ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 13.12.2019
г.
Районен съд – Пазарджик, Гражданска
колегия, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 2303 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Във въззивната жалба, подадена от особения представител на ответника, е направено искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като бъде увеличен депозитът за особен представител от 266,69 лв. на 300 лв., а договорната лихва върху главницата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на задължението бъдат определени по реда на ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД и третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не вземат становище по искането.
Съдът като взе предвид доводите на особения представител на ответника и доказателствата по делото, намира за установено следното:
Искането за изменение на решението в частта за разноските е допустимо, тъй като е направено в предвидения от закона срок от страна в производството, останала недоволна от съдебния акт в частта за разноските, но разгледано по същество е неоснователно.
По делото ответникът се представлява от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, възнаграждението на който е определено от съда в размер на 300 лв. с оглед цената и броя на предявените искове и е внесен предварително от ищеца. С постановяване на крайния съдебен акт на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е възложил в тежест на ответника направените от ищеца разноски по делото съразмерно на уважената част от иска. В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 75 лв. и депозит за особен представител в размер на 300 лв., от които съобразно уважената част от иска ответникът следва да му възстанови разноски за държавна такса в размер на 66,68 лв. и депозит за особен представил в размер на 266,69 лв., както е постановил съда. Осъждането на ответника да възстанови на ищеца внесения депозит за особен представител в пълен размер, освен че би противоречало на закона, защото не държи сметка за отхвърлената част от иска, но и би накърнило интересите на ответника, тъй като положението му ще се влоши.
Неоснователно е и искането за изменение на решението по отношение на начина на определяне на размера на договорната (възнаградителна) лихва и законната лихва, представляваща законна последица от уважаване на иска. По отношение на законната лихва в съдебния акт липсва конкретен размер, който ответникът дължи, тъй като размерът й зависи от момента на изплащане на задължението и се изчислява от съдебния изпълнител. Отделно от това както вземането за законна лихва, така и вземането за договорна лихва представляват част от предмета на делото, по който съдът се е произнесъл с решението, а не са разноски, определени от съда с оглед изхода на делото, поради което изменението им не е в компетентността на първоинстанционния съд.
По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на особения представител на ответника за изменение на Решение № 1432 от 28.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2303/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, в частта за разноските.
Определението може да се обжалва пред Окръжен съд
– Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се връчи на
страните, включително на третото лице помагач.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: