Решение по дело №7253/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260699
Дата: 11 май 2021 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Мариела Анастасова Иванова
Дело: 20202120107253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

  260699                                                   11.05.2021г.                                              град Бургас

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, LVIII граждански състав

На двадесет и девети април през две хиляди двадесет и първа година

В публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                Председател:  Мариела Иванова

Секретар: Станка Добрева

като разгледа докладваното от съдия Иванова гражданско дело № 7253 по описа за  2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Игъл трейд“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Д“ № 24 против ,,Емилия дизайн“  ЕООД,  ЕИК *,  със  седалище  и  адрес  на управление: гp. Бургас, ж. к. „З“, бл. 45, ап. 311, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 258 ЗЗД вр. чл. 288 вр. чл. 303а, ал. 3 ТЗ за присъждане на следните суми: 210, 29 лева – неиздължена главница по фактура № 938/07.06.2018 год.; 49, 77 лева – мораторна лихва за периода от 22.06.2018 г. до 19.10.2020 г.; 4234, 19 лева – неиздължена главница по фактура № 1244/04.10.2018 год.; 862, 13 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2018г. до 19.10.2020 г., ведно със законната  лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответното дружество е поръчало на ищеца да му достави четири броя пожароустойчиви врати, като в изпълнение на договора ищецът ги изработил и доставил на ответника, за което били издадени фактура № 938/07.06.2018 год. на стойност 210, 29 лева и фактура № 1244/04.10.2018 год. на стойност 9234,19 лева, по които е налице частично плащане от страна на ответното дружество. Твърди се, че към момента не е заплатена сумата от 210, 29 лева по фактура № 938/07.06.2018 год. и 4234,19 лева по фактура № 1244/04.10.2018 год. Посочва се, че няма уговорен срок за плащане в  издадените  фактури, поради което се дължи и мораторна лихва за забава върху всяка неиздължена в срок главница, считано от 14 дни след издаване и получаване на фактурата до подаване на исковата молба в съда.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество. Признават се изложените в исковата молба обстоятелства с изключение на посочения брой доставени врати. Посочва се, че причина за допуснатата забава е неизпълнение от страна на контрагенти на ответника. Отбелязва се, че ищецът не е отправил до ответника покана за заплащане на претендираните суми. Твърди се, че преди получаването на исковата молба по банкова сметка ***., част от общата сума в размер на 4234,19лв., дължима по издадената фактура  №1244/04.10.2018г., като останалата дължима сума по двете фактури също ще бъде заплатена. Заявява готовност за постигане на спогодба при отпадане на задълженията за мораторни лихви.

В с.з. процесуалният представител на ищеца поддържа така предявените искове, като посочва, че не оспорва извършеното плащане на сумата от 2000лв, което обаче е направено след завеждане на исковата молба.

В с.з. ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

Бургаският районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото са представени два броя фактури, издадени от ищеца и с получател –ответника, а именно фактура № 938/07.06.2018 год.  на стойност 210, 29 лева и фактура № 1244/04.10.2018 год. на стойност 9234,19 лева. По последната ищецът е направил признание на неизгодния за него факт, че е налице частично плащане от страна на ответното дружество в размер на 5000лв.

Ответникът в своя отговор не е оспорил факта, че между двете дружества има договор за изработка и доставка на врати, нито размера на задължението по договора. Представил е платежно нареждане от 20.01.2021г., с което е превел по сметка на ищеца сумата от 2000лв. по фактура № 1244/04.10.2018 год.

Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Наличието на договорни правоотношения между страните, както и че ищецът е изправна страна по сделката се установява несъмнено от изразените от страните по делото становища.

Съгласно чл. 266 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа.  Не се твърди и не се установява предаването на стоката да е било извършено на различна от посочената в издадените фактури дата. Следователно падежът на задължението е ясно определен и е в съответствие с изискванията на чл. 303а ТЗ. Предвид представените доказателства за извършено частично плащане в размер на 2000лв. искът за сумата от 4234,19 лева – неиздължена главница по фактура № 1244/04.10.2018год., следва да бъде уважен до сумата от 2 234.19лв.

Тъй като по делото не са представени доказателства за заплащане на цената по фактурите от ответника, за периода от деня следващ падежа  до датата на исковата молба-22.10.2020г., съдът намира, че предявеният иск за заплащане на лихва за забава е доказан по своето основание и размер.

С оглед изхода на спора на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в размер на 827.78лв., от които 600лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 227.78лв.-държавна такса. В случая следва да се възложи пълният размер на дължимите разноски, независимо от частичното уважаване на един от исковете, доколкото плащането е извършено след подаване на исковата молба.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ,,Емилия дизайн“  ЕООД,  ЕИК *,  със  седалище  и  адрес  на управление: гp. Бургас, ж. к. „З“, бл. 45, ап. 311 да заплати на „Игъл трейд“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Д“ № 24 сумата от 210, 29 лева – неиздължена главница по фактура № 938/07.06.2018 год., както и сумата от 49, 77 лева – мораторна лихва за периода от 22.06.2018г. до 19.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ,,Емилия дизайн“  ЕООД,  ЕИК *,  със  седалище  и  адрес  на управление: гp. Бургас, ж. к. „З“, бл. 45, ап. 311 да заплати на „Игъл трейд“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Д“ № 24 сумата от 2 234, 19 лева – неиздължена главница по фактура № 1244/04.10.2018 год., както и сумата от 862, 13 лева – мораторна лихва за периода от 19.10.2018г. до 19.10.2020г., ведно със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2020г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената сума от 2 234.19лв. до пълния предявен размер от 4 234.19лв.

ОСЪЖДА ,,Емилия дизайн“  ЕООД,  ЕИК *,  със  седалище  и  адрес  на управление: гp. Бургас, ж. к. „З“, бл. 45, ап. 311 да заплати на „Игъл трейд“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ,,Д“ № 24 сумата от 827.78лв. съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

              Районен съдия: М. Иванова

Вярно с оригинала:

Р. Тавитян