№ 1755
гр. София, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110117841 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.
49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът [***], ЕИК [***], моли съда да осъди ответника [***], БУЛСТАТ [***] да му
заплати сумата от 465,02 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение с включени ликвидационни разноски по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№ [***] за настъпило на 30.09.2019 г. ПТП от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно, от страна на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва от предявяване
на иска- 04.04.2023 г., до окончателното й плащане, както и сумата от 143,23 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че между него и собственика на увредения лек
автомобил марка и модел „БМВ 740 Екс Драйв“, рег. № СВ [***] KT, бил сключен договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица №
[***], въз основа на който заплатил на застрахования сумата в размер на 455,02 лв.-
обезщетение за имуществени вреди, заведени по щета № [***], претърпени в резултат от
ПТП, настъпило на 30.09.2019 г., на територията на гр. София, при движение по б[***] в
посока на движение от [***] към [***]. Вредите били причинени от попадане на
застрахования автомобил в необозначена и необезопасена дупка. Поддържа, че с изплащане
на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования за възстановяване
на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните разходи за определянето му, срещу
1
причинителя на вредите. Твърди, че ответникът носи гражданска отговорност за
обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно,
съответно да вземе мерки за обезопасяването/сигнализирането на опасности по него.
Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника, получена на 06.02.2020 г. за
заплащане на сумата 465,02 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 10 лв., но
ответникът не удовлетворил претенцията. Ищецът претендира и заплащане на мораторна
лихва върху главницата. Претендира разноски. Ищецът представя писмените доказателства,
с които разполага. Заявил е и други относими и допустими доказателствени искания, в т.ч.
за изслушване на САТЕ, със заключението по която да се даде отговор на поставените в
исковата молба въпроси относно механизма на ПТП, причинната връзка с претърпените
имуществени вреди и оценка на последните, както и за разпит на свидетел, в лицето на
водача на процесния лек автомобил - Г. Й. С., за установяване обстоятелствата около
механизма на ПТП, които са допуснати от съда. С уточняваща молба от 18.08.2023 г., ищеца
посочва, че процесния автомобил е идентифициран във всички приложени документи по
делото, освен с рег. №, който е променян в периода на действие на застраховката и с номера
на рама, който е уникален код на всяко МПС, състоящ се от 17 символа и е достатъчен за
идентификацията на автомобила.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***] подава отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че от доказателствата по
делото не се установява мястото на ПТП, наличие на дупка на пътното платно, нейните
размери, нито размерите на твърдените вреди. Поддържа, че посочените от ищеца вреди
могат да настъпят и при друг механизъм - удар в бордюр, удар с друго МПС. Твърди, че
нямало данни за вида на настилката и пътната неравност, както и дали на съответното място
към датата на ПТП не е бил поставен знак за сигнализиране. Не било доказано дали
увредените части били в изрядно състояние преди настъпването на ПТП. Оспорва при
определяне на застрахователното обезщетение ищецът да е взел предвид обикновеното
овехтяване на автомобила към датата на ПТП. В условията на евентуалност моли да се
намали размера на претендираното обезщетение. Релевира възражение за съпричиняване,
тъй като водачът на увреденото МПС не е съобразил скоростта си с условията на пътното
платно. Счита претенцията за ликвидационни разноски за недоказана по размер,
респективно оспорва такива да са били сторени. Оспорва да е възникнала регресна
отговорност спрямо тях. Оспорва застрахователното правоотношение по имуществената
застраховка като невалидна, поради липса на положен подпис от застрахователя и
застрахованото лице в общите условия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира
присъждане на разноски. Възразява срещу допускането на посочените от ищеца
доказателствени средства, като оспорва голяма част от приложените към ИМ доказателства,
поради несъответствие между регистрационните номера на застрахования по полицата
автомобил и увредения при ПТП такъв.
Съдът като взе предвид изложените от страните съображения и след съвкупен
анализ на приетите по делото писмени доказателства и заключения на изслушаните
2
съдебни експертизи, намира за установено следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД:
От приложените от ищеца писмени доказателства /застрахователна полица № [***],
доклад по щета, експертиза по щета, опис-заключения и др./ се установява безспорно, че
между ищеца по делото [***] и В. П. П., собственик на застрахования автомобил е била
сключена застраховка „Каско на МПС“ по полица № № [***] от 29.10.2018 г., с период на
действие от 29.10.2018 г. до 28.10.2019 г. /приложена на л.7 от делото/. Видно от полицата
(представена и в ориганал в о.с.з. за съпоставка), застрахования обект е лек автомобил
„БМВ“ с рег. № [***] (с предишен ДК № СВ[***]КТ) и рама № [***] и същия е застрахован
за сумата от 200 000 лв. срещу заплащане на застрахователна премия от 8415,00 лв., което
плащане е разсрочено на четири вноски. При завеждане на щетата пред застрахователя-
ищец, застрахования е представил удостоверение за техническа изправност, от което се
установява, че към датата на ПТП автомобила е бил в изправно състояние.
От посочените по-горе писмени доказателства, приети като неоспорени от ответника,
съдът приема, че ищеца безспорно установява по делото, че между него и собственика на
увредения автомобил е била налице към датата на ПТП валидно сключена имуществена
застраховка „Каско“ за л.а. „БМВ“ с рег. № [***], увредено при процесното ПТП на
30.09.2019 г. в гр. София.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП, уведомление за щета от
30.09.2019 г., опис на необходимите документи за приключване на щета [***], описи
заключения на щета по МПС, доклад по щета № [***], сравнителна експертиза по щета
[***] възлагателно писмо, фактура № [***]/18.10.2019 г., издадена от [***] и преводно
нареждане от 05.12.2019 г., всички представени от застрахователя-ищец, както и от гласните
доказателствени средства, събрани чрез разпита на св. Г. С. /водач на увредения лек
автомобил при настъпване на ПТП/ се установяват въведените с исковата молба твърдения
от ищеца. Видно от показанията на св. С., на 30.09.2019г., през деня, на път към офиса, при
включването му в движението по [***] попаднал с дясна предна гума в дупка на пътното
платно, която не била обозначена или сигнализирана, при което гумата се спукала.
Свидетелят заявява, че времето било сухо, нямало интензивно движение, а той бил първа
кола, като се движел с невисока скорост, около 20-30 км./час, тъй като трябвало да се
включи в движението по „[***]“. Не помни размерите на дупката, но твърди да е била
дълбока и с остри ръбове, което довело до спускване на гумата. Веднага след удара в
дупката, светнала индикация на таблото, което го накарало да отбие в дясно и като
установил щетата, уведомил незабавно КАТ, и застрахователя си. Произшествието било
посетено от КАТ, като бил съставен и Протокол за ПТП № 1733778/30.09.2019 г., в който
били посочени обстоятелсвата около настъпването му (представен по делото) и в който
свидетелят С. разпозна подписа си под участник № 2.
Показанията на св. С., съдът кредитира изцяло, доколкото същите възпроизвеждат
непосредствени възприятия, безпротиворечиви са и кореспондират с останалите писмени
доказателства по делото, както и с категоричното заключение на съдебната автотехническа
3
експертиза относно вида на вредите, които са настъпили и причинно-следствената връзка с
описания механизъм на ПТП. Същите еднозначно сочат участъка от пътя, на който се е
случило ПТП, условията при които е настъпило, състоянието на пътното платно и
характеристиките на препятствието.
Съставен бил и Протокол за ПТП, приет като доказателство /на л.6 от делото е
приложен същия в четлив вид. Видно от схемата на ПТП № 76, отразена в Протокола,
произшествието е настъпило при движение по ул. [***] с посока от кино „[***]“ към [***] и
на кръстовището с “[***]“, автомобила попада в несигнализирана и необезопасена дупка,
като преминава през нея с предна дясна гума.
От анализа на приетите писмени доказателства по делото /посочени по-горе/,
свидетелските показания на св. С., както и от изслушаното заключение по САТЕ /прието без
възражения от страните/ се установява безспорно, че причината за процесното ПТП и
настъпилите щети на застрахованото МПС е „преминаване през необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно“, на кръстовището между ул. [***] и [***] в гр.
София.
От заключението на САТЕ се установява още, че щетите по процесния лек автомобил
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.09.2019 г.
произшествие и при установения механизъм, като стойността необходима за възстановяване
на автомобила, на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 455,02 лв. Според вещото
лице, обичайните разноски, които застрахователите извършват във връзка с ликвидацията на
щетите възлизат на сумата не по-малко от 10 лв., като в тази сума се включват разходи по
опис на щетите от експерт, изготвяне на снимков материал, изчисляване на стойността на
уврежданията и разходи по съхранение на преписката.
В процесния случай, застрахованото лице е избрало метод за ликвидация на щетата
„по експертна оценка“, след представена фактура и превод по посочена от собственика на
застрахования автомобил, банкова сметка. Видно от изготвените описи на щетите,
експертизи по щетата и проформа фактурата с опис на необходимите ремонти дейности, вкл.
фактурата, приложена за покупката на нова гума /1 бр./ и фактически извършените ремонтни
работи от автосервиза [***] ООД дължимото и изплатено застрахователно обезщетение
възлиза на сумата от 455,02 лв. /след прилагане на корекционен коуфициент от фактурната
стойност за закупуване на нова гума от 650,03 лв./.
Именно тази сума е била изплатена и на собственика на увредения автомобил В. П.
като собственик на увредения автомобил, с което плащане щетата е била приключена при
ищеца (платежно нареждане от 05.12.2019 г.).
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите да са
настъпили от попадане на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно, че мястото
на ПТП не се стопанисва от [***] и че водача на автомобила е съпричинил вредоносния
резултат, са неоснователни и останаха недоказани.
Видно от заключението на САТЕ, при така представения механизъм на ПТП, описан
4
в протокола за ПТП и схема на ПТП № 76, в т.ч. описа на щетите на процесния л.а. „БМВ“ с
рег. № [***], се налага извод че вредите, които е получил същия отговарят на механизма на
настъпване на произшествието, деклариран в уведомлението за щета, а вредите са в пряка
причинна връзка с настъпилото на 30.09.2019 г. в гр. София, ПТП.
Съгласно неоспореното заключение по САТЕ сумата на щетите по застрахованото
МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 455,02 лева с ДДС, която
сума е равна на изплатената такава от ищеца, още повече, че се установява от приетата по
делото фактура от 18.10.2019 г., че стойността на ремонта (изразяващ се в доставка на нова
гума и смяната й) възлиза на 650,03 лв. с ДДС.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на приетите за релевантни факти и обстоятелства, като е указал на ищеца да
докаже наличие на валидно застрахователно правоотношение по имуществено застраховане
със собственика на увредения автомобил, настъпило в срока на застраховката
застрахователно събитие, което се явява покрит от застраховката „Каско“ риск, както и че
същото е настъпило вследствие противоправно поведение на ответника (бездействието на
негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на
общински пътища); претърпените от застрахования вреди в резултат на настъпилото
застрахователно събитие; стойността на вредите и платено застрахователно обезщетение.
Съответно в тежест на ответника е възложено доказването на обстоятелства, изключващи
отговорността му, вкл. въведеното възражение за съпричиняване при условията на пълно и
главно доказване.
От съвкупния анализ на приетите и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че между ищеца и собственика на л.а. „БМВ 740 Екс Драйв“ с рег. №
[***], за процесния период е съществувало валидно правоотношение по договор за
застраховка “Каско” съгл. застрахователна полица № [***]. В периода на покритие на
застраховката, на 30.09.2019 г., застрахованият автомобил претърпял ПТП, с което се
реализирал покритият по застраховката риск – „пътно транспортни произшествия по
време на движение и/или в паркирано състояние“. Видно от приложените по делото
договор за застраховка „Каско, Клауза 1“ и ОУ на ищеца, неоспорени от ответника, покрит
риск на застрахованите МПС са „ПТП по време на движение и/или паркирано положение“ в
която хипотеза попада и риска от попадане в необезопасено препятствие на пътното платно
/дупка/, като не са налице и предвидените в договора и Раздел ІХ от ОУ „Общи
изключения“.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина за
процесното ПТП и претърпените щети по застрахованото МПС е преминаване през
необезопасено препятствие на пътното платно /дупка/ при движение по ул. [***] с посока
от кино „[***]“ към [***] и на кръстовището с “[***]“. Процесното МПС се е движело в
дясната лента за движение, като поради липса на знаци, обозначавки наличното на платното
препятствие, водачът на увредения автомобил и свидетел по делото – Г. С., не успял да я
възприеме своевременно, както и нейните размери, поради което преминал с цялата си дясна
5
предна гума през нея, като по този начин я увредил (спукал).
За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в общ размер на сумата 455,02 лева, чрез изплащане на
определеното застрахователно обезщетение по посочената от собственика банкова сметка,
за репариране на вредите по автомобила.
