Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012 02.09.2020 год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесети ноември година 2019
в открито заседание, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР
ГЕОРГИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР РАЧЕВ
БОРЯНА
ХРИСТОВА
секретар Митка Тодорова
Зам. окръжен прокурор НЕЙКА ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от съдията-докладчик
РАЧЕВ
ВНОХ дело
№ 1176 по описа за 2019 год., прие за установено следното:
Производството е на основание чл. 318, ал. 1 от НПК.
С присъда № 21 от 28.09.2017 год. постановена по НОХД
№ 82/2016 год. по описа на Радневския районен съд подсъдимият М.М.К. е бил признат за невинен в
това, че на неустановена дата в началото на м.март 2015г. в
гр.Бургас в качеството си на пълномощник на „Р.– Д.” ЕООД в кръга на
пълномощното му с цел да набави за „Р.– Р.” ЕАД имотна облага възбудил у В.Д.К.
заблуждение, че представляваното от него дружество е собственик на вагони с
номера 845259401022, 845253340374, 845253340556, 845253340580, 845259400776,
845253340119 и 845253340432 и с договор от 16.03.2015г. сключен между „Р.–Д.”
ЕООД и „А.” ЕООД, представлявано от В.И.В., прехвърлил правото на собственост
върху посочените вагони на последното дружество вместо изпълнение на задължение
на „Р.– Р.” ЕАД към „А.” ЕООД, с което в гр. Раднево причинил на „Г.М.Т.” ЕООД
имотна вреда на стойност 47 600 лева, което е в големи размери, престъпление -
измама, за което го оправдавал на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК и чл.304 от НПК. Със същата присъда е бил отхвърлен и предявения и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от името на „Г.М.Т.” ЕООД, със седалище гр. С., ж.к” **********************, ап.62, ЕИК ************ с Управител Я.Д.Г., с адрес за кореспонденция: гр. Раднево ул. ************–
адвокатска кантора Т.И.Д., за сумата от 56 173,40 лв. като неоснователен
и недоказан.
Първоинстанционната присъда е била обжалвана пред
Окръжен съд – Стара Загора, който е отменил постановената по НОХД № 82/2016 год. по
описа на Районен съд – Раднево, като вместо това с Присъда № 46 от 31.10.2018 год., по ВНОХД № 1261/2017 год. от Окръжен съд - Стара Загора подсъдимия М.М.К. е бил признат за виновен
в това, че на неустановена дата в началото на
м.март 2015 год. в гр.Бургас, в качеството си на пълномощник на „Р.–Д.” ЕООД в кръга на пълномощното му, с цел да набави
за „Р.– Р.” ЕАД имотна облага
възбудил у В.Д.К. заблуждение, че
представляваното от него дружество е собственик на вагони с номера
845259401022, 845253340374, 845253340556, 845253340580, 845259400776,
845253340119 и 845253340432 и с договор от 16.03.2015 год., сключен между „Р.–Д.” ЕООД и „А.” ЕООД, представлявано от В.И.В., прехвърлил правото на собственост върху посочените
вагони на последното дружество, вместо изпълнение на задължение на „Р.– Р.” ЕАД към „А.” ЕООД, с което в гр.Раднево причинил
на „Г.М.Т.” ЕООД имотна вреда на стойност 47 600 лева, която е в големи размери, поради което и на основание чл.210, ал.1, т.3 и
т.5, вр. чл.209, ал.1, вр. чл.54 от НК е бил осъден на „Лишаване от свобода“ за срок от три години, изтърпяването на което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложено от
три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Със същата присъда подсъдимия М.М.К. е
осъден да заплати на гр.ищец „Г.М.Т.” ЕООД,
със седалище гр.С., ж.к” ************, ЕИК ************ с Управител Я.Д.Г., с адрес за
кореспонденция гр. Р. ул. ************– адвокатска
кантора Т.И.Д., сумата от 47 600 лв./четиридесет и седем хиляди и
шестстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2016 г., като
отхвърля предявения граждански иск до размера на 56 173,40 лв., като
неоснователен и недоказан.
Постановената присъда от Старозагорския
окръжен съд е била обжалвана пред ВКС от подсъдимия и
неговия защитник. С решение № 92 от 11.07.2019 год. постановено по н.д. № 576
/2019 год. по описа на ВКС на основание чл. 354, ал.
3, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, Върховният
касационен съд е отменил въззивна Присъда № 46 от 31.10.2018 год., постановена по ВНОХД № 1261/ 2017 год. от Окръжен съд - Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на
окръжния съд.
В съдебно заседание по делото представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора заявява, че поддържа протеста на РП
– Раднево против първоинстанционната Присъда № 21 от 28.09.2017г., постановена
по НОХД № 82/ 2016г. по описа на Районен съд – Раднево, с която присъда подсъдимият М.К. е бил признат
за невиновен за извършено престъпление по чл. 210, ал. 1, т.3 и т.5, вр.
чл.209, ал.1 от НК и моли на основание
чл.318, ал.2 НПК въззивния съд да отмени
първоинстанционната присъда и да постанови нова, с която да признае за виновен подсъдимия М.К. за извършнето от
него престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК и му
наложите наказание, съобразно исканото наказание в протеста на РП – Раднево.
Повереникът на граждански ищец адв.Т.Д.,
от името на „Г.М.Т.” ЕООД - София, моли съда да уважи протеста
на Районна прокуратура – Раднево и се постанови решение, с което да се осъди подсъдимия, тъй
като престъплението е доказано от обективна и субективна страна. Счита, че са
налице всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане
по чл.45 и сл. от ЗЗД, тъй като със своето деяние подсъдимият е нанесъл
имуществена вреда на търговското дружество в размер на 47 600 лв., съгласно
приетата тройна съдебно-счетоводна експертиза, която е била направена пред
първоинстанционния съд. Намира, че настъпилите вреди са пряка и непосредствена
последица от деянието на подсъдимия М.К. и именно поради това юридическото лице
е претърпяло имуществени вреди в посочения размер. Моли, да му се присъдят
направените деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия М.К. - адв. С.К. от САК моли да се
потвърди оправдателната присъда на Районен съд– Раднево. Счита, че от
обективна и субективна страна деянието, за което е обвинен подзащитният му е останало
недоказано. От отбективна страна по делото не бил изяснен въпроса за собствеността
на инкриминираните вагони и дали става дума за скрап или за вагони. Ако са
вагони, както твърдят свидетелите по делото, съобразно закона те трябвало да
имат регистрация, за каквато няма никакви данни по делото. Тъй като не бил
открит по обективни причини и разпитан св.М.К., така и не стана ясна
фактологията по придобиването, произхода и собствеността на инкриминираните
вагони. При промяната на собствеността от М.К. към „Г.М.Т.” ЕООД е представена единствено една проформа фактура, която не
представлявала валиден документ по Закона за счетоводството, а е била представена
фактура без подписи и печат, която едниствено удостоверява според прокуратурата
собствеността на тези вагони. За защитата това е абсолютно недостатъчно и по
никакъв начин не можело да обективира кой е бил собственик на инкриминираната
вещ. Не на последно място, на л.146 от ДП е представена товарителница, с която
вагоните са предадени на „М.М.И.“. Там като изпращач е записан „Н.к.“ ЕООД –
фирма, която няма нищо общо с М.К.. Намира, че безспорно е било установено в
съдебната практика, че в настоящия случай обвинението за измама изисква
поддържане в заблуждение и съответно втората част - нанесена щета, и в случая,
ако приемем, че тезата на прокуратурата е правилна за въвеждането в
заблуждение, което става с момента на подписването на договора, то е изрично
посочено в обвинителния акт, че момента на настъпването на щетата, а именно
нарязването на вагоните в периода между 26.03.2015г. и 29.03.2015г. Въпросните
вагони са поискани от „М.М.И.“на 23.03.2015г. с молба от св.Г.Н.. В това
действие подсъдимият нямало никакво участие. Без предаването на тези вагони те
не били могли да бъдат нарязани и нямало да настъпи щета. Подписаната от подсъдимия
молба е на 03.04.2015г., когато вагоните отдавна са били нарязани. Счита, че
абсолютно не е налице и субективния елемент от състава на престъплението така
повдигнато спрямо подсъдимия, тъй като никъде по делото няма доказателствена
обезпеченост на твърдението, че същият е имал пълен достъп до счетоводството на
дружеството. Логически се извеждало това съждение от това, че подсъдимият не е
бил пълномощник на дружеството, а само на изпълнителния директор. Счита, че
обвинението не е доказано, както законът изисква по несъмнен начин. Поради
което моли съда, да потвърдите оправдателната присъда на Районен съд – Раднево.
В даденото право на подсъдимия М.М.К. за лична защита същия заяви, че поддържам казаното от защитника си. Намира,
че е извършил регулярна търговска сделка
по нареждането на ръководството на
дружеството и никога не се е съмнявал, че бракуваните вагони не са собственост на „Ремотекс – Девня“. Заявява, че
нямало причина и не е искал да извършва престъпление, тъй като не
бил такъв човек и нямал такова съзнание
и счита, че е невинен.
В последната си
дума подсъдимия
М.М.К. моли, въззивния съд да постанови решение, с което да
потвърди оправдателната присъда на Районен
съд – Раднево.
След като взе предвид становищата на страните и
извърши цялостна служебна проверка на НОХД № 82/ 2016 год. по описа на
Радневския районен съд, съгласно изискванията на чл. 314, ал. 1 от НПК,
настоящата инстанция стигна до извода, че протеста на Районна прокуратура – Стара
Загора, е неоснователен.
От събраните в хода на наказателното производство
доказателства, приобщени по съответния ред и преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, районния съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимия М.М.К. е роден на ***г***, живущ ***, български гражданин, висше образование,
икономист на свободна практика, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През 2012г. св.М.А.К.
като представител на полската фирма „PHU KOSTEK Marzena Mierszejewska -
Kostadinow”, собственост на съпругата му,
закупил от „Н.– к.” ООД общо единадесет товарни вагона с намерението да
ги продаде в Република Полша, където за момента имало търсене на товарни вагони
и части за такива. Конкретно на 20.03.2012г. св.
К. закупил 7бр. вагони с номера 845253340119, 845253340374, 845253340432,
845253340556, 845253340580, 845259400776 и 845259401022, на 12.04.2012г.
закупил 2бр. вагони с номера 315253018115 и 315259470898 и на 26.04.2012г.
закупил още 2 бр. вагони с номера 315253019907 и 315259470153. За сделките
съответно били съставени фактури /л.24-26/. С оглед техническото им състояние,
вагоните се нуждаели от ремонт, за да бъдат транспортирани до Р. Полша.
Представляващият „Н.- К.” ООД Р.Б. посъветвал св. К. ремонтът на вагоните да
бъде извършен в „Р. Р.” ЕАД. Във връзка с ремонта на вагоните св. К. се
свързал със св. Ж.И.В., който към този момент бил Началник цех „Ремонт вагони и
електровози” към „Р.– Р.” ЕАД. Св. В.обяснил, че е необходимо вагоните да
бъдат докарани в базата на „Р.Р.” ЕАД в гр.Раднево, след
което да бъде извършен оглед на състоянието им и съответно изготвена оферта за
техния ремонт. Транспортирането на единадесетте гореописани вагона от гр. Д.,
където тогава домували, до гр. Раднево, било осъществено от „Н.– К.” ООД в
периода от 24.04.2012г. до 06.05.2012г., видно от приложените по делото талони
от товарителница на изпращача /л.146-л.156/. След
като от „Р.Р.” ЕАД била изготвена офертата за ремонта на вагоните, св. К.
сметнал, че същата не го удовлетворява. Той се отказал от намерението вагоните
да бъдат ремонтирани и започнал да търси купувач, който да ги закупи във вида,
в който били. През 2014г. св. К.
започнал преговори за продажбата на вагоните с „Г.М.Т.” ЕООД гр. София,
представлявано от А.Т.С. – пълномощник на управителя Я.Г.. На 21.03.2014г.
между свидетелите К. и В. бил подписан протокол относно приемането и
предаването на вагоните, в който са посочени техните номера /л.4/. На
24.03.2014г. всичките 11 вагона били предадени с приемно-предавателни протоколи
от фирма „PHU KOSTEK Marzena Mierszejewska - Kostadinow” на „Г.М.Т.” ЕООД
гр.София /л.7-л.17/. На същата дата била съставена предварителна фактура за
покупко-продажба на вагоните от PHU KOSTEK Marzena Mierszejewska - Kostadinow”
на „Г.М.Т.” ЕООД гр.София /л.6/. С цел изваждане на
вагоните от територията на „Р. Р.” управителят на „Г.М.Т.” ЕООД
подал до изпълнителния директор на „М.М.И.“ЕАД молба вагоните да
бъдат транспортирани до гара Раднево – предавателна, която е обект на „„М.М.И.“” ЕАД. С локомотив на
посоченото дружество на 10.04.2014г. вагоните били извадени от територията на
„Р.Р.” и позиционирани на гара „Раднево – предавателна”. С оглед подадена молба
от „„Г.М.Т.” ЕООД до „БДЖ – Товарни превози” ЕООД
единадесетте вагона да бъдат транспортирани от гара Раднево – предавателна до
гара Лом, бил извършен технически преглед на вагоните, при който се установило,
че само четири от тях са в състояние да пътуват по линиите на националната
железопътна инфраструктура безопасно и без да създават риск за нейното изправно
състояние. На 28.04.2014г. четири вагона с номера съответно 315259470898,
315259470153, 315253018115 и 315253019907 били изкарани на гара Раднево за
по-нататъшно транспортиране до гара Лом, а останалите седем вагона останали на
гара Раднево-предавателна.
На неустановена дата в
началото на м.март 2015г. подсъдимия К. се свързал по телефона със св. В.Д.К. – пълномощник и съответно представляващ „А.”
ЕООД, и му предложил задължение на „Р.– Р.” ЕАД към „А.” ЕООД да бъде погасено
чрез предоставяне на скрап. В хода на преговорите по сделката подсъдимия К.
обяснил на св.К., че се касае за бракувани жп вагони, собственост на „Р.– Д.”.
Св. К. се съгласил с предложението на подсъдимия К..
На 16.03.2015г. в гр.
Бургас бил сключен договор /л.40/ между „Р.–Д.” ЕООД, представлявано от
К. и „А.” ЕООД, представлявано от управителя св. В.И.В.,, по силата на който
продавачът „Р.–Д.” ЕООД прехвърля на купувача „А.” ЕООД правото на
собственост върху седем броя бракувани вагони /скрап/, находящи се на
територията на „М.М.И.“ЕАД на гара Раднево – предавателна, вместо и в изпълнение
на задължение на свързаното с продавача лице „Р.– Р.” ЕАД, като номерата на вагоните са 845259401022,
845253340374, 845253340556, 845253340580, 845259400776, 845253340119 и
845253340432. По силата на този договор всъщност юридическото лице, чиито представител е
подсъдимия се явява трето задължено лице в полза на купувача, като продава
процесните вагони вместо задължение на „Р.– Р.” ЕАД. Не се спори от
никоя от страните по делото, че договора, който е всъщност правопораждащия
юридически факт е сключен със собственика на фирмата- а именно В.И.В..
Това е и първото сериозно противоречие в
обвинителната теза. Ако има измамено физическо лице, то това е лицето сключило
договора, а не лицето К., който е подписал приемо-предавателния протокол за
въпросните вагони. Още повече, че К. е само пълномощник, упълномощен от В., а
не обратното. Каквото и да се твърди в свидетелските показания и на двамата,
дори и да се приеме, че дейността фактически е била извършвана от К., то по
делото е налице един договор, за
покупко-продажба, който е подписан от управителя на дружеството, който сам по
себе си установява напълно валидна сделка-покупко-продажба. Приемо-предавателния
протокол е всъщност само следствие от подписването на договора и не поражда
никакви правни последици.
Изхождайки от характера
на сделката - покупко-продажба е с консенсуален характер, т.е. правните
последици, при такива сделки настъпват в момента на постигане на съгласие между
страните. В нашия казус съгласие е постигнато в момента на подписването на
договора. Сделката не е на реално изпълнение, за да настъпи правния ефект на
имущественото разместване в момента на предаването на вещта. Измамения би бил
евентуално В.. Друг е въпроса, че всъщност сделката е напълно действителна, тъй
като осъществената покупко-продажба от несобственик не прави сделката нищожна,
нито недействителна. Т.е. причинените вреди пострадалия може да си ги търси по
гражданско правен ред по всяко време, доказвайки пред гражданския съд правото
си на собственост върху вагоните.
В обвинителната теза
отсъства третиране на въпроса, че всъщност договора за покупко-продажба няма
изискуема от закона форма за валидност, а само за доказване. Наличието на този
договор всъщност не води до никакво имуществено разместване във фирмата
продавач, видно от счетоводните записвания и на двете фирми. Всъщност много
удобно счетоводни записвания на Р.Д. са абсолютно недостъпни, поради което и не
е могло да бъдат установени от вещото лице И.П.А.. Според приетата
съдебно-счетоводна експертиза на А., наличието на счетоводни записвания преди
нарязването на вагоните и в двете дружества – продавач и купувач не е имало.
Отсъстват и фактури, установяващи действителността на сключения и представен по
делото договор от 16.03.2015г. По делото въпреки положените усилия от съда не се
е установило нито едно доказателство, установяващо достоверността на датата на
сключването на договора - а именно, че същият е сключен преди нарязването на
вагоните, а не след като нарязването е установено от органите на РУП - Раднево
и са проведени първите разпити на работниците от „А.”ЕООД.
От назначената съдебно -
счетоводна експертиза пред районния съд, изпълнена от И.П.А. се установява, че
всъщност счетоводните записвания са осъществени в дружеството на „А.” ЕООД едва
на 04.04.2015г. Данните за извършеното престъпление съгласно докладна записка, приложена
на лист 34 от делото са от 27.03.2015г., когато за справка в Районното
управление на Полицията в град Раднево са извикани всички участници във
фактическото нарязване на вагоните. Снети са им обяснения, в резултат на които
обяснения навярно са извършени всички последващи действия от страна на „А.”
ЕООД. Няма нито едно обстоятелство, което да установи достоверността на датата
на сключването на договора. Този договор не е отразен в счетоводството на фирмата
на същата дата, а едва през месец април. Още повече, че се извършва само
прихващане с неустойка по договор, който е сключен с трето юридическо лице, а
именно „Р.– Р.” ЕАД град Раднево.
Ако се приеме, че
правопораждащия факт за промяната на владението
на вагоните е не самият договор, а фактическото преминаване на упражняваната
фактическа власт от един на друг, то
действието което е предизвикало промяната на владението на вагоните е
молбата на св. Г.Н., в която той
разпорежда вагоните да бъдат предадени на „А.” ЕООД, с ясното съзнание,
че такива вагони, представляваното от него дружество не притежава, и че няма
никакво право да се разпорежда с предаването на фактическата власт върху тях.
Но тогава квалификацията на престъплението би била друга- не измама, а кражба.
На 23.03.2015г. св. Г.Н.Н.
в качеството си на директор и представляващ „Р.Р.” ЕАД депозирал в „М.М.И.“ЕАД молба, домуващите
на гара Раднево-предавателна вагони с номера 845259401022, 845253340374,
845253340556, 845253340580, 845259400776, 845253340119 и 845253340432 да бъдат
предадени на „Алси” ЕООД. В молбата /л.37/ е посочено, че изброените вагони са
собственост на „Р.Р.” ЕАД.
И двамата – и
подсъдимия К. и Н. са били наясно, че техните дружества нямат никакви вагони,
тъй като към онзи момент такива вагони не са били част от материалните активи
на представляваните от тях дружества. И двамата са имали пълен достъп до
счетоводствата и на двете дружества.
На 26.03.2015г. св. К.
организирал бригада от работници на представляваното от него дружество, на
която било възложено да отидат до гр.Раднево и да нарежат вагоните на части. В
периода между 26.03.2015г. и 29.03.2015г. работниците на „А.” ЕООД свидетелите
Г.В.Д., С.М.С., А.И.Т., А.А.А., Д.К.С., П.Р.П. и ръководителят на бригадата Д.
Д.К. извършили нарязването на вагоните на части с техника, собственост на
дружеството, в което работят, след което нарязаното количество метал било
транспортирано от гр. Раднево с камион, също собственост на „А.” ЕООД. Така прокуратурата счита, че формираната от
подсъдимия невярна представа у св.К., че вагоните, предмет на сделката, са
собственост на „Р.–Д.” ЕООД, е мотивирало последния да се съгласи с
предложението вагоните във вид на скрап да бъдат предоставени на „А.” ЕООД
срещу погасяване на негово вземане към „Р.– Р.” ЕАД. Ако не беше представен
договора от 16.03.2015г., както и последвалите счетоводни записвания,
прокуратурата може би е щяла да квалифицира престъплението като кражба, или
най-малко като унищожаване и повреждане.
На 03.04.2015г.
подсъдимия К. подал до „М.М.И.“ЕАД
молба, в която уточнил, че в молбата, касаеща предаването на вагоните на „А.”
ЕООД е допусната техническа грешка, а именно, че същите не са собственост на „Р.Р.”
ЕАД, а на „Р.Д.” ЕООД. Тази молба няма никакво юридическо и фактическо
значение, нито за предаването на вагоните, които вече са били нарязани, нито за
осъщественото имуществено разместване. Тази молба е ирелевантна за целия
процес. Но на нейното съществуване се позовава и Директора на „М.М.И.“ЕАД -Раднево, незнайно
защо и по какви причини, при положение, че към момента, в който той се е
разпоредил за вагоните – тази молба изобщо не е била налична - разпореждането
му от дата - 24.03.2015г. Интересно как решението на Директора на „М.М.И.“ЕАД е било съобразено с
молба, която е постъпила една седмица след неговото разпореждане – на
03.04.2015г. Още повече, че видно от писмото на изпълнителния директор на
Мините - на негово разположение са били и фактурите, установяващи правото на
собственост върху вагоните, както и достатъчно доказателства кой точно е
оставил вагоните на гарата – „Раднево –предавателна”- а именно пострадалото
юридическо лице. Буди недоумение факта на вземане на решението от изпълнителния
директор на „М.М.И.“ЕАД да предаде владението на вагоните на юридическо лице,
което няма нищо общо нито с тяхната собственост, нито пък е имало отношение към
превозването им до процесната гара през 2014г. Предаването на вагоните се е
осъществило в полза на представител на „Р.Д.” ЕАД именно по
разпореждане на изпълнителния директор
на „М.М.И.“ЕАД.
Буди недоумение и
факта, че за процесните вагони и разполагането им на коловози първоначално на „Р. Р.” ЕАД,
а след това на гара „Раднево - предавателна” не заплащат никакъв наем от страна
на пострадалото юридическо лице. Вагоните не са оставени и на отговорно пазене
от което и да е юридическо лице. Изхождайки от това, ако счетем, че директора
на „М.М.И.“ЕАД не е имал задължение да следи чия е собствеността на
вагоните преди да се разпореди с тях в полза на едно или друго юридическо лице-
действието, с което пък той е въведен в заблуждение е на Г.Н. - молбата. В нея
се твърди, че вагоните са собственост на „Р.Р.” ЕАД и изхождайки от обстоятелството, че в
Дневника за извършеното движение през дежурството на гарите е описано, че тези
вагони идват от „Р.Р.” ЕАД – тези две обстоятелства са били
достатъчни, за да се извърши разпореждане с вагоните.
В
обвинителния акт прокуратурата твърди, че подсъдимият въвел св. К. в заблуждение относно
собствеността на вагоните, с цел да набави за „Р.Р.” ЕАД имотна облага - да бъде погасено парично задължение на
посоченото дружество към „А.” ЕООД, чрез предоставянето на собствеността върху
седем броя вагони, които в действителност са собственост на „Г.М.Т.” ЕООД.
Обстоятелството, че процесните вагони не са собственост на „Р.–Д.” ЕООД
е било известно на подсъдимия К., тъй като те не фигурират като материален
актив на това дружество, освен това не фигурират като материален актив и на „Р.– Р.” ЕАД.
По този начин на собственика на вагоните „Г.М.Т.” ЕООД била причинена
имотна вреда в размер на 47 600 лв. Към м.март 2015г. минималната работна заплата за
Република България, определена с ПМС №419/17.12.2014г. е била 360 лева. Тъй
като стойността на причинената на „Г.М.Т.” ЕООД имотна вреда е на
стойност, надвишаваща стойността на 70 минимални работни заплати, същата представлява
„имотна вреда в големи размери”.
Освен всички
гореизброени съображения настоящата инстанция споделя изводите на районния съд,
че никой не е въведен в заблуждение и поради наличието на специален регистър за
целия Европейски съюз, където са регистрирани всички вагони и въобще жп
съоръжения, където е отразено както техническото състояние на всеки един вагон,
така и на кого принадлежи правото на собственост. Отделен е въпроса, че има
инструкция, според която има редица процедури, за да се стигне до бракуването
на един вагон и изваждането му от гражданския оборот. Самият факт, че става
въпрос за вагон, подлежащ на специална регистрация предполага, че купувача
следва да разполага с официална информация за състоянието на този вагон.
Обстоятелството, че купувача изобщо не е направил опит да попита тези вагони
дали са бракувани и дали са налични протоколите за брак, предполага отсъствието
на каквото и да е заблуждение, в което някой е въведен. По-скоро със сключване
на договори и писането на молби, удостоверяващи несъществуващо право на
собственост върху процесните вещи се прави опит да се заблудят органите на
разследването, за да се имитира съществуването на някакво правно основание за
извършването на дейността по нарязването на вагоните.
Всички останали гласни
доказателства нямат отношение към „въвеждането в заблуждение” на В., поради
което и съдът не ги е коментирал. Категорично е установено по делото, че
вагоните никога не са принадлежали нито на „Р.– Р.” ЕАД, нито на „Р.–Д.” ЕАД.
Видно от всички писмени доказателства, приложени по делото, както и от всички
назначени и изслушани в хода на съдебното следствие съдебно-счетоводни и
графологични експертизи не е осъществено прехвърляне на правото на собственост
върху вагоните по надлежния ред, макар и като скрап. Показателна в това
отношение е глава шеста на Инструкция за ремонт на вагони, релсови
самоходни специализирани машини и
съоръжения с повишена опасност.
Свидетелските показания
на Й.Е.Г.също не доказват факти с правно значение за делото, тъй като той се
опита да установи пред съда, че процесните вагони били на „Р.Р.”ЕАД, но били
изчезнали писмените доказателства за това. Само някаква жена твърдяла това.
Свидетелските показания
на Я.С.С., Я.К.Р., Н.Н.Ж., Г.П.П., С.П.С., Р.М.Д. установяват единствено и само
факта на изпълнение на разпорежданията, издадени от Изпълнителния директор на „М.М.И.“ЕАД за предаване на
вагоните, находящи се на „Гара
Предавателна” в Раднево на „А.” ЕООД, както и изпълнение на подадената от
свидетеля Г. Н. молба. Всички тези показания съдът е кредитирал като
непосредствени и незаинтересовани, но те не допринасят за изясняването на
главния факт по делото. Единственото, което установяват, е че подчинените са
изпълнили разпорежданията на Изпълнителния директор на „М.М.И.“ЕАД А.А. и
разпореждането на представляващия „Р.Р.” ЕАД град Раднево Г.Н. - да се
предоставят вагоните на работниците на „А.”ЕООД.
Реално подсъдимия не е имал никакви права да се разпорежда с
вещите, предмет на престъплението. Наличието, макар и на усложнени гражданско
правни отношения със собствеността на вагоните не е и не изключва възможността
за извършване на престъпление.
Свидетелските показания
на Н. кореспондират с всички събрани по делото доказателства. Той ясно и
категорично пред съда заявява , че не знае защо е подписал тази молба, в която
се отразяват неверни обстоятелства и факти. Главният счетоводител на „Р.Р.” ЕАД М.П. също установи, че в материалните активи
на дружеството никога не са фигурирали
вагони. Поради което и съдът не е дал вяра на показанията на Й.Г. по
отношение на опита му да установи, че правото на собственост върху тези вагони
принадлежи на закупеното от него дружество.
