РЕШЕНИЕ
№. 1642
гр. Пловдив, 12.10. 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 1847 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Т. И. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. Н.П.Д., срещу Решение № 1042/12.06.2023 г. от 12.06.2023 г., постановено по а.н.д № 7563 по описа за
2021 г., на Районен съд - Пловдив VII - ми наказателен състав, с което е потвърдено
Наказателно постановление №21-1030-010071 от 27.10.2021г. на Началник група към
Областна дирекция ма Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Пловдив, с-р
Пътна полиция, упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018г. и МЗ № 8121з-825/19.07.2019г
на МВР, с което на Т. И. И. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП са наложени
административни наказания: глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.40 ал.1
от ЗДвП; на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за движение по пътищата глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.123 ал.1, т.1 от ЗДвП и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че деянието не
е извършено виновно. Сочи се, че неправилно е приложена санкционната норма на
чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП. Поддържа се, че участъкът в който е настъпило
произшествието и поставената на място бариера не са въведени в експлоатация и не
отговарят на изкисванията за безопасност. Заявява се, че оспорващата не е
напуснала мястото на произшествието. Оспорва се и настъпването на щети от
същото. Сочи се и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като
по смисъла на чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК актосъставителят не може да бъде
разпитван като свидетел в процеса. Твърди се, че актът за установяване на
административното нарушение е съставен в отклонение от правилата на чл. 40 от ЗАНН, без наличието на свидетел, който да е присъствал на нарушението.
3. Ответникът по
касационната жалба – Началник група към ОДМВР - Пловдив, с-р Пътна полиция намира
жалбата за неоснователна и моли оспорения съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №21-1030-010071 от 27.10.2021г. на Началник
група към ОДМВР - Пловдив, с-р Пътна полиция. Наказателното постановление е
издадено въз основа на АУАН № 974547 от 04.10.2021 г., съставен от Георги
Николов Томов – на длъжност инспектор при -р Пътна полиция към ОДМВР - Пловдив. Обективираните
в акта констатации се свеждат до следното:
На 18.09.2021г., около
21:00 часа, в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Алцеко“ и ул. „Железарска“ Т.
И. И. управлява лек автомобил Ауди, модел А3 с рег. № *** (лична собственост), като извършва следните нарушения:
1) при движение на назад не се убеждава, че пътят зад превозното средство е
свободен и допуска ПТП с материални щети; 2) след ПТП не остава на мястото да
установи последиците от ПТП и не уведомява МВР. Горното е квалифицирано като
извършени от водача нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложил на нарушителя посочените по – горе административни наказания.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта
като пояснява, че АУАН е съставен въз основа на видеозапис.
Разпитана е също ***
Л.Т.Б., която заявява, че е присъствала лично на произшествието. Видяла е как И.
при маневра назад е бутнала леко бариерата на ул. „Алцеко“, която се изкривила
и се върнала на място. По колата имало само драскотина.
По делото е представен
оптичен носител, съдържащ видеозапис на извършеното ПТП, както и статични
изображения, на който е заснет автомобил с рег. № *** с видими щети по задната
броня. Съставен е също протокол за ПТП № 1727804/18.09.2021г., в който е
описана фактическа обстановка, кореспондираща с тази, отразена в АУАН.
Според дадените от И.
обяснения пред органите на МВР, на
18.09.2021г., около 21:00 часа на видеото, което и е предявено се вижда как е
управлявала собственият й автомобил.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът не е намерил и основания
за намаляване размера на наложените наказания.
ІV. От правна страна:
9. Настоящият съдебен състав намира наведените с касационната жалба и
поддържани в съдебното заседание възражения за неоснователни. Въз основа на
правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован
изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от
настоящата инстанция, която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги
възприема като свои.
Според правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението.
Съгласно чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, при което са причинени само имуществени вреди, е длъжен да окаже
съдействие за установяване на вредите от произшествието (т.1). При наличие на
съгласие между участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с
него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за
пътнотранспортното произшествие и съвместно уведомяват службата за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието (т.2). При разногласия, участниците в произшествието, без да
напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР
на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им
указания (т.3).
В случая по делото не се формира спор, че Т. И. И. като водач на посоченото в
протокол № 1727804/18.09.2021г. моторно превозно средство – лек автомобил с
рег. № *** на процесната дата, място и час е извършила движение назад, при което е допуснал ПТП с разположеното зад него бариера
на ул.“Алцеко“.
Това обстоятелство се потвърждава и от обясненията на водача, дадени пред
органите на МВР. Имено за това
произшествие е съставен Протокол№
1727804/18.09.2021г., който е подписан от оспорващата. Тоест между страните не
се формира спор по релевантния за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на водача фактът, а именно че е управлявал МПС без необходимото внимание,
което обстоятелство евентуално не му е позволило да забележи разположената зад него
бариера, след което е напуснал и мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР
и да съдейства за установяване на причинени видими имуществени вреди.
Стойността на тези вреди е ирелевантана за съставомерността на извършеното
деяние. С последното оспорващата е осъществила от обективна и субективна страна
състав на нарушения по чл. 183, ал. 2, т. 11 и
чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Правилата на ЗДвП изискват от водачите да управляват МПС по начин и с
внимание, които да им позволят да избегнат всякакви ПТП при движение на заден
ход и ако поради невнимание бъде извършено такова, следва да се счете, че е
налице непредпазливо деяние по смисъла на чл.11, ал.3 от Наказателния кодекс
във връзка с чл.11 от ЗАНН, тъй като деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Според ал.2 на чл.7 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи, а в
случая разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП не изключва наказуемостта
при непредпазливост. В този аспект за налагане на административното наказание е
ирелевантно обстоятелството дали разположената зад управляваното от оспорващата МПС бариера като техническо средство за
контрол е била въведена в експлоатация, респективно дали с поставянето й на
посоченото място също е извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата. Подобни обстоятелства могат да датата основание за
провеждане на отделно административнонаказателно производство, но нямат
отношение към ангажираната административнонаказателна отговорност на водача,
извършил ПТП. Районния съд не е допуснал процесуално нарушение като е отказал
да изследва факти и обстоятелства, които не са релевантни за решаване на
повдигнатия пред него правен спор.
По отношение
възражението, че актосъставителят се явява длъжностно лице и предвид
разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН не може да бъде възприето
като трето лице, независимо на правния спор, съдът намира същото за
неоснователно. Действително, качеството "актосъставител" е
процесуално, тъй като съставеният от това лице акт се явява онзи процесуален
документ, който поставя началото на административнонаказателното производство и
очертава предмета на доказване и пределите на компетентност на наказващия
орган. Безспорно е и това, че най-често актът се съставя след упражняване на
текущ или извънреден контрол за спазване на отделните административни режими, а
след съставянето му на актосъставителя е признато правото да събира
доказателства в подкрепа на твърденията, обективирани в акта, било по свой
почин, било по искане на страните. Същевременно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 НПК, изтъквана като аргумент да се приеме, че е недопустимо актосъставителят да
бъде разпитван пред съда, визира процесуални качества (включително и
произтичащи от извършваните действия по разследването и съдебни следствени
действия), придобити по реда на НПК, каквото качеството
"актосъставител" не е. То се придобива по друг процесуален ред – този
по ЗАНН, в друго по естеството и насочеността си производство, с качествено
различни, от тези в производството по НПК, участници, субекти и страни и поради
това трудно може да се приеме, че процесуалното му положение е идентично с
визираните в цитираната разпоредба от НП. Ограничението, предвидено в чл. 118 НПК, има за цел да не се допусне източници на гласни доказателствени средства
да бъдат лица, които са заинтересовани от изхода на делото (освен тези, които
лично упражняват някоя от функциите в производството). Заинтересоваността на
който и да било от свидетелите не следва да се предполага, а да се докаже.
Затова и показанията на актосъставителя, снети пред съда, точно както и
показанията на останалите свидетели, следва да се преценяват и да се кредитират
или не едва след като бъде събран и обсъден доказателствения материал в
неговото единство и взаимовръзка, и единствено след внимателна и прецизна
съпоставка на тези с други доказателствени източници, а не да се възприемат или
отхвърлят само и единствено въз основа на съпричастността му към определени
процесуални действия, извършвани в извънсъдебната фаза на производството. В
настоящия случай актосъставителят не е очевидец на събитията, същият е
установил нарушението и съставил АУАН. В хода на съдебното производство не са
събрани данни за заинтересованост на това лице от изхода на спора, поради което
направеното възражение от страна на жалбоподателя е неоснователно.
Неоснователни са
и възраженията за допуснати нарушения на правилата по чл. 40 от ЗАНН. В случа
като настоящия както ал. 2, така и ал. 3 на посочената правна норма допускат да
се състави АУАН без свидетели на самото нарушение, при спазване на изискването
да е осигурен свидетел при установяването му. Това правило е удовлетворено като
в АУАН е посочено лицето – свидетел на установяване на нарушението, което е
индивидуализирано с три имена, длъжност и адрес. Това именно лице е подписало и
акта, който е съставен в присъствие на нарушителя.
От изложеното до
тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в настоящото производство не е отправил
надлежна претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне
в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1042/12.06.2023 г. от 12.06.2023
г., постановено по а.н.д № 7563 по описа за 2021 г., на Районен съд - Пловдив
VII - ми наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.