Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 38
23.01.2020г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар: Мария
Койнова
Прокурор: Елеонора
Иванова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 1246 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
е по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба от А.Х.Г., с ЕГН **********
от гр. Х., с посочен съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против
Областна дирекция на МВР (ОДМВР) – Хасково, с цена на иска 300 лева за
претърпени имуществени вреди, и правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В молбата се посочва, че с влязло в сила Решение №255
от 30.07.2019г., постановено по АНД № 648/2019г. по описа на Районен съд – Хасково
е било отменено Наказателно постановление (НП) №17-1253-002586 от 08.06.2018г.
на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково. Твърди се, че
от незаконосъобразното НП били претърпени имуществени вреди в размер на 300
лева, които представлявали заплатено адвокатско възнаграждение за защита в хода
на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. Наведени
са доводи, че сумата представлява пряка и непосредствена вреда от
незаконосъобразното НП. Излагат се съображения за основателност на претенцията,
като се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР - Хасково да
заплати на ищеца сумата от 300 лева, представляващи обезщетение за причинените
имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно издаденото НП, ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила решението на районния съд
до окончателното ѝ изплащане. Претендират се и направените по настоящото
дело разноски.
Ответникът по иска – Областна дирекция на МВР –
Хасково, се представлява от пълномощник, който счита исковата претенция за
основателна. и доказана.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково заема
становище за основателност на иска. Предлага да бъде уважен.
Съдът, като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от доказателствата по делото, Наказателно
постановление (НП) №17-1253-002586 от 08.06.2018г. на Началник група, сектор „
Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, е издадено срещу А.Х.Г. за нарушение на чл.
140, ал.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Последното е оспорено, като по жалбата е образувано НАХД №648/2019г. по описа
на Районен съд – Хасково.
За защита в производството срещу (НП) №17-1253-002586
от 08.06.2018г. на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково,
А.Х.Г. сключил с адвокат М.П. *** Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2019г.
(л.15 от НАХД №648/2019г.), като при подписване на договора заплатил в брой
сумата от 300 лева за възнаграждение на адвоката.
С решение № 255/30.07.2019г., постановено по НАХД №
648/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, наказателното постановление е
отменено, като незаконосъобразно.
По настоящото дело е приложено НАХД № 648/2019г. по
описа на Районен съд – Хасково, в което се съдържа жалба с вх.№125300-6224/17.05.2019г.
по описа на ОДМВР – Хасково и Решение №
255/30.07.2019г, постановено по делото, влязло в законна сила на 19.09.2019г.,
както и оригинал на Договор за правна защита и съдействие от 16.05.2019г. и,
протокол от проведено открито съдебно заседание на 03.07.2019г. по НАХД № 648/2019г.
по описа на Районен съд – Хасково, от които е видно, че настоящият ищец е бил
представляван от адв. П..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл.203 от АПК, гражданите и
юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени
от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл.1 от ЗОДОВ,
като исковете се разглеждат по реда на чл.203 и сл. от АПК, към който препраща
и изричният текст на чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Според чл.4 от ЗОДОВ, Държавата, в
лицето на своите органи, дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това
отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на
право на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия. Във фактическия състав на отговорността на
Държавата се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по реда
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В случая от доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Областна дирекция на МВР – Хасково. Налице е незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление №17-1253-002586 от 08.06.2018г. на Началник група, сектор „ Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково, което е отменено с влязло в законна сила Решение
№ 255/30.07.2019г., постановено по НАХД № 648/2019г. по описа на Районен съд –
Хасково. Незаконосъобразният акт е издаден от орган в структурата на ответната
страна Областна дирекция на МВР – Хасково, която е юридическо лице, видно от
чл.37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи и следователно е
пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от органите на
администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща
управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната
правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е
административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, определящо обстоятелство за
правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните
наказателни постановления като такъв по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е, че той е издаден
от административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на
чл.2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този
конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
В горния смисъл е и Тълкувателно постановление №2 от
19.05.2015г. на ВКС по тълк. дело №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд. В нормата
на чл.130, ал.2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие
на незаконосъобразното Наказателно постановление №17-1253-002586 от 08.06.2018г.
на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, е процесуално
допустима и основателна.
По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав, от събраните в хода на
производството доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е
налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца
имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между
незаконосъобразната административна дейност и настъпилия вредоносен резултат.
Влязлото в сила Решение № 255/30.07.2019г.,
постановено по НАХД № 648/2019г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е
отменено Наказателно постановление №17-1253-002586 от 08.06.2018г. на Началник
група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, следва да се приеме като
безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на
административния орган.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300 лева,
съставляващи заплатената от ищцата сума за правна защита и съдействие и за
процесуално представителство по НАХД № 648/2019г. по описа на Районен съд – Хасково,
съдът намира, че от събраните доказателства, в тяхната съвкупност, действително
се установява заплащането на тази сума от страна на ищеца на адвокат П..
Обстоятелството по заплащането ѝ не е било оспорено от страна на
ответника, който не е оспорил и приетия като писмено доказателство по делото Договор
за правна защита и съдействие от 16.05.2019г., сключен между А.Х.Г. и адвокат М.П.,
в който е отразено заплащането на сумата от 300 лева. По НАХД № 648/2019г. на
Районен съд – Хасково е представено и Пълномощно от 16.05.2019г., поради което
следва да се приеме, че договарянето и заплащането на сумата касае точно това
дело, по което е отменено Наказателно постановление №17-1253-002586 от 08.06.2018г.
на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
По отношение на така заплатената сума следва да се има
предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на
незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване, но не
по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен път
наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди,
съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение, представляват пряка и
непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС
по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този
закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема
предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение,
с което се отменя процесното наказателно постановление до окончателното й
изплащане. Доколкото искането за присъждане за лихва е акцесорно, то след като
съдът намира основното искане за присъждане на обезщетение за имуществени вреди
за основателно в определения по-горе размер, то следва да се уважи и искането
за присъждане на законната лихва върху тази сума, дължима от 19.09.2019г. –
датата на влизане в сила на решението за отмяна на НП, така както същата е
поискана.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че са установени
и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и
следва да бъде уважена, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лева, представляващи направени
разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление №17-1253-002586
от 08.06.2018г. на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2019г.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по настоящото дело разноски в общ
размер на 310 лева, от които 10 лева внесена държавна такса и 300 лева
заплатено възнаграждение за един адвокат.
Водим от
изложеното и на основание чл.203 и сл. от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Х., с
адрес гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на А.Х.Г., с ЕГН ********** от гр. Х.,
сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление №17-1253-002586
от 08.06.2018г. на Началник група, сектор „ Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.09.2019г. до
окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Х., с адрес
гр.Х., бул.„Б.“ №***, да заплати на А.Х.Г., с ЕГН ********** от гр. Х.,
разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и десет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: