РЕШЕНИЕ
|
Номер |
|
от
|
02.06.2017г |
Град
|
Мездра |
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренския районен |
съд |
|
граждански
|
състав |
В |
Открито |
заседание на 28.04.2017г
в следния състав: |
|
Председател |
ПЕНКА П.ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
като разгледа докладваното от |
Съдия
Петрова |
|
гражданско |
дело номер |
1332 |
по описа за |
2016 |
година. |
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
От “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, Община „Столична”, р-н „Красно
село”, ул.”Ястребец" № 23 Б, представлявано Георги Беловски – изпълнителен
директор и процесуален представител юрисконсулт Георги Веселинов, е предявен
иск да се признае за установено, че Т.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***,
дължи на ищцовото дружество сумата от 2 609.43 лв. (две хиляди шестстотин и девет лева и 43
ст.), представляваща главница, сумата
от 427.84 лв. (четиристотин двадесет и седем лева и 84 ст.), представляваща
лихва за периода 30.09.2013 г. до 21.06.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 14.07.2016 г. /датата на депозиране на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, за които по ч.гр.д.
№1086/2016г по описа на МРС е издадена заповед ГПК №422 от 19.08.2016г за
изпълнение на парично задължение по чл.410. Претендират се и разноски.
Ответницата оспорва изцяло предявените
искове.
На основание чл.220 ГПК, като трето лице
помагач на ищеца е конституирана фирмата, извършвала дялово разпределение на
топлинната енергия “БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД.
Исковете са с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, вр. чл. 414 ГПК, вр. чл. 183 вр. чл. 200 вр.
чл. 79 ЗЗД.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д. №1086/2016г по описа на МРС.
След
като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и
съображенията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: В исковата молба се твърди, че Т.Д.Д. е потребител на топлинна
енергия по смисъла на § 1,т.42 от ДР от
закона за енергетиката за топлоснабден имот
находящ се в гр. София, 1750 обл. София, общ. М., ЖК М. -1, бл.126,
вх.Б,ет.1, ап.1, аб.103160. В горепосочения имот в периода от м.08.2013г до
м.04.2015г е използвана доставяната от ищцовото дружество топлинна енергия, но
потребителя не е погасил задължението си
към дружеството доставчик. Според изложеното в молбата ищцовото дружество
е изпратило покана на ответницата за
доброволно изпълнение на задълженията, но тъй като задълженията не са изпълнени
“ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД гр.София е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК в Софийски районен съд, където е образувано ч.гр.д.
№39054/2016г. Състав на СРС е прекратил производството пред СРС и е изпратил
делото по подсъдност на РС Мездра, където е образувано ч.гр.д. №1086/2016г, по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение на №422 от
19.08.2016г. С издадената заповед е разпоредено длъжникът – настоящ ответник да
заплати на кредитора-настоящ ищец сумата
от 2 609.43 лв. (две хиляди шестстотин и девет лева и 43 ст.), представляваща
главница за задължение за доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.08.2013г. до 30.04.2015г за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, 1750 обл.
София, общ. М., ЖК М. -1, бл.126, вх.Б,ет.1, ап.1, аб.103160 и сумата от 427.84 лв. (четиристотин двадесет
и седем лева и 84 ст.), представляваща лихва за периода 30.09.2013 г. до
21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
14.07.2016 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането. По повод постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, възражение от длъжника,
против заповедта за изпълнение, съдът е указал на заявителя, че може да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В указания му
срок ищецът е предявил настоящия иск.
Ответницата
оспорва исковете, като недоказани с оглед обстоятелството, че ищеца не е
доказал, че тя се явява собственик или
ползвател с вещно право на ползване по отношение на процесния топлоснабден
имот. Оспорват се сумите от 79.08лева –
главница за дялово разпределение, както и сумата от 18,26лева- законна лихва за
забава върху главницата, като се навеждат доводи, че същите не съставляват топлинна
енергия по смисъла на чл.142 , ал.2 ЗЕ и същите са претендират от ищеца без
правно основание. В същото време
ответницата не оспорва
количеството потребена топлинна енергия, както и факта, че няма извършено плащане на
претендираните суми.