Горната фактическа
обстановка е установена от събраните по делото гласни доказателства, взети в
своята взаимна връзка и зависимост с писмените такива, приложени по досъдебното
производство по опис и тези събрани в хода на съдебното следствие, както и
трите експертизи - две икономически и една графологична. По установената
фактическа обстановка се спори от прокуратурата и граждански ищец и неговия
повереник, които твърдят, че е осъществен състава на измамата по отношение
на свидетеля Каравълчев.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че за да е налице измама както
по основният на чл.209 ал.1, така и по някой друг от квалифицираните състави,
отразени в чл.210 или чл.211 от НК, е необходимо да има действия, свързани с
възбуждане, използване или поддържане на вече възбудено заблуждение от страна
на деец в измамено лице, с които в същото да се създават неправилни представи
по отношение на определени факти от действителността. Тези факти могат да се
отнасят до всички обстоятелства, свързани с основанието или условията, при
които измаменото лице, притежаващо фактическата или юридическата власт върху
имущественият предмет, ще извърши акт на такова разпореждане с него. Чрез
последното се стига до неблагоприятно изменение (имотна вреда) в патримониума
било на измаменият лично, било в имуществото на друго лице, и в резултат на
това деецът цели да получи за себе си или за друго лице имотна облага.
При така установената
фактическа обстановка съдът правилно е приел за недоказано, че по описания
начин, с деянието си от субективна и обективна страна подсъдимия М.М.К. е
осъществил престъпния състав на чл. 210, ал.1, т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. От субективна страна
характерно за измамата по чл. 209, ал. І НК е наличие на пряк умисъл и користна
цел у дееца – да набави за себе си или за другиго имотна облага. И двата
признака са необходими за съставомерността на деянието. Правилно съдът счита,
че ако изобщо има опит някой да бъде въведен в заблуждение по отношение на
собствеността на вагоните, то това е В., а не К.. И второ- ако уж измамения
беше положил и минимално изискващото се усилие би установил чия е собствеността
на вагоните, от справка в регистъра на съоръженията на БДЖ или поне да беше поискал протоколите
за брак на съответните вагони.
Съдебният състав въз основа на събраните по делото
доказателства и приетата въз основа на тях фактическа обстановка правилно е приел,
че подсъдимият М.М.К. не е осъществил признаците на изпълнителното деяние по
чл. 209, ал. І НК, като умишлено не е въвел
в заблуждение и не е поддържал това заблуждение у Валентин Дамянов Каравълчев,
поради което и го е оправдал.
Основна характеристика на измамата е неправилната представа на
измаменото лице, която е от съществено значение за вземане на последващите
решения водещи в крайна сметка до настъпването на имотна вреда. Възбуждането на
заблуждение е налице, когато деецът проявява активност с цел установяване на
една невярна представа и има определен принос за заблуждението.
Така при липса на спор относно фактите, съдът правилно не споделя
оценката, която прокурорът прави на тези
факти и не споделя правните му изводи за извършено престъпление.
С оглед изводите за това, че не е осъществен основният състав на
престъплението, съдът правилно е приел, че е безпредметно да аргументира
липсата на квалифициращия признак „големи размери”.
При тези съображения, районния съд основателно е приел, че не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимия М.М.К. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.3 и т.5, вр.
чл.209, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправдал
изцяло по повдигнатото му обвинение.
С оглед оправдаването
на подсъдимият К. по повдигнатото му обвинение, съдът правилно е приел, че предявеният
по делото граждански иск за заплащане на сумата от 56 183,40 лева,
представляваща обезщетение за причинените в следствие на деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането до окончателното издължаване, както и направените по делото
разноски, се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Настоящата инстанция не констатира допуснати от
районния съд съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които
биха могли да доведат до отмяна или изменение на постановената присъда, поради
което същата следва да бъде изцяло потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 338 от НПК, Окръжен
съд – Стара Загора
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21 от 28.09.2017 год. постановена по НОХД
№ 82/ 2016 год. по описа на Радневския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.