№ 39
гр. Бургас, 12.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора К. Г. К.
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600046 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 436, ал.2 от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат С. Р. – процесуален представител на
М. К. Т. против определение № 176 от 03.05.2023 г. по ЧНД № 138/2023 г. по
описа на Окръжен съд – Сливен, с което не е допусната съдебна реабилитация
по чл.87 от НК по отношение на осъждането на Т. с присъда №
13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. по описа на Окръжен съд – Сливен,
изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г. по описа
на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение № 124/17.07.2012г. по
КНОХД № 269/2012г. на ВКС. С жалбата първоинстанционният съдебен акт
се оспорва като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят
подчертава периода на воденото срещу него изпълнително производство,
твърди липсата на извършвани изпълнителни действия в конкретни периоди.
Позовава се на Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело №
2/2017г. на ОСНК на ВКС, съгласно което разпоредбата на чл. 82, ал.5 от НК
дерогира само абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага
при образувано изпълнително производство. Настоява вземането за глобата
да е погасено поради изтичането на обикновената давност. Претендира за
1
отмяна на атакуваното определение и за постановяване на друг акт по
същество, с който да бъде допусната реабилитация.
Производството по делото пред апелативен съд Бургас се разглежда за
втори път.
По повод цитираната жалба с Решение №55/20.07.2023г. постановено
по ВЧНД№105/23г. АС - Бургас е потвърдил Определение № 176/03.05.23г.
постановено по ЧНД№138/23г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което не
е допусната съдебна реабилитация за осъждането на М. К. Т. с влязла в сила
на 17.07.2012г. присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД№ 275/2009г. на ОС -
Сливен, изменена с Решение № 172/30.12.2011г. по ВНОХД№111/2011г. на
АС – Бургас, потвърдено с Решение №124/17.07.2012 г. по
КНОХД№269/2012г. на ВКС.
По искане за възобновяване на наказателното производство на
осъдения Т., с Решение №119/19.02.2024г. по н.д.№816/23г.ВКС е възобновил
производството по ВЧНД№105/2023г. по описа на АС - Бургас, като е
отменил постановеното по него решение №55/20.07.2023г. и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.
При новото разглеждане на делото представителят на Апелативна
прокуратура - Бургас заявява, че са налице всички законови предпоставки за
допускане на съдебна реабилитация на осъдения Т.. Твърди, че от
материалите по делото се установява, че след издаване на изпълнителния лист
и образуване на изпълнителното производство, е било изпратено съобщение
за доброволно изпълнение и на 15.10.2012г. има издадено разпореждане за
разпределение на постъпили суми. Сочи, че от тази дата е започнал да тече
двегодишния срок за погасяване на обикновената погасителна давност, в
който срок не са били извършени действия по изпълнение, поради което
същата не е прекъсвана и е изтекла на 15.10.2014г. Навежда довод, че от тази
дата е започнал да тече тригодишния срок за реабилитация по чл.87, ал.1 от
НК, който е изтекъл на 15.10.2017г. Прокурорът заявява, че поради
изложените съображения правните изводи на ОС – Сливен в тази част на
обжалваното определение не са правилни, тъй като са налице всички
законови предпоставки и следва да бъде допусната съдебна реабилитация по
процесното осъждане.
Защитата на осъденото лице - адв. Р. моли съда да допусне съдебна
2
реабилитация, тъй като по ЧНД№138/23г. на ОС - Сливен от ТД на НАП –
Стара Загора е представен препис от цялото изпълнително производство, от
което е видно, че двегодишния срок по отношение на глобата не е прекъсван,
поради което са налице абсолютно всички предпоставки на закона за
допускане на реабилитацията на Т..
Апелативният съд след като се запозна с направеното искане,
становищата на прокурора, защитата на осъденото лице и материалите по
делото намира жалбата на осъденото лице М. Т. за основателна.
С определение №176/03.05.2023г. постановено по ЧНД№138/2023г.
Окръжен съд – Сливен е оставил без уважение молбата на М. К. Т. за
допускане на съдебна реабилитация по отношение на осъждането му с влязла
в сила на 17.07.2012г. присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД№ 275/2009г. на
ОС - Сливен, изменена с Решение № 172/30.12.2011г. по ВНОХД№111/2011г.
на АС – Бургас, потвърдено с Решение №124/17.07.2012 г. по
КНОХД№269/2012г. на ВКС, с която са му били наложени наказания две
години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лв.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С присъда № 13/18.03.2010г. по НОХД № 275/2009г. на Окръжен съд –
Сливен, изменена с решение № 172 от 30.12.2011г. по ВНОХД № 111/2011г.
