№ 10399
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110156605 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от /ФИРМА/ срещу Е. Н. П., обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИККЕ, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за
признаване на установено в отношенията между страните, че Е. Н. П. дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 841,13 лева, представляваща главница за констатирано нарушение,
представляващо случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия в имот – къща в /**РЕС/, абонатен № *************, за периода от 30.03.2021г. до
29.06.2021г., за което е издаден Констативен протокол № 3032348/29.06.2021г. и фактура №
**********/30.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК – 26.06.2023г. до окончателно изплащане на вземането, за сумата в размер на
162,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 13.07.2021г.
до 26.05.2023г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 09.08.2023 г. в производството по ч.гр.д. № 41235/2023 г. по описа на
СРС, 45-ти състав.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание, ищецът /ФИРМА/, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт Ф., който излага пред съда, че сумите, предмет на делото са заплатени, като
главница и мораторна лихва, както и държавната такса в заповедното и исковото
производства, като в тази връзка моли, съдът да се произнесе, като съобрази извършеното
плащане и да присъди на ищеца законната лихва, считано от датата на подаването на
заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК в съда –
26.06.2023г. до окончателно изплащане на главницата, както и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства.
В съдебно заседание, ответникът Е. Н. П., редовно призован, се явява лично, като
посочва, че е заплатила процесните суми и моли за отхвърляне на исковете, както и да не и
бъде възложена отговорността за разноски.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по свое вътрешно убеждение на
основание чл. 12 от ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИККЕ, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че за него е налице основание за възникналото вземане спрямо
ответника, начисляване на сумата по процесния протокол, договорни отношение между
страните за доставка на ел. енергия за процесния период, че е изпълнил своите задължения
по договора, както и че са възникнали законови основания за преизчисляване на сумите за
изминал период, поради причината сочена в отговора на исковата молба, че е уведомил
ищеца за преизчисляването.
Следва да се посочи, че в срок не е постъпил отговор на исковата молба, нещо повече с
молба с вх. № 58948/22.02.2024г. ответницата посочва, че не оспорва исковете по основание
и размер, като представя доказателства за заплащане на процесните суми, видно от приетата
на л.62 от досието по делото вносна бележка за сумата от 1053,46 лева. В първо о.с.з.
ищецът признава плащането. По изложеното съдът намира за ненужно да излага доводи по
същество, доколкото исковете не се оспорват, напротив ответникът изрично ги признава, за
което индикира и горепосоченото плащане.
Всичко гореизложено води до извода, че за ответното дружество към датата на
проверката е било налице основание за едностранна корекция на сметката, а това от своя
страна означава, че предявените искове са основателни. Въпреки това, съдът на основание
чл. 235, ал.3 от ГПК следва да зачете извършеното на 09.11.2023г. в хода на процеса
плащане и да отхвърли исковите претенции, поради постъпило плащане в хода на исковото
производство.
При служебни изчисления по реда на чл. 162 от ГПК съдът установи, че със сумата в
размер на 1053,46 лева е заплатена главницата и мораторната лихва, както и държавната
такса в исковото и заповедното производства. Предмет на заповедта обаче е и законната
лихва върху главницата от 841,13 лева, за периода от 26.06.2023г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното заплащане на
главничното вземане – 09.11.2023г. По реда на чл. 162 от ГПК съдът служебно изчисли, че
така изчислена законната лихва възлиза на сумата от 41,80 лева, която сума следва също да
бъде присъдена на ищеца.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като независимо, че ответникът е заплатил и то непълно
процесните суми, плащането е извършено в хода на исковото производство, което обуславя
извод, че той е дал повод за завеждане на делото, а завеждането на същото акумулира в
процеса разноски. Ето защо и доколкото са заплатени държавните такси във връзка с водене
на производството, то остава дължимо юрисконсултското възнаграждение, присъдено на
ищеца със заповедта в размер на 150,00 лева. На ищеца и в исковото производство на
основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от
150,00 лева.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „/ФИРМА/” **, ЕИК **************** срещу Е. Н. П.,
ЕГН **********, положителни установителни искове с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 83,
ал. 1, т.6 от ЗЕ и чл. 56 от ПИККЕ, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване на
установено в отношенията между страните, че Е. Н. П. дължи на /ФИРМА/, сумата в размер
на 841,13 лева, представляваща главница за констатирано нарушение, представляващо
случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия в имот –
къща в /**РЕС/, абонатен № *************, за периода от 30.03.2021г. до 29.06.2021г., за
което е издаден Констативен протокол № 3032348/29.06.2021г. и фактура №
**********/30.06.2021г. и сумата в размер на 162,33 лева, представляваща мораторна лихва
2
върху главницата, за периода от 13.07.2021г. до 26.05.2023г., и за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 09.08.2023 г. в
производството по ч.гр.д. № 41235/2023 г. по описа на СРС, 45-ти състав, поради постъпило
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” **, ЕИК
****************, сумата в размер на 41,80 лева, представляваща законната лихва върху
главницата от 841,13 лева, за периода от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК – 26.06.2023г.
до датата на заплащане на главницата – 09.11.2023г.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” **, ЕИК
****************, сумата в размер на 150,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. Н. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „/ФИРМА/” **, ЕИК
****************, сумата в размер на 150,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3