№ 4148
гр. София, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110155971 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са от ищеца „Интелигентни трафик систем” АД срещу ответника
Н. ЛЮБ. В. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 92 ЗЗД за сума в общ размер от 324 лв., от които: 300 лв. неустойка
за липсващо бордово устройство и 24 лв. неустойка за непълна окомплектовка на
бордово устройство, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
29.09.2021 г. до окончателното й погасяване.
В исковата молба и уточнителната молба, ищецът твърди, че между страните е
сключен Договор с № 20781/23.03.2020г. на основание Общи условия за предоставяне
на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на
база време. Сочи се договорът да е сключен чрез онлайн платформата на ищеца
www.tallpass.bg, където ответникът си създал потребителски профил, генерирал е
процесния договор и е заявил и получил 1 бр. бордово устройство OBU-5310 сер. №
030539628052. Ищецът установил, че към 30.09.2020г. по договора нe са налице
генериране на пътни такси от ППС, поради което на основание чл. 15.16 от ОУ
прекратил предсрочно с писмено едностранно предизвестие договора, получено от
ответника на 02.10.2020г. В същото му предоставил срок от 15 дни да върне
полученото бордово устройство, като го предупредил, че при неизпълнение на това
задължение ще му бъде начислена неустойка. В посочения срок не върнал полученото
бордово устройство и му били наложени процесните неустойки – за липсващо
устройство в размер на 300 лв., съгласно т.5.3 от Ценоразписа към действащите ОУ и
25 лв. за неокомплектовано бордово устройство, съгласно т.5.2 от Ценоразписа. От
общата сума за неустойка бил приспаднат заплатения от ответника В. депозит в размер
на 1 лв., поради което претендира неустойка в общ размер на 324 лв. Моли съда да
уважи предявените искове и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. ЛЮБ. В., с който
предявения иск се оспорва изцяло като недопустим и неоснователен. Ответникът не
оспорва, че между него и ищеца е сключен договор с предплатен баланс №
20781/23.03.2020 г., но твърди, че не получавал уведомление № 1875686/25.03.2021 г.
за прекратяването му на 02.10.2020 г. Моли да бъде отхвърлен изцяло предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на
1
чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, след като взе предвид установените с тях от фактическа
страна обстоятелства, достигна до следните фактически и правни изводи.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 92 ЗЗД. В тежест на всяка от страните е да докаже верността на
наведените от нея твърдения, на които основава своите искания или възражения.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, по предявения иск с правно
основание чл.92 ЗЗД, пълно и главно наличието на облигационни отношения с
ответника, наличието на неустоечна клауза с твърдяното в исковата молба съдържание,
настъпване на условията за начисляване на договорна неустойка и размерът й.
Ответникът следва да докаже изпълнение на договорни задължения, изключващо
дължимост на договорна неустойка.
По делото са приети и неоспорени от страните следните писмени доказателства:
Договор с предплатен баланс № 20781/23.03.2020 г.; Общи условия за предоставянето
на ел.услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и на
база време (е-винетки); Уведомление № 1875686/25.03.2021 г. с Приложение № 1 –
списък на Бордовите устройства; товарителница на куриерска фирма С.; искане за
плащане № 20781/26.04.2021 г.; покана за плащане с изх. № 730/02.06.2021 г.;
товарителница на куриерска фирма С., ведно със справка за движение на пратката,
видно от която се установява, че същата е върната към подателя на 11.06.2021 г., тъй
като е налице отказ от получателя; разпечатка на потребителския профил на
електронно сключения договор за задължението по предплатен баланс; разпечатани
справки от електронния сайт на ТРРЮЛНЦ към Агенция по вписванията;
С доклада по делото, неоспорен от страните са приети на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства
включени в предмета на спорното право: че между страните е сключен договор с
предплатен баланс № 20781/23.03.2020 г. С оглед на това съдът приема за доказано, че
между страните е било налице валидно облигационно отношение по договор с
предплатен баланс № 20781/23.03.2020 г., сключен на основание Общи условия за
предоставянето на ел.услуги за събиране на пътни такси на база изминато разстояние
(тол такси) и на база време (е-винетки).
Съгласно т. 15.16 от ОУ ищецът има право да прекрати едностранно срока на
ползване на Бордовото устройство, с отправяне на писмено уведомление до клиента, с
незабавен ефект, в случай че ППС, с което е асоциирано Бордово устройство, не
генерира пътни такси повече от тридесет календарни дни. Съгласно т. 5.2. и т.5.3. от
Ценоразписа на ИТС, неразделна част от Общи условия за предоставянето на ел.услуги
за събиране на пътни такси на база изминато разстояние (тол такси) и на база време (е-
винетки) при липса на Бордово устройство на клиента се начислява неустойка в
размер на 300 лева за всяко Бордово устройство. Към неустойката за липсващо
Бордово устройство се начислява и неустойка за непълна окомплектовка на Бордово
устройство по т. 5.2. от Ценоразписа в размер на 25 лева. Ответната страна не оспорва,
че е заявила и получила един брой Бордово устройство ОВУ-5310 сер. №
0305417263087.
Спорно по делото е единствено дали последната е получила писменото
уведомление за едностранно предсрочно прекратяване на договора.
Съгласно нормата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Задължението за неустойка има акцесорен характер и става
изискуемо при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на
това правно основание, както бе посочено по-горе, ищецът следва да установи, при
условията на пълно и главно доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от
ГПК и в съответствие с изложените в исковата молба твърдения, наличието на клауза
2
за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е уговорена между
страните в определен размер, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
именно това задължение. По делото е приета като писмено доказателство
товарителница на куриерска фирма С., ведно със справка за движение на пратката
(л.36-37 по делото), видно от които се установява, че същата е върната към подателя на
11.06.2021 г., тъй като е налице отказ от получателя да получи пратката. По
изложените съображения съдът намира, че кредиторът успя да установи със средствата
на ГПК, че е упражнил надлежно правото си да прекрати договорите, поради което в
неговата правна сфера е възникнало вземане за неустойка при предсрочно
прекратяване на договорите по вина на потребителя. Отделно от това, дори да се
приеме, че уведомление не е връчвано на ищеца, самата искова молба играе ролята на
покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС
(Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д.№ 1306/2016 г., IV г.о., Решение № 4/23.06.2017 г.
по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.), която настоящия съдебен състав споделя изцяло.
Ответникът не е изпълнил паричното си задължение до приключване на съдебното
дирене, до който момент може да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от
кредитора. Поради това е налице и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ
задължение за заплащане на претендираните неустойки. С оглед на изложеното
предявените искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД се явяват основателни и следва
да бъдат уважени.
По разноските:
На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноските за настоящото производство – в размер на 50.00 лева включващи
заплатена държавна такса.
Мотивиран от горното , Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл. 92 ЗЗД Н. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул.
Мизия № 24 да заплати на „Интелигентни трафик системи“ АД , ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О“, бл, обект 6, партер сумата в общ
размер на 324 лева, представляваща начислени неустойки за липсващо бордово
устройство (300 лева) и неустойка за непълна окомплектовка на бордово устройство
(24 лева) по договор № 20781/23.03.2020 г., сключен на основание Общи условия за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база изминато
разстояние и на база време чрез онлайн платформа на ищеца www.tollpass.bg, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.09.2021 г. до окончателното й
погасяване.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, Н. ЛЮБ. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Т.,
ул. Мизия № 24, да заплати на „Интелигентни трафик системи“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „О“, бл, обект 6, партер разноски за
държавна такса в размер на 50.00 лева – направени за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
3
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4