Р Е Ш Е Н И Е
№ 260242, 15.10.2020
г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІV гр. с.
На 06.10.2020 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : ТОДОРКА МАВРОДИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 728 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът С.В.М.
с ЕГН **********,***, представляван от пълномощника му адвокат Е.Ф., твърди, че
е потърпевш от прилаганата насилствена асимилация над *** *** в страната при тъй
наречения „***“, разследването на извършени
престъпления от длъжностни лица по време на който е предмет на сл. дело № 1 по
описа на *** за 1991 година, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-ІІ по
описа на Военно-окръжна прокуратура – *** за 1998
година, а по-късно преобразувано като досъдебно производство (ДП) № ІІ-048 по
описа на Военно-окръжна прокуратура – *** (***)
от 1999 г. По това дело той е разпитван като свидетел и са му разяснени правата
на пострадало лице, като въпреки приетата на *** г. от 42-рото Народно събрание
декларация, с която се осъжда опитът за насилствена асимилация на българските ***
и се призовават българското *** и Главният прокурор на Република България да
направят необходимото за приключване на делото срещу виновниците за „***“,
повече от 8 години след това и 29 години от образуването на досъдебното
производство няма осезаем напредък по делото. По този начин е нарушено правото
му на гледане на горното дело в разумен срок, което е от значение при
определяне на негови граждански права - той е лишен от възможността да потърси
справедливо репариране на причинените му значителни имуществени и неимуществени
вреди от престъпното деяние, тъй като по обвиненията, за които се води
разследването, давността отдавна е изтекла и единственият все още жив обвиняем
се е позовал на давността и е поискал прекратяване на наказателното
производство, поради което достатъчно ясно е, че делото няма да бъде внесено в
съда и никой от виновниците няма да бъде привлечен към отговорност. В резултат
на това нарушение са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство;
фрустрация от бавенето му; тревоги и страх, че същото се води формално;
разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и
справедливостта. У него се задълбочило до крайна степен чувството и усещането
за липса на справедливост. Изпитвал и продължава да
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 2/11
изпитва разочарование от това, че за толкова
дълго време няма изгледи за осезаем напредък по делото, въпреки декларираните
от различните представителите на държавната власт готовност за съдействие за
приключване на делото и съчувствие на пострадалите. Изпитва страх и опасения,
че забавянето ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдието и да
останат ненаказани за деянията си. Въз основа на така очертаната фактическа
обстановка ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. ведно със
законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 Закон за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ответникът Прокуратурата на
Република България, представляван от А.Г.– прокурор при Окръжна прокуратура – ***,
оспорва предявения иск, като твърди, че : ангажираните доказателства не
установяват действително търпени вреди от ищеца като пряк резултат от воденото
наказателно производство, по което той е пострадал, съответно от
продължителното водене на наказателното производство; преобладаващата част от
твърдените вреди не са последица от описания в исковата молба деликт; не е
нарушено правото по чл. 6§1 от ЕКПЧОС, тъй като забавянето на наказателното
производство е оправдано с оглед на огромната му фактическа и правна сложност;
претендираният размер на обезщетението е силно завишен и не е в съответствие с
чл. 52 ЗЗД, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен. В случай,
че бъде прието, че е налице твърдяното увреждане ответникът моли съда при
определяне на размера на обезщетението да бъдат съобразени сложността на
делото, огромният брой пострадали лица, повечето от които живеят извън България
и са с неизвестни адреси, периодите, през които забавянето е било по обективни
причини и делото се е намирало в съда.
Съдът като обсъди твърденията и
доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства намира
следното :
Съгласно чл. 6, §
1, изр. 1 от Европейска конвенция за правата на човека /ЕКПЧОС/, ратифицирана
със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.
08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., поради
което според чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България /КРБ/ конвенцията е
част от вътрешното право на страната, всеки български гражданин при
определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на
каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и
публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен
съд, създаден в съответствие със закона, като за вредите от нарушението на това
право той има право на обезщетение съобразно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ. Логическото и
систематично тълкуване на двете норми обосновава извода, че материално-правно
легитимирани да предявят иска за обезвреда са не само страните по гражданско и
наказателно производство, а и пострадалите, претърпели имуществени или
неимуществени вреди от
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 3/11
престъплението, както
и други лица, чиито права и задължения се засягат пряко от производството.
Не е налице спор,
а и се установява от представените с исковата молба и в хода на производството
от ищеца писмени доказателства, че :
с Постановление от
31.01.1991 г. на Прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано
досъдебно производство - сл. дело № 1/1991 г. по описа на ***, по което като
обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс са привлечени Д.И.С./с
постановление от 03.09.91 г. – листове от 161 до 172 от делото/, П.П.К./с
постановление от 05.09.91 г. листове от 205 до 214 от делото/, Г.И.А./с
постановление от 24.09.91 г. – листове от 183 до 193 от делото/, П.Т.М./с
постановление от 25.06.92 г. – листове от 195 до 204 от делото/ и Т.Х.Ж./с постановление
от 26.06.92 г. – листове от 173 до 182 от делото/;
в хода на
разследването наказателното производство за обвиненията по чл. 162, ал. 1 НК е
прекратено и срещу обвиняемите Д.С., Т.Ж. и Г.А.са повдигнати нови обвинения за
престъпления по чл. 387, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и чл. 26 НК;
на 09.07.1993 г. е
изготвен обвинителен акт от Прокурор в Прокуратурата на въоръжените сили
/листове 239 – 294 от делото/, с който Д.И.С., Т.Х.Ж. и Г.И.А.са обвинени в
това, че : „През периода *** г. – *** г. в гр. *** обвиняемият С. умишлено
подбуден при условията на продължавано престъпление от действалите в съучастие
обвиняеми Ж. и А. през периода *** г. – *** г. в гр. ***, в качеството си на ***
– *** при условията на продължавано престъпление умишлено злоупотребил и
превишил властта си съгласно чл. 8, чл. 9, чл. 45, чл. 7, чл. 48, ал. 2, чл.
53, ал. 1, чл. 94, ал. 8, чл. 106 Конституцията на НРБ и чл. 1, чл. 3, чл. 10,
чл. 12, чл. 17, чл. 23, чл. 39, чл. 40, чл. 41, чл. 43 и чл. 47 от Закона за
народната милиция, както и Заповед І-6/1985 г., Окръжно І-28/1985 г., Окръжно
І-196/19.. ., Заповед І-476/1986 г., Указание І-16/1987 г., Заповед І-1094/1987
г., Заповед Ів-16/1988 г. и дал указания при провеждани оперативки, съвещания
на ръководния състав на МВР и изказвания пред форуми на членове на ***, с които
възложил на подчинените му служители от министерството на вътрешните работи несвойствени
и нерегламентирани по надлежния ред функции и задачи, преподчинил длъжностни
лица от *** на граждански лица от апарата на ***, незаемащи длъжности в
държавния апарат, въвел фактическо извънредно положение на части от територията
на страната, разпоредил задържане на български граждани без правно основание,
от които деяния настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно
задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание „лишаване
от свобода“, противозаконно ограничаване правата на български граждани на
свободно предвижване в и между населените места на страната, право на
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 4/11
свободни контакти,
право на лична свобода и неприкосновеност, право на ползуване на свой език –
престъпление по чл. 387, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 26, ал. 1 и чл. 20 за
обвиняемия С. и престъпление по чл. 387, ал. 2 във връзка с ал. 1, чл. 26, ал.
1 и чл. 20, ал. 3 НК за обвиняемите Ж. и А.“, който е внесен във Върховния съд;
с разпореждане на
заместник-председателя на ВС и председател на Военна колегия постановено по
нохд № 01/94 г. съдебното производство по нохд № 01/94 г. е прекратено поради
допуснати процесуални нарушения, включително и такива, водещи до ограничаване
на правата и законните интереси на самите пострадали и делото е върнато за
доразследване на *** на 09.02.1995 г.;
изготвен е нов
обвинителен акт /листове 288 -353 от делото/, който на 19.12.1997 г. е внесен
във ***, по който е образувано н. д. № 01/98 г., като с разпореждане от
28.04.1998 г. съдебното производство по н. д. № 01/98 г. е прекратено поради
неизпълнение на дадените задължителни указания с разпореждането, постановено по
н. д. № 01 по описа на *** на *** за 1994 г.;
с постановление от
29.08.1998 г. на прокурор при *** военно-окръжна прокуратура сл. д. № 1 по
описа на *** за 1991 г. е преобразувано в сл. д. № 780-ІІ91998 г. по описа на ***
военно-окръжна прокуратура и наказателното производство е прекратено в частта
по обвинението му срещу Т.Ж.;
с постановление от
*** г. наказателното производство е прекратено и по отношение на обвиняемия Д.С.
– поради смърт на дееца, като след тази дата единственият обвиняем по делото е Г.И.А.;
В съответствие с
твърденията на ищеца от представените от него заверени преписи на : Регистър за
ражданията на *** община за *** г., Акт № ***/*** г., Удостоверение за идентичност
на лице с различни имена изх. № *** издадено на *** г. от Община ***, превод на
български език на Удостоверение за идентичност на имената пореден № ***/*** г.
издадено на *** г. от Министерство на вътрешните работи на Република ***, Трудова
книжка № ***/*** г., Предложение рег. № ***/*** г. на Началника на ОУ на МВР – ***,
Заповед № ***/*** г. за прилагане на превантивна административна мярка по чл.
39, ал. 1, т. 1 ЗНМ, Предложение рег. № ***/*** г. на Началник ОУ на МВР – ***,
Заповед за прекратяване на превантивна административна мярка по чл. 39, ал. 1,
т. 1 ЗНМ, извадка от бр. *** г. на „Държавен вестник“ се установява, че :
ищецът е роден на ***
г., като е записан на следващия ден в Регистъра на ражданията на *** община за ***
г., но като момиче, поради което и имената С.В.М., С.В.А. и С.В.М. са имена на
едно и също лице;
понастоящем ищецът
е *** гражданин, който носи имената С.О.;
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 5/11
за периода
17.09.1968 г. – 01.09.1982 г. с известни прекъсвания е работил като ***, а през
периода 17.09.1983 г. – 29.12.1984 г. е работил в *** – *** като *** в ***
производство и като ***;
от 25.02.1985 г.
ищецът без съд и присъда е „въдворен“ в *** за това, че се „…противопоставя на
мероприятията по възстановяване на имената на насилствено *** в ималото ***.
Подстрекавал населението от района към организирана съпротива. Притежавал
литература с националистическо съдържание. Подтиквал другите да пишат анонимни
оплаквания до *** и им дава напътствия лично да ходят да се оплакват на първия
секретар….“, като след изтичане на срока на въдворяването му в *** за периода
19.03.1986 г. - 16.06.1988 г. е принудително презаселен в с. ***, *** без право
да обжалва заповедта;
с Решение на
Народното събрание, обнародвано в Държавен вестник, бр. *** г. е обявена
политическа и гражданска реабилитация на неоснователно лишени от свобода и въдворени
в *** 517 лица, сред които е и ищецът, във връзка с насилствената промяна на
имената на част от българските граждани.
Извършените от представители на държавната власт по
отношение на ищеца действия през периода 25.02.1985 г. - 16.06.1988 г. са засегнали правната му сфера - без съд и присъда той е бил лишен от свобода, а
впоследствие без право да обжалва спрямо него е предприета превантивна
административна мярка, с което са ограничени негови основни граждански права и
свободи – на свободно придвижване, на лична свобода и неприкосновеност, на
труд, на самоопределяне, като същите са предмет на разследване по сл. д. № 1 по
описа на *** за 1991 г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на ***
военно-окръжна прокуратура за 1999 г. Следователно ищецът като пострадал от
това престъпление формално притежава качеството
„жертва“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, което е придобил от момента на
образуване на досъдебното производство – 31.01.1991 г., като в случая без
значение за допустимостта на иска е обстоятелството, че ЕКПЧОС е ратифицирана в
по-късен момент, тъй като съобразно основните начала на КРБ държавата отговаря
за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица /чл. 7/.
Един от основните
принципи за извършване на наказателното производство залегнали в
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ е този за разглеждане на делата в разумен
срок, като във връзка с обезпечаване на бързината на производството в чл. 22,
ал. 1 и ал. 2 НПК са регламентирани задължения съответно за съда - да разглежда
и решава делата в разумен срок, както и за прокурора и за разследващите органи
- да осигурят провеждането на досъдебното производство в предвидените в
наказателно-процесуалния кодекс срокове.
Съобразно чл. 222,
ал. 1 от действащия към датата на образуване на сл. д. № 1 по описа на *** за
1991 г. - 31.01.1991 г., НПК, срокът за завършване на предварителното
производство е 2 месеца от
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 6/11
образуването му,
който може да бъде продължен до 6 месеца от окръжния прокурор и до 9 месеца от
главния прокурор, като тези срокове отдавна са изтекли, въпреки което към
датата на подаване на исковата молба в съда – 28.04.2020 г., повече от 29
години досъдебното производство не е приключило. Каква е причината за това –
този въпрос по делото остана неизяснен, като ответникът, в чиято тежест
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да установи, че това огромно забавяне се дължи
на обективни и независещи от него причини до датата на приключване на съдебното
дирене не ангажира доказателства в тази насока.
Същевременно
констатира се по-горе в настоящото изложение, че по сл. д. № 1 по описа на ***
за 1991 г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на *** *** за 1999 г. след
28.12.1999 г. и до настоящия момент единственият обвиняем е Г.А., срещу който е
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК /наказуемо с
„лишаване от свобода“ до осем години/, извършено за периода 08.05.1984 г. – 13.02.1985
г. /продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК/, от който момент според
чл. 80, ал. 3 НК са започнали да текат и давностният и абсолютният давностен
срок за наказателно преследване, които съобразно чл. 80, ал. 1, т. 3 НК и чл.
81, ал. 3 НК са съответно 10 години и 15 години и са изтекли съответно на 13.02.1995
г. и на 13.02.2000 г. Следователно налице е било основание за прекратяване на
наказателното производство още към този момент, изрично искане за което е
направил и самият обвиняем /обстоятелство, което се констатира от приетите като
доказателства заверени преписи на определение № 3730 от 03.09.2018 г.
постановено по н. ч. д. № 3650 по описа на СГС, 22 с., Наказателно отделение за
2018 г и на определение № 4922 от 06.11.2018 г. постановено по н. ч. д. № 4757
по описа на СГС, 13 с., Наказателно отделение за 2018 г./, въпреки което повече
от 20 години след изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване –
13.02.2000 г., делото продължава да е висящо.
Направените до тук
констатации навеждат на извода, че е налице неизвинително неизпълнение на
задължението на органите на досъдебното производство да осигурят провеждането
му в предвидения в закона срок, довело до абсолютно необосновано и неоправдано
погазване на един от основните принципи на наказателното производство за
приключване на делото в разумен срок.
Но дали от тази
забава има пряко отношение към гражданските права на ищеца?
На обезщетение по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ
подлежат всички вреди, причинени от неразумната продължителност на делото.
Според трайната съдебна практика формирана въз основа на практиката на
Европейския съд по правата на човека по отношение на неимуществените вреди
съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява такива, като размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя в съответствие с принципа за справедливост
прогласен в чл. 52 ЗЗД
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 7/11
/решение № 306 от 22.10.2019 г. на ВКС, ІV г. о., ГК по гр. д. №
4482 от 2017 г./ Според даденото задължително разрешение в т. ІІ от
Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 г. : „ …Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД … не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. …“ Такива обстоятелства са изброени
неизчерпателно и в чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ, според който това са : общата продължителност и предметът на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните
процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, други факти от значение за правилното
решаване на спора.
От приетите като
доказателства заверени преписи на документ преведен от *** на български език,
наименуван : „Устав на сдружението за правосъдие, права, култура и солидарност
на Балканите“ /листове от 93 до 96 от делото/, а също и на писма №
321/01.07.2005 г. на Министерство на правосъдието, изх. № 1166/10.08.2005 г. на
*** прокуратура и № 6964/18.11.2010 г. на Върховна касационна прокуратура,
адресирани до Е.К., в унисон с твърденията на ищеца се установява, че в
Република *** е регистрирано Сдружение за правосъдие, права, култура и
солидарност на Балканите с адрес на управление в гр. ***, чиито цели са :
действия в насока възстановяване правата и обезпечаване за понесени материални
и нематериални щети на представители на *** население и техните семейства,
живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се
противопоставили на наложената им официална асимилационна политика и вследствие
на това без справедлив процес, с измислени съдебни решение са били изпращани в
различни затвори или изпратени на *** в ***, както и на тези, които са били
депортирани и убити; осигуряване социално-икономическа справедливост и
развитие, както и поддържане жива култура на *** население; да изисква и/или
защитава правата на *** население, придобити чрез закони и международни
споразумения, съблюдавайки законодателството на съответната страна и
международното право; работа за осигуряване на развитието на добри отношения с
балканските страни, както и че един от неговите *** – Е.К., през месец март
2005 г. е отправил до Народното събрание на Република България оплакване за
забава по сл. д. № 1/91 г. по описа на ***, в
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 8/11
писмо от 24.07.2006
г. до Военно-апелативна прокуратура – *** е поставил въпроси относно
доказателствената сила на свидетелски показания дадени пред следовател след
изтичане на двугодишен срок, а на 11.11.2010 г. представител на сдружението е
участвал на среща с ръководството на Прокуратурата на Република България и с
представител на Федерация „***“ – България, на която е обсъден и въпросът
относно положението на сл. д. № 1/99 г., задължителните указания по него на ВКС
и трудностите по приключването му.
Като доказателство
по делото е приет и заверен препис на преведен от *** на български език
документ, наименуван : „Данни за регистрация на членство в сдружението, които
се ползват пред съответните съдебни органи“ /лист 104 от делото/, в който е
удостоверено, че : „Лицето С.О., с *** личен идентификационен номер …, е с
активно *** в Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите
от 2004 г. до днес 18.06.2019 г.“ Същият е частен такъв, не се ползва с
материална доказателствена сила и съобразно чл. 181 ГПК няма достоверна дата, тъй
като не е заверен, съдържанието му не е възпроизведено в официален документ,
както и по делото не се установява настъпването на друг факт, установяващ по
безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа, с оглед на което съдът
приема за недоказано посоченото в него обстоятелство, че ищецът е член на
Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите от 2004 г.
Недоказано остана
и твърдението на ищеца, че е разпитван като свидетел по сл. д. № 1 по описа на ***
за 1991 г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на *** военно-окръжна
прокуратура за 1999 г. след 28.12.1999 г. – въпреки нарочно издаденото му на
14.08.2020 г. съдебно удостоверение за снабдяване от Военно-окръжна прокуратура
– *** със заверени преписи на всички протоколи от негови разпити по дп №
ІІ-048/99 г., до датата на приключване на съдебното дирене по делото такива
документи не бяха представени.
Като доказателства
по делото бяха приети и заверени преписи на : Искане от 19.03.2018 г. до
Военно-окръжен съд – *** /листове 54 и 55 от делото/, три молби до
Военно-окръжна прокуратура – *** от 21.05.2018 г. /листове от 157 до 1159 от
делото/, молба до Военно-окръжна прокуратура – *** от 27.08.2018 г. и жалба от
15.01.2019 г. до Военно-окръжна прокуратура – *** /листове от 153 до 155 от
делото/, видно от които : на 19.03.2018 г. пет лица, сред които и ищецът, са
подали искане до Военно-окръжен съд – *** за определяне на мерки за ускоряване
на наказателното производство по дп № ІІ-048/99 г. по описа на ВОП – ***; на
21.05.2018 г. ищецът е подал три молби до Военно-окръжна прокуратура – ***, с
първата от които е поискал да му бъде предоставен достъп до материалите по дп №
ІІ-048/99 г., във втората е заявил желанието си да участва като пострадал в
досъдебната фаза на процеса по дп № ІІ-048/99 г., както и му бъде предоставена
информация за причините, поради което същата не приключва и делото не се внася
в съда с обвинителен акт, а с третата е поискал на основание чл. 216 НПК
отделяне на материалите по
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 9/11
делото относно
неустановените и неиздирени лица в отделно дело и започване на наказателно дело
от името на жертвите дали показания, тъй като това е важно по отношение на
законните права на последните; на 15.01.2019 г. е подал жалба до *** градски
съд срещу постановление от 04.10.2018 г. за спиране на наказателното
производство по дп № ІІ-048/99 г.
Въз основа на
коментираните до тук доказателства съдът намира, че интерес към развитието на
сл. д. № 1 по описа на *** за 1991 г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа
на *** военно-окръжна прокуратура за 1999 г. са започнали да проявяват
представители на Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на
Балканите от месец март 2005 г., като предвид липсата на доказателства по
делото ищецът да е контактувал с тях и търсил информация по тази тема, както и
да е разпитван като свидетел по него, за начална дата, от която той следи
развитието му настоящият състав приема тази на адресираното от него искане до
Военно-окръжен съд – *** - 19.03.2018 г., т. е. много след изтичане на
абсолютната давност за наказателно преследване по делото – обстоятелство
известно и на самия ищец, изрично признато в исковата молба на стр. 6, абзац
трети, в който заявява : „По обвиненията, за които се води разследването давността
отдавна е изтекла, единственият все още жив обвиняем се е позовал на давността
и е поискал прекратяване на наказателното производство, което прави достатъчно
ясно, че делото няма да бъде внесено в съда и никой от виновниците няма да бъде
привлечен към отговорност…“
Неоснователно е
твърдението на ищеца, че в резултат на продължилото вече над 29 години
досъдебно производство той е бил лишен от възможността да потърси справедливо
репариране на причинените му значителни имуществени и неимуществени вреди от
престъпното деяние като граждански ищец, тъй като ако се приеме въз основа на
изготвения по досъдебното производство обвинителен акт, че престъплението - предмет
на разследването, за вредите от което той би претендирал обезщетение, е
прекратено на 13.02.1985 г., то това е и моментът, от който е започнал да тече
давностният срок за предявяване на иска за обезвреда, като той е изтекъл на
13.02.1990 г., преди образуването на сл. д. № 1 по описа на *** за 1991 г.,
преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на *** военно-окръжна прокуратура за
1999 г. - 31.01.1991 г.
Именно поради тази
причина и с цел съблюдаване на едно от основните начала на КРБ, регламентирано
в чл. 7, че държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или
действия на нейни органи и длъжностни лица, то законодателният орган на
Република България прие Закон за ***, обн.
ДВ, бр. *** г., с който бе обявена политическа и гражданска реабилитация на
незаконно репресираните лицата заради техния произход, политически убеждения
или религиозни вярвания през периода от *** до *** г., както и бе предвидено
плащането на обезщетения на
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 10/11
правоимащите лица в
пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целия срок на репресията.
Следователно
държавата е създала механизми за обезвреда на пострадалите от незаконни
репресии през периода от *** до *** заради произход, политически убеждения или
религиозни вярвания лица, поради което забавянето на наказателното производство
по никакъв начин не е накърнило правото на ищеца на обезщетние за причинените му
мъки, страдания, неудобства, лишения и ограничения от извършените спрямо него
незаконни репресивни действия от органи на държавния апарат.
Вън от горното държавата
не носи отговорност за очаквани от гражданите и неосъществени резултати от
дейността на правозащитните й органи и в частност, в конкретния случай – делото
да бъде внесено в съда, виновниците да бъдат привлечени към отговорност и да им
бъдат наложени подобаващи наказания, тъй като едно от основните права на всеки
български гражданин обвинен в извършването на престъпление, регламентирано в ч.
31, ал. 3 КРБ, е че се счита за невинен до доказване на противното с влязла в
сила присъда. Следователно дори и да бе приключило в разумен срок процесното наказателно
производство, то няма гаранции за крайния резултат по него.
В обобщение съдът
приема, че доколкото интересът на ищеца към сл. д. № 1 по описа на *** за 1991
г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на *** военно-окръжна прокуратура
за 1999 г. датира едва от месец март 2018 г., към който момент същият е бил
наясно, че е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по делото,
то този интерес е проявен само и единствено с оглед на настоящото дело. Това
обстоятелство, обаче, е без значение, тъй като доколкото държавата е създала
ред за обезвреда на пострадалите от престъплението – предмет на сл. д. № 1 по
описа на *** за 1991 г., преобразувано в сл. д. № ІІ-048 по описа на ***
военно-окръжна прокуратура за 1999 г., както и тя не отговаря за вреди от
неосъществяването на очакван от гражданите
резултат от дейността на правозащитните й органи, то това наказателно
производство няма пряко отношение към гражданските права на ищеца, поради което
и няма връзка между забавянето на делото и описания в исковата молба вредоносен
резултат. Следователно не са налице предпоставките на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за
репариране на претендираните от ищеца неимуществени вреди от неразумното
забавяне на делото и предявеният иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.В.М. с ЕГН **********,***,
против Прокуратурата на Република България със
седалище и адрес – гр. София, бул. „Витоша“ № 2, иск с правно основание чл.
2б, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и
Продължение на
решение по гр. д. № 728/20 г. на ОСПд – стр. 11/11
общините
за вреди за заплащане на сумата от
120 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на
правото на разглеждане сл. д. № 1 по описа на *** за 1991 г., преобразувано в
сл. д. № ІІ-048 по описа на *** военно-окръжна прокуратура за 1999 г. в разумен
срок ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното й изплащане,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен
съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
СЪДИЯ :