка на
лице с увреждане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на АСП и
медицинските документи.
Оценяването
на потребностите на лицето с увреждания за дефиниране на необходимост от
оказването на подкрепа се извършва на база констатации за увреждането/здравословното
състояние на лицето; вида и степента на затруднения във функционирането на
човека с увреждане; степента на включване в социалната среда и мобилността на
човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома. Критериите
за оценка на степента на зависимост/ затруднения на човека с увреждане,
съгласно Формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребностите
/Приложение № 2 към чл. 3 от Методиката за извършване на индивидуална оценка на
потребностите от подкрепа на хората с увреждания/, са двигателно функциониране;
самообслужване; ориентация и самозащита; психо-социални функции; отражението на
ограниченията в живота на човека с увреждане и участие в образователния процес
или на пазара на труда /когато е приложимо за съответното лице/. Оценяването се
извършва по скала от 0 до 4 точки, като 0 точки се определят когато лицето няма
проблем/ няма нужда от подкрепа; 1 точка – при степен на умерена
зависимост/затруднения; 2 точки – при степен на тежка зависимост; 3 точки – при
степен на много тежка зависимост и 4 точки – при степен на тотална зависимост/
затруднения.
Конкретният
месечен брой часове за предоставяне на лична помощ се определя в съответствие с
част 7, т.7.3 от приложение № 2. Максималният брой часове, който би могъл да се
предостави за лична помощ са, както следва:1. За първа степен/умерена
зависимост/ затруднения – до 15 часа месечно; 2. За втора степен – тежка
зависимост/затруднения – до 42 часа месечно; 3. За трета степен- много тежка
зависимост/ затруднения – до 84 часа месечно; 4. За четвърта степен-тотална
зависимост – до 168 часа месечно.
В
случая, видно от попълнения от социален работник ИОХУСУ при Дирекция
"Социално подпомагане" – Варна за извършване на индивидуална оценка на
потребностите по подаденото от Л.Г. заявление-декларация , е формирана оценка
от общо 94 точки /при максимум 168 точки по оценяваните критерии/. При направен
сравнителен анализ на данните, съдържащи се в подписания от Л.Г. Формуляр за самооценка на лице с увреждане, в ЕР от ТЕЛК № 2149 163 от 17.10.1986 г., констатациите,
обективирани във формуляра за извършване на индивидуалната оценка на
потребностите на лицето и работилата по делото комплексна съдебно-медицинска
експертиза, съдът приема, че извършеното оценяване изцяло се основава на
данните и информацията, предоставени от жалбоподателката чрез попълнения
формуляр за самооценка и наличните медицински документи.
Видно
от формуляра за извършване на индивидуална оценка на потребностите, по критерия
за оценяване "Двигателно функциониране" /част 4, 1/, е формирана обща
оценка от 16 точки /при скала от 0 до 4 точки в зависимост от степента на
зависимост/затруднение, при максимален брой точки за този критерий 36. От
работилата по делото комплексна експертиза и поясненията на вещите лица при
изслушване на заключението може да се направи извод, че състоянието на
жалбоподателката позволява самостоятелно и осъзнато да променя положението на
тялото си, да се придвижва в дома си, както и пеша на кратки разстояния. Т.е.
преценката, че няма нужда от подкрепа е правилна и съответна на състоянието й.
По
критерия за оценяване "Самообслужване" /част 4, 2/, е формирана обща
оценка от 18 точки /при скала от 0 до 4 в зависимост от степента на зависимост/затруднение/,
при максимален брой точки за този критерий 28, като оценката съответства на
състоянието на жалбоподателката съобразно установеното от вещите лица.
По
критерия за оценяване "Ориентация и самозащита" /част 4, 3/, е
формирана обща оценка от 3 точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента
на зависимост/затруднение/, при максимален брой точки за този критерия 20, като
съответно на посоченото във формуляра за самооценка и заключението на комплексната СМЕ е , че е
ориентирана за себе си, времето, пространството и хората; че е ориентирана за
времето /час, ден, нощ, месец, година/; че е ориентирана за местоположението си
в пространството , че може да осъществи самостоятелен достъп в дома, може
самостоятелно да поиска помощ и има умерена агресия, без автоагресия.