по описа на Апелативен съд – Бургас, потвърдено с решение №
124/17.07.2012г. по КНОХД № 269/2012г. на ВКС, в сила от 17.07.2012 г.
жалбоподателят Т. е осъден за това, че в периода от 01.01.2004 г. до
31.12.2006г. в условията на продължавано престъпление, като управляващ и
представляващ „Стар Принт“ ООД гр. Сливен, избегнал плащането на
данъчни задължения за „Стар Принт“ ООД гр. Сливен в особено големи
размери 646 515,30 лв., от които 313 037,39 лв. във вид на ДДС и 333477,91
лв. във вид на корпоративен данък, като потвърдил неистина в справки –
декларации по ЗДДС и в годишни данъчни декларации по ЗКПО -
престъпление по чл. 257, ал. 1 /отм./, вр. чл. 255, ал. 1 /отм./, вр. чл. 26, ал. 1
от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две
години и шест месеца при първоначален „общ“ режим и глоба в размер на
8000 лв.
С определение № 855/18.12.2013 г. по ЧНД № 552/2013 г. на Окръжен
3
съд – Стара Загора, влязло в сила на 30.12.2013 г., Т. е освободен предсрочно
от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, като му е определен
изпитателен срок в размер на осем месеца и десет дни. На основание чл.70,
ал.6 от НК е постановено Т. да изтърпи наказание пробация с пробационна
мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от
шест месеца на адрес: с. Енина, общ. Казанлък, ул. „Коле Парошев“ 6.
Наложената пробационна мярка е изтърпяна в периода 06.01.2014г. –
06.07.2014г. При извършена справка в Унифицираната информационна
система на Прокуратурата на РБългария и Единната информационна система
за противодействие на престъпността, към 01.02.2023г. срещу М. К. Т. няма
обвинения по неприключени наказателни производства. Горните
обстоятелства се установяват от Удостоверение изх. № Р-43/12 от
06.10.2021г. на Окръжна прокуратура – Сливен, Удостоверение № Р4/2014 г.
от 07.02.2023 г., издадено от Окръжна прокуратура – Стара Загора и
Удостоверение изх. № 1704/2021 г. от 02.02.2023 г. на Окръжна прокуратура –
Сливен.
За събиране на наложената глоба в размер на 8000 лв. и направените по
делото разноски – 1353 лв., на 26.07.2012г. е издаден изпълнителен лист, въз
основа на който е образувано изп. дело № 24120000605/2012г. (605/2012г.) по
описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора. Съобщение за
доброволно изпълнение на задължението е изпратено на длъжника на
01.10.2012 г., получено на 05.10.2012 г. В резултат на постъпили от
извършени по изпълнителното дело действия по принудително изпълнение е
събрана сума в общ размер на 1385,84 лв., с която са погасени задължението
за разноски в размер на 1353 лв. и 32,84 лв. от задължението за заплащане на
глобата /разпореждане изх. № 0605-000002/15.10.2012 г. на публичния
изпълнител/.
За да бъде допусната реабилитация по съдебен ред на едно лице е
необходимо да са изпълнени всички кумулативно дадени предпоставки,
предвидени в чл.87 от НК: 1. В течение на три години от изтичане на срока на
наложеното с присъдата или намалено с работа или помилване наказание не е
извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-
тежко наказание; 2. имал е добро поведение; 3. при умишлено престъпление е
възстановил причинените вреди или има уважителни причини да не ги
възстанови; 4. Когато наред с наказанието лишаване от свобода е наложено
4
кумулативно наказание лишаване от права, то следва и неговият срок да е
изтекъл, съответно при наложена глоба – тя да е изплатена.
В конкретния случай безспорно е налице първата предпоставка – Т. е
изтърпял наложеното му наказание лишаване от свобода, както и
определената в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване
пробационна мярка на 06.07.2014 г. От тогава до настоящия момент, видно от
представеното удостоверение от Окръжна прокуратура – Сливен, той не е бил
осъждан и няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни
производства за други престъпления.
Приложената по делото характеристична справка от работодател за
период от малко повече от две години - от 18.08.2017г. до 13.01.2020г.
съдържа информация за полаган от Т. труд в „Стар Принт 1“ ЕООД. Дадена е
положителна оценка за неговите качества, което в принципен план сочи на
добри характеристични данни.
Основният спор по делото се съсредоточава върху въпроса налице ли е
предпоставката по чл.87, ал.3 от НК за допускане на съдебна реабилитация,
доколкото с присъдата, по отношение на която се иска реабилитация на
осъдения Т., е наложено кумулативно наказание „глоба“, за събирането на
която е било образувано изпълнително производство.
Съгласно т. 4 на ТР № 2 от 28.02.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСНК на ВКС, когато наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с
други наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за
реабилитация, трябва възможността за изпълнение на глобата да е погасена по
давност. Приложимият давностен срок е две години, съгласно чл.82, ал.1, т.5
от НК и съответно три години по чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК. Когато за
събирането на глобата е било образувано изпълнително производство, както в
настоящия случай, е приложима хипотезата на чл.82, ал.5 НК, която изключва
прилагането на абсолютната давност по ал. 4 на същия текст. Съгласно
посоченото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК не
изключва възможността за погасяване изпълнението на наказанието глоба
поради изтекла абсолютна давност изобщо, а само дерогира предвидения в
чл.82, ал.4 вр. ал.1, т.5 от НК тригодишен срок, като създава временна
законова пречка абсолютната давност да тече, докато съществува
изпълнителното производство за събиране на глобата.
5
Безспорно е установено по делото, че с цитираната присъда на Т. е
било наложено и кумулативно наказание „глоба“, която не е платена и за
събирането й е било образувано изпълнително производство. За да се допусне
съдебна реабилитация е необходимо да се провери дали е изпълнено
изискването на чл.87, ал.3, изр. последно от НК – изтекъл ли е давностния
срок за изпълнение на кумулативното наказание „глоба“, наложено по
осъждането на Т.. Следователно съгласно указанията дадени в т.3 и т.4 от
ТР№2/2018г. на ВКС в настоящия казус следва да се провери и прецени дали
е изтекла давността по чл.82, ал.1, т.5 от НК. В т.4 на цитираното
тълкувателно решение, разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира само
абсолютната давност, но не и обикновената, която се прилага и при
изпълнително производство. С предприемането на принудителни действия от
публичния изпълнител, вкл. и образуване на изпълнително производство,
насочени срещу осъдения за събиране на вземането се прекъсва давността и
след осъществянето им започва да тече нова давност - нов двугодишен срок.
Ако в този срок не са предприети изпълнителни действия, наказанието
„глоба“ става неизпълнимо по принудителен ред на осн. чл.82, ал.1, т.5 от НК,
по аргумент на съобразителната част по т.4 от ТР№2/2018г. на ВКС.
От материалите по делото се установява, че след издаване на
изпълнителния лист и образуване на изпълнителното производство, е било
изпратено съобщение за доброволно изпълнение и на 15.10.2012г. има
издадено разпореждане за разпределение на постъпили суми. От тази дата е
започнал да тече двугодишния срок по чл.82, ал.1, т.5 от НК за погасяване на
обикновената погасителна давност, в който срок не са били извършени
действия по изпълнение, поради което същата не е прекъсвана и е изтекла на
15.10.2014г. От тази дата е започнал да тече тригодишният срок за
реабилитация по чл.87, ал.1 от НК, който е изтекъл на 15.10.2017г.
Предвид изложеното, за да бъде реабилитирано едно лице, е
необходимо последователно да изтекат двата законови срока - давностният и
срокът за реабилитация. В настоящия казус са изтекли и двата срока.
Следователно правните изводи на Окръжен съд – Сливен в тази част
на обжалваното определение не са правилни, тъй като са налице всички
законови предпоставки за допускане на съдебна реабилитация по осъждането
на Т..
6
По гореизложените съображения определението на Окръжен съд –
Сливен следва да бъде отменено и да се допусне съдебна реабилитация на
осъдения М. К. Т. на осн. чл.87, ал.1 от НК по осъждането му по
НОХД№275/2009г. по описа на ОС – Сливен.
Водим от горното и на осн. чл.436, ал.1, вр. чл.87, ал.1 от НК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Определение №176 от 03.05.2023 год. постановено по
ЧНД № 138/23 г. по описа на Окръжен съд - Сливен.
ДОПУСКА съдебна реабилитация на осъдения М. К. Т. ЕГН
**********, за осъждането му по влязла в сила на 17.07.2012г. присъда
№13/18.03.2010г. по НОХД№ 275/2009г. на ОС – Сливен.
Препис от настоящото решение следва да се изпрати на Окръжна
прокуратура – Сливен, на Бюро „Съдимост“ при районен съд – Казанлък за
сведение и изпълнение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7