№ 149
гр. гр. Добрич, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети май през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500213 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на Д. В. Д. от с.К., общ.Т., чрез упълномощения адвокат, срещу
решение №260000/27.01.2023г. по гр.д.№173/2020г. на Т.ския районен съд, с
което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М. И. Р., Г. М. П. и М.
М. Р. искове с правно основание чл.45 във вр. чл.49 и чл.86 от ЗЗД да бъдат
осъдени ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за непозволено
увреждане сумата 1800 лева, плащане на наем за земеделски земи - имот
№7093 от 10дка, имот №7091 от 5 дка и имот №7092 от 5дка., трите в
землището на с.Г., общ.Т., за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба 08.07.2020г. до окончателното
й плащане; 600 лева пропуснати ползи от собствена реализация на изработена
продукция; 277 лева – обезщетение за забава за изпълнение на парично
задължение.
Решението се обжалва като неправилно, постановено при допуснати от
първоинстанционния съд множество нарушения на процесуалните правила и
в противоречие на материалния закон. Изложени са оплаквания за
игнориране на надлежно представени от въззивника доказателства по делото
1
и формиране фактическите изводи на съда въз основа на доказателства,
посочени от насрещната страна при пълно незачитане на преклузивните
срокове за това. От доказателствата било видно, че първоначалният ответник
по делото и наследодател на въззиваемите без основание прибрал
продукцията от предоставените за ползване на ищеца - въззивник и
обработени от него земеделски имоти, при което ищецът бил ощетен с наема
за ползването на тези имоти и пропуснатата възможност да реализира
продукцията си. Обратно приетото от първоинстанционния съд било
необосновано, като се иска постановеното от него решение да бъде отменено
и предявените искове да се удовлетворят.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите М. И. Р., Г. М. П.
и М. М. Р., чрез пълномощника си, оспорват жалбата като неоснователна и
искат решението на районния съд да бъде потвърдено.
Постъпила е и частна жалба от М. И. Р., Г. М. П. и М. М. Р., чрез
адвоката им, срещу определение №260004/23.03.2023г., с които е оставена без
уважение молбата на частните жалбоподатели за изменение на решението по
делото в частта за разноските.
Изложено е, че, противно на приетото в обжалваното определение,
ответниците са платили адвокатското възнаграждение за първата инстанция и
е налице основание за изменение на решението, като им се присъди
посоченият разход.
Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Насрещната страна Д. В. Д., чрез пълномощника си, оспорва частната
жалба като неоснователна.
След като провери обжалваното решение, съобразно изискванията на
чл.269 от ГПК, служебно и по посоченото в жалбата, въззивният съд намира
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д.
В. Д. от с.К., общ. Т., срещу М. М. Р. от с.Г., общ.Т., заместен по реда на
чл.227 от ГПК от законните си наследници /съпруга и деца/ М. И. Р., Г. М. П.
и М. М. Р..
В исковата молба е изложено, че през стопанската 2017/2018г. ищецът Д.
2
В. Д. имал право да ползва три ниви в землището на с.Г., общ.Т. - имот
№7093 от 10дка, имот №7091 от 5 дка и имот №7092 от 5дка. Ползването на
нивите било предоставено на ищеца по силата на споразумение от
28.08.2017г. между него и кооперация „Тодор Каблешков“, с което
споразумение ищецът и кооперацията си разменили ползването на арендувани
от всеки от тях земеделски земи в няколко землища.
Есента на 2017г. ищецът засял трите имота с пшеница. Ищецът платил
наем в размер на по 90 лева на декар.
Лятото на 2018г. ответникът М. М. Р. ожънал /възложил ожънването на
друг/ и прибрал реколтата от трите имота. Ответникът не е плащал наем за
имотите.
Въз основа на тези обстоятелства ищецът е заявил искане ответникът да
му заплати сумата в размер на 1 800 лева, която ищецът платил за наем и
сумата в размер на 600 лева, която ищецът не могъл да получи, като е бил
лишен от възможността сам да реализира продукцията от трите имота.
Заявена е и претенция за сумата в размер на 277 лева, съставляваща
обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение от 1 800 лева,
претендирано от изпадането в забава до датата на предявяване на исковата
молба, както и се претендира обезщетение за забава на същото главно
парично задължение за времето след предявяване на исковата молба до
окончателното му погасяване.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът М. М. Р. не е представил отговор на
исковата молба. В съдебно заседание посочил, че през м.септември 2017г.
засял трите имота, после ожънал, прибрал и продал реколтата. Сторил това,
защото в предходни години по споразумение с кооперацията той ползвал тези
имоти и не знаел, че в стопанската 2017/2018г. кооперацията разменила
ползването им с ищеца. Същите възражения са поддържани и от заместилите
първоначалния ответник негови правоприемници, ответниците М. И. Р., Г.
М. П. и М. М. Р..
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран и е разгледал главен иск
по чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД за обезщетение за вреди от непозволено
увреждане. По подробно изложени съображения е формиран извод, че
ответникът М. М. Р. не е знаел и не е могъл да знае, че в стопанската
2017/2018г. ищецът Д. В. Д. е имал право да ползва посочените три
3
земеделски имота. На тази база е прието, че ответникът няма вина за
увреждането на ищеца и поради липса на елемент от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД главният иск е приет за неоснователен, водещо до
неоснователност и на акцесорния иск по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за
забава.
Решението е постановено по непредявен главен иск по чл.45 от ЗЗД.
Претенцията не е обоснована с твърдения, че ответникът е повредил или
унищожил реколтата на ищеца от предоставените му за ползване три ниви, а е
обоснована с твърдения, че ответникът е прибрал реколтата за себе си, а
прибирането на реколтата означава обогатяване.
Твърдяното обогатяване на ответника се изразява в получената от него
реколта от трите ниви и спестения от него разход за наем за тяхното
ползване. Изложено е твърдение за обедняване на ищеца, изразяващо се в
разходваните от него средства от 1 800 лева за наем на трите ниви и в
печалбата от 600 лева, която той е пропуснал да получи от реколтата от
същите. Въведено е твърдение за това, че обогатяването на ответника е за
сметка на ищеца и е лишено от основание, предвид, че ищецът е имал право
да ползва нивите, да прибере реколтата от тях, да покрие разходите си за
наем, да получи и печалба, но ответникът е прибрал реколтата, без тя да му се
следва, защото не е имал ползването на нивите, без да е направил разходи за
наем.
Предявената претенция е за обезщетение за неоснователно обогатяване
на ответника за сметка на обедняването на ищеца по чл.59 от ЗЗД.
Изложените обстоятелства и връзката между тях, както са въведени от ищеца
за обосноваване на исканията му, не са разгледани от първоинстанционния
съд, който е постановил решение по друг, непредявен иск.
Постановеното по непредявен иск решение е недопустимо. Този порок не
е изтъкнат във въззивната жалба, но по правилото на чл.269 изр.първо от ГПК
за допустимостта на първоинстанционното решение въззивният съд се
произнася служебно. В съответствие с чл.270 ал.3 от ГПК недопустимо
постановеното по непредявен иск решение следва да се обезсили. Делото
следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения
иск по чл.59 ал.1 от ЗЗД, съобразно изложеното по-горе. Решението следва да
се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане, включително и в частта
4
по акцесорния иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, тъй като резултатът по него е
обусловен от резултата по първия иск.
Що се отнася до разноските, постановеното от първоинстанционния съд
по реда на чл.248 от ГПК определение №260004/23.03.2023г. също следва да
се обезсили, а при новото решаване на спора и съобразно изхода от него
първоинстанционният съд следва да се произнесе за разноските, вкл. и тези,
сторени в настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260000/27.01.2023г. и определение
№260004/23.03.2023г. по гр.д.№173/2020г. на Т.ския районен съд и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане на предявените искове от друг съдебен състав.
На осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5