Р Е Ш Е Н И Е
№ 343
гр. Пловдив, 21 февруари 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №1733 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
В.Г.С., ЕГН **********,***, представлявана от адвокат М.А.- пълномощник, обжалва Заповед №РД-09-189 от 15.02.2022г. на кмета на община Марица, с която, на основание чл.225 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “гараж“, находящ се в УПИ (урегулиран поземлен имот) XXIV-596, кв.48 по плана /ПИ (поземлен имот) с идентификатор 78080.501.596 по КК (кадастралната карта)/ на с. ***, община Марица, област Пловдив.
Претендира се отмяна на заповедта поради незаконосъобразност и неправилност, както и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (лист 133). Според жалбата, “В диспозитива на заповедта не са посочени еднозначно и недвусмислено нито незаконния строеж – предмет на разпореденото премахване, нито адресатите на това разпореждане, който порок обуславя нищожност на оспорения акт“.
Ответникът- кмет на община Марица, чрез юрисконсулт Л.П.- пълномощник (лист 34), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:
Оспорената заповед (листи 10-11) е изпратена до жалбоподателката по пощата, като приложение към нарочно писмо (лист 7) на кмета на община Марица. Според приетото по делото заверено копие на нарочна товарителница (лист 6), издадена от лицензиран пощенски оператор SPEEDY (“СПИДИ“ АД), на 11.03.2022г. пощенска пратка, адресирана до жалбоподателката С. и съдържаща ЗАПОВЕД РД-09-189/15.02.2022Г., е получена от С.. От своя страна, жалбата (лист 4) е подадена чрез ответника на 30.06.2022г., но според писмо с Вх.№12933 от 30.06.2022г. (листи 2-3) на юрисконсулт П., В.С., чрез адв. А., подава жалба срещу Заповед №РД-09-189 от 15.02.2022г. по електронната поща на община Марица на 24.03.2022г., като поради технически причини жалбата не е администрирана. При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че подаването на жалбата е направено в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Според цитираната в оспорената заповед разпоредба на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях.
В случая, заповедта е издадена именно от кмета на община Марица.
Освен това, въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено, че разпореденият за премахване “гараж“ представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и същият е резултат от изпълнени на място “строителни и монтажни работи” по смисъла на §5, т.40 от ДР на ЗУТ. Разпореденият за премахване строеж е от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ, тъй като същият е строеж от допълващо застрояване и не е строеж от шеста категория.
Посочените обстоятелства се подкрепят от заключението на вещото лице З.Г.Р. (листи 76-86) по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), прието неоспорено от страните и което съдът кредитира, като безпристрастно и компетентно изготвено и съответстващо на останалите по делото доказателства.
Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На 12.07.2021г. в община Марица постъпва жалба с №ЖС-50 (лист 20) от Лили Стефанова Генова, адресирана до кмета на общината, с искане да “бъде проверен имота на моите съседи, които са построили затворен гараж без мое съгласие“.
С писмо № Към ЖС-50-[1] от 19.07.2021г. (лист 18, 19) на кмета на община Марица се уведомява жалбоподателката, във връзка с жалба с №ЖС-50 от 12.07.2021г., относно построен от нея гараж на границата със съседния имот, да представи в 7-дневен срок от получаване на писмото документи, удостоверяващи законността на същия. При неизпълнение на писмено нареждане на контролен орган в срок, С. подлежи на административнокаказателна отговорност- глоба от 1 000 – 5 000,00 лв., съгласно разпоредбите на чл.232, ал.5 от ЗУТ, строителството ще се счита за незаконно построено и ще бъде съставен констативен акт по реда на чл.225А от ЗУТ, т.е. за премахването ѝ.
Според изписан от жалбоподателката текст “Запозната съм В.С.“ (лист 18), посоченото писмо е получено на 16.09.2021г.
На 21.09.2021г. в община Марица постъпва жалба с №ЖС-78 (лист 23) от В.С.,***, която жалба е във връзка със съседите, които живеят на ул. “Хан Аспарух“ 28. Същите са построили двуетажна масивна къща на границата с имота на С. без нейното съгласие, която е незаконна.
Отново на 21.09.2021г. в община Марица постъпва молба с № Към ЖС-50-[2] (лист 17) от С., адресирана до кмета на общината, с което го уведомява, че към настоящия момент не може да открие строителни книжа на въпросния гараж, находящ се в имота ѝ в с. ***, ул. “*****“ №***; същият е построен през периода 1982-84г.
На 02.12.2021г. работна група от длъжностни лица в община Марица, в състав: М.И. Т.- гл. специалист “КС“ (контрол на строителството) в община Марица, Д.Б.А.- гл. специалист “В и К“ (водоснабдяване и канализация) в община Марица, М. Д.Т.- н-к Отдел “Чистота“ в община Марица, извършва проверка на място на строеж, представляващ “гараж“, намиращ се в ПИ 78080.501.596 по КК на с. ***, община Марица, съставляващ УПИ XXIV-596, кв.48 по плана на с. ***, община Марица.
В рамките на проверката е прието за установено, че имотът е собственост на В.Г.С.. Строежът е собственост на В.Г.С., която е негов възложител и строител. Няма строителен надзор.
За изпълнението на строежа не са представени никакви строителни книжа, в това число- одобрен проект (включително съгласувани и одобрени части на проекта), разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, заповедна книга.
Строежът представлява гараж, разположен в северозападната част на УПИ XXIV-596, кв.48 по плана на с .***; на уличната регулация и на регулационната граница с ПИ 78080.501.595; с размери 6,80м./4,60м., височина 2,70м. и бетонов фундамент с височина 0,25м. Гаражът представлява конструкция от термопанели с две ролетни гаражни врати на западната фасада.
Прието е за установено, че строежът е извършен без строителни книжа и без разрешение за строеж, поради което е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и 2 от ЗУТ. Нарушени са разпоредбите на чл.148, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Установените нарушения са за строеж пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи (Наредба №1/30.07.2003г.) и безспорно квалифицират строежа като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, точка 1 и 2 от ЗУТ.
За установеното в рамките на проверката е съставен Констативен акт №9 от 02.12.2021г. (листи 13-14), според който констативен акт, предвид установените нарушения на разпоредбите, същият е основание за започване на административно производство по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Според констативния акт, същият е изготвен в отсъствието на посочения за извършител на строежа.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на нарочен протокол (лист 12), съставен от длъжностните лица в община Марица, съставили Констативен акт №9 от 02.12.2021г., според който протокол, съобщение за съставения констативен акт, на основание §4 от ДР на ЗУТ и чл.61 от АПК, е залепено на входната врата на строежа, на таблото за съобщения в сградата на кметството в с. ***, както и на таблото за съобщения на община Марица, находящо се в административната сграда на общината, с адрес: гр. Пловдив, бул. “Марица“ №57А.
Видно от констативния акт (лист 14), в същия изрично е отразено, че в 7-дневен срок, считано от 02.12.2021г., могат да бъдат подавани възражения по акта до кмета на община Марица.
По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против Констативен акт №9 от 02.12.2021г., след което е издадена оспорената по делото заповед.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира административното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; от компетентни за целта органи; и при съобразяване с установеното от разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ, съгласно която норма, заповед от вида на оспорената в настоящето производство се издава въз основа на констативен акт, съставен от служители по чл.223, ал.2 (служители по контрол на строителството в общинската администрация); актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок; а когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
Разбира се, по делото липсват доказателства, че заповедта е публикувана в Единния публичен регистър по устройство на територията (ЕПРУТ) по чл.5а (от ЗУТ), съгласно изискването на чл.225а, ал.1, пр.2 от ЗУТ, но посоченото обстоятелство не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не препятства защитата на правата и законните интереси на жалбоподателката, противно на направеното в жалбата възражение в тази насока.
Според разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, незаконен строеж или част от него от четвърта до шеста категория подлежи на премахване, а по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва: (1) в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план (ПУП); (2) без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; (3) при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл.154, ал.2, т.т.1, 2, 3 и 4; (4) със строителни продукти, несъответстващи на, несъответстващи на изискванията по чл.169а, ал.1, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;(5) при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл.142, ал.5, т.8; (6) в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл.10, ал.2 и 3.
Съответно, за да е незаконен по смисъла на закона даден строеж или част от него, е достатъчно безспорното установяване дори само на една от алтернативно посочените хипотези от компетентен за целта орган. Освен това, според чл.137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на ПУП и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на закона, и могат да се извършват само ако са разрешени съгласно закона (чл.148, ал.1 от ЗУТ).
Разбира се, законът въвежда и някои изключения от общия режим, като за обектите, изчерпателно изброени в чл.147, ал.1 от ЗУТ, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж, а разрешение за строеж не се изисква при изпълнение на строежите, изчерпателно изброени в чл.151, ал.1 от закона.
