Р Е Ш Е Н И Е
№_29_
гр.Перник, 10.06. 2019 год.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О
Д А
Пернишкият окръжен съд, наказателна колегия, в публичното
заседание на пети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
КРИСТИНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в присъствието на прокурора от Окръжна
прокуратура, като разгледа докладваното от съдията Петров въз.НЧХД № 122/2019
год. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 66/ 04.02.2019 г., постановена по НЧХД № 1955/2017
год. по описа на районен съд Перник е признат подсъдимия В.С.М. *** за виновен
в това, че на 03.06.2017 г. в гр.Перник на ***, чрез ритане с крак в дясната
ръка е причинил на С.Д.А. лека телесна повреда, изразяваща се в палпаторна
болка в областта на пръстите на дясната ръка с повърхностно охлузване по
дорзалната част, палпаторна болка и оток с ограничени движения на дясна гривнена
става, която е причинило на пострадалата „страдание“ – престъпление по чл.130,
ал.2 от НК, но тъй като е пълнолетен, за това умишлено престъпление се
предвижда наказание „Лишаване от свобода” до шест месеца или „пробация” или
„глоба“ от сто до триста лева, подсъдимият не е осъждан за извършени от него
престъпления от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на Глава 28 –ма от НПК и от конкретното престъпление не са причинени
имуществени вреди,на основание чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „глоба” в размер на
1000.00лв. /хиляда/ лева, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по
първаночално повдигнатото обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимият да заплати на частния тъжител С.Д.А.
сумата от 500.00лв. /петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени в
резултат на деянието по чл.130 ал.2 от НК, извършено на 03.06.2017 г. в
гр.Перник неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на деянието до окончателното изплащане, като отхвърля същия до пълния
предявен размер от 1000 лв. като неоснователен и недоказан.
С присъдата са присъдени съответните разноски.
Против така постановената присъда в срок е постъпила
въззивна жалба от подсъдимия. В жалбата се сочи, че неправилно районния съд е
интерпретирал събраните доказателства и оттам в нарушение на материалния закон
е стигнал до грешния извод, че подсъдимия е виновен. Моли се обжалваната
присъда да бъде отменена и вместо нея постановена друга такава с която
подсъдимия да бъде призната за невиновен и оправдан, а гражданският иск отхвърлен
изцяло.
Наследниците на частната тъжителка, чрез процесуалния си
представител молят обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна да бъде
потвърдена. Претендират се и разноските пред окръжния съд.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната
присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
По делото са събрани всички доказателства, необходими за
всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен
анализ, районен съд Перник е установил точно и прецизно фактическата обстановка,
поради което не се налага нейното преповтаряне. Въззивната инстанция възприема
изцяло фактическата обстановка така, както е изложена от районния съд.
Последния е посочил всички факти релевантни към евентуална наказателна
отговорност на подсъдимия. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е
приел за установени и защо. Всички доказателства са приобщени към
доказателствения материал с допустими от процесуалния закон средства, без
съществени нарушения на процесуални правила. Неоснователни са доводите на защитата
на подсъдимия, развити в открито заседание, че първоинстанционния съд е
игнорирал показанията на свидетелите на подсъдимия. Напротив, районният съд им
е отделил централно място, като ги е обсъдил сами по себе си и ги е съпоставил
и с показанията на незаинтересуваната Н.К., която много ясно излага механизма
на извършване на пръстъплението. Тези изводи напълно съвпадат със становището
на настоящия състав. Правилно е отбелязано противоречието им с останалия
доказателствен материал, както и очевидния стремеж да подпомогнат каузата на
подсъдимия. Неоснователни са и възраженията срещу СМЕ- същата е ясна и
последователна. Що се касае до приложената преписка на 02 РУ Перник, независимо
от нейната номерация по същество тя касае именно процесният случай. Следва да
се има предвид, че тази преписка не влияе върху изхода на делото.
Всичко така изложено обуславя извода, че жалбата на
подсъдимия, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Въпреки това
за прецизност следва да се посочат два недостатъка на първоинстанционната
присъда. Както се посочи, с нея М. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.130, ал.2 НК и е оправдан по „…първоначално повдигнатото му
по-тежко квалифицирано обвинение по чл.130, ал.1 НК…”. Поначало районния съд
изобщо не е бил сезиран с такова „по- тежко квалифицирано обвинение”. Право и
задължение на съда в наказателните дела от частен характер е да даде точната
квалификация на твърдяното от частния тъжител и извършено спрямо него
престъпление. Задължение на последния е да посочи само и единствено фактите въз
основа на които той претендира това престъпление от частен характер да е
извършено. Посочената от него правна квалификация изобщо не обвързва по никакъв
начин съда и не го освобождава от задължението му да установи дали твърдяното
като фактическа обстановка в обстоятелствената част на тъжбата е престъпление
от частен характер и по кой законов текст се субсумира то. За настоящия казус, макар,
че в тъжбата е посочена квалификация по чл.130, ал.1 НК тя не обвързва съда по
никой начин. В горния смисъл „оправдаването” на подсъдимия е бил излишно.
Вторият основен недостатък на
обжалваната присъда касае приетата от районния съд правна квалификация на
деянието на подсъдимия. Според окръжния съд точната правна квалификация на
престъплението извършено от М. е по чл.130, ал.1, а не по чл.130, ал.2 от НК.
Поради липса на жалба от частната тъжителка обаче, този недостатък не може да
се отстрани. Занимавайки се с този въпрос районния съд изобщо не го е мотивирал.
Изложеното в ППВКС № 3/ 79 т.15, за чието стриктно спазване окръжен съд Перник
многократно е обръщал внимание на районен съд Перник е изключително ясно. В
случая първия съд без да съотнесе правилно уврежданията получени от тъжителката
в настоящия казус с изложеното в Постановлението на ВКС е нарушил материалния
закон. Нараняванията на А. са: „лека телесна повреда, изразяваща се в палпаторна
болка в областта на пръстите на дясната ръка с повърхностно охлузване по дорзалната част,
палпаторна болка и оток с
ограничени движения на дясна гривнена става В задължителните за приложение от
съдилищата указания дадени с посоченото ППВС е казано: „…Този вид телесна повреда
/по чл.130, ал.1 НК/ изисква да е налице разстройство на здравето извън
случаите на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички
увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието”.
В практиката на съдилищата правилно се
приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания
на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение
без загуба на съзнанието, контузни рани и много други.
Незначителните наранявания, изразяващи
се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с
разстройство на здравето”. Видно от приетото като доказателство по делото
медицинско удостоверение 296/04 г. и заключението на съдебно медицинската
експертиза частната тъжителка е получила „охлузване с размер на 1/0.5 см и оток”
Характера на това увреждане, местонахождението му и големината на
кръвонасядането характеризират телесната повреда като такава по чл.130, ал.1 НК
в смисъла даден със задължителните указания дадени в ППВС № 3/79 г.
С оглед изхода на делото жалбоподателя
следва да понесе и разноските пред тази инстанция направени от пострадалата, а
именно 500 лв. за адв. хонорар.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 66/ 04.02.2019 г., постановена по НЧХД № 1955/2017 год. по описа на
районен съд Перник.
Осъжда
В.С.М. *** със снета самоличност и ЕГН да заплати на К.Ф.А., Д.К.А. и Р.К.Ф.
сумата 500 лв. разноски пред ПОС.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.