По
критерия за оценяване "Психо-социални функции" е формирана обща
оценка от 3 точки /при скала от 1 до 4 в зависимост от степента на
зависимост/затруднение/, при максимален брой точки за този критерий 12, като
съответно на посоченото във формуляра за самооценка /че може да се концентрира
и да проявява устойчивост на вниманието си за 45 минути и че разбира, приема и
спазва социалните норми на поведение в позната и в непозната среда, вкл. и да
организира ежедневието си.
По
критерия за оценяване "Отражението на ограниченията в живота на човека с
увреждане" /част 5/ е формирана оценка общо от 20 точки при максимален
брой 24 точки, като оценката е дадена към максималния брой точки.
По
останалите критерии „Изпълнение на дейности в домашна среда“ и „Социални
взаимоотношения“ оценката е дадена в максималния брой точки.
Анализирайки
относимите части от формуляра за извършване на индивидуална оценка на
потребностите в контекста на формуляра за самооценка на лице с увреждане, ЕР на ТЕЛК и работилата по делото комплексна
СМЕ, съдът не установи несъответствие на определените по отделните критерии и
общо брой точки /94/ и обуславящите ги констатации, с обективното състояние на
жалбоподателката, заявено от самата нея във формуляра за самооценка и отразено
в медицинските документи. Спазен е регламентираният в Методиката за извършване
на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа на хората с увреждания
начин за изготвянето на индивидуална оценка на потребностите на хората с
увреждания по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ,
включително оценката за потребността от предоставяне на лична помощ. Не се
установи необосновано, необективно или неправилно намаляване на точки по критериите
за оценка на потребностите спрямо заявените във формуляра данни за отражението
на ограниченията в живота на човека с увреждане и за наличните проблеми с
функционирането. Липсва основание, от гл. т наличната информация по чл. 22, ал. 1, т. 1
– т. 7 от ЗХУ,
за оценяване с към максимален брой
възможни точки, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателката.
Съдът
не кредитира заключението на работилата по делото съдебно-психологична
експертиза, тъй като специалността на вещото лице, което е психолог, не е
достатъчна за обективна преценка на цялостното здравословно състояние на
жалбоподателката.
Съобразно
разпоредбата на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката,
конкретният месечен брой часове за предоставяне на лична помощ за човека с
увреждане над 18-годишна възраст, се изчислява като полученият общ брой точки
се умножава по коефициент 1, 235. С оглед полученият общ брой точки /94/, при
прилагането на чл. 10, ал. 3, т. 1, б. "а" от Методиката, правилно на
жалбоподателката с оспореното направление за включване в механизма "Лична
помощ са определени 94 брой часове за предоставяне на лична помощ , при максимално
допустим брой часове – до 168. Определеният брой часове за предоставяне на
лична помощ, като съответни на заявените с формуляра за самооценка
потребностите на лицето с увреждане и идентифицираната нужда от помощ и
подкрепа и преценени като отговарящи на действителното здравословно състояние
на жалбоподателката от вещите лица , отговарят и на целите на законовия
механизъм за лична помощ на хората с увреждания, установени в чл. 2 от ЗЛП
и в чл. 2 от ЗХУ
- да им се предостави подкрепа адекватна на индивидуалните им потребности.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваният административен акт в
оспорената му част е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на
административно-производствените правила и е съобразен с целта на закона.
Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Воден
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, II – ри състав:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, жалбата
на Л.В.Г. против Направление №19005817/ 31.07.2019г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна,
потвърдено с Решение №03-РД06-0040/ 16.08.2019г. на Директора на Регионална
дирекция „Социално подпомагане” – Варна.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния
административен съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ………..