Освен това, времето на изпълнение на строежа е задължително условие за извършването на правилна преценка за съответствието на административния акт с материалния закон, действал към момента на извършването му.
В случая, по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 05.11.2007г., с №73, том 6, рег.№9988, Н.дело №998/2007г. на нотариус Теодора Кашилска- вписан под №227 в Регистъра на Нотариалната камара на Република България (лист 35), жалбоподателката С. придобива собствеността върху дворно място, цялото застроено и незастроено, с площ 312,5 кв.м., съставляващо ПИ 596, включен в УПИ XXIV-595,596, целият с площ 625 кв.м., от кв.48 по плана на с. ***, с административен адрес: ул. “*****“ №***; ведно с построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ (ЗП) 48 кв.м., стопански постройки с площ 32 кв.м. и други подобрения.
Изслушана като
свидетел по делото, С.Г.С. обяснява следното (лист 65а): “Познавам В.С..*** години и с нея сме съседи през една къща. Гаражът се
намира лицето на къщата и е построен отдавна. Майка ѝ беше една от
първите, които си взеха кола - бял Моквич, и си направиха място, за да си
гарират колата. На същото място, на стария гараж и сега има гараж. Първият
гараж е построен от П.Ц.или от И.Ц., които са собственици на къщата и на имота.
Първо гаражът го ползваше П.Ц.. През повечето време колата е гарирана там.
Гаражът отвън е с ролкови врати, отвътре е празно пространство.
В обобщение: Познавам имота на В.С. – къща с
двор. Преди много години майка ѝ си купи Москвич и си направи гараж. След
това се построи нов гараж, на същото мястото на стария гараж. Ремонтираха
стария гараж, окрупниха го, за да е по-стабилно. Покривът беше с етернитови
плоскости, сега не мога да кажа с какво точно е. Обновяването е от преди повече
от 10 години“.
Изслушан като свидетел по делото, Д.Г.А. обяснява следното (лист 66): “Познавам В.С.. Набори сме с дъщеря ѝ, учили сме заедно. Познавам имота на В., през една къща сме комшии. Откакто се помня, винаги е имало гараж в техния двор, точно отпред, пред входа на къщата. В момента представлява метална конструкция с термопанел. Не е изглеждал винаги така. Но от доста години, не мога да кажа от кога точно, не изглежда така. От старата постройка, която представляваше метална конструкция с етернит, което е нормално за онова време, сега е направена по-съвременно. Пространството в гаража е по-широко, може повече от една кола да се побере. От единия край е колата на В.С., а от другия, отворения край, има място и за друга кола. От едната страна не е било затворено. Винаги е бил там гаражът, не си е сменял мястото. Две коли на широчина могат да се поберат. Гаражът е разположен изцяло в имота“.
За нуждите на съдебното производство е назначена и СТЕ с вещо лице геодезист- М.А.Г. и задачи, подробно формулирани от жалбоподателката в нарочна молба (лист 39).
Според заключението на вещото лице Г. (листи 108-126), също прието неоспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, “Преди Заповед №РД-09-1155 от 17.09.2018г. (лист 118) на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ XXIV-595,596 /ПИ №501.595 и 501.596/ и УПИ I-594 /ПИ №501.594/ в кв.48 по плана на С. *** (листи 36-38, 117), в регулационния план от 1943г. (лист 112) и неговото изменение от 1971г. (лист 113), не са отразявани сгради в процесния имот, а в регулационния план (листи 115, 116), одобрен 1987г., в УПИ XXIV-595,596, кв.48 има отразени двуетажна масивна жилищна сграда и навес в имот пл.№595 (ПИ с идентификатор 78080.501.595), а в имот пл.№596 (ПИ с идентификатор 78080.501.596) има отразени двуетажна масивна жилищна сграда, масивна едноетажна стопанска постройка и навес.
Според информация, публикувана в сайта на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), достъпна в интернет на адрес: https://kais.cadastre.bg/, КК и кадастралните регистри (КР) на с. ***, община Марица, област Пловдив са одобрени със Заповед №РД-18-78 от 05.12.2007г. на изпълнителния директор на АГКК.
ПИ с идентификатор 78080.501.596 е заснет с площ от 307 кв.м. и в същия са заснети сграда с идентификатор 78080.501.596.1, със ЗП 62 кв.м., жилищна сграда, еднофамилна, брой етажи 2; сграда с идентификатор 78080.501.596.2, със ЗП 18 кв.м., селскостопанска сграда, брой етажи 1; както и сграда с идентификатор 78080.501.596.3, със ЗП 23 кв.м., селскостопанска сграда, брой етажи 1. Като доказателство по делото са приети и два броя разпечатки (листи 21, 22) от Кадастрално-административната информационна система (КАИС) на АГКК, видно от които в ПИ с идентификатор 78080.501.596 няма заснето застрояване на мястото, на което е изпълнен разпореденият за премахване строеж.
Според чл.2, ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от този закон ред. Според чл.2, ал.5, изр.1 от ЗКИР (редакция към 05.12.2007г.), данните по ал.1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Според чл.23, т.2 от ЗКИР (редакция към 05.12.2007г.), недвижим имот, обект на кадастъра, е сграда, включително изградена в груб строеж. Според чл.31 от ЗКИР (редакция към 05.12.2007г.), Съдържанието, както и условията и редът за създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, каквато се явява Наредба №3 от 28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба №3/28.04.2005г., отм.). Според чл.7, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г., отм., Разграфката, номенклатурата и изискванията за оформянето на съдържанието на кадастралната карта са съгласно приложение №1. Според точка 3.1. от точка 3. “Изобразяване на сгради“ от Раздел VII “Пояснения“ на приложение №1 към чл.7, ал.1 от Наредба №3/28.04.2005г., отм., “Сграда се изобразява със застроената й площ така, както е построена в действителност, независимо от собствеността, законността и местоположението й спрямо имотните граници. Ако очертанието на сградата пресича граница на поземлен имот, сградата не се разделя на отделни части“.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че разпореденият за премахване гараж е изпълнен след 02.12.2007г., на която дата са одобрени КК и КР на с. ***, тъй като същият не е заснет в КК.
Съответно, не е налице хипотезата на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно която норма, строежи, изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите ПУП и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Не е налице и хипотезата на §127, ал.1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ЗИДЗУТ-2012г., ДВ, бр.82 от 26.10.2012г., в сила от 26.11.2012г.), според която норма, строежи, изградени до 31 март 2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими. Следователно, разпореденият за премахване строеж не е търпим по смисъла на ЗУТ, в какъвто смисъл е и приетото по делото становище с Вх.№18290 от 07.10.2022г. (лист 62) на главния архитект на община Марица.
На следващо място, настоящият състав на съда намира, че изпълнението на процесния строеж е допустимо въз основа на одобрен инвестиционен проект, тъй като не попада в нито едно от изключенията по чл.147, ал.1 от ЗУТ, както и въз основа на издадено разрешение за строеж, доколкото не попада и в нито едно от изключенията по чл.151, ал.1 от ЗУТ.
Ето защо, разпореденият за премахване строеж се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, респективно налице е посоченото в заповедта фактическо основание за издаването ѝ.
От своя страна, като разпорежда премахването на строеж, който е незаконен и не е търпим по смисъла на ЗУТ, кметът на община Марица издава оспорената по делото заповед без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена при липсата на допуснати съществени нарушения на изискванията за форма на административния акт, предвид направеното посочване в същата на фактически и правни основания, послужили за нейното издаване, както и редът за нейното обжалване. Вярно е, че в заповедта не са прецизирани фактическите и правните основания, като е посочено, че същата се издава на основани чл.225, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, вместо на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ, но тези обстоятелства, макар и да представляват нарушения на изискването за форма на административния акт, не са съществени такива, тъй като не препятстват правото на адресата на заповедта да разбере съдържанието на обективираното от административния орган волеизявление, с което се засягат негови права и законни интереси, нито пък препятства съдебния контрол.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира заповедта за издадена и в съответствие с целта на закона, насочена към недопускане и премахване на незаконно строителство.
Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на ответната администрация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на В.Г.С., ЕГН **********,***, против Заповед №РД-09-189 от 15.02.2022г. на кмета на община Марица, с която, на основание чл.225, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж “гараж“, находящ се в УПИ XXIV-596, кв.48 по плана /ПИ с идентификатор 78080.501.596 по КК/ на с. ***, община Марица, област Пловдив.
ОСЪЖДА В.Г.С., ЕГН **********,***, БУЛСТАТ *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:......./п/..................
/Н.Бекиров/