От правна страна:
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за осъществен
фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя по имуществената застраховка на дължимото
застрахователно обезщетение и деликтната отговорност на трето лице по отношение на
увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ, застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение,
има правото да встъпи в правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да
претендира заплатената като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни
разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормата на чл. 31 от ЗП, на общините е възложено задължението за изграждането,
ремонта и поддържането на общинските пътища. Във връзка с чл. 2 от ЗОбС пътният
участък където е реализирано процесното ПТП е част от общински път, който се намира на
територията на Столична Голяма Община, чието е и задължението за стопанисването му,
респ. за поддръжката и ремонта му. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в [***], представлява противоправно и виновно поведение,
изразяващо се в бездействие, във връзка с чл. 45, ал.2 ЗЗД, при изпълнение на възложената
им работа, което предвид събраните писмени доказателства и заключението по изслушаната
САТЕ, е в причинна връзка с настъпилите щети на МПС, поради което, съдът намира за
6
доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 455,02 лева, което съответства на изплатеното от застрахователя
обезщетение, в т.ч. и сторените ликвидационни разноски, претендирани в минимален размер
от 10 лв.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца в размер на 455,02 лева, представляващи
заплатено застрахователно обезщетение по имуществената застраховка „Каско на МПС“,
ведно с ликвидационни разноски в размер на 10 лв., като не се събраха доказателства и за
въведените от ответника правоизключващи възражения, относно твърдяното от него
поведение на водача на застрахования при ищеца автомобил, с което същият е допринесъл
за настъпването на ПТП, т.е. за съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр.
чл. 49 от ЗЗД следва да бъде изцяло уважен в предявения размер от 455,02 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се определя
съобразно правилата на чл. 84 ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно задължение
длъжникът изпада в забава след изтичането на срока, а ако задължението е без срок за
изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора. В случаите на чл. 410, ал.1 от КЗ
вземането е изискуемо от деня на заплащане на застрахователното обезщетение. Датата на
изискуемостта обаче в случая не е равнозначна на дата на забавата. Предвид липсата на
установен срок за изпълнение на задължението на ответника по чл. 410, ал.1 от КЗ, за да
изпадне същият в забава е било необходимо да му бъде отправена покана от страна на
ищеца по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай такава покана ищецът е изпратил на 05.02.2020 г., съответно е
била получена от ответника на 06.02.2020 г. /видно от отбелязването на л.16 от делото/.
Следователно с изтичане на 30-дни от получаване на поканата, ответника следва да се счита,
че е изпаднал в забава. Ищецът в настоящия случай, претендира обезщетение за забава само
за период от 3 години назад, преди предявяване на иска, т.е. от 31.03.2020 г. до 31.03.2023 г.,
като съдът установи дължимия размер на обезщетението за забава, за посочения период, по
реда на чл.162 от ГПК, посредством ползването на онлайн лихвен калкулатор, като същото
възлиза на сумата от 143,23 лв., т.е. на претендирания от ищеца размер, поради което и този
иск като основателен и доказан, ще следва да се уважи изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ищецът.
7
Ищецът претендира сторени по делото разноски в общ размер на 400,00 лева, от
които 100 лева – държавна такса, 250 лева – за експертиза, 50 лв. – за свидетел, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100 лв., на
осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с ЗПрП.
С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид пълното уважаване на
претенцията, на ищеца се следват сторените от него съдебни разноски в размер на 500,00
лева за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ вр. чл. 49 ЗЗД [***], [***],
представлявана от .... да заплати на ЗК [***], ЕИК [***], сумата в размер на 465,02 лева, от
която сума 455,02 лв., представлява регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение за нанесени щети на лек автомобил „БМВ 740 Екс Драйв“, рег. № СВ [***]
настъпили в резултат на реализирано на 30.09.2019г. ПТП – попадане в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно, на кръстовището между ул. “[***]“ и ул. [***], а
сумата от 10,00 лв. съставлява ликвидационните разноски за ищеца, ведно със законната
лихва, считано от 04.04.2023г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 от ЗЗД, [***], [***], представлявана от ...., да заплати
на ЗК [***], ЕИК [***], сумата в размер на 143,23 лв., представляваща обезщетение за
забава при плащането на главницата от 465,02 лв., дължимо за периода на забава от
31.03.2020 г. до 31.03.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [***], [***], представлявана от .... да
заплати на ЗК [***], ЕИК [***] сумата от 500,00лв., представляваща сторените от ищеца
разноски в настоящото исково производство пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8