Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

10.02.2023 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публичното заседание на 30.09.2021 год. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гражданско

дело номер

1231

по описа за

2020

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

„Топлофикация София“ ЕАД гр. София, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Я.“ № 23“Б“, представлявано от А. А. – изп. директор чрез юрисконсулт Н.к., е предявило иск против С.С.Д., ЕГН **********,***, с който ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответницата че същата дължи изпълнение по издадената по ч. гр. дело № 733/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, сумата от 2 543.71 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и три лева и 71 ст./ представляваща главница за периода от 05.2016 г. до 04.2019 г.; сумата от 380.64 лв. /триста и осемдесет лева и 64 ст./, представляваща лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, начиная от 29.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, а за дялово разпределение сумата от 36.57 лв. /тридесет и шест лева и 57 ст./ представляваща главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г.; сумата от 7.20 лв. /седем лева и 20 ст./, представляваща лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, начиная от 29.05.2020 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски по заповедното и разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответника оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията преди 29.05.2017 г.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 422 ГПК.

Събрани са писмени доказателства.  

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, както и доказателствата по приложеното ч. гр. д. № 733/2020 г. на МзРС, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело № 733/2020 г.  по описа на МзРС, съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 457/31.07.2019 г., за сумата от 2 543.71 лв. /две хиляди петстотин четиридесет и три лева и 71 ст./ представляваща главница за периода от 05.2016 г. до 04.2019 г.; сумата от 380.64 лв. /триста и осемдесет лева и 64 ст./, представляваща лихва за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, начиная от 29.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, а за дялово разпределение сумата от 36.57 лв. /тридесет и шест лева и 57 ст./ представляваща главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г.; сумата от 7.20 лв. /седем лева и 20 ст./, представляваща лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, начиная от 29.05.2020 г./датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение, поради което съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си, и в предвидения в чл. 415 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, заявителят - ищец е предявил настоящия иск против длъжника-ответник по настоящото дело.

В исковата си молба ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия през периода от м. 05.2016 г. до м. 04.2019 г. за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за жилище, собственост на ответника, за която ответника не му заплатил дължимата цена в размер на 2543.71 лв., представляваща задължение по процесната партида за посочения период. Твърди още, че за периода от 15.09.2017 г. до 18.05.2020 г. последните му дължат сумата от 380.64 лв., представляваща размера на обезщетението за забавено плащане на главницата, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение, както и главница за извършено дялово разпределение за периода от м. 02.2017 г. до м. 04.2019 г., сумата от 07.20 лв. мораторна лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -29.05.2020 г. до окончателното й заплащане. Моли съдът да установи съществуването на претендираното вземане.

Процесуалният представител на ответника оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност за задълженията преди 29.05.2017 г.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

През процесния период относно облигационното отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153 ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153 ал. 3 ЗЕ/.

Ответникът признава обстоятелството, че е собственик на имота, описан в исковата молба - ..............

По изложените съображения съдът намира, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период - /чл. 153 ал. 1 ЗЕ/.

Между страните не се спори още и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване към топлопреносната мрежа на “Топлофикация-София” ЕАД. Освен това тези обстоятелства се доказват и от приетите по делото доказателства.

Поради изложените съображения, съдът намира, че между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.

За установяване обема на ползваната топлинна енергия е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно заключението по приетата СТЕ, имотът на ответниците е част от Етажна собственост на посочения по-горе адрес, като същата е топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от „Топлофикация София” ЕАД посредством абонатна станция № 328. Посочено е, че на абонатите към абонатната станция, към която е и процесния имот,  през отоплителните сезони, касаещи настоящето заключение е извършвано прогнозно начисляване на топлинна енергия на база отчетени показания на уредите в имотите на абонатите от предходния отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния период/ фирмата за дялово разпределение е извършвала отчитане на индивидуалните разпределители и водомерите за топла вода на абонатите и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в АС 328 изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно /фактурираното през отделните месеци от “Топлофикация София” ЕАД/ и са определени прогнозните дялове за отопление и за битово горещо водоснабдяване за имотите през следващия отоплителен сезон. От извършена проверка в “Топлофикация София” ЕАД се установило, че топломера в АС  е преминал на метрологичен контрол в специализирана лаборатория. От извършените изпитания на уреда е издаден протокол, в който е отразено, че уреда отговаря на техническите изисквания.

