Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен, 24.04.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на десети април две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Кремена Борисова
Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна
Николова при ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Кр.
Борисова КАНД № 47 по описа за 2023г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба на „Л.Ф.“ ЕООД, ***,
депозирана чрез адвокат А.А.от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение №
1/03.01.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 1759/2022г. по
описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
27-2200120/29.07.2022г. на и.д. директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Л.Ф.“ ЕООД, ***, ЕИК204895819, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева /хиляда и петстотин/ лева.
Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В
жалбата се навеждат доводи за наличие на допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи се също, че
неправилно е била ангажирана отговорността на юридическото лице в качеството му
на работодател, доколкото то е създало организация посредством издадени
заповеди за режима на работа на непълнолетното лице, като към деня на
проверката за отговорно лице по съблюдаването им е била определена С.А.. Твърди
се също, че контролните органи е следвало да ангажират отговорността на
непълнолетната С.Ц.на основание чл. 26, ал. 2 от ЗАНН. Оспорват се и
констатациите, че непълнолетното лице е полагала нощен труд след 22.00 часа в
процесния ден, като се излагат и доводи, че контролните органи не са посетили
обекта в 22.30 часа, а в по-ранен момент. Жалбоподателят приема също, че
неправилно районният съд не е ценил показанията на С.А.и на С.Ц.. По тези
съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява
от адвокат А..
Ответната
страна, изпълнителен директор на Дирекция „Инспекция по труда“, депозира
писмено становище посредством старши юрисконсулт Д.В., в което излага доводи за
неоснователност на оспорването. Депозира молба, в която не възразява да бъде
даден ход на делото и поддържа изложените аргументи в писменото становище.
Претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът, редовно и
своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна
жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява неоснователна
по следните съображения:
Обжалваното
решение е постановено при следната фактическа обстановка:
„Л.Ф.“
ЕООД осъществява търговска дейност в обект кафе „Лаваца“ в гр. Шумен, намиращо
се на адрес: ул. „Цар Освободител“ № 64. На 09.06.2022г. в 22.30 часа била
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от компетентни
длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен в посоченото
заведение.
При
проверката било установено, че лицето С.Ц.Ц.работи на длъжност „сервитьор“,
като на 09.06.2022г. е била на работа втора смяна с начало на работното време
16.00 часа. В момента на проверката лицето е било в обекта на работното си
место с работно облекло, като се е намирала в близост до бара и е държала табла,
върху която е имало поставени чаши. Последната попълнила Декларация на
основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която посочила, че работи в посоченото
заведение на длъжност „сервитьор“ по график, изработен от управителя, като първа
смяна е с времетраене от 07.30 часа до 16.00 часа, а втора смяна от 16.00 часа
до 01.00 часа, както и че на 09.06.2022г. е дошла на работа в 16.00 часа и че
ще работи до 01.00 часа. В декларацията е посочила смените, в които е работила
в периода от 29.05.2022г. до 09.06.2022г., като срещу датата 01.06.2022г. е
посочила, че е била втора смяна и е работила до 01.00 часа. В тази връзка било
констатирано, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на работодател е
допуснал непълнолетното лице Ц. да полага труд в горецитирания обект като „сервитьор“
в 22.30 часа.
Резултатите
от извършената проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ПР2219550 от 09.06.2022г., който бил връчен на управителя на дружеството на
29.06.2022г. За констатираното нарушение на 29.06.2022г. на дружеството-жалбоподател
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №
*********/29.06.2022г., като актосъставителят посочил, че с горното деяние е
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 4,
т. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на управител на дружеството, който
го подписал, след като е изложил, че има възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната
преписка било издадено и процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че при съставяне на
АУАН и при издаване на НП не
са допуснати пороци, които да са довели до накърняване правото на защита на
дружеството или до невъзможност да бъде разбрано какво точно нарушение се
твърди, че е извършено, кога е извършено, а от тук и до невъзможност
дружеството да организира защитата си по адекватен начин. Анализирайки
приобщените доказателства съдебният състав счел за безспорно установено
обстоятелството, че дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на §
1 от ДР на КТ на инкриминираната дата е осъществило вмененото му нарушение, нарушавайки
забраната за полагане на нощен труд от непълнолетни лица, за което правилно е
била ангажирана и отговорността му. Формирането на този решаващ извод
предходният съдебен състав основал на наличните писмени и гласни доказателства,
кредитирайки изцяло показанията на контролните органи и отчасти изложеното от
свидетелите А. и Ц..
При извършената
служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с
оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази
връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по
отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е
извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.
Настоящият състав
напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи относно наличие на предпоставки за
ангажиране на отговорността на касатора.
Неоснователни са
доводите на касатора за наличие на допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административнонаказателното производство. Актът и НП са издадени от
надлежно оправомощени лица, в сроковете, разписани в ЗАНН, съдържайки и
нормативно регламентираното им съдържание. Не е налице опущение, рефлектирало
неблагоприятно върху възможността на субекта да разбере какво провинение му се
вменява.
На следващо място,
съдът намира за установено по категоричен начин, че на инкриминираната дата в
обекта, собственост на дружеството-касатор, след 22.00 часа и в нарушение на
императивните изисквания на Кодекса на труда се е намирало лицето С.Ц.,
полагаща неправомерно нощен труд. Това се установява от съвкупния анализ на
приобщените писмени и гласни доказателства. Твърдението на жалбоподателя
относно часа на проверката са изцяло неоснователни и неподкрепени с
доказателства – видно от показанията на актосъставителят в търговския обект
органите на Инспекцията са били във времето около 22.30 часа, когато е
започнала и самата проверка. Именно в хода ѝ служителката Ц. е попълнила
и декларацията на основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, в която е изложила
данни за наличие на трудовоправно отношение между нея и дружеството, конкретизирайки
и графика, по който престира своя труд. Твърдението на свидетелката А., че
проверката е осъществена в по-ранен час, преди 22.00 часа остава неподкрепено
от наличния доказателствен материал и не може да бъде споделено.
Не се споделят и
твърденията, че към инкриминирания период С.Ц.вече е била преустановила
полагането на труд, а се е намирала в процесния обект след 22.00 часа по
причина, различна от престирането на работна сила в изпълнение на нейната
трудова функция, за която е наета. Подобни твърдения се прокарват за първи път
в хода на съдебното производство чрез показанията на свидетелката А.-служител
на дружеството, но те се опровергават с категоричност от показанията на
контролните органи, че Ц. след 22.00 часа е била с работно черно облекло, с
каквото са били и другите сервитьори в заведението, като е стояла до бара с
табла с чаши. Изложеното от свидетелките К. и К.напълно кореспондира и с
отразеното от самата Ц. в попълнената декларация, където тя е посочила, че в
този отрязък от време полага по график труд в търговския обект. От тази гледна
точка, обективираното в показанията ѝ пред съда, а именно, че е работила
до 22.00 часа, не следва да бъде кредитирано. Това ѝ твърдение, което
явно контрастира с изложеното в декларацията и показанията на свидетелката А. в
този смисъл според настоящия съдебен състав целят единствено изграждането на
защитна теза от привлеченото към административно-наказателна отговорност лице,
която обаче не се подкрепя от установените по делото факти и от наличния
доказателствен материал. Посочените информационни източници /показанията на А.
и Ц. по отношение на времето на проверката и продължителността на работното
време на последната/ са доказателства, ползващи се с най-ниска степен на
доказателствена тежест, доколкото по своята същност представляват такива,
изхождащи от трети за процеса лица, които са в материална или друга зависимост
от санкционирания търговец и удостоверяват изгодни за последния факти, а
същевременно противоречат и на останалите, събрани по делото, доказателства.
В касационната жалба
се обективират и твърдения, че не дружеството, а свидетелката А. и самата Ц., е
следвало да понесат административнонаказателна отговорност – спрямо първата,
заради наличие на издадена заповед от страна на работодателя, с която ѝ
се прехвърлят отговорности по организиране и координация на дейността по
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, съответно по контрол
от името на работодателя за спазване на нормите и изискванията на
законодателството и за изпълнение на задълженията на работниците и служителите,
а спрямо Ц. на основание чл. 26, ал. 2 от ЗАНН. Подобно разбиране не може да
бъде споделено. В случая работодателят е привлечен към отговорност за нарушение
по смисъла на чл. 414, ал. 1 от КТ, каквото се установява с категоричност, че е
допуснал. До такъв решаващ извод е достигнал и районният съд, който поради
технически пропуск е цитирал правилото на чл. 152 от КТ в своите мотиви и това
опущение няма решаващ характер. Заповедта от 07.06.2022г., на която се позовава
касаторът, е частен документ. Същата е представена едва в хода на въззивното
производство от процесуалния му представител. Нито при извършване на самата
проверка, впоследствие при съставяне на акта, в срока за депозиране на
възражения срещу него или пък в самата въззивна жалба, лицето-работодател чрез
неговия управител се е позовало на този
акт, което повдига съмнението за антидатиране на този документ и за
последващото му съставяне единствено за целите на защитното поведение на
субекта. Поради това не се споделя разбирането, че дружеството е създало
необходимата организация на работния процес и че неговият служител –
свидетелката А., следва да носи персонална отговорност, още по-малко пък самата
С.Ц., за която, както вече бе прокоментирано, се установи, че е полагала труд
след 22.00 часа по график, изработен от самия работодател. Ето защо, настоящата
инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че „Л.Ф.“ ЕООД, *** е
извършило нарушение на чл. 140, ал. 4,
т. 1 КТ и отговорността му е ангажирана законосъобразно.
С оглед изложените
съображения, настоящият касационен състав намира, че не са налице твърдените
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване
на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
правния спор и заявеното изрично искане в тази насока, в полза на ответника по
касационната жалба на основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 1/03.01.2023г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНХАД № 1759/2022г. по
описа на съда.
ОСЪЖДА „Л.Ф.“
ЕООД, ***, ЕИК204895819 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
24.04.2023г.