По делото са приложени Договор от
08.08.2011г. между „Топлофикация София” ЕАД и фирма „Бруната България” ООД;
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София” ЕАД на потребители в гр. София от
От
третото лице помагач “БРУНАТА БЪЛГАРИЯ” ООД със седалище и адрес на управление
гр.София са представени следните доказателства: заверени копия от индивидуална
справка за използвана топлинна енергия за периода 05.2013г-04.2015г в имота на
аб. № 103160; формуляри за отчет -1 бр, констативен протокол за извършен отчет
/ протокол за неосигурен достъп за отчет на уредите за дялово разпределение на
ТЕ и за двете дати на отчет/ - 1бр.; документи за връчване на изравнителни
сметки/ индивидуални справки/ -2бр и
сертификат за типово одобрение на уредите за дялово разпределение на ТЕ.
При така
установеното от фактическа страна съдът приема следното:
По допустимостта на иска: Ищецът “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД има качеството на кредитор по Заповед №422
за изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от 19.08.2016г по ч.гр.д.
№1086/2016г по описа на МРС, по която длъжникът,
който е ответник по настоящия иск, е възразил по реда на чл. 414 ГПК. Искът е
предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което е допустим.
По основателността на иска: За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД иск, ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и
ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния
период; използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
В
настоящия случай основният спорен по делото въпрос е дали между страните е
съществувало валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Няма
спор относно количество потребена топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на
вземането.
Оспорени са само сумите от 79.08лева – главница за дялово разпределение, както
и сумата от 18,26лева- законна лихва за забава върху главницата, тъй като
същите не съставляват топлинна енергия по смисъла на чл.142 , ал.2 ЗЕ
Съгласно разпоредбата на чл.
153, ал.1 ЗЕ и §1,
т.2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице -
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно
заявеното от ответницата възражение за недължимост на процесните суми, основано
на твърдението, че по делото не е доказано наличието на облигационно /договорно
/ правоотношение между нея и ищеца. Съдът приема, че по делото е безспорно
доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за
исковия период от време по смисъла на приложимите разпоредби на пар.1,
т.2"а" и чл.
150, ал.1 от ЗЕ. От съдържанието на протокола /стр.22 и 23 от делото/ е
видно, че етажните собственици в ж.к. "М. 1", бл.126 вх.А и Б са
взели решение за сключване на споразумителен протокол с "Бруната България"
ООД за извършване на услугата "дялово разпределение". Под №10 в
протокола като собственик / потребител/ е вписана ответницата със заявено
разсрочено плащане. В протокола има подпис на ответницата, който не е оспорен
в настоящото дело, а съгласно
представената на стр.24 декларация подписите по приложения списък са поставени от лицата фигуриращи в списъка или упълномощени
от тях лица. Тези данни не са
опровергани с други доказателства. За
качеството на потребител на ответницата на топлинна енергия данни се
съдържат и в представеното Решение №III-82-69 от 22.07.2015г, постановено по гр.д. №61692/2014г по описа на СРС. Придобитото веднъж качество на потребител на
ТЕ законът не свързва със срок и не го поставя под условие, в зависимост от
различните нови основания /формални или не/ за пораждане на търговски отношения
с нови потребители на ТЕ. Загубването на качеството потребител става при
отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други законоустановени
факти, прекратяващи облигационни отношения. По делото няма наведени доводи за
настъпването на факти, водещи до прекратяване на облигационните отношения. С
оглед установеното, че процесния имот,
находящ се в гр. София, 1750 обл. София, общ. М., ЖК М. -1, бл.126,
вх.Б,ет.1, ап.1 е топлоснабден /в сградата има изградена АС и топлопреносна
мрежа/ ответницата се явява лице, ползващо ТЕ за битови нужди в процесното
жилище по смисъла на горецитираните разпоредби и е придобила качеството на
потребител на ТЕ. Доколкото няма данни между страните да е сключен индивидуален
писмен договор, уреждащ техните отношения, то като съдържание на съществуващото
между тях отношение следва да се считат посочените в закона -ЗЕ и в общите
условия права и задължения на страните.
