№ 1132
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично при закрити врати
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Илиана Станкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Илиана Станкова Търговско дело №
20231100901193 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Х.“ ООД твърди, че не е в състояние да изпълни свои
изискуеми публични задължение за местни данъци и такси, както и има други
задължения, които не е в състояние да изпълни, като сочи, че затрудненията
му били трайни, а имуществото – недостатъчно. Моли съда да открие спрямо
него производство по несъстоятелност на основание настъпила
неплатежеспособност.
Съдът, като прецени събраните доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Според заключението на СИЕ към 31.05.2023 г. са налице непогасени
изискуеми задължения на молителя общо в размер на 4 357 000,00 лв., от
които 4 357 000,00 лева – краткосрочни задължения по търговски заеми и 51
000,00 лева – данъчни задължения.
Налице са следователно задължения от вида, посочен в чл. 608, ал. 1,
т. 1 и т. 2 ТЗ, които са изискуеми и към настоящия момент няма данни да
са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен ли е
молителят.
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо задължение от посочения в закона вид, като това състояние не е
временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с неизпълнението.
Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на състояние на
1
неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се дължи на
влошеното финансово състояние на длъжника.
Съгласно презумпцията на чл. 608, ал. 3 ТЗ неплатежоспособността се
предполага, когато търговецът е спрял плащанията на задължения от
посочения в чл. 608 ТЗ вид. В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за
неплатежоспособност не е оборена от служебно събраните писмени
доказателства и от заключението на приетата СИЕ. Установява се, че
дружеството притежава единствено дълготрайни материални активи, не
притежава движими вещи и МПС, не разполага с парични средства на каса, а
паричните средства по банкови сметки възлизат в общ размер на 1 259,59
лева. Коефициентите на дружеството за ликвидност за изследвания период
(от 2020 г. до настоящия момент) са под референтните стойности, като
наличните краткотрайни активи на фирмата още към 31.12.2020 г. не са били
достатъчни да покрият текущите му задължения. Трайно и значително под
референтните стойност за изследвания период е и коефициентът за финансова
автономност на дружеството.
При тези факти може да се заключи, че по отношение на молителя е
налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие, до
какъвто извод е стигнало и вещото лице. Съдът счита, че е осъществен и
критерият за трайност на състоянието – молителят не осъществява търговска
дейност, която да е източник на доходи, нито има активи, с които да
възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на съда да
заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а
необратимо, и поради това спрямо молителя следва да се открие
производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната дата
на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид.
Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за
определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в
който едновременно са налице и двата елемента на
неплатежоспособността – непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1
ТЗ и трайна финансова невъзможност за погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява, че
посоченото в счетоводството на длъжника осчетоводяване на сумата от
4 306 000,00 лева като „други дългосрочни задължения“ е некоректно, тъй
като не са представени анекси за удължаване на договорните падежи за
връщане на сумите по договори за заем от м. май и м. юни 2008 г. от Н.Р. и
К.Р., чийто договорен срок за връщане е бил 28.05.2010 г., като от
аналитичния регистър по сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ е видно,
че са предоставяни на дружеството през 2008, 2009, 2010 и 2011 г. целеви
парични заеми за закупуване на недвижими имоти. С дата 18.04.2012 г. е
взета счетоводна операция с основание за увеличаване на капитала, на същата
е сторнирана и считано от и към 31.12.2012 г. в счетоводството на
дружеството всички тези задължения са посочени неправилно като
„задължения по дългосрочни заеми“. Размерът на тези задължения и към
2
настоящия момент е същият, от което може да се направи сигурен извод, че
по тях след тази дата не са извършвани последващи плащания. Считано от
първия публикуван годишен финансов отчет на дружеството след създаването
му – този за 2008 г. до настоящия момент то приключва с отрицателен
финансов резултат, като от анализа на данните по счетоводните баланси може
да се направи извод, че извън първоначалното закупуване на недвижими
имоти с привлечени заемни средства дружеството не е осъществявало
търговска дейност. Ето защо съдът счита, че началната дата на
неплатежоспособността следва да бъде свързана с края на 2012 г..
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от производството
„налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само наличните
парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване, доколкото
възможността за предварително осребряване е ограничена с предварителното
съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова да е възможно
да бъде сформирано.
В настоящия случай длъжникът не разполага с достатъчно налични
парични средства за покриване разноските в производството по
несъстоятелност, което се установява от справката за открити банкови
сметки. Ето защо съдът е дал указания по чл. 629б, ал. 1 ТЗ, но в определения
за изпълнението им срок не е внесена необходимата сума за покриване на
началните разноски. Поради това съдът следва да приложи разпоредбата на
чл. 632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Х.“ ООД, ЕИК *******.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Х.“
ООД, ЕИК *******.
ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор
върху имуществото на „Х.“ ООД, ЕИК *******.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на
„Х.“ ООД, ЕИК *******.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Х.“ ООД, ЕИК *******.
СПИРА производството по т.д. № 1193/2023 г. по описа на СГС, ТО,
26 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено
и ще се постанови заличаване на длъжника, както и че на основание чл. 632,
ал.1, изр. последно ТЗ спиране на делото на това основание се допуска само
веднъж, освен в случаите на чл. 735, ал.2 ТЗ.
3
УКАЗВА на длъжника „Х.“ ООД, ЕИК ******* в едномесечен срок от
вписване на решението да изпълни задълженията си по чл. 632, ал.6 ТЗ, както
и в едногодишен срок от вписване на решението да представи по делото
доказателства за изпълнение на тези задължения, както и удостоверение за
предаване на ведомостите, издадено от териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал.10 КСО.
ОСЪЖДА „Х.“ ООД, ЕИК ******* да заплати по сметка на съда
сумата от 250 лв. държавна такса, която на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ
да бъде събрана от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да
се обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Апелативен съд – гр. София.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за
вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4