№ 154
гр. Радомир, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100229 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че определение № . г., постановено по в. ч. гр. д. №
. г. по описа на ОС - Кюстендил, с което съдът се е произнесъл по частна жалба срещу
определение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Дупница, с което е оставена без
уважение молбата на частните жалбоподатели по чл. 248 ГПК, е нищожно, като счита, че
същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се
в неразбираемост на волята на съда, която не можела да бъде изведена дори чрез тълкуване
на съдебния акт.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на определение № . г., постановено по в. ч. гр. д. № . г. по описа на ОС –
Кюстендил.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорва
изцяло предявеният иск, като се излагат и доводи за недопустимост на исковата претенция.
Ответникът твърди, че оспорваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради
което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание чрез упълномощен представител
оспорва предявения иск.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетото като доказателство по настоящото дело в. ч. гр. д. № . г. по описа
на ОС – Кюстендил, производството по него е образувано по частна жалба от Я. Х. Г. и Х.
1
Я.ов Г. срещу определение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Дупница, с което е
оставена без уважение молба за изменение на протоколно определение от о. с. з., проведено
на 18.05.2022 г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Дупница, в частта на присъдените разноски.
С определение № . г., постановено по в. ч. гр. д. № . г. по описа на ОС – Кюстендил
съдът е потвърдил обжалваното определение на РС - Дупница, като е приел, че
първостепенният съд, в съответствие със закона е осъдил на основание чл. 78, ал. 4 ГПК
ищците да заплатят на ответника направените от него разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, като е счел за неоснователно противопоставеното от
ищците възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е установителен и неоценяем и при липсата на специална
разпоредба, която да изключва общите правила за подсъдността, важат разпоредбите на чл.
103 и чл. 104 от ГПК. Родово подсъден е на районния съд, независимо от това дали се иска
прогласяване нищожност на решение, постановено от районен, въззивен или касационен
съд, тъй като разпоредбата на чл. 270, ал. 1 ГПК определя правомощията на въззивния съд
при релевирана или констатирана нищожност на първоинстанционното решение при
обжалването му, но не определя подсъдността на иска по чл. 270, ал. 2 ГПК.
Гражданският процесуален кодекс не съдържа определение за нищожност на
съдебните решения, респ. определения, поради което съдържанието на това понятие следва
да бъде изведено по пътя на тълкуването, основаващо се на характера на съдебното решение
като едностранно властническо волеизявление на държавен правораздавателен орган, с
което се разрешава правен спор. Съдебната практика приема, че нищожно е всяко решение
(респ. определение), което не дава възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт
поради липса на надлежно волеизявление. Според посоченото в решение № 668/15.11.2010
г. по гр. д. № .90/2009 г. на ВКC, ГК, I г. о., нищожно е решение на съд, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена форма или е
неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна
неразбираемост, когато съдържанието на решението противоречи на българския правов ред
или когато делото е било образувано от името или срещу неправоспособна страна. В
Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 г. по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК е прието, че в
доктрината и в съдебната практика се приема, че е нищожно съдебното решение,
постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната
власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното
решение. Посочено е, че с подписване на съдебното решение е налице валидно
удостоверяване на правораздавателната воля на съда, а обявяването на решението в
регистъра има за последица неговата неоттегляемост и няма отношение към валидността му.
Посочените от ищеца като основания за нищожност на влязлото в сила определение
от 05.09.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № . г. по описа на ОС – Кюстендил, по
съществото си съставляват доводи за евентуално допуснати от съда нарушения на закона
2
при постановяването му, които имат отношение към правилността, но не и към валидността
на съдебния акт, а правилността на съдебното определение се проверява само по пътя на
инстанционния контрол.
Настоящият съдебен състав констатира, че по отношение на атакуваното съдебно
определение не е налице никоя от хипотезите на нищожност - същото е постановено в
писмена форма, подписано е, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен
състав, в рамките на правораздавателната власт на съда и волята на същия е изразена по
начин, който позволява тя да се изведе от акта.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца са направените от ответника
разноски по делото в размер на 1000,00 лева - платено адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат, които при този изход на делото следва да му бъдат присъдени,
като в тази връзка следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Я. Х. Г., с ЕГН: **********, с адрес:
с. К., ул. „М.“ № ., срещу Д. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. б., ул. „Г.“ ., иск с
правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на влязло в сила
определение № . г., постановено по в. ч. гр. д. № . г. по описа на ОС – Кюстендил.
ОСЪЖДА Я. Х. Г., с ЕГН: **********, с адрес: с. К., ул. „М.“ № . да заплати на Д. С.
Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С. б., ул. „Г.“ . сумата от 1000,00 лева (хиляда лева),
представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3