Отразено е също така, че в процесния имот в гр. София е разпределяна и начислявана топлинна енергия за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота. За отоплителните сезони, предмет на анализ в заключението, в имота е осигуряван достъп са отчитане показанията на наличните в имота уреди. Изготвяни са изравнителни сметки за процесния период, по които не са открити подавани писмени възражения.

Вещото лице по допусната ССЕ е изчислило, че за периода от месец май 2016 г. до месец май 2017 г. дължимите суми за ползвана топлинна енергия от ответник е общо в размер на 692.49 лв. а лихвата за забавено плащане върху тази сума е в размер на 185.61 лв.

Безспорно в случая се касае за периодични плащания, и в тази насока основателно е възражението на процесуалния представител на ответника за погасяването на тези вземания по давност на основание чл. 111 б.“в“ пр. последно ЗЗД. Иска в тази му част за главница и лихви ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

За останалия исков период от месец юни 2017 г. до месец май 2019 г. общо дължимата сума от ответницата е в размер на 1846.57 лв.  Лихвата за забавено плащане върху горната сума е в размер на 215.24 лв.

Съдът кредитира всяко от експертните заключения като пълно и обективно. 

За горните суми иска ще следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

По отношение иска за заплащане на сумата от 36.57 лв. за предоставена услуга дялово разпределение за периода от месец февруари 2017 г. до април 2019 г. и сумата от 7.20 лв. лихва за забавено плащане върху горната сума за период от 31.03.2017 до 18.05.2020 г., по делото не са представени никакви доказателства за дължимост на тези суми. На вещото лице по допусната съдебно счетоводна експертиза също не е поставена задача в тази насока. В тази му част иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По разноските:

Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

От страна на ищеца са представени доказателства за направени разноски за държавна такса в размер 192.66 лв. Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв., съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 23 т. 2 НЗПП. Претендира и 500 лв. внесен депозит за назначените съдебно-техническа  и съдебно-счетоводна експертизи. Общо разноските на ищеца в исковото производство са 792.66 лева. Съобразно уважената част от иска, ответницата дължи разноски по компенсация в размер на 558.87 лв.

От страна на ответницата, която е представлявана от адвокат, не са посочени доказателства за заплатено адв. възнаграждение, не е представен и списък по чл. 80 ГПК.

В заповедното производство са направени разноски от 59.36 лева държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от иска, ответницата дължи разноски в заповедното производство по компенсация в размер на 147.61 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Д., ЕГН **********,***, че същата дължи изпълнение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, по издадената по ч. гр. дело № 733/2020 г. на МзРС Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, сумата от 1846.57 лв., представляваща главница за периода от 29.05.2017 г. до 01.04.2019 г.; сумата от 215.24 лв., представляваща лихва за периода от 29.05.2017 г. до 18.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, начиная от 29.05.2020 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете за главница и лихви в останалата им част до пълния предявен размер, за периода от 01.05.2016 г. до 29.05.2017 г., като погасени по давност.

ОТХВЪРЛЯ иска в частта му за претендираните суми за дялово разпределение в размер на 36.57 лв., представляваща главница за периода от 02.2017 г. до 04.2019 г.; и сумата от 7.20 лв.,  представляваща лихва за периода от 31.03.2017 г. до 18.05.2020 г., като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.С.Д., ЕГН **********, да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК/Код по БУЛСТАТ: *********, направените деловодни разноски по компенсация в исковото производство в размер на 558.87 лв., както и разноски по компенсация в заповедното производство в размер на 147.61 лв. 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в 14 дневен срок от съобщението до страните.

                                                                

                                                          Районен съдия: