Р Е Ш Е Н И Е
№:581 16.04.2021г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми състав
На шести април две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2064 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на В.В.Т., ЕГН-**********,***,
чрез адвокат С.К. ***, против заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) № 20-1886-000089/25.08.2020г., издадена от
началник-сектор към ОДМВР-Силистра, РУ-Силистра, с която на основание чл.171,
т.2, б.“к“ от ЗДвП е постановено временно спиране от движение на моторно
превозно средство (МПС) до заплащане на дължимата глоба и е отнето свидетелство
за регистрация на МПС (СРМПС) № *********. Мярката е наложена на жалбоподателя
за това, че е управлявал собственото си МПС, като не е заплатил наложени глоби
по ЗДвП в размер на 6400 лева по електронни фишове. Жалбоподателят твърди, че е
подал декларации по чл.189, ал.5 от ЗДвП за тези фишове, че автомобилът е бил
управляван от друго лице – О. С. от Украйна. При един от фишовете сам е
управлявал автомобила, но за него е оттеглил декларацията и е платил глобата. Счита,
че органът не е доказал твърдението си за управление на МПС след наложени и
неплатени глоби, защото в заповедта не са посочени кои са електронните фишове и
не е ясно дали същите са връчени и влезли в сила. Иска отмяна на оспорената
заповед като необоснована и незаконосъобразна. В съдебно заседание, чрез редовно упълномощен процесуален представител
адвокат С.К., жалбоподателят подържа жалбата и претендира разноски по
представен нарочен списък. Преди последното съдебно заседание добавя ново
основание на претенцията си – решение № 3 от 23.03.2021г. на Конституционния
съд по к.д.№ 11/2020г., с което чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна.
Ответната страна – началник-сектор към ОДМВР-Силистра,
РУ-Силистра, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. В съпроводителното писмо до съда, с което е изпратена жалбата,
изразява становище за нейната неоснователност. Представя и писмено становище,
чрез редовно упълномощения юрисконсулт В. А., в което излага допълнителни
аргументи в подкрепа на тезите си и претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не бяха ангажирани доказателства от стана на
ответника за датата на която процесната заповед е връчена на жалбоподателя,
въпреки дадените изрични указания от съда (л.22 и л.32). Жалбата срещу заповедта
е подадена на 30.09.2020г. Разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира,
че обжалването на заповедите по ал.1, включително ПАМ по чл.171, т.2 от ЗДвП,
се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът по чл.149, ал.1 от АПК,
който е 14-дневен от деня на съобщаването. Заради липсата на данни за датата на
връчване на процесната заповед следва да се приеме, че срокът за оспорване е
спазен.
Предвид изложеното настоящият състав намира, че
жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Със заповед № 20-1886-000089/25.08.2020г., издадена от
началник-сектор към ОДМВР-Силистра, РУ-Силистра, на основание чл.171, т.2,
б.“к“ от ЗДвП е наложена на жалбоподателя В.Т. ПАМ – временно спиране от
движение на МПС до заплащане на дължимата глоба и е отнето СРМПС № *********. В
мотивите на заповедта е посочено, че мярката е наложена за извършено нарушение
на чл.190, ал.3 от ЗДвП. В обстоятелствената част е прието за установено, че на
21.08.2020г., около 15.25 часа в гр.Силистра, по ул.Дръстър, Т. е управлявал
собствения си лек автомобил Ауди А4 с рег.№ ******, без да е заплатил
наложените му с електронни фишове глоби по ЗДвП на обща стойност 6400 лева. За
нарушението е издаден акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
сер.Д бл.№ 588093/21.08.2020г. от мл.полицейски инспектор към ОДМВР-Силистра.
По делото е представена справка за нарушител/водач, в
която е посочено, че по издадени на името на В.Т. повече от 30 електронни фиша,
относно 28 броя електронни фиша за нарушение на правилата за движение не са
заплатени наложените наказания „глоба“, а именно следните електронни фишове:
К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871; К/3359074;
К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816; К/3443492;
К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458; К/3577138;
К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487; К/3718614; К/3804170 и К/3805002,
(л.12) за извършени нарушения на чл.21, ал.2 от ЗДвП, с лек автомобил марка
Ауди, модел А4 Авант, с рег.№ А5165НН, собственост на Т.. За всички фишове е
посочено, че са влезли в сила, като последните два фиша са връчени на
21.08.2020г. за нарушения от 21.07.2020г., останалите фишове са връчени на
29.06.2020г. и касаят нарушения в периода от 29.11.2019г. до 21.06.2020г.
Видно от представените по делото заверени преписи от
докладна записка с рег. № УРИ 769р-8726/20.07.2020 г. (л.138) и докладна
записка с рег. № УРИ 769р-8503, с резолюция от 14.07.2020 г. (л.140) по
отношение на електронни фишове №№ К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121;
К/3292959; К/3320871; К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329;
К/3401494; К/3430816; К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964;
К/3505614; К/3529458; К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487, Т.
е представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП с вх. №№ 76900-3290; 13308;
13307; 13305; 13304; 13302; 13301; 13300; 13298; 13297; 13295; 13296; 13309;
13312; 13313; 13315; 13316; 13319; 13317; 13320; 13375; 13322; 13287; 13289 и 13291
от 03.07.2020г., като е заявил, че към момента на извършване на нарушенията по
тези фишове автомобилът е управляван от О. С., роден на ***г., гражданин на
Украйна, с приложен документ за самоличност № ******* (л.135), СУМПС № ВХР
180247. В докладните записки е посочено, че при извършена проверка в АИС ГК е
констатирано, че към датите на нарушенията по посочените фишове лицето Сонин не
е пребивавал на територията на Република България. По точно, видно от
представената по делото справка, е констатирано, че С. е влязъл в Р.България на
18.11.2019г. и е излязъл на 01.12.2019г. и не са регистрирани други влизания в
страната. Идентични данни с тези посочени в декларациите, Т. е предоставил и в
дадените пред служител на сектор „ПП“ при ОД на МВР Бургас сведения на
14.07.2020г. (л.151), като е заявил, че на 24.06.2019г., поради необходимостта
от финансови средства за лечение е предоставил автомобил марка Ауди, модел А4
Авант с рег.№ ****** на С. за ползване с уговорка за последваща продажба. С
докладните записки е направено предложение преписките по посочените електронни
фишове да бъдат изпратени на РП-Бургас по компетентност и да бъде отказано
анулиране на същите.
Видно от представения заверен препис от писмо с рег. №
УРИ 769р-11656 (л.148) началникът на сектор ПП при ОДМВР-Бургас е изпратил
оригиналите на подадените декларации, чиито номера са описани по-горе, на Отдел
Разследване при същата дирекция, по ДП № 251 ЗМ-276/2020г.
По делото е представен заверен препис от писмо с рег.
№ УРИ 251-000-13395/22.07.2020г. (л.147) на директора на ОДМВР-Бургас,
изпратено до В.Т., с което същият е уведомен, че се отказва анулиране на фишове
с номера №№ К/3203913; К/3210964; К/3211325; К/3217121; К/3292959; К/3320871;
К/3359074; К/3399502; К/3399727; К/3399487; К/3401329; К/3401494; К/3430816;
К/3443492; К/3500590; К/3501428; К/3504798; К/3504964; К/3505614; К/3529458;
К/3577138; К/3664304; К/3665785; К/3707233; К/3707487.
С писмо с вх.№ 10845/04.12.2020г. по описа на съда (л.166),
от РП-Бургас е предоставена информация, че досъдебно производство (ДП) №
276/2020г. е образувано срещу Т. за потвърждаване на неистина в писмени
декларации, които по силата на чл.188 от ЗДвП е дал пред орган на власт, а именно
че лицето С. е управлявал автомобил марка Ауди, модел А4 Авант с рег.№ ******,
към момента на установените нарушения с електронни фишове.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Процесната заповед е издадена от административен орган
с териториална и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-сектор
към ОДМВР-Силистра, РУ-Силистра, на когото са делегирани правомощия да издава
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т.1.4 от заповед
рег.№ 342з-330/21.04.2017г. на директора на ОДМВР-Силистра, вр. със заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.18).
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Обжалваната заповед е мотивирана,
тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.
Заповедта обаче понастоящем се явява
незаконосъобразна, макар тази незаконосъобразност да не е била налице към
момента на издаването й.
Нормата на чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП е обявена за
противоконституционна с решение № 3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд по
к.д.№ 11/2020г. – обн. ДВ бр.26/30.02.2021г. С влизане в сила на решението на
Конституционния съд е налице ново правно положение, което не допуска
възможността за вбъдеще жалбоподателят Т. да продължава да търпи последиците от
действието на обявената за противоконституционна правна норма.
След като тази норма е обявена за
противоконституционна, то тя не следва да се прилага и по неприключили
правоотношения, каквото е процесното. В изложения смисъл са и мотивите на
решение № 4/14.05.2020г. по к.д.№ 9/2019г., в което Конституционният съд е
посочил, че „В контекста на отправеното искане за обявяване на чл.142, ал.1 от АПК за противоконституционен като противоречащ на чл.151, ал.2 от Конституцията, доколкото задължава съда да приложи материален закон, който е
обявен за противоконституционен, тъй като е бил действащ към момента на
издаването на индивидуален или общ административен акт, настоящото решение
следва да бъде прилагано съвместно с тълкуването, дадено от Конституционния съд
в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3/2020 г. по к.д.№
5/2019г. В последното Конституционният съд постановява, че: „Въпросът за
конституционността на приложимия по висящото дело закон, независимо от модела
на конституционно правосъдие, винаги има преюдициален характер – такъв въпрос
не би имало мотив да се поставя и решава, ако отговорът на същия няма да има
ефект за разрешаването на правния спор, по повод на който е сезиран
Конституционният съд – това противоречи преди всичко на здравия разум, на
процесуалната икономия и, което е по-съществено, на смисъла и предназначението
на конституционното правосъдие да осигури върховенството на Конституцията“.
В решение № 3/2020 г. по к.д.№ 5/2019г. Конституционният
съд също изрично подчертава, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни
производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите
към решението е посочено: „За разлика от приключените правоотношения, при
правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото
решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на
противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл.151,
ал.2, изр.3 от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на
тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От
разпоредбата на чл.151, ал.2 на Конституцията следва, че обявеният за
противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не
урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за
които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са
възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо
които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението
на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност
на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния
резултат.“ Следва изводът, че макар в разпоредбата на чл.151, ал.2, изр.3 да е
въведено основно правило за действие на решенията на Конституционния съд „занапред“,
спрямо висящите производства е налице изключение от правилото. Изключението е
имплицитно заложено в нормата на чл.150, ал.2 от Конституцията, буквата и духът
на която предписват, че съдията трябва да се въздържа да прилага закон, за
който смята, че противоречи на Конституцията. Разумът, вложен в цитираните
разпоредби на основния закон, е да не се допусне правораздавателна дейност въз
основа на закон, обявен по надлежния ред за противоконституционен, да се
предотврати възникването на противоконституционни последици и в този смисъл
несправедливи правни последици от прилагането на такъв правен акт, като по този
начин бъдат гарантирани правата на личността.
Следователно, в този случай, ако материалният закон,
който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия
административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен,
той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред
съд или пред административен орган. Върховенството на Конституцията и нейната
пряка приложимост са принципите, които обвързват и задължават съдилищата да не
приложат чл.142, ал.1 от АПК в случаите, в които материалният закон, който е
действал към момента на издаването на административния акт и който е предмет на
спора пред съда, е обявен за противоконституционен докато процесът е висящ.
(Вж. решение № 2561 от 24.02.2021г. на ВАС по адм.д.№ 11680/2020г., V о.)
С оглед на изложеното, след като нормата на чл.171,
т.2, б.“к“ от ЗДвП, е обявена за противоконституционна, то тя не намира
приложение в случая и обжалваната заповед следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
Относно разноските, такива при резултата от делото на
основание чл.143, ал.1 от АПК се дължат на жалбоподателя, като същите са
поискани още с жалбата, като е представен и нарочен списък. Като доказателство
за извършването им е представен договор за правна помощ, съгласно който
жалбоподателят е договорил адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. на адв.С.К.,
който участва в съдебното производство. От тях в договора за правна помощ,
служещ като разписка е посочено, че са били заплатени в брой 300 лева, а за
остатъка от 200 лева е представена допълнителна разписка. Представена си
квитанции за платените държавни такси – 10лв. за образуване на делото и 30 лева
при обжалването пред ВАС на определението за спиране. Тези разноски следва да
бъдат възложени в тежест на ОДМВР-Силистра, което е юридическото лице на
основание чл.37, ал.2 от ЗМВР и което не е направило възражение за
прекомерност.
Воден от горното Административен съд - гр.Бургас, VІІ-ми състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1886-000089/25.08.2020г.,
издадена от началник-сектор към ОДМВР-Силистра, РУ-Силистра в тежест на В.В.Т.,
ЕГН-**********, с която на основание чл.171, т.2, б.“к“ от ЗДвП е постановено
временно спиране от движение на МПС до заплащане на дължимата глоба и е отнето
СРМПС № *********.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - Слистра да заплати на В.В.Т., ЕГН-**********, сумата от 540 (петстотин
и четиридесет) лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: