№ 623
гр. Пазарджик, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220101034 по описа за 2023 година
Производството е образувано по обективно съединени искови претенции – искове за
присъждане на издръжка в полза на ненавършили пълнолетие деца от техния родител ,
съединени с искове за присъждане на издръжка за минало време – една година назад от
датата на подаване на исковата молба , ведно със законната лихва при просрочие. Правното
основание на така предявените искови претенции е чл. 143 СК , чл. 149 СК и чл. 86 ЗЗД .
В исковата си молба против С. А. А. ЕГН ********** от с. ** ищцата Р. М. М.
ЕГН ********** от с. * , общ. Пазарджик, като майка и законен представител на А. С. А.
ЕГН ********** и Н. С. А. ЕГН ********** твърди , че ответникът е баща на двете деца ,
които са се родили при съвместното им съжителство. Твърди , че от м. март 2021 г.
ответникът напуснал семейното жилище и за децата се грижи само тяхната майка. През
лятото на 2022 г. ответникът заминал да работи в чужбина и за 3-4 месеца – ежемесечно
изпращал различни суми за издръжка на децата, но откакто се бил върнал през м. януари
2023 г. дал само 200 лв. и през м. февруари – 100 лв. Тези суми били крайно недостатъчни ,
още повече , че голямата им дъщеря била оперирана, но ответникът отказвал да дава друга
издръжка. Малолетното дете А. било ученичка в 6 клас, а детето Н. посещавало детска
градина в селото. Тъй като издръжката се осигурявала само от майката, тя била принудена
да поема допълнителни смени във фирмата , в която работела. Затова се моли съда да
постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на своите малолетни деца,
както следва : месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за детето А. и в размер на 200,00
лв. за детето Н. , считано една година назад от датата на подаване на исковата молба и за в
бъдеще време , ведно със законната лихва при просрочие. Сочат се доказателства.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по предявения иск,
който поддържа възражение, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба за
липсата му на принос при издръжката на двете деца. Напротив – от работата си в чужбина
изпращал на майката значителни суми , които тя имала възможност да изтегли от негова
банкова карта. Освен това се излагат доводи и обстоятелства, във връзка с възможностите на
майката да упражнява успешно родителските отговорности и се моли съда да предостави на
бащата упражняването на родителските права. Сочат се доказателства.
В съдебно заседание страните редовно призовани – - лично , респективно – ищцата
чрез нейният процесуален представител поддържат своите доводи и възражения.
На основание чл. 15 ал.6 ЗЗДт по делото е изискан и представен социален доклад от
ДСП гр. Пазарджик
Пазарджишки районен съд , след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните нямат сключен граждански брак. Живели са на съпружески начала до месец
март 2021 г., като от съвместното им съжителство имат родени две деца А. С. А. ЕГН
********** и Н. С. А. ЕГН **********.
По делото е представено удостоверение изх. № 01-32/ 17.03.2023 г. от ОУ «Асен
Златаров « с. Черногорово и служебна бележка изх. № 30 / 17.03.2023 г. , от ДГ «* « гр.
Пазарджик , видно от които детето А. С. А. през учебната 2022/2023 г. е ученичка в VІ
клас и посещава редовно учебните занятия, а детето Н. С. А. е записано и посещава ИГ с.
Черногорово, към ДГ « *».
Според представената етапна епикриза , за периода 01.01.2022 – 20.03.2023 г. , детото
Н. А. е боледувало често от респираторни заболявания, което е наложило лечение с
температуропонижаващи медикаменти, антибиотици, лекарства за кашлица, хрема,
възпаление на ухо.
Съгласно представеното по делото удостоверение изх. № 2023120/20.03.2023 г. ,
издадено от Г ЕООД , майката на молелетните деца Р. М. М. в периода една година назад от
датата на подаване на исковата молба / м. март 2022 г. до м. февруари 2023 г./ е работила по
трудово правоотношение и средномесечния нетен доход, който е реализирала е в размер на
1110,72 лв.
По реда на чл. 176 ал.1 ГПК , ответникът заявява , че в момента е безработен, не е
регистриран като такъв, но очаква да започне работа в гр. София в системата на МВР, тъй
като е преминал през няколко етапа на изпити. Твърди , че до началото на настоящата
година е работел в Англия и тогава е изпращал парични средства на децата. Заявява , че
много пъти се е грижел за децата , когато майката била на работа.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е разпитан свидетеля Й В Г ,
който твърди, че познава и двамата родители. Твърди , че от около година и половина за
децата се грижи само тяхната майка. Последната работела и в селското стопанство , за да
осигурява доход за децата си. Бащата бил на работа в чужбина , но в момента бил в
страната. Той също полагал през годините труд в неговото земеделско стопанство.
2
От приетият по делото социален доклад изх. № ПР /Д-РА 89-001/23.05.2023 г. , по
описа на Д ”СП” – гр. Пазарджик, освен част от горните обстоятелства се установява още, че
основни грижи за децата в момента се полагат от майката. Същата е подкрепена от своята
майка, която живее заедно с тях. Жилището , в което живеят е под наем, за което ищцата
споделила , че плаща по 50,00 лв. месечно. Майката работи на смени по 12 часа във фирма,
«Г « гр. С . Обект е на социално подпомагане по реда на ЗСПД.
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Задължението за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за
родителите с факта на раждане им, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Конкретният размер на дължимата издръжка се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 от
СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата, която към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт е в размер на 780,00 лева /определена с ПМС на МС / , за 2022 г.
съответно в размер на 710,00 лв. Така определен минимума на дължимата издръжка
следва да бъде : 195,00 лв. за 2023 г. и съответно 177,50 лв. за 2022 г.
Правото на децата да получат издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При съществуващата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в
интерес на децата и съответства на доходите на родителя.
Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого живеят,
като отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари,
с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с децата и
посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на тези деца.
Несъмнено е, че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките
на своите способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на децата си. Те имат задължението да осигурят такива условия за развитието на
децата, в това число да предоставят такава издръжка, каквато те биха имали, ако живеят в
едно домакинство.Съгласно разпоредбите на Конвенцията за правата на детето - чл. 27, т. 2,
която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното право, родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови
възможности условия на живот, необходими за развитието на детето.
В настоящия случай при съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът
взема предвид от една страна възрастта на нуждаещите се от издръжка деца, а именно – 12
години и четири месеца детето А. и 6 години детето Н. и безспорно завишените им нужди
3
от финансови средства свързани не само със задоволяване на базовите им потребности от
храна , облекло и отопление , но и средства необходими във връзка с образованието им и
пътуването им до друго, макар и съседно населено място. Освен това – съдът взема предвид
икономическите условия на живот в страната в момента и протичащите инфлационни
процеси, и от друга - материалните възможности на двамата родителите. С оглед на тези
обстоятелства съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще
/след предявяване на исковата молба/ претендираната сума от 200,00 лева месечно за детето
Н. и 250,00 лв. месечно за детето А.. При определяне размера на дължимата издръжка
съдът съобрази и факта, че ответникът в момента е безработен , но според неговите
признания , има сериозни очаквания за започване на работа с добри доходи. Липсват
категорични данни за размера на неговите очаквани доходи , но съдът намира , че при
липсата на доказателства и твърдения за вложено здравословно състояние – то във
възможностите на този родител е да реализира доход поне в размер на минималната работна
заплата за страната. По делото не се събраха доказателства, че ответникът е отвеникът има
задължения за издръжка на други лица по закон, поради което съдът намира, че така
определената издръжка за двете му деца в посочения размер е съобразена с техните нужди
и възможностите ми на родител. Тази издръжка следа да бъде присъдена считано от датата
на подаване на исковата молба – 23.03.2023 г. до настъпване на основания за нейното
изменение или прекратяване, ведно с лихва при просрочие.
По изложените по-горе съображения, съдът намира за частично основателни
предявените искове с правно основание , чл. 149 СК за заплащането на издръжка за период
от една година назад преди завеждането на исковата молба /от 23.03.2022 г. до 23.03.2023 г.
/ в размер на 180,00 лв. месечно за детето Н. / или общо 2160,00 лв./ и в размер на 200,00
лв. месечно за детето А. / или общо в размер на 2400,00 лв. / , ведно със законната лихва до
изплащането й. За този период безспорно се установява , че майката е родителят, който
единствен е бил поел издръжката на децата, които вече са в такава възраст, че се нуждаят
дори от размер на издръжка значително надхвърлящ минимално определения в СК. По
делото не се представиха доказателства от ответника за месечни преводи по сметка на
майката на децата или за извършени тегления от нея по негова банкова сметка , както
и други доказателства за заплащане на издръжка за минало време, а се установява, че за този
период , непосредствените грижи за децата са осигурявани от майката.С оглед на
гореизложеното се налага извод, че предявените искове за издръжка за минало време са
основателни в посочените размери. Ответникът следва да бъде осъден да заплати издръжка
за децата една година назад от датата на подаване на исковата молба при съобразяване на
възможността за определяне на издръжката за минало време като глобална сума / Решение
№ 280 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1654/2010 г. ,ІІІ г.о., ГК и др./. Така определените
суми са съобразени, както с материалните възможности на ответника, така и с нуждите на
децата. Над посочените суми до претендираните размери в исковата молба / по 200,00 лв. на
месец за детето Н. и 250,00 лв. за детето А./ исковите претенции се явяват неоснователни и
ще следва да бъдат отхвърлени.
4
По разноските:Ищцата е направила искане и е представила и доказателства за
направени разноски в производството за внесен в брой адвокатски хонорар в размер на
500,00 лв. , като тези разноски следва да бъдат съобразени с уважената изцяло претенция за
издръжка за бъдеще време и частично уважената за минало време – така размера на
дължимите разноски следва да бъде определен съразмерно на 470,00 лв. Ответникът следва
да бъде осъден да ги заплати , като на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Пазарджик, сумата от 648,00 лв. ,
представляваща държавна такса върху дължимата и присъдена издръжка.
На основание чл. 242, ал.1, предл. 1 ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението. Мотивиран от горното,съдът :
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** от с. * да заплаща на своите малолетни деца А.
С. А. ЕГН ********** и Н. С. А. ЕГН ********** действащи чрез тяхната майка и законен
представител Р. М. М. ЕГН ********** от с. * , общ. Пазарджик, сумите , както следва: на
основание чл. 143, ал. 2 СК, ежемесечна издръжка в размер на 200,00 лв. за детето Н. С. А.
ЕГН ********** и ежемесечна издръжка за детето А. С. А. ЕГН ********** в размер на
250,00 лв. , считано от 23.03.2023 г. до настъпване на основание за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 149 СК сумата от общо 2400,00 лв. за детето А. С. А.
ЕГН **********/ или по 200,00 лв. месечно / и сумата в размер на 2160,00 лв. за детето Н.
С. А. ЕГН **********/ или по 180,00 лв. месечно / , представляващи дължима месечна
издръжка за периода 23.03.2022 г. до 23.03.2023 г. , ведно със законната лихва при
просрочие, като отхвърля предявените искови претенции за издръжка за минало време над
присъдения размер от 200,00 лв. до претендирания от 250,00 лв. за детето А. и над
присъдения размер от 180,00 лв. до претендирания размер от 200,00 лв. за детето Н. като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. А. А. ЕГН ********** от с. * да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд, гр. Пазарджик
държавна такса в размер на 648,00 лв.
ОСЪЖДА С. А. А. ЕГН ********** от с. * да заплати на Р. М. М. ЕГН **********
от с. * , общ. Пазарджик, сторените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на
470,00 лв.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
На основание чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде обжалвано пред Окръжен
съд гр. Пазарджик в двуседмичен срок, считано от 14.06.2023 г.
В частта, в която е допуснато предварително изпълнение, решението има характер на
5
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред същия съд в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6