С оглед изложените мотиви съдът приема, че
за исковия период от време между ищеца и ответницата е съществувало валидно
облигационно правоотношение с предмет - доставката на топлинна енергия за
битови нужди за процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.
139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ
/чл. 139 - чл.
148/ и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.
142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Съгласно чл.
155, ал.1, т. 2 от ЗЕ и уговореното в Общите условия сумите за топлинна
енергия и договора за извършване на
„топлинно счетоводство“ за процесния период индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода е извършвано от "Бруната България"ООД. За
прогнозните месечни вноски са издадени фактури, като след края на всеки
отоплителен период за имота на ответницата са издадени изравнителни сметки,
изготвени въз основа на документите за индивидуален отчет на един водомер в
жилището- собственост на ответницата и определена по нормативно
регламентираната формула ТЕ.
Ответницата не
оспорва, че за процесния период е извършвано топлоподаване към абонатната
станция и към отоплителните тела в процесния имот. Не оспорва и начисленото
количество топлинна енергия, поради което иска
относно претендираните суми за доставена топлинна енергия следва да бъде уважен изцяло.
Що се отнася до услугата дялово разпределение,
извършвана от "Бруната България"ООД, съдът намира, че същата е
дължима, доколкото съгласно чл.
61, ал.2 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика в
случаите изрично посочени в цитираната разпоредба. За услугата се заплаща
съответно възнаграждение от клиента на топлинна енергия.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ е
длъжен да заплаща стойността на консумираната топлинна енергия в 30дневен срок
от изтичане на периода за който се отнася.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се
сума. За признатите задължения, които както се установи са просрочени, ответникът
дължи и лихви за забава, поради което и
иска по чл.86 от ЗЗД следва да бъде .
С исковата молба е
поискано съдът да се произнесе относно разноските, направени в предходно
развилото се заповедно производство, както и в настоящото исково производство.
В съответствие с т. 12 от диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, в настоящото производство, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, включително
и в случаите като конкретния, когато с оглед изхода на делото не се налага
изменение на разноските, присъдени с издадената заповед за изпълнение. Затова
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноски в общ
размер от 754,38лева, от които 360,75лв разноски в заповедното производство
(60,75 лв. /шестдесет лв. и 75ст/ - държавна такса и 300 лв. /триста лева/
юрисконсултско възнаграждение) и разноски в настоящото производство в размер на
393,63лева (93,63лева /деветдесет и три лева и 63 ст./ - довнесена държавна
такса за разглеждане на иска и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78 ал.8 ГПК. )
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че
Т.Д.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, дължи на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, гр.София
, сумата от 2 609.43 лв. (две
хиляди шестстотин и девет лева и 43 ст.), представляваща главница, сумата от 427.84 лв. (четиристотин двадесет
и седем лева и 84 ст.), представляваща лихва за периода 30.09.2013 г. до
21.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
14.07.2016 г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане
на вземането, за които по ч.гр.д. №1086/2016г по описа на МРС е издадена
заповед №422 от 19.08.2016г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Т.Д.Д., ЕГН ********** да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр.София, разноски в общ размер на 754,38лева
/ седемстотин петдесет и четири лева и 38ст./, от които 360,75лв разноски в
заповедното производство (60,75 лв. /шестдесет лв. и 75ст/ - държавна такса и
300 лв. /триста лева/ юрисконсултско възнаграждение) и разноски в настоящото
производство в размер на 393,63лева (93,63лева /деветдесет и три лева и 63 ст./ - довнесена държавна
такса за разглеждане на иска и 300 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. 78 ал.8 ГПК. )
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на “БРУНАТА
БЪЛГАРИЯ” ООД, като трето лице-помагач на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.
След влизане на решението в законна сила заверен
препис от същото да се приложи към ч.гр.д. №1086 по описа на МРС за 2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: