Решение по в. гр. дело №4905/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,07.06.2022 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на девети май  през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.СТОЙЧО  ПОПОВ                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 4905 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение №20034810 от 05.02.2021 г. по гр.д. №66720/19 г., СРС, ГО, 61 с-в ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б.ц.Д.“ ООД, с ЕИК ******** срещу „К.К.Х.Б.К.“ АД, с ЕИК ********иск за сумата 5460 лева (пет хиляди четиристотин и шестдесет лева), представляваща възнаграждение по договор за извършване на рекламни услуги от 02.11.2017г., за което е издадена фактура № **********/ 03.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба- 21.11.2019г., до окончателното плащане на сумата, на основание 79 ЗЗД, като неоснователен.

ОСЪЖДА “Б.ц.Д.“ ООД, с ЕИК ******** да плати на „К.К.Х.Б.К.“ АД, с ЕИК ********да плати на 720 лева (седемстотин и двадесет лева), представляваща направени пред настоящата инстанция разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

               Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца  ,с която се твърди,че решението е незаконосъобразно и необосновано,постановено и в нарушение на процесуалния закон.Съдът посочил,че договорът за рекламни услуги бил прекратен с предизвестие,считано от 15.09.2019 г.,но не посочил ,че всъщност е прекратен преди изтичане на срока от страна на „К.К.Х.Б.К. Б.“АД, и това обстоятелство има пряко отношение към спора. Договора е прекратен преди изтичане на срока едностранно от „ К.К.Х.Б.К. България“АД, тъй като дружеството не е било представител на кафе „Лаваца“ от 15 септември 2019г. Договорът едностранно от Възложителя е прекратен след 22 месец.

Процесната фактура №**********/03.07.2019г., коригирана с кредитно известие №**********/18.07.2019г. ,е издадена от „Б.ц.Д.“ ООД на основание чл.2,ал.З, т.3.2Възнаграждението се определя на базата на 36-месечен оборот от продажба на продукти по приложение №1 от договора по смисъла на ал.2 от договора.

Неправилно съдът е приел като доказателство за оборота справката представена от ответника за периода от 02.11.2017г. до 28.09.2019г. , тъй като тази справка не касае 36 - месечния срок.

Не е обсъдено от съда правното значение на кредитното известие. Кредитното известие е от 18.07.2019г. и е за сумата от 9,25лева., което означава че възложителят е оспорил само сумата от 9,25лева като недължима от посочената по фактурата, издадена на 03.07.2019г.

 Св.Петков заявил, че единствената причина, поради която не е платена процесната фактура  е обстоятелството, че не е подписал предложеното тристранно споразумение. Споразумението е подписано от „К.К.Б.“АД и „С.ЛТД“ООД.“ Б.Ц.Д.“ ООД не е бил равнопоставена страна по това споразумение. От ищеца се е очаквало да подпише Споразумението във вида, в който са се договорили вече двете страни.

В Споразумението липсва представляващ на „ К.К.Х.Б.К. България“АД. Изречението на първата страница е недовършено, тъй като не кореспондира с продължението на втората страница, което води до предположението за наличие на уговорки, които не са видни и могат да бъдат противопоставени на насрещната страна в един следващ момент. От споразумението никъде не се вижда, чие е задължението за плащане на процесната фактура, а напротив вписано е съгласие от насрещната страна че всичко й е платено, което  не е вярно.

Св. С.С.посочила: „ Ние искахме да се направи редакция на това споразумение , да се махне това, че нямаме претенции, че всичко ни е платено до момента и да се доуточнят местата с недовършени изречения и след това да ни се предостави отново....След това не получихме ново споразумение , а предизвестие за прекратяване на договора.“

 Ответникът е създал пречки да се подпише споразумението и в тази връзка е причинил прекратяването на договора.

Съдът игнорирал обстоятелството, че за прекратяването на договора Изпълнителят не носи отговорност. На ищеца не са му противопоставени каквито и да било възражения относно дължимостта на процесната фактура. Напротив. Изразено е съгласие да му бъде изплатена, след коригиране на задължението с кредитно известие, което е изпълнено от „Б.Ц.Д.“ ЕООД. Твърденията, изложени за първи път в писмения отговор на ответната страна, че не е реализиран оборота не са доказани, а и нямат отношение към дължимостта на плащането по процесната фактура.

Св.П.заявил, че „..към тази дата хотел Дипломат не беше достигнал необходимите килограми, не знам точно с колко , нещо малко беше, под 100 кг.“

Ако не бил прекратен договора, Изпълнителят щял да реализира необходимите килограми в срока на договора.

Не е обсъден в решението и характера на договора за реклама. Заплатената сума при сключване на договора е използвана от изпълнителя за да се „подготви пазара“. Правят се разходи от страна на изпълнителя за презентации, рекламно позициониране, преиздаване на менюта с цел листване на продуктите, предмет на договора на челни места. Изрично при сключване на договора възложителят е настоявал продуктите, предмет на договора за реклама, да бъдат в едно от първите места в менюто.

Реално сумите за реклама са разходвани и впоследствие неоснователно се отказва изпълнение на поетите ангажименти за плащане от страна на възложителя.

От страна на „Б.Ц.Д.“ ООД са направени множество опити да получи дължимото му се плащане по фактура №**********/03.07.2019г., коригирана с кредитно известие №**********/18.07.2019г. Освен множество разговори, имейли , налице е и нотариална покана рег.№9938,том 6,№28 , връчена на 20.09.2019г. , с която ответника е поканен да плати задължението.

До предявяване на иска не са направи възражения от страна на Възложителя по договора за неизпълнени задължения по договора от „Б.Ц.Д.“ ООД. Няма и възражения на получената нотариална покана.Едва в писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът е обосновал неизпълнението на задължението за плащане по ф. № **********/03.07.2019г. с 36 месечен оборот, което е несъстоятелно.Базата за изчисляване на възнаграждението е 36-мес.оборот,но задължението за плащане по фактурата е възникнало при изтичане на 12 мес.от сключване на договора.Основание,което е налице към датата на издаване на фактурата,а именно 03.07.2019 г.,с оглед на това,че договорът е подписан на 2.11.2017 г. 

            Иска се от настоящата инстанция да  отмени решението   като неправилно и  да  уважи иска.Претендират се разноски.

            По въззивната жалба  е постъпил отговор,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към фактическите и правни изводи на СРС и те стават част от настоящите мотиви.За пълнота:

            Видно от представения договор страните са договорили, че за изпълнение на рекламните услуги, посочени в чл. 1 от договора, ответникът се задължил да плати на ищеца възнаграждение в размер на 32% от ефекта на рекламните услуги, определен като реализиран 36- месечен оборот от продажбата на продукти по Приложение № 1. Страните са договорили, че възнаграждението не може да надвишава сумата 15198 лева без ДДС. Размерът на възнаграждението е обусловен от размера на оборота за период от 36 месеца. Аргумент за това са уговорките в чл. 3.4, ал. 4 на договора, където са уредени последиците при прекратяване на договора и неизпълнение на задължението на ищеца да достигне посочения в Приложение № 4 оборот.

         От представената справка се установява, че за периода 02.11.2017г.- 28.9.2019г. размерът на оборота от продажба на кафе на ищеца е 16506 лева. При това положение, дължимото възнаграждение е в размер на 5281,92 лева. В конкретния случай, при сключване на договора ответникът е платил сумата 6100 лева, без ДДС, предвид което дължимото възнаграждение е по- високо от дължимото.

       Неоснователен е доводът на ищеца, че при разменената кореспонденция чрез електронна поща от 18.07.2019г. по повод издадената фактура № *********/ 03.07. 2019г., ответникът е признал дължимостта на сумата. Действително от представената разпечатка на писмо се установява, че служител на ответника е посочил, че е необходимо да се направи корекция във фактурата и издаде кредитно известие, след което фактурата ще бъде платена. Посоченото изявление следва да се тълкува заедно с клаузите на договора. В чл. 3.4, ал. 4 на договора, където са уредени последиците при прекратяване на договора и неизпълнение на задължението на ищеца да достигне посочения в Приложение № 4 оборот- 1500 кг. кафе, а именно, че ищецът ще продължи изпълнение на възложената работа до достигане на договореното количество.Визираното писмо е изпратено на 18.07.2020г., преди отказът на ищеца да подпише споразумение за продължаване на договора от 31.07.2019г. След отказа на ищеца да подпише споразумението за продължаване на действието на договора, нито за ответникът, нито за дружеството, представител на Lavazza, има възможност да получи очаквания приход от печалба. С оглед изложеното, направеното изявление не може да бъде тълкувано нито като приемане на работа, нито като признание на задължението.

              По силата на сключения на 02.11.2017 г. между страните по делото договор за рекламни услуги на кафе продукти „Б.Ц.Д.“ ООД се е задължило за срок от 36 месеца да извършва в стопанисвания от него търговски обект - хотел ,Дипломат Плаза“ рекламни и маркетингови услуги, подробно описани в чл. 1, ал. 2, т. 1.1. до 1.4. от Договора, като съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1.5. Ищецът се е задължил и за срока на договора (36 месеца от датата на подписването му) да закупи от „КОКА-КОЛА Х.Б.К.Б.” АД минимално количество кафе - 1500 кг. (хиляда и петстотин) килограма, посочено в Приложение № 4, от марка, модел и вид, описани в Приложения № 1 към договора.Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2.1. и т. 2.2. от Договора страните са уговорили, че за целия срок на договора възнаграждението на изпълнителя „Б.Ц.Д.“ ООД за извършените рекламни услуги по Договора се определя в общ размер на 32 % от ефекта на рекламните услуги, определен като реализиран 36-месечен оборот от продажбата на продукти, описани в Приложение № 1 от Договора. Страните са предвидили в чл. 2, ал. 3 от Договора начина и сроковете за плащане на възнаграждението с оглед максималния му размер, който може да бъде достигнат от Изпълнителя при изпълнение на задължението му да закупи цялото количеството кафе по Приложение № 4 (1500 кг.) към момента на изтичането на 36-месечния срок на договора. В изпълнение на договорните си задължения (чл. 2, ал. 3, т. З.1.), на 08.01.2018 г. след подписване на договора и издаване на фактура от изпълнителя „Б.Ц.Д.“ ООД, „КОКА-КОЛА Х.Б.К.Б.” АД му заплатила авансово 40 % от максималния размер на възнаграждението по чл. 2, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Договора, а именно сумата от 6100 лева без ДДС (7320 лв. с ДДС). Тези 40% от възнаграждението трябва да съответстват на 40% извършена рекламна услуга, която се изчислява по реда на чл. 2, т. 2.1. и т. 2.2. върху общото количество кафе, което изпълнителят трябва да продаде (1500 кг. за целия срок на договора), т.е. с плащането на 6100 лева се възнаграждават рекламни услуги, измерими с продажбата на 40% от 1500 кг., което е 600 кг. кафе продукти. Видно от справката на ККХБКБ АД до 15.09.2019 г. (моментът на преустановяване в Р България на дистрибуцията на кафе с марака ,,Lavazza”oт Кока-Кола) ищецът е закупил общо количество кафе, равняващо са на 522 кг. От представените фактури,  се установява, че до изтичане срока на договора (28.09.2019 г.) ищецът на 19.09.2019 г. е закупил допълнително 42 кг. кафе, от което следва, че до 28.09.2019 г. „Б.Ц.Д.“ ООД е закупило общо 564 кг. кафе продукти, а с плащането от м. януари 2018 г. на първата част от авансовото възнаграждение е получило 6100 лв. без ДДС, изчислени въз основа на изискана продажба на 600 кг. кафе. По време на действието на договора за реклама „Б.Ц.Д.“ ООД не е достигнало  продадено количество кафе от 600 кг., за което му е заплатено пълен размер на възнаграждението, което обусловя и верността на извода на СРС за недължимост на възнаграждение на изпълнителя над този размер.

Неосноватерни са доводите на въззивното дружество, че щом договорът е прекратен пресрочно от Възложителя, на изпълнителя се дължи пълен размер на възнаграждението за всички 36-месеца и все едно са продадени уговорените 1500 кг. количество кафе продукти. В тази връзка, не е вярно твърдението на въззивника, че закупуването на количества кафе през срока на договора, не се отразява на дължимостта на възнаграждението на изпълнителя по договора за реклама..  Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1.5. ищецът се е задължил за срока на договора (36 месеца от датата на подписването му) да закупи от „КОКА-КОЛА Х.Б.К.Б.” АД минимално количество кафе - 1500 кг. Дължимото възнаграждение е в размери, уговорени в чл. 2, т. 2.1. и т. 2.2. и които се изчисляват с оглед обема на продажба на кафе в този период. Уговорените в чл. 2, ал. 3 падежи са за авансови плащания в хода на изпълнение на договора и обхващат целия му период - 36 месеца, а в хода на изпълнението на договора - през лятото на 2019 г. се разбира, че той няма как да бъде изпълнен, тъй като от м. септември 2019 г. Кока-Кола вече няма да бъде дистрибутор на кафе „Lavazza” за Р България.Според разпоредбата на чл. 2, ал. 6 , а именно, че при предсрочно прекратяване на договора, независимо от основанието за това, и при недостигане на обема рекламни услуги, който обем е бил авансово заплатен, изпълнителят е длъжен или да върне на възложителя съответната част от авансово заплатеното възнаграждение, или при изтичане срока на договора, действието му да бъде удължено до достигане обема, за който вече е заплатено..

          Преди Възложителят да разбере, че от 15.09.2019 г. няма да има право да да бъде дистрибутор на кафе „Lavazza” за Р България, през месец юли 2019 г. по имейл е изразил готовност да заплати фактурата за авансовото плащане на възнаграждение по договора, макар обемът на продажбите, за да бъдат действително извършени рекламните услуги, да не е достигнат, но след като се установява, че договорът не може да продължи с възложител „Кока-Кола“, а с друг възложител - новия дистрибутор на кафе „Lavazza”, то за да продължи действието на договора и за да се извършват авансовите плащания по него, трябва „Кока-Кола“ да бъде заместена като Възложител от новия дистрибутор.Дружеството е отказало да продължи действието на договора с новия дистрибутор, тъй като не желае да подпише изготвеното предварително тристранно споразумение

          В договора няма клауза, според която при прекратяване с предизвестие от Възложителя, на Изпълнителя да се дължи пълен размер на възнаграждението до края на срока на договора, напротив, според разпоредбата на чл. 2, ал. 6 при предсрочно прекратяване на договора, независимо от основанието за това, и при недостигане на обема рекламни услуги, който обем е бил авансово заплатен, изпълнителят е длъжен да върне на възложителя съответната част от авансово заплатеното възнаграждение.

      Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение, поради което то като допустимо,правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

       Въззиваемата страна е сторила 720 лв.разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция,които скледва да бъдат присъдени.

              Водим от гореизложеното, съдът

                                                                   Р   Е   Ш   И :

           

 ПОТВЪРЖДАВА  решение №20034810 от 05.02.2021 г. по гр.д. №66720/19 г., СРС, ГО, 61 с-в.

ОСЪЖДА ОСЪЖДА “Б.ц.Д.“ ООД, с ЕИК ******** да плати на „К.К.Х.Б.К.“ АД, с ЕИК ********да плати на 720 лева разноски пред въззивната инстанция , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК

              РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .

           ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1.                                  

 

                                           2.